Р Е Ш Е Н И Е
№ 34 13.02.2020 г. град Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Десети наказателен състав,
на шести февруари март две хиляди и двадесета година,
в публично съдебно заседание в състав:
Съдия: Пламен Георгиев
Секретар: Михаела Бончева
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Пламен Георгиев
АНД № 17 по описа на Районен съд - Хасково за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от Т.С. *** срещу Наказателно постановление № 19-1253-000167 от 03.06.2019 г. на Началник – група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Хасково, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, и по чл. 177, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 10 лева за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, а на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени административни наказания: „Глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 6 месеца за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. В подадената жалба, след възпроизвеждане на съдържанието му, се релевират оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, поради допуснато нарушение на процесуалните правила и противоречие с материалния закон. Твърди се от жалбоподателя, че в хода на производството било допуснато нарушение по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, налагащо отмяна на наказателното постановление на процесуално основание, а пред това, и по чл. 42, ал. 5 от ЗАНН – при съставяне на процесния АУАН от гледна точка описанието на деянието. Моли се съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление на Началник – група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Хасково.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят, редовно призована, не се явява. Чрез упълномощения по делото процесуален представител – адв. Васил Лазов заявява, че поддържа жалбата и в хода по същество развива конкретни аргументи за нейната основателност.
Административнонаказващият орган – Началник – група в Сектор ПП при ОД на МВР Хасково, редовно призован, не се явява и не изпраща представител по делото, за да заяви становище по жалбата и по атакуваното с нея наказателно постановление.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:
На 01.03.2018 г. г. свидетелите Г.А.Т. и С.Д.Г., двамата на длъжност „мл. инспектор“ в РУ на МВР - Хасково били на работа, като автопатрулен разчет и били установени по бул. „Васил Левски“ в град Хасково. В около 20:00 часа възприели движение на лек автомобил марка „Опел“, модел „****“ по бул. „Васил Левски“ в посока кръстовището с бул. „Илинден“, като им направило впечатление, че били поставени на видно място временни регистрационни табели, но с изтекъл срок на валидност – отбелязаната такава била до 2017 г., поради което спрели превозното средство за извършване на проверка. В хода на проверката било установено, че моторното превозно средство е с поставени временни регистрационни табели 958Н116 и било собственост на Д. Ч. Т., като се управлявало от жалбоподателя Т.С.Я.. При извършената проверка, контролните органи възприели, че водачът не могла да представи контролен талон към издаденото на нейно име свидетелство за управление на моторно превозно средство. Поискали съдействие от екип на Сектор „Пътна полиция“, като на място бил изпратен такъв, включващ в състава си Ж.К.И., който след извършване на справка чрез служебен таблет номер 526 установил, че управляваният от жалбоподателя Т.С.Я. лек автомобил бил спрян от движение на дата 16.03.2017 г., а поставените регистрационни табели *** били с изтекъл срок на валидност – същият бил до 25.2017 г. С оглед тези констатации, на същата дата, срещу жалбоподателя, на място и в нейно присъствие, бил съставен от свид. Ж.К.И. Акт за установяване на административно нарушение серия Д бл. № 300937 за нарушения по чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП, по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, който Т.С. Я., подписала, а в графата за обяснения и възражения срещу съставения акт вписал, че няма такива, а само обяснил, че трябвало да прибере автомобила до дома им, тъй като бил оставен на паркинг. Възражения срещу съставения АУАН не са постъпили и допълнително в рамките на законоустановения срок от съставянето му, респ. връчването осъществено на дата 01.03.2018 г., според отразеното в приложената разписка.
С резолюция на наказващия орган, на основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН, административнонаказателното производство в частта по чл. 140, ал. 1, предл. 1 от ЗДвП било прекратено, поради това, че деянието съставлява престъпление, а материалите били изпратени на РП – Хасково по компетентност.
С Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 07.12.2018 г., прокурор в РП – Хасково, след като приел, че макар и деянието макар формално да осъществява признаците на престъпление по чл. 345,а л. 2, вр. ал. 1 НК, то поради своята малозначителност се характеризирало с явно незначителна степен на обществена опасност и това, на основание чл. 9, ал. 2 НК, изключвало определянето му като престъпление, поради което отказал да образува наказателно производство и прекратил пр.пр. № 1553/2018 г. по описа на РП – Хасково, и е посочено препис от постановлението, ведно с преписката да се изпратят на ОД на МВР – Хасково с оглед реализиране на административнонаказателна отговорност на Т.С. Я., а за резултата да се уведоми РП – Хасково.
