Р Е
Ш Е Н
И Е № 551
гр.Сливен, 19.06.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Сливенски
районен съд, гражданско отделение, трети състав в публично заседание на единадесети
юни през две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: КРАСИМИРА КОНДОВА
при секретаря Маргарита Ангелова, като разгледа
докладваното от районния съдия гр.д.№ 6485 по описа за 2019г., за да се
произнесе съобрази следното:
Предмет на
разглеждане е осъдителен иск по чл.79 ЗЗД.
Ищецът твърди, че
между „Макс Телеком” ООД гр.София и ответника бил сключен договор за услуги -
Физическо лице № ВС100287030115009/22.11.2013г за предоставяне на услугата
мобилен достъп до интернет услуги. Договорът бил със срок 24 месеца, като след
изтичане на срока се преобразувал в безсрочен – т.18.1 от ОУ към договора.
Сочи, че с подписването на договора ответникът приел и приложимите ОУ. Таксите
по договора имали абонаментен характер и били дължими за всеки отчетен период,
който бил ежемесечен. Сочи, че била издадена фактура № **********/01.05.2015г.
с период на отчитане 01.04.2015г.-31.05.2015г. за сума в размер на 49,80 лв. с
ДДС. Тази сума представлявала две месечни такси по 24,90 лв. за м.април и м.май
2015г. Тъй като сумата не била платена, договорът бил прекратен считано от
31.05.2015г. на основание ч.16.2, вр.т.17.4.1 от
договора и т.6.8 и т.14.1.4.1 ОУ.
Твърди, че на
13.07.2016г.ищецът сключил договор за цесия с „Макс Телеком” ООД, по силата на
който било прехвърлено и вземането от ответника по посочената фактура. Цедентът упълномощил цесионера да
уведоми длъжниците за цесията. Сочи, че на 19.08.2016г. на ответника било
изпратено писмо уведомление за цесията, но писмото не било получено, поради
което следвало да се счита уведомен ответника с получаването на книжата по
делото.
Иска се от съда
осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 49,80 лв.,
представляваща две месечни такси за м.април и м.май 2015г. по договор за услуги
- Физическо лице № ВС100287030115009/22.11.2013г за предоставяне на услугата
мобилен достъп до интернет услуги, сключен между „Макс Телеком” ООД и
ответника, вземането по което било прехвърлено на ищеца по договор за цесия от
13.07.2016г.
Претендират се
деловодни разноски.
В срока по чл.131 ГПК отговор на исковата молба не е депозиран.
От събраните по делото писмени доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 03.01.2015г. ответницата сключила договор за услуги-физическо лице с трето неучастващо в делото лице „Макс
Телеком“ гр.София, за предоставяне на мобилен достъп до интернет услуги с
дължима месечна такса в размер на 24,90 лв. Договорът бил сключен за един
месец, съответно до 03.02.2015г. Договорът очевидно се преобразувал в безсрочен
при същите условия, предвид уговореното между страните в чл.18.1 от други
договорни условия, приложими към сключения индивидуален договор. Дружеството
доставчик издало фактура № **********/01.05.2015г. с обща дължима сума в размер
на исковата сума 49,80 лв. с ДДС. Сумата, видно от приложена справка към
фактурата се формира от две месечни такси за м.април и м.май 2015г. в размер на
20,47 лв. месечно или в общ размер на 41,50 лв. и добавен ДДС от 8,30 лв.
На 19.08.2016г. ищцовото дружество изготвило и
изпратило уведомително писмо до ответницата за осъществена цесия между него,
като цесионер и доставчика на услугите, като цедент. Писмото обаче било върнато, като непотърсено от
адресата.
Исковата молба и приложенията към нея са били връчени на ответницата, чрез
нейната майка на 24.01.2020г. Съдът приема, че ответницата е уведомена за
станалата цесия с връчването на книжата по делото – искова молба и приложения,
едно от които е и уведомително писмо за цесия между доставчика на мобилен
достъп до интернет услуги и ищцовото дружество. На
20.02.2020г. / в срока за отговор на исковата молба/, ответницата заплатила на
ищеца процесната сума, чрез пощенски запис, видно от
последния /л.24 от делото/.
Горната фактическа обстановка
съдът прие за безспорно установена въз основа на представените по делото писмени
доказателства, които съдът кредитира изцяло като неоспорени от страните.
Установеното от фактическа страна
обуславя следните правни изводи:
Предмет на производството е предявен осъдителен иск за
изпълнение на договорно задължение, произтичащо от сключен в писмена форма между
страните договор за услуги. Фактурата е първичен счетоводен документ, носител
на информация за регистрирана за първи път стопанска операция и може да се
приеме като доказателство, установяващо договор за продажба.
Всъщност по делото не се спори по отношение наличието
на договор между страните, а и с плащането на процесната
искова сума от страна на ответника, последния признава задължението си по този
договор.
С оглед постъпилото плащане, съдът намира, че искът се
явява неоснователен и следва да се отхвърли, поради плащане в хода на процеса.
Ответницата обаче следва да понесе отговорността за
разноски, тъй като с поведението си е дала повод за завеждане на исков процес,
респ.заплащане на разноски от ищеца. Вярно е, че тя не е била уведомена за
станалата цесия и след уведомяването й за нея с получаването на исковата молба
и приложенията и в срока за отговор е платила задължението,
но това не я извинява за неплащането в срок на процесното
задължение на стария кредитор, още
повече, че то датира от 2015г.
Ето защо, съдът намира, че въпреки отхвърлянето на
исковата претенция, ответницата следва да заплати на ищцовото
дружество разноски в размер на 50 лв., платена държавна такса. Няма
доказателство по делото нито за договорен, нито
за реално платен адвокатски хонорар.
Ръководен от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ, на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, предявеният от „МАКС КОЛЕКТ“ ООД, ЕИК:
********* със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Христо Ботев“ № 17,
ет.1, офис 208, представлявано от управителя Христо Йовев против Д.Й.Т., ЕГН: **********
***, осъдителен иск за заплащане на сума в размер на 49,80 лв. /четиридесет и девет лева и 0,80 ст./, представляваща
стойност на предоставени услуги за.м.април и май 2015г. по фактура №
**********/01.05.2015г., издадена, въз основа на Договор за услуги-физическо
лице от 03.01.2015г., като НЕОСНОВАТАЛЕН, поради настъпило в хода на процеса плащане.
ОСЪЖДА,
на основание чл.78, ал.2 ГПК Д.Й.Т., ЕГН: ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на „МАКС КОЛЕКТ“ ООД, ЕИК:
********* със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Христо Ботев“ № 17,
ет.1, офис 208, представлявано от управителя Христо Йовев, сума в размер на 50 лв. /петдесет лева/, деловодни разноски.
Решението може да
бъде обжалвано пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: