Определение по дело №396/2022 на Районен съд - Разград

Номер на акта: 139
Дата: 7 юли 2022 г. (в сила от 15 юли 2022 г.)
Съдия: Николай Борисов Борисов
Дело: 20223330200396
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 4 юли 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 139
гр. Разград, 07.07.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на седми юли през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ Б. БОРИСОВ
при участието на секретаря ДАРИНКА М. Д.А
в присъствието на прокурора З. М. Цв.
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Б. БОРИСОВ Частно наказателно
дело № 20223330200396 по описа за 2022 година
ОПРЕДЕЛИ:
НА ОСНОВАНИЕ чл. 431, ал.1 НПК вр. чл.89, б.Б от НК
ПОСТАНОВЯВА прилагане на принудителни медицински мерки по
отношение на Р. П. ИВ. – ЕГН ********** от с. Топчий, общ. Разград, като го
НАСТАНЯВА за лекуване в ДПБ гр. Бяла.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране в 7
дневен срок от днес пред Окръжен съд Разград.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
1

Съдържание на мотивите


Мотиви към Определение № 139 от 07.07.2022г., постановено по ЧНД
№ 396/2022г. на РРС.
Производството е по реда на Глава ХХХIV, раздел I на НПК – за
прилагане на принудителни медицински мерки.
Образувано е по предложение на Районна Прокуратура Разград, в което
се предлага да бъдат взети принудителни медицински мерки по реда на
чл.89,б.”б” от НК спрямо лицето Р. П. ИВ., ЕГН **********, от с.Т, общ.Р.
Сочи се, че лицето е извършило престъпления по см. на чл. 325, ал.1 и чл.216,
ал.1 от НК. По случая е образувано ДП № 1873 ЗМ – 753/21г. по описа на на
РУ на МВР - Разград. В хода на досъдебното производство от назначена
Съдебнопсихиатрична експертиза е установено, че при осъществяването на
деянията деецът се е намирал в състояние на невменяемост, с диагноза
Параноидна шизофрения, епизодично протичане.
С Постановление за прекратяване на наказателното производство от
30.06.2022г. на прокурор в РП – Разград, досъдебното производство по
отношение на Р. П. ИВ. е прекратено на основание чл.33, ал.1 от НК вр.
чл.243, ал.1,т.1 вр. чл.24, ал.1,т.1 от НПК. В с.з. предложението се поддържа
изцяло от прокурор в РП - Разград, който счита че лицето следва да бъде
лекувано в обикновено психо-неврологическо заведение, каквото се явява
ДПБ – Бяла.
Лицето, спрямо което се иска прилагане на ПММ – Р. П. ИВ., ЕГН
********** от с. Т, общ. Р, редовно призован, се явява, доколкото
състоянието му позволява това е доведен със специализиран транспорт.
Заявява, че съжалява за стореното. За него се явява и сл. защитник, назначен
от съда адв. Д. Б. от РАК. Служебният защитник изказва становище, че най –
адекватната форма на лечение е налагането на принудителната медицинска
мярка по чл.89, б. „б” от НК.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено следното от фактическа страна:
От материалите събрани по реда на НПК, находящи се в ДП № 1873
ЗМ – 753/21г. по описа на на РУ на МВР – Разград / проибщени по делото в
хода на съдебното производство / се налага обоснован извод, че лицето Р. П.
ИВ., ЕГН ********** е автор на процесните деяния.
В хода на досъдебното производство от извършените процесуално
следствени действия – оглед на местопроизшествие, разпити на свидетели, са
събрани достатъчно и категорични данни за този извод на съда. По
отношение на И. била назначена Съдебнопсихиатрична експертиза, от
заключението по която става ясно, че Р. П. ИВ., ЕГН ********** страда от
Параноидна шизофрения, параноиден синдром. Заболяването му се
характеризира с фундаментални и характерни отклонения в мисленето и
възприятията, и с афект, който е или несъответен или притъпен. Поведението
се детерминира от промените в споменатите сфери. Нарушава се
мотивационната способност и отчитане на морално-етичните и правни
последствия от действията, разгръщат се болестни отклонения от нормата с
промяна на адаптивните възможности в психотичен план. В момента на
1
изследването при освидетелствения се регистрират несъмнени прояви на
психично заболяване /психоза/, които го лишават от възможност правилно да
възприема фактите, които имат значение за делото, както и да дава
достоверни обяснения за тях. Осв. И. не е в състояние да участва в
наказателно производство, да дава годни обяснения, както и да носи
наказателна отговорност, тъй като не е в състояние да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Налице са съдебно-
психиатрични основания за оневиняване на осв. И. като наказателно
неотговорен. Състоянието на осв. се вгражда в правната категория
“продължително разстройство на съзнанието”, психопатологичната
симптоматика обуславя изкривявания във възприятията и интерпретирането
на реалните събития и факти и обуславя загубени годности осв. правилно да
възприема фактите от обективната действителност и да дава годни
свидетелски показания. Осв. остава некритичен към поведението си.
Експертизата предлага прилагането на принудителна медицинска мярка
по чл.89, буква .“б" от НК спрямо освидетелствания.
В хода на съдебното производство по настоящото дело, съдът е
изслушал и приел без възражения от страните заключението на вещото лице
по назначената и извършена на досъдебното производство СПЕ.
При така установеното от фактическа страна, от правна страна
съдът направи следните изводи:
По един категоричен и несъмнен начин се установява, че лицето Р. П.
ИВ., ЕГН ********** от с. Т, общ. Р, страда от психично заболяване -
Параноидна шизофрения, епизодичен синдром, Лека умствена изостаналост,
алкохолна злоупотреба, обуславящо продължително разствойство на
съзнанието. Извършил е умишлено престъпление при продължително
разстройство на съзнанието по см. на чл.33 НК, което му е пречило да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Очевидно е че тежкото психично състояние в което се намира лицето и
предвид характера на извършеното престъпление, не позволяват прилагане на
по-леки медицински мерки по см.на чл.89, б.”а” НК. Видно от приетото в
съдебно заседание, заключение на вещите лица по назначената
Съдебнопсихиатрична експертиза, касае се за заболяване протичащо
циклично и хронично. Съдът намира, че се касае за душевно болен, който се
явява опасен за обществото и спрямо когото следва да бъдат приложени
принудителни медицински мерки по смисъла на чл.89, б.”б” от НК, като бъде
настанен в обикновено психо-неврологическо заведение, каквото се явява
ДПБ – Бяла.
По изложените съображения, съдът постанови Определението си.



РАЙОНЕН СЪДИЯ:
2