При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган възприел изцяло описаната в АУАН фактическа обстановка, но наложил процесните санкции за всяко от нарушенията, вписвайки, че издава наказателното постановление на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН и влязло в сила постановление за прекратяване, за отказ да се образува ДП, с оглед реализиране на административнонаказателна отговорност от 07.12.2018 г., представляващо пр.пр. вх. № 1553/2018 г. по описа на РП - Хасково.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира най – напред показанията на свидетелите Ж.К.И., Г.А.Т. и С.Д.Г. относно фактите, възприети от тях при извършването на процесната проверка –пряко и непосредствено, съответно опосредено, а така също и тези касаещи процедурата по съставяне на акта за установяване на административно нарушение като логически последователни и вътрешно безпротиворечиви.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 2 от Закона за движението по пътищата, на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство, спряно от движение. Според чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него. По силата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, в редакцията, относима към датата на деянието, изм. - ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 20.05.2018 г.) (по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По републиканските пътища, отворени за обществено ползване, включени в трансевропейската пътна мрежа, и по такива, които са извън нея, или по техни участъци се допускат само моторни превозни средства с валиден винетен стикер, залепен по начин, възпрепятстващ повторното му ползване. По силата на чл. 177, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, наказва се с глоба от 100 лева до 300 лева, който управлява моторно превозно средство, спряно от движение, или състав от пътни превозни средства, в който е включено спряно от движение пътно превозно средство, без разрешение на службата за контрол на Министерството на вътрешните работи, а по силата на чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, наказва се с глоба 10 лв. водач, който не носи определените документи - свидетелство за управление, контролен талон и свидетелство за регистрация на управляваното моторно превозно средство. Според чл. 175, ал. 3, наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. Следователно, всяко от деянията, за които на жалбоподателя са наложени административни наказания е обявено от закона за наказуемо.
В конкретния случай, не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка с действията по съставянето на акта за установяване на административно нарушение и връчването му на жалбоподателя. На същата е осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения по него. Съставеният акт за установяване на административно нарушение отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН относно необходимото съдържание, като всяко от визираните нарушения, макар и лаконично, е описано в достатъчна степен ясно откъм всички, характеризиращи го от обективна страна признаци, по начин да бъде обезпечено правото на защита на жалбоподателя в пълен предоставен от закона обем. И най – вече в аспекта да е в състояние да разбере, всички факти от състава на нарушението, за което е привлечен към административно наказателна отговорност, за да може да организира защитата си.
На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, но в процеса на реализиране на отговорността, при издаването му са допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с неспазване на шестмесечния преклузивен срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, явяващо се абсолютно основание за неговата отмяна по отношения на деянията описани в пункт 1 и пункт 2 от същото. В тази връзка е необходимо да бъде отбелязано, че сам наказващият орган с резолюция е прекратил административнонаказателното производство, отпочнато на 01.03.2018 г. със съставяне на акт за установяване на административно нарушение срещу жалбоподателя Т.С. Я., на основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН, но само в частта по чл. 140, ал. 1, предл. 1 от ЗДвП, поради това, че деянието съставлява престъпление, а материалите били изпратени на РП – Хасково по компетентност. Такова прекратяване по отношение на останалите описани в процесния АУАН нарушения – по чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗдвП и по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП не е реализирано, а е липсвало и основание за подобен подход. Поради това, наказващият орган е следвало да реализира правомощията си по ангажиране на административнонаказателнста отговорност в рамките на срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, считано от образуване на административно наказателното производство по реда на чл. 36, ал. 1 от ЗАНН, станало със съставяне на акта за установяване на административно нарушение, а не значително по – късно след връщане на материалите от РП – Хасково, които в частта относно деянията по чл. 5, ал. 3, т. 2 и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП въобще не е следвало да бъдат изпращани тъй като, както вече бе отбелязано, не е било налице основание за прекратяване на административнонаказателното производство в хипотезата на чл. 33, ал. 2 от ЗАНН в тази част, поради липсата на конкуренция между наказателната и административно наказателната отговорност в аспекта на спазване на принципа non bis in idem и съобразяване на примата на наказателната отговорност. Впрочем тъкмо това, законосъобразно е приел и наказващият орган посочвайки ясно и конкретно в коя част прекратява образуваното административнонаказателно производство по съствения АУАН. След като сам впоследствие не е съобразил това и е издал наказателното постановление за деянията по пункт 1 и по пункт 2 от същото, съответно по чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 1 от същия закон, след изтичане на срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е допуснал процесуално нарушение, което по своя характер се явява съществено и съставлява безусловно основание за отмяна на санкционния акт в тази част без да се обсъждат доводи по същество. Извод, който не се променя и с оглед безуспешния опит това процесуално нарушение да бъде санирано с посочване в наказателното постановление, че то се издава в хипотезата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, доколкото тази хипотеза касае само едно измежду деянията, а именно това по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, по отношение на което ще бъдат изложени отделно съображения.
При преценка в рамките на осъществявания контрол за законосъобразност на процесното наказателно постановление в частта относно деянието по пункт 3 от него, квалифицирано по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, настоящият съдебен състав намира за уместно да отбележи следното:
С Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 07.12.2018 г., прокурор в РП – Хасково, след като приел, че макар и деянието макар формално да осъществява признаците на престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 НК, то поради своята малозначителност се характеризирало с явно незначителна степен на обществена опасност и това, на основание чл. 9, ал. 2 НК, изключвало определянето му като престъпление, поради което отказал да образува наказателно производство и прекратил пр.пр. № 1553/2018 г. по описа на РП – Хасково, и е посочено препис от постановлението, ведно с преписката да се изпратят на ОД на МВР – Хасково с оглед реализиране на административнонаказателна отговорност на Т.С. Я., а за резултата да се уведоми РП – Хасково. Преценката на прокурора за обществената опасност на деянието и предпоставките за реализиране на административнонаказателната отговорност не обвързва наказващия орган, нито пък съда, но всеки от решаващите органи следва да прецени наличието на деяние, неговата обществена опасност, авторството и вината на привлеченото към отговорност лице. В случая, издавайки по реда и в хипотезата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН наказателното постановление, наказващият орган правилно е преценил, че от материалноправна страна се установява осъществяването на деяние, което формално консумира признаците от състава на административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, както правилно е квалифицирано, доколкото изтеклата валидност на регистрационните табели, обосновава тезата, че превозното средство не е било регистрирано по надлежния ред след тази дата, в който момент е осъществено и процесното управление. Това деяние е наказуемо по чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП, която е подбрана от наказващия орган в съответствие с описаните факти. При преценка на обществената опасност в контекста на дължимия анализ по чл. 28 от ЗАНН обаче е следвало да има предвид, че моторното превозно средство все пак в предходен момент е било регистрирано и същото е било с регистрационни табели, поставени на съответното място, но с изтекъл срок на валидност, като единствената причина за осъществяване на процесното управление от страна на жалбоподателя обаче се е изразявал в необходимостта, то да бъде преместено от паркинга, стопанисван от „Тракия бус“, защото затруднявал достъпа на товарни автомобили, а процесният лек автомобил бил оставен там от дълго време, тъй като собственикът не бил взел решение да го продава или регистрира. В този смисъл, целта на предприемане на процесното управление е била само и единствено да се премести превозното средство от мястото, на което е било паркирано, обусловено от необходимостта за това, поради факта, че затруднявало достъпа до паркинга за товарните автомобили. Изложеното, преценено в съвкупност отличава деянието с по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с други случаи, което обосновава виждането на съда за наличие на хипотеза по чл. 28 от ЗАНН и поради маловажност на случая, наказателното постановление следва да бъде отменено и в частта относно нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като неправилно.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в тежест на ОД на МВР – Хасково, в чиято структура е Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Хасково следва да бъдат възложени направените от жалбоподателя разноски за заплащане на възнаграждение на упълномощен по делото адвокат, с оглед представените доказателства, че същите са действително сторени от страната по делото и липсва искане на другата страна за намаляването му, поради прекомерност, за да се изследва въпросът за съответствието с фактическата и права сложност на делото.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № 19-1253-000167 от 03.06.2019 г. на Началник – група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Хасково.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Хасково да заплати на Т.С. Я., ЕГН: **********, с адрес: *** сумата в размер на 200 лева, представляваща направени по делото разноски за възнаграждение на упълномощен адвокат.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Г.А.