РЕШЕНИЕ
№ 11369
гр. София, 30.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20221110171235 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.124 и следващите от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Предявен е осъдителен иск от „Стил проект“ ЕООД срещу „Топлофикация София“ ЕАД
с правно основание чл. 59, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), във вр. с чл.
137, ал. 2 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за сумата 1250 лева, предявен като частичен иск от
сума в общ размер от 6000.00 лева, представляваща обезщетение за ползване за периода от
01.01.2019г. до 31.12.2021г. на съоръжения за присъединяване, изградени за захранване с
топлинна енергия и отопление за битово горещо водоснабдяване на жилищна сграда на
адрес: гр. София, ул. „К.“, № ...., находяща се в УПИ ...., кв. ..., м. ..., Зона В-16, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 30.12.2022г., до окончателното
плащане на вземането.
Ищецът твърди, че е собственик на съоръжения за присъединяване, изградени с цел да
бъде захранена с топлинна енергия за отопление и за битово горещо водоснабдяване
жилищна сграда, находяща се на адрес гр. София, ул. „К., № ..., находяща се в УПИ ......
Посочва, че след съгласуване на проект с ответника, ищецът изградил съоръжения за
присъединяване – присъединителен топлопровод, дължина по трасе и абонатна станция, за
нуждите на топлоснабдяване на посочената сграда, съобразно предписанията. Твърди, че на
06.06.2001г. съоръженията били въведени в експлоатация, като ответникът ползвал същите
от момента на издаването на разрешение за ползване и продължавал да ги ползва без
прекъсване и до настоящия момент за целите на търговската си дейност. Поддържа, че
1
собствеността върху съоръжения е следвало да бъде прехвърлена на ответника след
изграждането им, но ответникът е отказал да изпълни задължението си за изкупуване на
съоръженията за присъединяване и за заплащане на цена за ползването им. Поддържа, че за
времето от въвеждането им в експлоатация на ищеца се дължи цена за ползването на
основание чл. 137, ал. 2 ЗЕ, като ответникът се облагодетелствал за сметка на ищеца с
незаплатената цена. Предвид изложеното, предявява иск за осъждане на ответника да
заплати на ищеца обезщетение за ползването на съоръжението за присъединяване към
топлопреносната мрежа за периода от 01.01.2019г. до 31.12.2021г. Представят се писмени
доказателства. Прави се доказателствено искане за допускане на съдебно-техническа
експертиза. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника
„Топлофикация София“ ЕАД, в който оспорва предявения иск по основание и размер.
Поддържа, че ищецът не е собственик на изградените съоръжения и липсват доказателства,
от които да се установява, че е изградил същите. Сочи, че ищецът не е предложил
съоръжението за изкупуване, поради което предпоставките на чл. 137 ЗЕ не са налице.
Оспорва да е налице и необоснован отказ за изкупуване на съоръженията, поради което
правото на ищеца да претендира цена за ползването им не било възниквало. Поддържа, че
процесните съоръжения са движими вещи и релевира възражение, че е придобил
собствеността на съоръженията по давност въз основа на владение, упражнявано в периода
от предаване на владението на процесните обекти на 06.06.2001г. и към настоящия момент,
включително и за процесния период, в продължение на който е владял съоръженията
непрекъснато, поради което и на това основание не дължи заплащане на претендираното от
ищеца обезщетение. При условията на евентуалност въвежда възражение за изтекла
погасителна давност на част от претендираната цена за ползване. Моли за отхвърляне на
иска. Претендира разноски.
В съдебно заседание е допуснато изменение на иска чрез увеличаване на неговия
размер, който да се счита предявен за сумата от 7170.42 лева, представляваща обезщетение
за ползване за периода от 01.01.2019г. до 31.12.2021г. на съоръжения за присъединяване,
изградени за захранване с топлинна енергия и отопление за битово горещо водоснабдяване
на жилищна сграда на адрес: гр. София, ул. „Козлодуй“, № 56-58, находяща се в УПИ ..., кв.
.... Зона В-16.
В предоставения срок, процесуалният представител на ищеца депозира писмени
бележки, в които обосновава правото на собственост върху съоръженията на ищеца,
дъжлимостта на обезщетението поради неизкупуването на съоръжението от ответника,
неприложимост на кратката погасителна давност, неоснователност на възражението за
придобивна давност.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна
следното:
Обявено е за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че процесните съоръжения са
изградени след съгласуване с топлопреносното предприятие.
2
Установява се от представеното разрешение за ползване № 812/06.06.2001г., а и е
обявено за безспорно между страните, че съоръжението е въведено в експлоатация.
От заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, което съдът
кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че процесното
съоръжение е изградено при спазване на всички технологични изисквания за сметка на
ищеца и е включено в топлопреносната мрежа на гр. София от м.06.2001г. Абонатната
станция се използва от ответното дружество за пренос на топлинна енергия.
При тези доказателства, съдът намира, че по делото се установява, че ищецът е изградил
процесните съоръжения за своя сметка при наличие на всички строителни книжа, същите са
станали негова собственост, въведени са в експлоатация през 2001 г. и се ползват от
ответника за пренос на топлинна енергия до негови клиенти, вкл. и за исковия период.
Направения извод се подкрепя от представените по делото писмени доказателства –
решения на ВАС и решение на ДКЕВР.
Ответникът не ангажира никакви доказателства в изпълнение на задълженията му по
закон /чл. 137, ал. 3 ЗЕ/, включително наличието на обективна причина за неизпълнение, и
по договора за присъединяване между страните да изкупи процесните съоръжения в
качеството му на топлопреносно предприятие и доставчик на топлинна енергия. Не доказа и
да е заплатил обезщетение за ползването на съоръженията през исковия период, нито да е
придобил съоръженията по давност.
Налична по делото е покана от ищеца до ответника, получена от последния на
07.03.2012г., с която е поканен да заплати цената на съоръжението и обезщетение за
неговото ползване от датата на присъединяването до момента.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата,
въз основа на вътрешното си убеждение и закона, прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 133, ал. 1 от ЗЕ, топлопреносното предприятие е длъжно да присъединява
към топлопреносната мрежа производители и клиенти, разположени на съответната
територия, определена с лицензията за пренос на топлинна енергия. Според чл. 137, ал. 1 ЗЕ
при присъединяване на потребители /”клиенти” в редакцията на текста с изм. от 2012г./ на
топлинна енергия за битови нужди, присъединителният топлопровод, съоръженията към
него и абонатната станция се изграждат от топлопреносното предприятие и са негова
собственост. Според чл. 137, ал. 2 от ЗЕ изграждането на съоръженията по ал. 1 може да се
извършва от потребителите /клиентите/ след съгласуване с топлопреносното предприятие,
като в този случай последното заплаща цена за ползване на съоръженията, изградени от
потребителите.
От събраните по делото доказателства се установи по безспорен начин изграждане на
съоръжението от ищеца и за негова сметка. Правото на собственост принадлежи на ищеца,
като до подаване на исковата молба, включително и към момента, не е уреден въпросът с
изкупуването му. Установено е още, че след въвеждане в експлоатация на сградата,
абонатната станция и топлопровода са приети от ответника, въведени в експлоатация и той
3
ги ползва според тяхното предназначение с доставка на топлинна енергия за отопление и
БГВ на абонатите в сградата. Следователно и в съответствие с чл. 137, ал. 2 от ЗЕ
ответникът дължи на ищеца цена за ползването, по същество представляваща обезщетение
за ползването съизмеримо с ползите, които извлича за себе си за сметка на собственика. От
заключението на вещото лице по СТЕ се установява, че размерът на обезщетението за
ползване на съоръжението за периода 01.01.2019г. до 31.12.2021г. възлиза на сумата 7170.42
лева, каквато сума се и претендира.
По изложените съображения, съдът счита иска за основателен и следва да уважи същия,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането.
Не са налице предпоставки за прилагане на института на погасителната давност. В
случая, претендираното от ищеца вземане не притежава характеристиките на периодично
плащане, изведени в ТР № 3 от 18.05.2012 г. по т. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС.
Доколкото същото произтича от неоснователно обогатяване, то се погасява по давност с
изтичане на пет години, на основание чл. 110 ЗЗД.
Неоснователни са възраженията на ответника за злоупотреба с право, както и
позоваването на правните принципи за забрана на неоснователното обогатяване и че никой
не може да извлича права от собственото си неправомерно поведение. Действително,
приложимата нормативна уредба поставя изискване за представяне на определени
документи като условие за сключването на договора за присъединяване. От съвкупната
преценка на доказателствата обаче, се установява, че изискванията за изкупуване на
съоръжението са налице. В този случай, ответникът няма основание да откаже сключването
на договор за присъединяване и е длъжен да изпълни задължението си за придобиване на
правото на собственост върху процесните съоръжения. В този смисъл неоснователно е
възражението на ответника, че ищецът не е изпълнил в цялост фактическия състав на
закона. Налице е конклудентен отказ от изкупуване, поради което е възникнало и законно
задължение за обезщетение.Такъв се извежда от представените по делото и посочени по
горе доказателства /решения на ВАС и решение на ДКЕВР/.
По разноските
При този изход на спора разноски се дължат на ищеца съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК.
Разноските са своевременно претендирани и са представени доказателства за реалното им
заплащане. В общ размер разноските възлизат на 1903.82 лева, от които 286.82 лева
държавна такса, 600.00 лева депозит за вещо лице, 1017.00 лева адвокатско възнаграждение,
определено в минимален размер по реда на Наредба № 1/09.07.2004г., поради което не
подлежи на намаляване по направеното възражение.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско отделение,
-ти
55 състав,
РЕШИ:
4
ОСЪЖДА "Топлофикация София" ЕАД с ЕИК ..., да заплати на „Стил Проект“ ЕООД,
ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. С. Т., бл....., сумата 7170.42
лева, представляваща обезщетение – цената за ползване за периода от 01.01.2019г. до
31.12.2021г. на съоръжения за присъединяване, изградени за захранване с топлинна енергия
и отопление за битово горещо водоснабдяване на жилищна сграда на адрес: гр. София, ул.
„К..“, № ..., находяща се в УПИ ..., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 30.12.2022г., до окончателното плащане на вземането.
ОСЪЖДА "Топлофикация София" ЕАД с ЕИК ..., да заплати на „Стил Проект“ ЕООД,
ЕИК ..., сумата 1903.82 лева – разноски в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5