РЕШЕНИЕ
№ 382/28.06.2018г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на дванадесети април през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Съдия: Хайгухи Бодикян
при секретаря Мария Койнова……………………………..................и
в присъствието на Прокурор Елеонора Иванова........……..…………………………...............................като
разгледа докладваното от съдия Бодикян и.адм.д. №273 по описа за 2017 година, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от П.М.Б. ***, с която, на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ се претендира изплащане на обезщетение в размер на 5000 лева за неимуществени вреди, претърпени в периода от 20.11.2013г. до 28.02.2017г. в резултат на незаконосъобразни действия на длъжностни лица от МБАЛ „Света Екатерина“ – ТЕЛК – Общи заболявания – Димитровград, а именно – неимуществени вреди от действия на д-р Н. – Началник ТЕЛК, който изпратил Б. на ТЕЛК – Психиатрични заболявания – Стара Загора, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на освидетелстване до завеждане на исковата молба и от завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане.
В допълнителна молба от 26.10.2017г. конкретизира искането си в частта на претендираната мораторна лихва /лихва за забава/, считано от 13.02.2013г. /дата на подаване направлението в ТЕЛК – Общи заболявания Димитровград до 12.08.2016г., дата на постановяване на решение по адм. д. №54/2015г. по описа на Административен съд – Хасково. Конкретизира и „произволните действия на АО“, от които са произлезли вредите, предмет на претенцията му.
В последното съдебно заседание по делото заявява, че има претенции по списъка за разноски.
Ответникът по иска, МБАЛ „Света Екатерина“ ЕООД – ТЕЛК – Общи заболявания Димитровград, чрез процесуалния си представител по делото – адв. Ч., моли да бъде отхвърлен иска като неоснователен и недоказан. Не се установило наличието на всички предпоставки за отговорността на ответната страна МБАЛ „Света Екатерина“ ЕООД – ТЕЛК – Общи заболявания Димитровград, действия или бездействия, от които пряко и непосредствено да са причинени неимуществените вреди, за които да се иска заплащане на обезщетение. Моли се за присъждане на разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково изразява становище, че исковата претенция е неоснователна и недоказана, поради което предлага да бъде оставена без уважение.
Административен съд – Хасково, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
Със заявление – декларация до ТЕЛК вх. №1074/05.03.2013г., П.М.Б. е поискал да бъде представен на ТЕЛК за извършване на първично освидетелстване за пенсиониране по болест /за определяне процент на инвалидност/. Преди подаване на заявлението, на 27.02.2013г. от личен лекар д-р А. му било издадено медицинско направление с №106, в което била посочена диагноза /основна и съпътстващи/: „Неинсулинозависим захарен диабет, С неврологични усложнения. Диабетна полиневропатия. Есенциална хипертония. Паническо разстройство (епизодична пароксизмална тревожност)“, като бил изпратен на ТЕЛК за определяне степента на трайна нетрудоспособност в проценти /%/. На 07.10.2013г. П.М.Б. бил прегледан от ТЕЛК за Общи заболявания – Димитровград към МБАЛ „Света Екатерина“ ЕООД – Димитровград /с Председател – д-р Васил Наков и членове: доц. д-р Л. А. д. м., д-р Н. Б./, като било издадено Експертно решение /ЕР/ №2051 от зас. №134/07.10.2013г., с което му била определена дата на инвалидизиране – 27.02.2013г. при водеща диагноза – неинсулинозависим захарен диабет. Съгласно решението, за захарен диабет тип 2 ИНЗТ с КДС диабетна полиневропатия са определени 30 % трайно намалена работоспособност /ТНР/, а за АХ /артериална хипертония/ I кл. ст. без обективни белези за органни промени са определени 10 % ТНР. В решението било посочено, че за наличното психично заболяване следва да се произнесе СТЕЛК психични болести, където да приключи преписката. След прегледа на П.М.Б. от ТЕЛК за психични заболявания към „Център за психично здраве – Стара Загора“ ЕООД било издадено ЕР №2748/179 от 12.12.2013г., с което била определена оценка на работоспособността – 31 % ТНР, дата на инвалидност - 27.02.2013г. и срок на определения % ТНР – 2 години – до 01.12.2015г., при водеща диагноза – неинсулинозависим захарен диабет и общо заболяване: Захарен диабет тип 2 ИНЗТ с КДС. Диабетна полиневропатия. АХ I кл. ст. В решението е посочено, че в МЕД липсва документация и при прегледа не се установяват клинични данни за наличието на хронично психично заболяване, определящо % ТНР по НМЕ.
