№ 140
гр. Свиленград, 25.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева Байнова
при участието на секретаря Ренета Н. Иванова
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова
Административно наказателно дело № 20255620200437 по описа за 2025
година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
С постъпилата Жалба от „Свиленград солар енерджи” ООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град Свиленград,
ул.„Панайот Хитов” № 2, област Хасково, представлявано от управителя
Павлин Костадинов Паришев, се оспорва Електронен фиш (ЕФ) серия Г №
0073260 на ОДМВР - Хасково, с който на дружеството-жалбоподател за
извършено нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ)
и на основание чл. 638, ал. 4, вр.ал. 1, т. 2, вр.чл. 461, т. 1 от КЗ е наложено
административно наказание „Имуществена санкция” в размер 2 000 лв. С
Жалбата са релевирани оплаквания за незаконосъобразно и неправилно
издаване на ЕФ – издаден бил при допуснати процесуални нарушение и в
разрез с материалния закон.
В съдебната фаза, редовно призовано, дружеството-жалбоподател, не
изпраща представител.
В съдебната фаза не се ангажират доказателства.
1
Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) и
издател на ЕФ – ОДМВР - Хасково, редовно призовани, не изпращат
представител.
В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград,
редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпращат представител
и не вземат становище.
Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието
на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните
по делото писмени доказателства, установи следното от фактическа
страна:
На 12.02.2025 година в 14.01 часа в град Свиленград, област Хасково, на
улица „Сан Стефано” до кръстовището с улица „Драган Цанков”, с
автоматизирано техническо средство или система (АТСС) (радар) № 120с52а,
представляващо преносима система за контрол на скоростта на моторните
превозни средства (МПС) с вградено разпознаване на номера и комуникации
ARH CAM S 1, е регистрирано и заснето движещо се в посока към магазин
„Зора” МПС – товарен автомобил марка „Тойота”, модел „Хай лукс 2.4 Д” с
държавен регистрационен номер Х 07 77 КН, регистрирано в Република
България, което не е спряно от движение (видно от Справка от централната
база на КАТ при МВР). След обработване на информацията от заснемането, от
ОДМВР - Хасково е издаден ЕФ серия Г № 0073260 на дружеството-
жалбоподател в качеството му на собственик на превозното средство, видно
от Справката за собствеността на автомобила към датата на деянието, за
нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ. ЕФ е изготвен по образец съгласно
Заповед № 8121з-172 от 29.02.2016 година на Министъра на вътрешните
работи, ведно с образец към нея, представляващ Приложение № 2 към т. 1.2
от посочената Заповед. Видно от обстоятелствената част на ЕФ на основание
чл. 638, ал. 4, вр.ал. 1, т. 2, вр.чл. 461, т. 1 от КЗ на дружеството-жалбоподател
е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 2
000 лв. Фишът е връчен на дата 14.05.2025 година (, видно от Картона на ЕФ)
(възражения относно начина и формата на връчване на ЕФ не се
противопоставят в настоящото съдебно производство).
2
За работата и използването на конкретното АТСС ARH CAM S 1 на
процесната дата - 12.02.2025 година, когато е установено нарушението, е
изготвен Протокол съгласно изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-
532 от 12.05.2015 година за условията и реда за използване на АТСС за
контрол на правилата за движение по пътищата (Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 година), издадена от Министъра на вътрешните работи. Същият е
проверен от Началника на структурното звено срещу подпис, приложен е по
делото и приет като доказателство. От съдържанието на Протокола се
установяват данни за датата на използването на АТСС - 12.02.2025 година,
времето (13.30 часа до 16.30 часа) и точното местонахождение на мястото за
контрол, където е използвана системата – град Свиленград, област Хасково, на
улица „Сан Стефано” до кръстовището с улица „Драган Цанков”, режима на
измерване - стационарен, така и броя на установените нарушения, свързани с
превишение на допустимата скорост и други сведения, съгласно реквизитите
на образеца. ЕФ е съставен на основание снимков материал, въз основа на
направените записи от системата, като е налична една снимка за конкретния
клип, на която е виден автомобила. От същите се установява, че е заснет
автомобил с държавен регистрационен номер Х 07 77 КН в процес на
приближаване към преносимата система за видеоконтрол.
От представения Протокол № 051-СГ-ИСИС/15.04.2024 година, издаден
от Българския институт по метрология (БИМ) се установява, че на посочената
дата е извършена проверка на преносима система за видеоконтрол ARH CAM
S 1 с фабричен № 120с52а, според който съответства на одобрения тип. В този
документ е посочено, че преносимата система за контрол на скоростта на
МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации ARH CAM S 1 е
одобрен тип, вписан под № 5126 в регистъра на одобрените за използване
типове средства за измерване.
От справката в интернет-страницата на Гаранционния фонд се
установява, че за процесното МПС няма сключена застраховка „Гражданска
отговорност” към дата 12.02.2025 година.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при
цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН,
вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на
3
страните, настоящият състав на Свиленградския Районен съд, достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима –
подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст, вр.чл. 189, ал. 8 от
ЗДвП и чл. 647, ал. 3 от КЗ, от надлежно легитимирано за това действие лице
(срещу, което е издаден атакувания ЕФ) – законният представител на
дружеството-нарушител, при наличие на правен интерес от обжалване и пред
местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по
аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски Районен съд.
Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на ЕФ –
аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал.
1 от ЗАНН) ефект.
За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че за разлика от
възможността дадена с разпоредбата на чл. 79б, ал. 1 от ЗАНН за заплащане
на наложената санкция в намален размер – 80%, по отношение на ЕФ по КЗ е
налице изрична и специфична уредба в чл. 647, ал. 3, изречение трето, която
императивно вменява задължението на собственика за заплащане на
санкцията, без да е предвидена възможност за намаляване на нейния размер:
„Собственикът е длъжен в 14-дневен срок от получаването му да заплати
Глобата или Имуществената санкция по чл. 638, ал. 4 и ал. 6”. Това заплащане,
още повече имайки се предвид израза „длъжен”, за разлика от посоченото в
чл. 79б от ЗАНН, не съставлява съгласие с установеното нарушение и не
изключва правото на обжалване. По тези съображения настоящият състав на
Съда намира, че следва да бъде прието, че за ЕФ по КЗ разпоредбата на чл.
79б от ЗАНН е неприложима, поради което и евентуалното заплащане на
пълния размер на санкцията, наложена със същия, няма за последица
влизането му в сила, респ. недопустимост на подадената в срок Жалба против
ЕФ.
Преценена по същество, Жалбата е основателна, за което Съдът излага
следващите правни съображения, идентични до някъде по съдържание с
тези наведени в Жалбата:
По делото не се спори, а и е установено от събраните по него
доказателства, че на 12.02.2025 година, в 14.01 часа, в град Свиленград, област
Хасково, по улица „Сан Стефано” до кърстовището с улица „Драган Цанков”,
4
в посока магазин „Зора”, е заснето с техническо средство – АТСС тип ARH
CAM S1, управление на товарен автомобил марка „Тойота”, модел „Хай лукс
2.4 Д” с регистрационен номер Х 07 77 КН, собственост на „Свиленград солар
енерджи” ООД.
Освен посочените фактически обстоятелства, в описателната част на ЕФ
е отбелязано и че за гореописаното МПС собственикът „не е сключил
задължител” и че така „е установено нарушение на КЗ”.
Според настоящия Въззивен състав в случая действително процесното
нарушение не е описано достатъчно ясно, тъй като в ЕФ не е посочено
словесно в необходимата пълнота в какво точно се изразява изпълнителното
му деяние. При това положение няма как да е налице яснота за кое именно
действие или бездействие е санкционирано лицето. Процесуално недопустимо
е Съдът да предполага за какво нарушение е било действителното
административнонаказателно обвинение, като по пътя на тълкуването или
подразбирането въз основа на други твърдения на контролния орган или чрез
изписването цифром на нарушените разпоредби, да извежда
волята му. Следователно е допуснато особено съществено нарушение на
процесуалните правила, което Съдът счита за абсолютно основание за отмяна
на процесния ЕФ, доколкото от една страна ограничава правото на защита на
наказаното лице, а от друга страна препятства и осъществявания от Съда
контрол за неговата законосъобразност, поради невъзможност да се установи в
какво точно се изразява изпълнителното деяние на нарушението, за което е
ангажирана отговорността му. В изложения смисъл е и Решение № 679 от
14.08.2023 година, постановено по КАНД № 522/2023 година на
Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Петър Вунов.
Ето защо Жалба се явява основателна и обжалваният ЕФ следва да бъде
отменен.
Независимо от изложеното в случай че не се приеме горния извод, то
Съдът излага следните съображения:
Обжалваният ЕФ би бил законосъобразен от формална,
процесуалноправна страна.
Съдът би приел, че не са допуснати съществени процесуални нарушения
по образуването и приключването на административнонаказателната
процедура.
5
В настоящия случай административнонаказателната отговорност на
дружеството-жалбоподател е ангажирана за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от
КЗ, установено с АТСС № 120с52а (радар) на основание издаден против него
ЕФ. Последният според легалното си определение, съдържащо се в
разпоредбата на § 6, т. 63 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП
представлява електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или
друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз
основа на постъпили и обработени данни за нарушения от АТСС (в същия
смисъл е и определението, съдържащо се в § 1, т. 1 от ДР на ЗАНН). Съдът би
приел, че ЕФ съдържа минимално изискуемото съдържание и задължителни
реквизити, изчерпателно изброени в нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.
Що се отнася до правосубектността и персонификацията на органа, издал
процесния ЕФ, законодателното изискване се свежда до посочване
териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено
нарушението, което е достатъчно касателно авторството. И тук отново,
изключението следва по силата специалната норма на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП,
установяваща отклонение от общите правила на ЗАНН. Обсъжданият
задължителен реквизит, Съдът би приел че е налице, видно от съдържанието
на ЕФ, в който фигурира вписана териториалната единица - ОДМВР - Хасково
в структурата на МВР. ОДМВР представлява основна структура на МВР по
силата на нормата на чл. 37, ал. 1, т. 2 от Закона за МВР. Посочването на дата
на издаване на ЕФ, датата на връчване, в какъв срок и пред кой орган подлежи
на обжалване, не са след задължителните реквизити на ЕФ.
Относно спазването на срока по чл. 34 от ЗАНН - ЕФ е своеобразен
властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява
едновременно към Акта за установяване на административно нарушение
(АУАН) и Наказателното постановление (НП), но само по отношение на
правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), не и по форма,
съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че
изискванията за форма, съдържание, реквизити и процедури (включително
срокове) за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в
ЗАНН, са неприложими по отношение на ЕФ. Предвид изложеното, и в
светлината на Тълкувателно решение № 1/2014 година по т.д.№ 1/2013 година
на ВАС, настоящият Съдебен състав би намерил, че разпоредбите на чл. 34 от
6
ЗАНН не намират приложение и не следва да се прилагат по аналогия при
липса на изрична разпоредба. Дори и да се приеме обратното, релевантно в
случая би било, че към датата на връчване на ЕФ не е бил изтекъл, респ.
несъмнено е спазен общия давностен срок - една година от извършване на
нарушението, според неговия вид (с основание по ЗДвП извън изключенията с
предвидена по-дълга давност).
Преносимото средство за контрол е одобрен тип, съгласно правилата на
Закона за измерванията, притежава надлежния Протокол за проверка № 051-
СГ-ИСИС от 15.04.2024 година, издаден от БИМ, констатация на Съда видно
от наличния по делото Протокол. Същото Съдът би приел, че е в съответствие
с метрологичните изисквания, технически изправно и преминало проверка,
както би се установило от приетите доказателства от
Административнонаказателната преписка (АНП). Т.е. контролните органи са
изпълнили изискванията на чл. 4 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015
година. В обжалвания ЕФ се съдържа номерът на АТСС, използвано за
измерване на скоростта. В този смисъл не би имало нарушение на нормата на
чл. 6, ал. 1 от цитираната Наредба. Действително в кориците на делото
липсват данни по чл. 6, ал. 2 от посочената Наредба за анализ относно избора
на място за контрол с АТСС, но в случая това би било ирелевантно, тъй като
мястото за контрол с АТСС е определено от контролния орган и дори да не
отговаря на критериите, посочени в ал. 2 на чл. 6 това не би представлявало
нарушение на цитираната Наредба, тъй като по безспорен и категоричен
начин би било установено нарушението.
Съдът би приел, че ЕФ отговаря на образеца, изготвен от Министъра на
вътрешните работи.
Предвид изложеното биха липсвали предпоставки за отмяна на
процесуално основание поради недостатък във формата на акта или допуснато
друго процесуално нарушение от категорията на съществените такива,
рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице.
Задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите по раздел ІІ, буква „А”, т. 10.1 от Приложение № 1 към КЗ е
въведена с нормата на чл. 461, т. 1 от КЗ. От своя страна съгласно даденото в §
1, т. 34 от ДР на КЗ, легално определение на понятието „автомобилист” – това
е собственикът, ползвателят, държателят или водачът на МПС, който във
7
връзка с притежаването или използването му може да причини вреди на трети
лица. Съгласно чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, Договор за застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което
притежава МПС, което е регистрирано на територията на Република България
и не е било спряно от движение. Правното основание за издаване на ЕФ би
била разпоредбата на чл. 638, ал. 4, вр.ал. 1, т. 2 от КЗ, според която, на
юридическо лице по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, което не изпълни задължението
си да сключи задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите, се налага Имуществена санкция в размер на 2 000 лв.
Достатъчно би било с АТСС да е установено и заснето управлението на
процесното МПС, като не би било необходимо АТСС да установява и заснема
пряко и непосредствено и липсата на валидна застраховка „Гражданска
отговорност”.
Ето защо използването на АТСС по смисъла на § 6, т. 65, б. „б” от ДР на
ЗДвП, което е технически изправно, би довело до законосъобразно
ангажиране на административнонаказателната отговорност на
дружеството-жалбоподател по коментирания специален правов ред.
Фактът, че при посочване на санкционната норма, наказващият орган я е
посочил по следния начин: чл. 638, ал. 4, вр.чл. 638, ал. 1, т. 2 ... от КЗ, не би
довело до различни правни изводи, тъй като този подход не би засегнал
правото на защита на наказаното лице, защото Съдът би приел, че в ЕФ се
съдържат конкретните факти по случая.
По отношение на мястото на извършване на нарушението - същото Съдът
би приел, че е посочено коректно с текстово описание и координатите,
индивидуализиращи точно определено място на извършване. От приложените
доказателства, както и от изготвения от полицейските служители Протокол,
също бе се установило точното място, на което е извършено нарушението.
Иначе казано мястото на нарушението, респ. местоположението на АТСС,
Съдът би приел, че съвпада с мястото на установяване на нарушението.
С разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015
година е въведено изискването при работа с временно разположени на участък
от пътя АТСС, Протоколът по ал. 1 на същата норма да се попълва за всяко
място за контрол и да се съпровожда със снимка на разположението на уреда.
Като част от АНП по делото е представен Протокол за използване на АТСС,
8
съставен по образец – Приложение към чл. 10, ал. 1 от посочената Наредба.
Представена е и снимка на разположението на уреда, с който се извършва
заснемането.
Следва да се отбележи, че доколкото работният процес на АТСС, в
конкретика преносимо такова, не изисква непосредствена манипулация от
страна на контролен орган през времетраенето на неговата работа, а само
включване и изключване, физическото присъствие на контролния орган на
мястото на контрол не оказва влияние върху работата на техническото
средство за контрол, намиращо се в автоматичен режим, а оттам - на
достоверността на отчитанията му.
В случая правилно би бил издаден процесният ЕФ в съответствие с
разпоредбите на чл. 189, ал. 4, изречение първо от ЗДвП. ЕФ за санкциониране
на допуснато нарушение на КЗ може да бъде издаден, когато нарушението
бъде установено и заснето с преносимо АТСС, при условие, че са изпълнени
изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година, какъвто би бил и
настоящият случай. Изпълнено би било и правилото на чл. 638, ал. 4 от
КЗ, съгласно което когато с АТСС е установено управление на МПС, за което
няма сключен и действащ застрахователен Договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, на собственика на
МПС се налага Глобата или Имуществената санкция по ал. 1. Наред с това
Съдът би приел, видно от представената снимка, че ПС е заснето движещо се
по път от републиканската пътна мрежа, без да е налице възможност за
спирането или паркирането му на посоченото място. Още повече,
обстоятелството, че нарушението е установено с техническо средство, което
може да бъде използвано само по отношение на ПС, които са в процес на
движение, би довело до извода, че товарният автомобил е управляван по
пътната мрежа.
Деянието би било съставомерно от обективна страна, като с оглед
обстоятелството, че е ангажирана административнонаказателната отговорност
на ООД, доколкото се касае за обективна отговорност, не би следвало да се
обсъжда въпроса за субективната страна на деянието. Т.е. отговорността за
нарушението на юридическото лице е обективна и не подлежи на изследване
от субективна страна - установяването на предвидените в санкционната норма
обстоятелства от обективна страна, влече съответно
9
административнонаказателна отговорност за този субект.
Както вече бе посочено дружеството е собственик на МПС, който факт е
описан в ЕФ. Не би имало никакво съмнение по отношение на субекта на
нарушението, така както е определен с ЕФ. Имуществената санкция е
наложена на юридическото лице, собственик на автомобила, а Павлин
Костадинон Паришев е посочен като законен представител, тъй като именно
законният представител е лицето, което осъществява представителството по
закон на дружеството. Т.е. доколкото санкционираното лице е ясно
индивидуализирано посредством посочване фирмата на търговския субект,
ЕИК, седалище и адрес на управление, настоящата инстанция би приела, че
отразяването в ЕФ на законния представител касае пълнотата на
индивидуализацията на санкционираното юридическо лице, тъй като
законните представители са част от индивидуализацията на търговците. В
случая адресат на наложената Имуществена санкция е юридическото лице
като собственик на МПС.
Административното наказание „Имуществена санкция” в размер на 2 000
лв. би било правилно и законосъобразно определено както по вида си, така и
по размер, индивидуализиран в предвидения от закона такъв – фиксиран за
посочената сума. Така наложеното с обжалвания ЕФ административно
наказание Съдът би намирил за необходимо за постигане на предвидените в
чл. 12 от ЗАНН цели на административното наказание.
Процесното административно нарушение не би разкрило пред настоящия
Съдебен състав характеристиките на маловажен случай. Съобразявайки
признаците на осъществения фактически състав на административно
нарушение, процесното деяние не би разкрило обществена опасност, по-ниска
от обичайната за този род нарушения, нито пък изобщо липса на такава,
поради което не би съставлявало маловажен случай, според Съда. Касае се за
формално нарушение - на просто извършване – за съставомерността му не е
предвиден и не се изисква настъпване на вредоносен резултат. В този смисъл
не биха били налице основания за приложение на чл. 28, вр.§ 1, ал. 1, т. 4 от
ДР на ЗАНН, за отпадане на наказуемостта.
При този вариант на разсъждение Съдът би изградил изводите си на
базата на писмените доказателства. С правна преценка за достоверност, Съдът
би кредитирал писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от
10
НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха по тяхното съдържание от
която и да е от страните в процеса, като би ценил същите при формиране на
фактическите и правните си изводи. Същите биха се ценили изцяло по
съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по
признак – авторство. По своя доказателствен ефект и стойност, така
обсъдените и оценени с кредит на доверие писмени доказателства биха били
пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и
неговото авторство, времето и мястото на осъществяването му.
Водим от изложеното и на основание чл 63, ал. 1 и ал. 2, т. 1, вр.ал. 3, т. 2
от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 8 от ЗДвП и чл. 647, ал. 3 от КЗ, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ЕФ серия Г № 0073260 на ОДМВР - Хасково, с който на
„Свиленград солар енерджи” ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град Свиленград, ул.„Панайот Хитов” № 2, област Хасково,
представлявано от управителя Павлин Костадинов Паришев, е наложено
административно наказание „Имуществена санкция” в размер 2 000 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
– Хасково в 14-дневен срок, който тече от получаване на Съобщението за
постановяването му, с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК
и по реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
11