Решение по дело №1003/2020 на Районен съд - Несебър

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 260144                                                     18.06.2021г.                                            гр.Н.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Н.СКИ РАЙОНЕН СЪД                                            ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

на тридесет и първи май                                               две хиляди двадесет и първа година

в публично заседание в състав:

                     Председател: Мария Берберова-Георгиева

секретар: Атанаска Ганева

като разгледа докладваното от съдия Берберова-Георгиева гражданско дело № 1003 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е висящо пред настоящата инстанция, след като с Определение № 260071 от 07.10.2020г., постановено по гр.д. № 253/2020г. по описа на Районен съд – гр.Средец, е прекратено производството по делото и същото е изпратено по подсъдност на Районен съд – гр.Н..

Делото е образувано по повод исковата молба на "В.И К." ЕАД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Изпълнителния директор Г.Й.Т., подадена чрез процесуалния им представител – гл.юрк.Д.З. против Т.И.М., гражданка на Р., родена на ***г., с Булстат ****, с адрес в РБ: с.Р., общ.Н., обл.Бургас, местност „Ю.“, к-с „Р.*“, ет.*, ап.**.

В исковата молба се твърди, че ответникът М. е клиент на „В.и к.“ ЕАД и страна по валидно възникнало облигационно правоотношение, с предмет – предоставяне на ВиК услуги по отношение на следните водоснабдени обекти, представляващи: Апартаменти, находящи се в сграда в режим на етажна собственост с идентификатор ****, с административен адрес: с.Р., общ.Н., обл.Бургас, местност „Ю.“, к-с „Р.*“, ет.*, ап.** и с идентификатор *****, с административен адрес: с.Р., общ.Н., обл.Бургас, местност „Ю.“, к-с „Р.*“, ет.* ап.**. Съгласно публично известните Общи условия на ВиК оператора, ответникът е абонат на „В.и к." ЕАД с абонатен № 702975. Сочи се, че доставените ВиК услуги са отчитани по електронен път, посредством използването на мобилно устройство, удостоверено с представената към исковата молба справка-извлечение, в която са отразени състоянията на измервателното устройство, начина му на отчитане, както и съответния режим на работа на електронното устройство. Твърди се, че след всяко отчитане по електронен път, в законоустановения срок за процесния период са издавани фактури с посочени отчетени водни количества, отчетния период, за който се издава всяка фактура, както и единични цени на всяка от предоставените от ВиК оператора услуги – вода, канал и пречистване. Сочи се, че ответникът е следвало да заплаща потребените услуги в 30-дневен срок от датата на издаване на съответната фактура, съгласно чл.33, ал.2 от Общите условия на ВиК оператора. По издадени фактури в периода от 25.07.2017г. до 25.09.2019г., неплатените в срок задължения, съгласно действащите цени на доставчика, одобрени от КЕВР, възлизали общо в размер на 145,87 лева, като същите произтичали от потребени ВиК услуги за доставена, отведена и пречистена вода, през отчетния период от 21.05.2015г. до 19.09.2019г. Сочи се, че върху тези суми ответникът дължи и обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху стойността по издадените фактури, от момента на падежа до датата на предявяване на исковата претенция в размер на 37,61 лева за периода от 26.08.2017г. до 15.06.2020г., както и лихвата от датата на подаване на исковата молба – 18.06.2020г. до окончателното изплащане на задължението.

Бездействието на потребителя да заплати дължимите от него суми на водоснабдителното дружество по издадените фактури е породило правния интерес у ищеца да предяви вземанията си по съдебен ред. Моли се съда да постанови решение, с което да осъди ответника М. да заплати на ищцовото дружество главница общо в размер на 145,87 лева /сто четиридесет и пет лева и осемдесет и седем стотинки/, представляваща доставена, отведена и пречистена вода, за периода от 25.07.2017г. до 25.09.2019г., с отчетен период по фактури от 21.05.2015г. до 19.09.2019г., сумата общо в размер на 37,61 лева /тридесет и седем лева и шестдесет и една стотинки/, представляваща обезщетение за забавено плащане върху главниците за периода от 26.08.2017г. до 15.06.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 18.06.2020г. до окончателното изплащане на задължението. Представят писмени доказателства. Правят искане за допускане на съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи. Претендират присъждане на заплатените по делото разноски, включващи държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Предявени са искове с правно основание чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