ЕР №2051/134 от 07.10.2013г. на ТЕЛК за Общи заболявания – Димитровград и ЕР № 2748/179 от 12.12.2013г. на ТЕЛК за психични заболявания били обжалвани от П.М.Б. пред НЕЛК.
От НЕЛК – Специализиран състав по психични болести било издадено ЕР №0570/091 от 11.12.2014г., с което се отменя ЕР № 2748/179 от 12.12.2013г. на ТЕЛК за психични заболявания по оценка на работоспособността и се издава ново, като се потвърждава ЕР на ТЕЛК по срок на инвалидността, дата на инвалидизиране, причинна връзка и противопоказани условия на труд.
ЕР №0570/91 от 11.12.2014г. на НЕЛК – Специализиран състав по психични болести било обжалвано от П.М.Б. пред Административен съд – Хасково, във връзка с което било образувано адм. д. №54 по описа на съда за 2015г.
С Решение №195/12.08.2016г. на Административен съд – Хасково по адм. д. №54/2015г. било обявено за нищожно Решение №0570/91 от 11.12.2014г. на НЕЛК – София, специализиран състав по психични болести и била върната административната преписка на НЕЛК за произнасяне съобразно мотивите на решението. Решение №195/12.08.2016г. е влязло в сила на 08.09.2016г.
От НЕЛК – Първи специализиран състав по вътрешни болести било издадено ЕР №0340/071 от 09.05.2017г., с което било отменено ЕР № 2748/179 от 12.12.2013г. на ТЕЛК за психични заболявания по оценка на работоспособността и бил определен нов процент ТНР, като било потвърдено по останалите поводи. В ЕР е посочено, че НЕЛК определя краен процент трайно намалена работоспособност равен на 34 % т.н.р. в това число 20 % от раздел III на Методиката. НЕЛК отменил ЕР на ТЕЛК по оценка на работоспособността. Потвърждавал по останалите поводи.
ЕР №0340/071 от 09.05.2017г. на НЕЛК – Първи специализиран състав по вътрешни болести било обжалвано пред Административен съд – Хасково, във връзка с което било образувано адм. д. №1047/2017г. по описа на съда. С Определение от 15.11.2017г. на Административен съд – Хасково по адм. д. №1047/2017г. била оставена без разглеждане жалба от П.М.Б. срещу ЕР №0340/09.05.2017г. на Първи Специализиран състав по вътрешни болести и производството по адм. д. №1047/2017г. по описа на Административен съд – Хасково било прекратено.
С Определение №620/16.01.2018г. по адм. д. №90/2018г. по описа на Върховен административен съд на Република България – Шесто отделение, било оставено в сила Определение от 15.11.2017г. по адм. д. №1047/2017г. на Административен съд – Хасково.
Въз основа на така установените обстоятелства, съдът направи следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. От твърденията на ищеца, обективирани в исковата молба и в съдебно заседание е видно, че претенцията му се обосновава на действия на д-р Н. – Началник ТЕЛК, който изпратил Б. на ТЕЛК – Психиатрични заболявания – Стара Загора.
По исковете по чл.1 от ЗОДОВ е определена процесуална пасивна
легитимация, която следва да бъде спазена и за наличието на която съдът следи
служебно. Съгласно чл.7 от ЗОДОВ и чл.205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу
юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие
или бездействие са причинени вредите.
Съгласно чл.105 от ЗЗ и чл.10 от Правилника за устройството и организацията на работата на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи, Териториалните експертни лекарски комисии /ТЕЛК/ се откриват и закриват от директорите на РЗИ съгласувано с министъра на здравеопазването към държавни и общински лечебни заведения за болнична помощ, центрове за психично здраве, центрове за кожно-венерически заболявания и комплексните онкологични центрове. ТЕЛК са структурни звена на лечебните заведения, към които са открити. По своята организационна структура, съгласно чл.3, във връзка с чл.37 от Закона за лечебните заведения, лечебните заведения, без тези по чл.5, ал.1 се създават по Търговския закон или по Закона за кооперациите като търговски дружества или кооперации, които са юридически лица. Ето защо страна по материално-правния спор и носител на правата и задълженията по него, съответно на пасивната материално-правна легитимация, е юридическото лице, в чийто състав е ТЕЛК, която не е самостоятелен правен субект.
С оглед на горното съдът намира, че ищецът има качеството на надлежна страна по
предявения иск, тъй като твърди, че е претърпял вреди от действия на д-р
Н. – Началник ТЕЛК, който го изпратил на ТЕЛК – Психиатрични заболявания –
Стара Загора, следователно
искът е допустим.
Настоящият съдебен състав намира претенцията
на ищеца за
присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди за неоснователна и недоказана.
Съображенията на съда за тези изводи са
следните:
Основателността на иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. - незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, постановени или извършени при или по повод изпълнение на административна дейност, които да са отменени по съответния ред; 2. - реална, пряка и непосредствена вреда от такъв административен акт, респ. действието или бездействието; 3. - причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липса на някой от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общината по посочения ред. Наличието на тези предпоставки следва да бъде доказано от ищеца, с оглед разпределението на доказателствената тежест. Законът не поставя изискване за наличие на вина у прекия причинител на вредите и поради това, при изпълване хипотезата на горепосочения фактически състав, се ангажира безвиновната имуществена отговорност на държавата или общината.
В настоящия случай, видно от описаната по-горе фактическа обстановка, във връзка с подадено от ищеца заявление-декларация, същият е бил прегледан от ТЕЛК за Общи заболявания – Димитровград към МБАЛ „Света Екатерина“ ЕООД – Димитровград /с Председател – д-р В. Н. и членове: доц. д-р Л.А. д. м., д-р Н.Б./, като било издадено Експертно решение /ЕР/ №2051 от зас. №134/07.10.2013г. В същото било отбелязано, че за наличното психично заболяване следва да се произнесе СТЕЛК психични болести, където да приключи преписката. След прегледа на П.М.Б. от ТЕЛК за психични заболявания към „Център за психично здраве – Стара Загора“ ЕООД било издадено ЕР №2748/179 от 12.12.2013г. Двете посочени ЕР били обжалвани от П.М.Б. пред НЕЛК, като от НЕЛК – Специализиран състав по психични болести било издадено ЕР №0570/091 от 11.12.2014г., с което се отменя ЕР № 2748/179 от 12.12.2013г. на ТЕЛК за психични заболявания по оценка на работоспособността и се издава ново, като се потвърждава ЕР на ТЕЛК по срок на инвалидността, дата на инвалидизиране, причинна връзка и противопоказани условия на труд. С Решение №195/12.08.2016г. на Административен съд – Хасково по адм. д. №54/2015г. било обявено за нищожно Решение №0570/91 от 11.12.2014г. на НЕЛК – София, специализиран състав по психични болести и била върната административната преписка на НЕЛК за произнасяне съобразно мотивите на решението. Решение №195/12.08.2016г. е влязло в сила на 08.09.2016г., съответно от НЕЛК – Първи специализиран състав по вътрешни болести било издадено ЕР №0340/071 от 09.05.2017г., с което било отменено ЕР № 2748/179 от 12.12.2013г. на ТЕЛК за психични заболявания по оценка на работоспособността и бил определен нов процент ТНР, като било потвърдено по останалите поводи. ЕР №0340/071 от 09.05.2017г. на НЕЛК – Първи специализиран състав по вътрешни болести било обжалвано пред Административен съд – Хасково, като с Определение от 15.11.2017г. на Административен съд – Хасково по адм. д. №1047/2017г. била оставена без разглеждане жалба от П.М.Б. срещу ЕР №0340/09.05.2017г. на Първи Специализиран състав по вътрешни болести и производството по адм. д. №1047/2017г. по описа на Административен съд – Хасково било прекратено.
С Определение №620/16.01.2018г. по адм. д. №90/2018г. по описа на Върховен административен съд на Република България – Шесто отделение, било оставено в сила Определение от 15.11.2017г. по адм. д. №1047/2017г. на Административен съд – Хасково.
В случая, действията на д-р Н. – Началник на ТЕЛК, са част от производството по определяне процент на работоспособност на лицето, като същите са обусловени от описаното в медицинско направление за ТЕЛК №106/27.02.2013г., издадено от д-р А. – личен лекар на ищеца и съответно са предприети изцяло в съответствие с отразената в това направление диагноза /основна и съпътстващи/. Освен това, в случая последното експертно решение е влязло в сила. Поради това и не може да се приеме, че са налице незаконосъобразни актове, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, постановени или извършени при или по повод изпълнение на административна дейност, които да са отменени по съответния ред.
Същите са законосъобразни и като такива от тях не настъпват вреди, които да подлежат на обезвреда. Само това е достатъчно основание за отхвърляне на иска.
Дори обаче да се приеме наличието на отменени по съответния ред
незаконосъобразни действия, каквото е твърдението на ищеца, претендираните за обезщетяване
неимуществени вреди, както и връзката им /причинно-следствената връзка/ с
отменени действия не
бяха доказани.
Един отменен административен акт, действия или бездействия на органи и длъжностни лица на държавата или общините при или по повод изпълнение на административна дейност само по себе си не е достатъчно условие за ангажиране на отговорността по чл.1 от ЗОДОВ. Законът не презумира настъпването на вредите като последица и само поради факта на отмяна на административния акт, действия или бездействия. Вредите, т. е. неблагоприятното изменение в имуществената или личната сфера на лицето, са основен елемент от фактическия състав на отговорността, които, както и пряката им и непосредствена връзка с отменения акт, подлежат на доказване. От писмените доказателства по делото не се доказаха конкретни промени в здравословното състояние на ищеца, конкретни болки и страдания, които да е претърпял именно в следствие на незаконосъобразни действия на орган или длъжностно лице на държавата, постановени или извършени при или по повод изпълнение на административна дейност, които да са отменени по съответния ред.
Вярно е, видно и от медицинското му досие, че ищецът страда от няколко заболявания, които са станали и хронични такива, затова е и освидетелстван, но в настоящото производство не бе доказано, че която и да е от тези болести, че наличието на влошено състояние за процесния период /каквото също не бе доказано/ е вследствие именно на наличието на незаконосъобразни действия на орган или длъжностно лице на държавата, постановени или извършени при или по повод изпълнение на административна дейност, които да са отменени по съответния ред. А вредите са преки, когато са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, каквато в настоящия казус липсва /не бе доказана/.
Изложеното дотук води до единствения правилен
и несъмнен извод за липсата на основание за присъждане на претендираните от ищеца неимуществени вреди.
По изложените дотук съображения, съдът намира,
че така предявеният и поддържан иск с правно основание чл.1 от ЗОДОВ е неоснователен и недоказан.
В съдебното производство не се доказа реална, пряка и непосредствена вреда от незаконосъобразни действия на орган или длъжностно лице на държавата, постановени или извършени при или по повод изпълнение на административна дейност, които да са отменени по съответния ред и причинно-следствена връзка между отмяната и настъпили вреди.
Доколкото предявеният иск за неимуществени вреди съдът отхвърля изцяло като недоказан, то поради акцесорния си характер, следва да се отхвърли и претенцията за присъждане на законна лихва върху търсената като обезщетение сума за неимуществени вреди.
От процесуалния представител на МБАЛ „Света Екатерина“ ЕООД – ТЕЛК – Общи заболявания Димитровград се претендират разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600.00 лв. Съгласно чл.10, ал.2 от ЗОДОВ, ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството. С оглед изхода на делото, основателна се явява претенцията за присъждане на направените по делото пред настоящата съдебна инстанция разноски, съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение. В тази връзка ищецът прави възражение за прекомерност, което съдът, в настоящия му състав намира за основателно. Съобразно регулиращата правна норма, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по - нисък размер на разноските, но в размер не по - малко от минимално определения размер, съобразно чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата. Нормата на чл.78, ал.5 от ГПК въвежда две кумулативно свързани предпоставки, а именно: адвокатското възнаграждение да е прекомерно и насрещната страна да е направила искане за прекомерност на претендираните разноски. Размерът следва да е справедлив, обоснован и съобразен с действителната правна и фактическа сложност на делото, както и да не бъде по - нисък от предвидения минимален такъв, определен в Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В тази връзка съдът намира, че делото не е с голяма фактическа и правна сложност. Предвид това и настоящият съдебен състав намира, че следва да се уважи възражението на ищеца за прекомерност на договореното възнаграждение за адвокат, при съобразяване с определения в разпоредбата на чл.8, ал.1, т.2 от Наредба №1/09.07.2004г. минимален такъв. Това мотивира съда да приеме, че адвокатското възнаграждение, заплатено от ответника за настоящото производство, следва да бъде редуцирано до размер от 580.00 лева. Следователно ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника деловодни разноски за процесуалното му представителство в размер на 580.00 лева.
Така мотивиран и на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, вр. с чл.203, ал.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от П.М.Б. ЕГН ********** ***, срещу МБАЛ „Света Екатерина“ ЕООД – ТЕЛК – Общи заболявания - Димитровград, иск за обезщетение в размер на 5000.00 лева, представляващи неимуществени вреди, причинени вследствие на незаконосъобразни действия на д-р Наков – Началник ТЕЛК, който изпратил Б. на ТЕЛК – Психиатрични заболявания – Стара Загора, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на освидетелстване до завеждане на исковата молба и от завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА П.М.Б. ЕГН ********** ***, да заплати на МБАЛ „Света Екатерина“ ЕООД – ТЕЛК – Общи заболявания – Димитровград разноски по делото в размер на 580.00 /петстотин и осемдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България, в четиринадесетдневен срок от връчването му на страните.