РЕШЕНИЕ
№ 584
гр. Кърджали, 29.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Владислав Емирски
при участието на секретаря Теди Чаръкчиева
като разгледа докладваното от Владислав Емирски Гражданско дело №
20255140100422 по описа за 2025 година
Предявен е установителен иск по чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 от
ГПК във вр. с чл. 49 във вр. с чл. 52 ЗЗД от М. Г. С., ЕГН **********, с
постоянен адрес: *******************, чрез адвокат Д. Д. от Адвокатска
колегия - К., против Община Кърджали, Буслстат 00235920, с адрес гр.
Кърджали, бул. „България“ № 41, представлявана от кмета Е. М., за
признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 5000 лева
обезщетение за неимуществени вреди причинени в резултат на ухапване от
безстопанствено куче на 29.01.2025 г. около 12:00-12:30 часа в гр. Кърджали,
на паркинга на „********“, ведно със законна лихва върху главницата считано
от датата на ухапване – 29.01.2025 г. до окончателното й плащане, както и
направените разноски за платена държавна такса в размер на 100 лева и
адвокатско възнаграждение в размер на 960 лева, за които суми е издадена
Заповед № ** от 11.02.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК по ч.гр.д. № ***/2025 г. по описа на РС-Кърджали, III състав.
Производството е образувано по заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК на кредитора М. Г. С., ЕГН **********, с
постоянен адрес: *******************, чрез адвокат Д. Д. от Адвокатска
колегия - К., което е уважено и е издадена Заповед № *** от 19.08.2024 г. за
изпълнение на парично задължение по Заповед № ** от 11.02.2025 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № ***/2025 г.
по описа на РС-Кърджали, III състав. Длъжникът Община Кърджали е
възразил на основание чл. 414 ГПК, че не дължи изпълнение на вземането по
издадената заповед по чл. 410, поради което в срок е предявен настоящият
установителен иск.
В исковата молба се твърди, че на 29.01.2025 г. около 12:00-12:30 часа в
гр. Кърджали, на паркинга на „********“ ищцата била ухапана от
1
безстопанствено куче по левия крак в резултат, на което получила
кръвонасядане на лявата подбедрица, цепковидна рана и охлузвания на кожата
на крака, като по външната повърхност на лявата подбедрица, в средната й
трета било установено синкаво-мораво кръвонасядане с размери 5/6 см., като
в средния му край се установила цепковидна рана с неравни ръбове,
тъмночервено дъно и размери 1,5/0,5 см., както и в горния и долния край на
описаното кръвонасядане се установяват и две охлузвания на кожата с
размери 2/0,3 см. всяко покрити от тъмночервена корица, разположена над
нивото на околната кожа. Твърди, че кучето е било безстопанствено, средно на
ръст, рижаво. Ищцата заявява, че следствие от ухапването изпитала
продължителни болки и страдания изразяващи се в стрес, страх от заразяване,
подтиснатост, напрежение, безсъние, главоболие. Сочи, че след ухапването
била закарана в бърза помощ, където я насочили към инфекциозно отделение
за поставяне на противобясна ваксина, като трябвало да посети отделението и
на 01.02.2025 г. и 05.02.2025 г. за поставяне на допълнителни инжекции, тъй
като същите се слагали по схема. След това в бърза помощ й били обработени
раните, направена превръзка и инжекция за ТАП. Заявява, че е имала
усложнения от ваксината за бяс, тъй като на местата, където били поставени
инжекциите ръката й се подула, отекла, зачервила и започнала да я боли. След
около две седмици отока и болките изчезнали. Прилага писмени
доказателства. Прави доказателствени искания за разпит на свидетели, с
чиито показанията да установи болките и страданията, които търпяла
вследствие причинените й телесни увреждания, както и относно самото
ухапване.
В срока по чл. 131 от ГПК постъпил отговор на исковата молба от
Община Кърджали, с който оспорва иска по основание и размер. Оспорва
твърдените от ищеца факти и обстоятелства в това число да е ухапана от
безстопнаствено куче. Твърди, че общината е положила дължимата грижа в
изпълнение на задълженията си по чл. 47, ал. 3 и чл. 50 от ЗЗЖ да организира
улавянето и изолирането на безстопанствени кучета на територията на община
Кърджали и ограничаване на популацията им. Общината е приела Програма за
овладяване на популацията на безстопанствените кучета. Изграден е временен
приют за безстопанствени кучета в базата на ОП „ОБЧ“ в кв. „***********“.
Ежедневно служители на ОП „Озеленяване, благоустройство и чистота“
полагат грижи за обработване на безстопанствени животни, като ги хващат,
откарват за преглед от ветеринарен лекар, където се ваксинират срещу бяс,
обезпаразитяват, кастрирата, поставя се ушна марка, след което се връщат там
от където са заловени. Сочи, че в тази връзка не са установени нарушения от
контролиращия орган БАБХ относно изпълнението на вменените със ЗЗЖ
задължения на ответника. Ответникът заявява, че няма сигнали в общината за
агресивни кучета в района на автогарата, където ищцата твърди да е била
ухапана. Ответникът възразява по размер на обезщетението за неимуществени
вреди, като твърди, че е прекомерен. Прилага писмени доказателства по опис.
Прави икане за допускането до разпит при режим на довеждане на двама
свидетели относно начина и метода за изпълнение на програмата за
ограничаване напопулацията на безстопанствени кучета на територията на
общината.
В съдебно заседание ищцата не се явява, представлява се от
процесуалния си представител, който моли искът да бъде уважен по основание
и размер. Претендира разноски. Представя писмена защита, в която подробно
аргументира иска по основание и размер. Ответникът моли да се отхвърли
2
иска. Представя писмена защита, в която излага подробни аргументи за
отхвърляне на иска, евентуално за присъждане на справедливо обезщетение
под заявеното в исковата молба.
Съдът, като взе предвид подадената искова молба и предявения с нея
иск, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на
релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:
По делото са представени копие от лист за преглед на пациент в КБД/СО
от 29.01.2025 г., в който е посочена основаната диагноза – ухапване или удар
от куче (МКБ W 54), снетата анамнеза – ухапана от улично куче в областта на
лявата бодбедрица, наличие на рана, оток и боли в областта на ухапването,
обективното състояние, изследванията и назначената терапия. Представен е
амбулаторен лист за преглед от 03.02.2025 г. при д-р М. М., от който е видно,
че ищцата се насочва за имунизация за бяс в инфекциозно отделение, като е
посочено и обективното състаояние, а именно разкъсно-контузна рана на
лявата подбедрица, която е обработена и превъзана.
Видно от СМУ № **/2025 г. от 30.01.2025 г. следствие от ухапването от
безстопанствено куче на ищцата са причинени разкъсно-контузна рана довела
до разстройството на здравето извън случайте на чл. 128 и чл. 129 от НК и
кръвонасядане и охлузванея на кожата на лявата подбедрица причинили болка
и страдание. Посочено е че описаните увреждания са получени при
действието на твърд тъп или тъпоръбест предмет и по време и начин е
възможно да са възникнали от ухапване от куче. Посочено, че по външната
повърхност на лявата подбедрица, в средната й трета, било установено
синкаво-мораво кръвонасядане с размери 5/6 см., като в предния му край се
установява цепковидна рана с неравни ръбове, тъмночервено дъно и размери
1,5/0,5 см., както и в горния и долния край на описаното кръвонасядане се
установяват и две охлузвания на кожата с размери 2/0,3 см. всяко покрити от
тъмночервена корица, разположена над нивото на околната кожа.
По делото е разпитан и свидетелят З. С., която е станал свидетел на
ухапването на ищцата от безстопанствено куче, тъй като е бил заедно с нея по
това време. Свидетелят заявява, че на 29.01.2025 г. се прибирали с ищцата от
магазин „***“ към вкъщи и решили да минат на пряко през автогарата, когато
изведнъж М. била захапана отзад за левия крака от безстопанствено, слабо,
рижаво, женско куче с жълта ушна марка на ухото, което нямало нито каишка,
нито намордник. Сочи, че ищцата си дърпала крака, правела опит да го изгони
докато не й скъсало панталона, а пък и нямали нищо в тях, с което да ударят
кучето. Свидетелят заявява, че от крака на М. започнало да тече кръв,
помогнала й да се приберат куцайки по-навътре към автогарата, за да не стоят
между автобусите и колите, които преминавали. Свидетелят С. сочи, че
ищцата М. изпитвала силни болки от ухапването докато чакали да дойде
бърза помощ, тъй като били посъветвани от намиращи се на близо полицаи да
се обадят на ЕЕН 112. Сочи, че след този инцидент М. е ходила на лекар и
превръзки, а понастоящем изпитва силен страх и стрес от кучета. Заявява, че
след ухапването са се чували с ищцата, което била много притеснена, тъй като
ръката й била подута от инжекциите и се притеснявала за да ней я отрежат.
Свидетелят В. С., който е син на ищцата, заявява, че разбрал от майка си,
че била ухапана от куче на автогарата в гр. Кърджали. Сочи, че на 01.02.2025
г. и на 03.02.2025 г. ходили да бият още инжекции за бяс на ищцата. Заявява, че
в деня на ухапването прибрал майка си от бърза помощ, като тя била много
стресирана и уплашена, куцала и се оплаквала от болки. След това я водил в
3
бърза помощ за период от 7-10 дни за превръзки и компреси. Сочи, че на
следващия ден след ухапването завел майка си и на съдебен лекар. Свидетелят
заявява, че майка му се притеснявал да не й отрежат ръката, тъй като същата
се подула от инжекциите. С. заявява, че майка му отишла на село от страх,
като само един или два пъти си е идвала в града. Сочи, че майка му не иска да
излиза сама в града, а се обажда на него да я кара, тъй като я страх от кучета.
Заявява, че майка му има остатъчен белег от ухапването на крака, както и че
сънува кошмари, че е нападана от кучета, като преди ухапването не е имала
страх от кучета.
Въз основа на тези писмени и гласни доказателства, съдът намира, че по
категоричен начин по делото се доказа реализирането на инцидента по
описания в исковата молба начин, довел до процесните травми на ищцата,
които са й причинили сочените неимуществени вреди, а именно, че 29.01.2025
г. около 12:00-12:30 часа в гр. Кърджали, на паркинга на „********“ ищцата
била ухапана от безстопанствено куче по левия крак в резултат, на което
получила кръвонасядане на лявата подбедрица, цепковидна рана и охлузвания
на кожата на крака, като по външната повърхност на лявата подбедрица, в
средната й трета било установено синкаво-мораво кръвонасядане с размери
5/6 см., като в средния му край се установила цепковидна рана с неравни
ръбове, тъмночервено дъно и размери 1,5/0,5 см., както и в горния и долния
край на описаното кръвонасядане се установяват и две охлузвания на кожата с
размери 2/0,3 см. всяко покрити от тъмночервена корица, разположена над
нивото на околната кожа.. Така описаното увреждане се оспорва формално от
ответника, но се доказа по категоричен начин от събраните и кредитирани от
съда писмени и гласни доказателства. Причинено е било разстройство на
здравето на ищцата, без опасност за живота, предизвикващо болки и
страдания. Същото по гореизложените причини е в пряка причинна връзка от
неупражнения ефективен надзор на ответната община по ограничаването и
контрола на популацията на безстопанствените кучета на територията на град
Кърджали.
Налице са предпоставките за ангажиране отговорността на ответната
община за противоправното й бездействие, доколкото на нея именно е
възложено от закона задължението за надзор над безстопанствените кучета. В
глава 5 от Закона за защита на животните /ЗЗЖ/ са предвидени редица
задължения на общинските органи за овладяване популацията на
безстопанствените кучета, като несъмнено целта на закона е животните да не
се разхождат свободно в населените места, тъй като могат да бъдат заплаха за
живота и здравето на хората. Съгласно чл. 47 ал. 1, вр. чл. 41 ал.1 – 4 от ЗЗЖ
общинските власти са длъжни да вземат под надзор всички безстопанствени
кучета чрез залавянето, кастрирането, обезпаразитяването, ваксинирането им
срещу бяс и настаняването им в изградени и стопанисвани от тях приюти.
Анализът на цитираната законовата уредба сочи по недвусмислен начин, че
основната мярка за надзор е именно настаняването на кучетата в приюти или
временни приюти, като само по изключение се допуска те да бъдат връщани
на местата, от които са взети – чл. 47 ал. 3 изр. 1 пр.посл. от ЗЗЖ. В чл. 47 ал. 3
изр. 2 пр.първо от ЗЗЖ изрично е предвидено, че кучетата са под надзора и
грижите на общините, което означава, че чрез взетите от тях мерки, те следва
да гарантират безопасното им поведение спрямо хората, независимо от вида
на тези мерки - дали чрез настаняване в приюти, временни приюти или чрез
връщане по места. В този смисъл е и нормата на чл. 50 т. 2 от същия закон,
изрично предвиждаща задължение на общината, да взема мерки за
4
предотвратяване на агресивно поведение на кучетата към хора или животни. В
случая ответникът прави възражение, че общината е положила дължимата
грижа в изпълнение на задълженията си да организира улавянето и
изолирането на скитащи кучета на територята на общината, както ангажира
доказателства за това, да е изпълнил нормативните си задължения по
ограничаване и контрол на популацията на безстопанствените кучета към
датата на процесния инцидент. Въпреки тези възражения и представените
писмени доказателства, съдът намира, че община Кърджали не е осъществила
задълженията си по ЗЗЖ по отношение на кучетата на паркинга на „********“
в гр. Кърджали. Следва да бъде посочено, че ангажиментите на общината по
отношение на болници, училища, детски гради и автогари др. сгради с
обществено предназначение, посещавани от много хора, следва да бъдат
приоритет по отношение на борбата с популацията на безстопанствени кучета
и задълженията им вменени със ЗЗЖ. В тази връзка съдът кредитира изцяло
показанията на разпитания свидетел Б. Н., който работи в ОП „ОБЧ“ и залавя
безстопанствени кучета, относно механизма на залавяне на едно куче,
закарването му в приюта, където се преглежда от ветеринарен лекар, след
което се обезпаразитява, кастрира се, престоява известно време и се връща на
местозалавянето или в близък район. Свидетелят заяви, че агресивните кучета
се залавят, като се упояват със стрела, както и че на кръговото на автогарата
има нападната тяхна работничка от кучета, което показва, че задължение на
общината, да взема мерки за предотвратяване на агресивно поведение на
кучетата към хора или животни не се изпълнява съгласно нормата на чл. 50 т.
2 от ЗЗЖ.
Предвид гореизложените съображения, съдът намира предявения иск за
доказан по основание. Съобразно нормата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. При определяне
размера на неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички
обстоятелства, които ги обуславят, като характера на увреждането, начина на
извършване на деянието, обстоятелствата, при които е извършено,
причинените морални страдания и пр. /Постановление на Пленума на ВС №
4/23.12.1968 г./. Следва да се преценят вида и тежестта на причинените
телесни и психични увреждания, продължителността и интензитета на
претърпените физически и душевни болки, други страдания и неудобства,
стигнало ли се е до разстройство на здравето и медицинската прогноза за
неговото развитие /решение № 69/18.03.2014 г. по гр.д. № 4686/ 2013 г. на
ВКС, ІV г.о./. С оглед установеното по делото, съобразявайки механизма на
ухапването, а именно отзад, в гръб, без да има индиции, признаци или
очаквания за това, и на разпитания свидетел на ухапването З. С., както и на
сина на ищцата, следва да се приеме, че болки и страдания със значителен
интензитет ищцата е изпитвала непосредствено след ухапването, както и
няколко седмици след това предвид мястото на ухапване. Болки с по-нисък
(затихващ) интензитет би могло да се приеме, че ищцата е изпитвала в
продължителен период от време около месец и половина. Следва да бъде
посочено, че съгласно събраните гласни доказателства вследствие от
ухапването от безстопанствено куче на ищцата е останал козметичен дефект в
областта на ухапването. Отделно от това, вследствие от инжекциите й се
подула ръката, като ищцата изпитвала страх да не й я отрежат. Съдът взема
предвид още болките и страданията при непосредственото претърпяване на
увреждането от страна на ищцата – неочаквано и непредизвикано ухапване от
агресивно безстопанствено куче в градска среда, на паркинга на автогара, в
5
светлата част на денонощието, причинили й освен болки и неудобства от
засягането на телесния й интегритет на публично и оживено място, така също
и предизвикания непосредствен страх от настъпването и на по-сериозни
увреждания от непредвидимите действия на безстопанственото куче,
безспорното им негативно отражение върху психиката й в личен и социален
план. При тези данни за естеството на увреждането, за възстановителния
период, останалия козметичен дефект, както и съобразявайки възрастта на
ищцата, настоящият съдебен състав намира, че справедливото обезщетение,
което ще компенсира неимуществените вреди претърпени от нея вследствие
увреждането от ухапването от безстопанствено куче е в размер на 5000 лева,
върху която сума следва да бъде присъдена и законна лихва, считано от датата
на увреждането (датата на ухапване от безстопанствено куче) – 29.01.2025 г.
до окончателното изплащане. Съдът намира, че за задължението на
ответника за обезвреда на настъпили вреди от ухапване от безстопанствено
куче са приложими общите принципи, изразени в чл. 84, ал. 3 ЗЗД и чл. 86
ЗЗД, а именно - ответникът, дължащ обезщетение за вреди и изпада в забава от
настъпване на увреждането, т.е. началният момент, от който следва да се
присъди законната лихва е датата на ухапване от безстопанствено куче –
29.01.2025 г.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски възниква само за ищеца. От
заповедното производство претендира разноски за държавна такса в размер на
100лева и за платено адвокатско възнаграждение в размер на 960 лева. От
исковото производство се претендира платена държавна такса в размер на 100
лева и 960 лева за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл.
415, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 49 във вр. с чл. 52 ЗЗД по отношение на
длъжника Община Кърджали, Буслстат 00235920, с адрес гр. Кърджали, бул.
„България“ № 41, представлявана от кмета Е. М. че дължи на кредитора М. Г.
С., ЕГН **********, с постоянен адрес: ******************* чрез адвокат Д.
Д. от Адвокатска колегия – К. сумата 5000 лева обезщетение за
неимуществени вреди причинени в резултат на ухапване от безстопанствено
куче на 29.01.2025 г. около 12:00-12:30 часа в гр. Кърджали, на паркинга на
„********“, ведно със законна лихва върху главницата считано от датата на
ухапване – 29.01.2025 г. до окончателното й плащане, за които суми е издадена
Заповед № ** от 11.02.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК по ч.гр.д. № ***/2025 г. по описа на РС-Кърджали, III състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Община Кърджали,
Буслстат 00235920, с адрес гр. Кърджали, бул. „България“ № 41,
представлявана от кмета Е. М. да заплати на М. Г. С., ЕГН **********, с
постоянен адрес: ******************* чрез адвокат Д. Д. от Адвокатска
колегия – К. направените в заповедното производство разноски за държавна
такса в размер на 100 лева и за платено адвокатско възнаграждение в размер
на 960 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Община Кърджали,
6
Буслстат 00235920, с адрес гр. Кърджали, бул. „България“ № 41,
представлявана от кмета Е. М. да заплати на М. Г. С., ЕГН **********, с
постоянен адрес: ******************* чрез адвокат Д. Д. от Адвокатска
колегия – К. направените в настоящото производство разноски за държавна
такса в размер на 100 лева и 960 лева за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд –
Кърджали в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
7