В срока по чл.131 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор от назначения на ответника М. особен представител – адв.Н.А. ***, с който се излага становище за допустимост на предявените искове. В същото време се твърди, че същите са неоснователни и недоказани. В тази връзка се сочи, че представените от ищеца писмени доказателства – фактури и справка-извлечение за показанията от централния водомер и справка-извлечение за двата обекта на титуляра на ВиК партидата представляват частни свидетелстващи документи, изходящи от заинтересовата страна по делото, поради което нямат материална доказателствена сила. Прави възражения за настъпила погасителна давност на основание чл.111, б.“в“ от ЗЗД по отношение на вземането на ищеца, обективирано във фактура № ********** от 25.07.2017г., като излага подробни съображения в тази насока.

Процесуалният представител на ищеца в съдебно заседание поддържа исковата молба от името на доверителя си и оспорва отговора на същата. Представя нови писмени. Ангажира гласни доказателства, съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертиза. Преди последното съдебно заседание, депозират молба, в която сочат, че ответницата е изплатила изцяло претендираните по делото суми, поради което сочат, че правният им интерес от водене на съдебното производство е отпаднал и молят съда да отхвърли предявените искове, като неоснователни, поради пълно погасяване на вземането. Тъй като плащането е постъпило на 13.05.2021г., след завеждане на исковата молба, считат, че ответната страна следва да понесе отговорността за направените съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение в исковото производство в размер на 100 лева.

Назначеният на ответника М. особен представител поддържа подадения отговор на исковата молба и моли за отхвърляне на същата, поради недължимост на претендираните от ищеца суми. При условията на евентуалност, особеният представител на ответника пледира за отхвърляне на исковете, като излага съображения, че вземанията са погасени по давност.

Съдът намира, че депозираната искова молба е процесуално допустима – подадена е от лице с правен интерес, пред надлежния орган и съдържа изискуемите по закон реквизити.

Н.ският районен съд, като взе предвид исканията на страните, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Дружеството – ищец следва да докаже наличието на валидно възникнало облигационно отношение с ответника, т.е. да установи вземането си на претендираното договорно основание и в претендирания размер, както и изправността си – че през процесния период е извършвал в договореното качество и срок услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за процесните обекти, представляващи - Апартаменти, находящи се в сграда в режим на етажна собственост, с идентификатор ****, с административен адрес: с.Р., общ.Н., обл.Бургас, местност „Ю.“, к-с „Р.*“, ет.*, ап.** и с идентификатор *****, с административен адрес: с.Р., общ.Н., обл.Бургас, местност „Ю.“, к-с „Р.*“, ет.* ап.**. На следващо място следва да докаже, че през процесният период ответницата е имала качеството потребител по смисъла на Общите условия, тъй като е била собственик на процесните самостоятелни обекти и партидата към ищцовото дружество се е водила на нейно име. 

Безспорно е обстоятелството, че ищецът е „ВиК оператор“ по смисъла на чл.198 „о“, ал.1 от Закона за водите и като такъв предоставя ВиК услуги срещу заплащане на територията на гр.Свети Влас, общ.Н., обл.Бургас.

Съгласно чл.3 от Наредба № 4/14.09.2004г. потребители на ВиК услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти. За да възникне задължението за заплащане на „ВиК“ услуги, за който и да е субект, то той на първо място следва да има качеството на „потребител“ на тези услуги. По делото не се спори, че ответницата М. е собственик на два водоснабдени имота, находящ се в с.Р., общ.Н., обл.Бургас, местност „Ю.“, к-с „Р.*“, ет.*, ап.** и ап.16. В подкрепа на това е и представения по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 154 от 2015г. на Нотариус с рег.№ 208 на НК, с район на действие – РС-Н. /л.10-12 вкл. по настоящото дело/, както и справка от Службата по вписвания /л.12 по делото на РС-Средец/. Представено е и заявление за прехвърляне на ВиК партидата на ответницата М. от предходния собственик на процесните имоти /л.12-гръб/. Като собственик ответницата притежават качеството потребител на ВиК услуги. С оглед изложеното, съдът приема, че през процесния период между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение, чийто източник е договор при общи условия за получаване на ВиК услуги, по силата на чл.8, ал.1 от Наредба № 4, като за възникването на това правоотношение не е необходимо сключването на индивидуален договор между страните. По силата на договора, ищцовото дружество се е задължило да доставя, отвежда и пречиства вода, потребена в собствения на ответниците имот, находящ се на горепосочения адрес.

Съгласно разпоредбата на чл.32 от Наредба № 4/2004г., услугите на В и К се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение. По делото не е оспорено от страна на ответницата, че е титуляр на партида с абонатен № 702975 на имоти, находящи се в с.Р., общ.Н., обл.Бургас, местност „Ю.“, к-с „Р.*“, ет.*, ап.** и ап.16, по отношение на които се претендира незаплатена стойност по издадени фактури за ползвани ВиК услуги за периода от 21.05.2015г. до 19.09.2019г., осчетоводена посредством фактури, издадени за периода 25.07.2017г. до 25.09.2019г. Не е спорен фактът, че имота е включен към водопреносната мрежа.

С оглед изложените в отговора на исковата молба възражения относно дължимите суми и начина на отчитане на общия и индивидуалния водомер, по делото са допуснати съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи. От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се установява, чепредставените към исковата молба фактури са осчетоводени в счетоводството на „В.и к.“ ЕАД-Бургас. Установено е, че от внесения от ответницата във ВиК ЕАД депозит в размер на 100 лева са разплащани издадени фактури, включително и частично плащане на първата процесна фактура № 35259811 от 25.07.2017г. в размер на 0,04 лева. След 25.07.2017г., вещото лице е констатирало, че няма извършени плащания по партидата на ответника, както и към датата на изготвяне на заключението. Изчислена е и дължимата лихва за забава на плащането по процесните фактури за периода от датата, следваща датата на изтичане на срока за плащане на всяка от фактурите до дата – 15.06.2020г., в размер на 37,61 лева.

От изготвеното по делото основно и допълнително заключение по допуснатата съдебно-техническа експертиза се установява, че водоснабдените имоти представляват апартаменти на първи етаж в четириетажна жилищна сграда, изградена в с.Р., общ.Н., за които е открита партида в програмата на водния оператор с абонатен № 702975. Измервателните уреди за измерване на консумираната питейна вода на абоната с два и са монтирани в общия коридор на етажа. Върху измервателните устройства има поставен баркод от водния оператор, необходим за отчитане на консумираната вода с електронно устройство. Вещото лице сочи, че чрез сканиране на баркода може да се направи справка относно заплащането на консумираните водни количества по месеци от абоната. Вещото лице е установило, че за отчетния период от 21.05.2015г. до 19.09.2019г., доставената и консумирана питейна вода, преминала през измервателното устройство /водомера/ е 64 кубични метра. В първоначалното си заключение, вещото лице сочи, че няма фактурирани количества вода от разпределение, а в допълнителното такова сочи, че начислените на ответницата количества вода от разпределение в размер на 23 куб.м представляват разходи за вода за поддържане на общи части – басейн. За тези количества вода вещото лице първоначално сочи, че са били начислено на партидата на басейна, а впоследствие са начислени по всички индивидуални партиди в комплекса.

В хода на съдебното производство, по делото постъпи молба от ищцовото дружество, с която заявяват, че ответницата Мелникова е заплатила изцяло претендираните по делото суми, поради което сочат, че правният им интерес от водене на съдебното производство е отпаднал и молят съда да отхвърли предявените искове, като неоснователни, поради пълно погасяване на вземането. Тъй като плащането е постъпило на 13.05.2021г., след завеждане на исковата молба, считат, че ответната страна следва да понесе отговорността за направените съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение в исковото производство в размер на 100 лева. Прилагат счетоводна справка /л.72/.

Незовисимо от горното, особеният представител на ответната страна пледира за отхвърляне на ищцовите претенции, като недължими, а при условията на евентуалност, като погасени по давност.

При така установената фактическа обстановка, съдът счита, че са налице основания за отхвърляне на предявения иск с правно основание чл.79, ал.1 от ГПК, както и на предявения акцесорен такъв по чл.86, ал.1 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК, съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. От данните по делото се установява, че задължението на ответника М. е погасено на 13.05.2021г. в хода на настоящото съдебно производство.

Съдът намира за неоснователни изложените от особения представител на ответницата възражения за недължимост на претендираните вземания от ищеца, както и за погасяване на същите по давност. След като дружеството ищец е предоставило ВиК услуги, за същото е възникнало основанието да търси тяхната стойност. По делото са представени справки-извлечения на отчет с мобилно устройство /л.9 и л.10 по делото на РС-Средец/, съдържащи показанията на отчетеното количество вода по партида с абонатен № 702975, с титуляр Татяна И.М.. От данните по делото се установява, че към датата на завеждане на исковата молба - 18.06.2020г., не е изтекла предвидената в чл.111, б.в от ЗЗД тригодишна давност за претендиране на периодични вземания, каквито са вземанията за незаплатени ВиК услуги, считано от датата на издаване на първата фактура – 25.07.2017г. Неснователно се явява и възражението на особения представител относно внесения от ответницата първоначален депозит в размер на 100 лева, както и за какво  използван. Както бе посочено по-горе, от заключението по изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза безспорно се установява, че депозита от 100 лева е бил използван за заплащане на други задължения на ответницата за предоставени й ВиК услуги.

С оглед на този резултат и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, в тежест на ответницата М. следва да се възложи претендираното от ищеца юрисконсултско възнаграждение за исковото производство, което съдът определя на основание чл.78, ал.8 ГПК, във вр. с чл.37 ЗПП, във вр. с чл.25, ал.1, вр. с ал.2 ЗПП на 100 лева, като взе предвид конкретната фактическа и правна сложност, проведените съдебни заседания и извършените процесуални действия.

Мотивиран от горното, Н.ският районен съд

 

Р Е Ш И :

           

ОТХВЪРЛЯ предявените от "В.И К." ЕАД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Изпълнителния директор Г.Й.Т., подадена чрез процесуалния им представител – гл.юрк.Д.З. против Т.И.М., гражданка на Р., родена на ***г., с Булстат ****, с адрес в РБ: с.Р., общ.Н., обл.Бургас, местност „Ю.“, к-с „Р.*“, ет.*, ап.**, искове с правно основание чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответницата М. да заплати на "В.И К." ЕАД, сумата общо в размер на 145,87 лева /сто четиридесет и пет лева и осемдесет и седем стотинки/, представляваща доставена, отведена и пречистена вода, за периода от 25.07.2017г. до 25.09.2019г., с отчетен период по фактури от 21.05.2015г. до 19.09.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 18.06.2020г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата общо в размер на 37,61 лева /тридесет и седем лева и шестдесет и една стотинки/, представляваща обезщетение за забавено плащане върху главниците за периода от 26.08.2017г. до 15.06.2020г., поради заплащане на сумите след завеждане на исковата молба.

ОСЪЖДА Т.И.М., гражданка на Р., родена на ***г., с Булстат ****, с адрес в РБ: с.Р., общ.Н., обл.Бургас, местност „Ю.“, к-с „Р.*“, ет.*, ап.** да заплати на "В.И К." ЕАД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Изпълнителния директор Г.Й.Т., сумата от 100 лева /сто лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд-гр.Бургас.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: