Определение по дело №2274/2018 на Районен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№.........                                       21.06.2018г.                        гр.Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД               ОСМИ ГРАЖДАНСКИ състав

На двадесет и първи юни                                2018г.

В закрито заседание в следния състав:

 

                                           Председател: АНТОНИЯ ТОНЕВА                                                         

 

като разгледа докладваното от СЪДИЯ АНТОНИЯ ТОНЕВА гр.дело №2274 по описа за 2018 година:

 

Предявена е искова молба от М.М.М. против „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” АД Пловдив.

Ответникът „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” АД Пловдив е представил писмен отговор в срока по чл.131 ГПК.

Съдът като взе предвид, че исковата молба е редовна и предявения иск е допустим, намира че следва да внесе делото за разглеждане в о.с.з.

Съдът счита, че следва да приеме като доказателства по делото, представени с исковата молба и отговора писмени доказателства, тъй като същите са допустими, относими и необходими по отношение на предмета на спора.

С оглед правилно изясняване на делото от фактическа страна съдът счита, че следва да уважи искането за назначаване на съдебно-техническа експертиза.

            Следва да бъде указано на страните, че в първото заседание по делото са длъжни да направят и обосноват всичките си искания и възражения и да вземат становище по твърдените от насрещната страна обстоятелства. В случай, че не направят това, губят възможността да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят нови доказателства, освен ако са налице особени непредвидени обстоятелства или са  налице хипотезите на чл. 147 т. 1 и т. 2 ГПК.

            Следва да бъде указана на страните възможността да разрешат спора си чрез медиация /доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове/, като се обърнат към медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите към Министъра на правосъдието.

Предвид гореизложеното и на основание чл.140 ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото следните документи: писмо от „ЕВН Електроснабдяване" ЕАД изх. №7548845; Констативен протокол №337540 от 02.03.2017г.; фактура №********** от 19.03.2018г.; справка за коригиране на сметка за електроенергия; Констативен протокол №466/27.11.2017г.; разписка от 02.04.2018г. за плащане на сума по фактура №337540 от 02.03.2017г.

 

НАЗНАЧАВА съдебно-техническа експертиза, която след като се запознае с материалите по делото, извърши необходимите справки, да даде отговор на въпросите поставени от ответника в писмения му отговор.

ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 220,00лв., който да се внесе от ответника в едноседмичен срок от получаване на определението.

ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице по назначената експертиза ДИМИТЪР ДЕНЕВ ДИМИТРОВ.

 

УКАЗВА на страните, че в първото заседание по делото са длъжни да направят и обосноват всичките си искания и възражения и да вземат становище по твърдените от насрещната страна обстоятелства. В случай, че не направят това, губят възможността да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят нови доказателства, освен ако са налице особени непредвидени обстоятелства или са  налице хипотезите на чл. 147 т. 1 и т. 2 ГПК.

НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане спора, като им УКАЗВА за възможността да се обърнат към медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите към Министъра на правосъдието.

УКАЗВА на страните, че ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Ако ищецът не е посочил и не е представил доказателства с исковата си молба и ответникът не е подал в срок отговор, и двете страни не се явят в първото заседание по делото, без да са направили искане делото да се гледа в тяхно отсъствие, делото се прекратява (чл.238 ГПК).

 

СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТ за ДОКЛАД, както следва:

Обстоятелствата, от които произтичат претендираните от ищеца права, изложени в исковата молба, са следните: Ищецът М.М.М. твърди в исковата си молба, че е в търговски отношения с ответното дружество по силата, на който това дружество му доставя електрическа енергия.

Заявява, че от полученото писмо от ответното дружество му станало ясно, че на 08.03.2017г., в противоречие със законовите изисквания, служители на ответника, в отсъствието на ищеца демонтирали и предали за проверка в Българския институт по Метрология електромер с фабричен №********* от измервателна точка ИТН 2063306 в гр. Стара Загора, ул.Стоян Михайловски №128, на клиент с клиентски номер №**********.  В писмото се сочело, че служителите на Българския институт по метрология констатирали, че електромерът е манипулиран и отчита с грешка плюс/минус 65,53%, за което е издаден констативен протокол №466/27.11.2017г.; вследствие на това сметката за ел. енергия на ищеца ще бъде коригирана за периода 24.02.2017г. до 08.03.2018г., за 12 дни, като допълнително начислената дължима сума вследствие на установеното, непълно или неточно измерване на количеството електрическа енергия е на стойност 63,77лв.

За да може да ползва услугата ищецът заплатил тази неправомерно начислена допълнителна ел. енергия в размер на 63,77лв. без да счита,  че я дължи.

Ищецът счита, че действията на ответника са изцяло незаконосъобразни и противоречат на трайната съдебна практика. Съображенията му за това са, че на първо място съдебната практика, вкл. на ВКС - Решение №38/15.05.2014г. по т.д. №5/2013г. на ВКС, ТО, постановено по реда на чл.290 ГПК и представляващо задължителна практика, трайно се приема, че при липсата на установено виновно поведение от страна на абоната, липсва и основание за ангажиране на договорната му отговорност; на второ място сочи, че в Закона за енергетиката се предвижда възможност да бъдат извършвани корекции на сметки на потребителите в случай на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия с оглед разпоредбите на чл.98а, ал.2, т.6 вр. чл.83, ал. 1, т.6 от ЗЕ, при спазване на приетите от ДКЕВР на 14.10.2013г. ПИКЕЕ, съгласно чл.83, ал.2 от ЗЕ, които правила са приложими в случая, тъй като се касае за извършена корекция на сметка след изменението на закона и след приемането на правилата. Заявява, че предвидената законова възможност за корекция на сметка за ел. енергия за изминал период не означава автоматично начисляване на суми за неточно измерена ел.енергия, а това начисляване следва да бъде извършвано, само и единствено след надлежно доказване на всички предпоставки за ангажиране отговорността на клиента-потребител, регламентирани в чл.48, ал. 1, чл.47 и чл.45 от ПИКЕЕ, и след установяване по несъмнен начин, че грешката в отчитането на ел.енергията, неправилно/неточното й измерване или неизмерване се дължат на виновното поведение на клиента, съответно негов представител, съгласно разпоредбата на чл.82 от ЗЗД, уреждаща отговорност за вреди вследствие на неизпълнение на договорни задължения. Посочените разпоредби на ПИКЕЕ, към които препраща ЗЕ, по никакъв начин не изключват вината на насрещната страна при неизпълнение на задължения по договора, а само регламентират принципите за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и процедурата за изчисляване на консумирана ел.енергия съгласно чл.83, т.6 от ЗЕ и раздел IX от ПИКЕЕ. Те не изключват необходимостта от установяване, че именно абонатът, съответно негов представител, е извършил действия, нарушаващи въведената в чл.45 и чл.48 от ПИКЕЕ забрана за потребителите да въздействат неправомерно върху собствените на преносното дружество средства за търговско измерване, или най- малкото, че тези действия са извършени с негово знание.

Наред с това заявява, че съгласно действащото законодателство /чл. 120 ал. 1 от Закона за енергетиката и чл.28 ал.8 от Наредба № б/09.06.2004г./ средствата за търговско измерване, както и електромерните табла, са собственост на електроразпределителното дружество, което е длъжно да ги поддържа в изправност за своя сметка, да обезпечава правилното им функциониране и да следи за отклонения в измерването. Неправомерното въздействие или нерегламентираният достъп до тях е свързан с извършването на такава манипулация върху уреда, която се изразява в способността за точното и коректно измерване на реално консумираната енергия. В тази връзка доказателствена  тежест за ответното дружество е да докаже по несъмнен начин наличие на осъществен без санкцията на ответното дружество достъп на ищеца до електромера, за да се ангажира отговорността му, каквито данни по делото няма.

Освен това счита, че едностранната корекция на сметка за вече доставена и ползвана ел. енергия противоречи на норми от действащото законодателство, които уреждат потребителските права - чл.143, т.6 и т. 18 от Закона за защита на потребителите, както и че посочените клаузи от ЗЕ и ПИКЕЕ са нищожни по смисъла на чл.26, ал.1 от ЗЗД поради противоречието им със закона, защото нарушават основни принципи за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и засягат защитата на интересите на потребителите при продажбата им на ел. енергия. Така абонатът е поставен в неравноправно положение, защото няма как да защити интереса си при предприета от страна на дружеството служебна корекция на сметката му за минал период в следствие на твърдяно неточно измерване на ел. енергията, особено когато доставената и потребена енергия му е била редовно отчитана и заплащана във времето. Именно в този смисъл нормите са неравноправни, защото без да се държи сметка за виновното поведение на една от страните по договора, същата е принудена да търпи санкционни последици при добросъвестно изпълнение на задълженията си по заплащане на доставената й енергия.

Сочи също, че не спазени нормативните изисквания при извършване на проверката и смяната на процесния електромер.

Заявява, че с оглед нормата на чл. 55 от ЗЗД, ответникът е длъжен да върне на ищеца сумата от 63,77лв. получена от него без правно основание.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 63,77 лв., като получена без основание. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД Пловдив представя писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, в който взема становище, че оспорва изцяло предявения иск както по основание, така и по размер.

Заявява, че на 08.03.2017г. служители на оператора на разпределителната електрическа мрежа за територията на Югоиз­точна България - „Електроразпределение Юг" ЕАД (ЕР Юг) извършили проверка на електромер № *********, отчитащ доставената електрическа енергия в обекта на ищеца. Проверката била извършена от двама служители на мрежовия оператор, които демонтирали електромера, тъй като у същите се породили съмнения за манипулация, след което го поставили в безшевна торба, с цел същият да бъде изпратен за метрологична експер­тиза в независима лаборатория, като на мястото на демонтирания електромер бил монтиран нов, за който отново след извършено контролно замерване с еталонен уред било установено, че измерва електрическата енергия с грешка, която е в рамките на допустимата от +/- 2 %. За тези действия, извършилите проверката лица със­тавили Констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване № 337390/08.03.2017 г. Въпреки положените усилия от страна на служителите на ЕР Юг да открият клиента, с цел да присъства на проверката, същият не е бил открит, поради което проверката била извършена в присъствието на двама свидетели, които не са служители на оператора на разпределителната електрическа мрежа.  Процесният електромер в последствие бил предаден на Българския институт по метрология (БИМ) за извърш­ване на метрологична експертиза, като заключението на лабораторията било, че е осъществен достъп до вътреш­ността на електромера и е налице изменение на електрическата схема чрез закъсяване на изводите на куплунг Х2. Вследствие на описаната манипулация електромерът измерва с отклонение, извън границите на допустимо­то, като това било посочено в т.4.4. и т.4.6. от изготвения от БИМ Констативен протокол от метрологична експерти­за на средство за търговско измерване № 466/27.11.2017г. С оглед на описаното по-горе и като е установено, че са на лице предпоставките, описани в чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ, операторът на разпределителната електрическа мрежа извършил преизчисление на количеството електричес­ка енергия, при спазване на инструкциите, съдържащи се е чл. 48, ал. 1, т. 1 6. А от ПИКЕЕ, като е начислил допълнително количество електрическа енергия на клиента в размер от 441 kWh, като дължимата сума, вследствие на установеното непълно измерване, изчислена по определените за периода цени от страна на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) била 63,77 лв. с ДДС. Периодът от време, за който била извършена корекцията е 12 дни, като първата дата – 24.02.2017 г. - началото на корекционния период е датата на регулярен отчет на показанията на електромера, който е най-близкият до и попадащ в максималните 90 дни корекционен период назад, считано от датата на проверката, в която е констатирана манипулацията, последната дата е датата на извършената техническа проверка 08.03.2017 г. ЕР Юг е предоставило тази информация на ЕВН ЕС, което от своя страна издало процесната фактура №**********/19.03.2018г. и с писмо с изх. № 7548845/19.03.2018 г. изпратило на адреса за кореспонденция на клиента уведомление за извършеното допълнително начисление.

Ответникът счита, че КЕВР има правомощието да приеме правила за измерване на количеството електрическа енергия, които наред с другото да регламентират условията и реда за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточ­но измерена електрическа енергия (чл. 83, ал. 2 ЗЕ, вр. чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ). Именно на това основание КЕВР е приела ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр. 98 от 2013 г ), като раздел IX от тях е посветен на случаите и начини за извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия от операторите на съответните мрежи. В конкретния случай приложение намирала разпоредбата на чл. 51 ал. 1 ПИКЕЕ, във връзка с чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ, където изрично е посочено, че „.. в случаите, когато при метрологичната проверка се установи, че средст­вото за търговско измерване ... измерва с грешка извън допустимата, операторът на съответната мрежа изчислява количеството електрическа енергия за период от датата на констатиране на неправил­ното/неточното измерване или неизмерване до датата на монтажа на средството за търговско измер­ване или до предходната извършена проверка на средството за търговско измерване, но не по-дълъг от 90 дни", тъй като става дума за битов клиент и от извършената от БИМ метрологична експертиза е установен точ­ният процент на грешка, формулата, която се прилага при изчисляването на количеството за корекцията, се съдържа в чл. 48, ал. 1,6 "а" ПИКЕЕ, като „количеството преминала електрическа енергия се изчислява като функция на измерителя, като се отчита класът на точност на средството за търговско измерване". Заявява, че стойността на дължимата сума е изчислена при стриктно спазване на инструкциите, съдържащи се в чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ - по цена, по която операторът на разпределителната мрежа закупува от обществения доставчик електрическа енергия за покриване на технологичните си разходи и дължимите мрежови цени. Именно гореописаните норми от ЗЕ и ПИКЕЕ са и законовото основание за преизчисление на сметка на клиента (Решение № 111 от 17.07.2015г. на ВКС по т. д. №1650/2014г. I т. о., ТК, докладчик съдията Тотка Калчева, постановено по реда на чл. 290, ал.1 ГПК и Решение №86 от 17.08.2015г. на ВКС по т.д. №616 от 2015г. док­ладчик съдията Емилия Василева).

Ответникът счита, че не е от съществено значение кой точно е извършил въздействието; установяването на лицето, извършило неправомерно въздействието върху уреда за търговско измерва­не и неговата вина са от компетенцията на разследващите органи и прокуратурата, тъй като в случая са налице изцяло признаците на извършено престъпление по чл.234в от НК; фактът кой е конкретният извършител е ирелевантен, тъй като в посочените законови разпоредби, които регламентират преизчислението на количеството електрическа енергия не се съдържат изисква­ния и условия за извършването корекции на сметки да е установено виновно поведение на крайния клиент, точно обратното - единственото условие за упражнявано правото на енергийния доставчик да извърши едностранна корекция, е да бъде установено по съответния ред, че е налице случай на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, за да се пристъпи към такава корекция. Счита, че във всички случаи на неизмерена или неточно измерена доставена електроенергия, правото на доставчи­ка на електрическа енергия да извърши едностранно корекция не е предпоставено от доказването на виновно поведение на потребителя, довело до неизмерването или неточното измерване на доставената електроенергия, тъй като корекционната процедура цели възстановяване на настъпилото без основание имуществено размест­ване, а не да ангажира отговорността на потребителя за негово виновно поведение. Заявява, че този въпрос е разглеждан многократно от ВКС, в практиката му след приемане на ПИКЕЕ и съставите на върхов­ната съдебна инстанция са единодушни, че законът дава възможност на крайния снабдител да извършва еднос­транна корекция на сметка на клиента, в случай на констатирано неправомерно въздействие върху средствата за измерване, като при подобен род корекции не следва да се доказва виновно поведение на клиента и чл. 82 от ЗЗД е неприложим в подобен тип обществени отношения, (Решение № 115 от 20.05.2015 г. по т.д. № 4907/2014г. на ВКС, ГК, IV г.о„ Решение № 166 от 11.05.2016г. по т.д. № 1797/2014г. на ВКС, ТК, II т.о. Решение №115 от 20.09.2017 година, постановено по т.д № 1156/2016 г. на ВКС, ТК, II т.о. и др.)

Заявява, че в ОУ на ЕВН ЕС е предвиден изричен ред за уведомяване на клиентите при извършена корекция. ЕВН ЕС в качеството си на краен снабдител, съгласно чл.98а ал.1 от ЗЕ продава ел.енергия на клиентите си при публично известни общи условия. Действащите общи условия през процесния период са „Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-13/10.05.2008г. Сочи, че ОУ на ЕВН ЕС представляват договори при общи условия, на базата на които се уреждат отношенията между енергийните предприятия (краен снабдител и оператор на електроразпределителна мрежа) и техните клиенти, свързани с транспортирането, продажбата и доставката на електрическа енергия.  чл. 28, ал.2 от ОУ на ЕВН ЕС изрично е уреден редът, по който крайният снабдител уведомява клиента за дъл­жимите от него суми при извършена корекция на сметката му.

Ответникът заявява, че не споделя разбирането на съда, че спазването на изискването в ОУ да има ред за уведомяване (чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ), може да се обоснове, само ако ОУ са изменени след добавянето на тази разпоредба на 17.02.2012г. Счита това за погрешно и нелогично, тъй като законът действително поставя изиск­ване за наличие на ред за уведомяване, но не вменява в задължение на крайните снабдители да променят общи­те си условия. Сочи, че ВКС приема, че в чл. 24 от Общите условия на договорите за про­дажба на електрическа енергия на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби" АД (също краен снабдител с електрическа енергия, но за територията на Североизточна България) е предвиден реда за уведомяване на потребителя на електрическа енергия за извършената корекция (Решение № 118 от 18.09.2017 г. на ВКС по т. д. № 961/2016 г„ II т о„ ТК), а ОУ на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби" АД" са одобрени с Решение № ОУ-061/07.11.2007 г. на КЕВР, т.е. преди влизане в сила на изменението на чл. 98а ЗЕ от 2012 г. При сравнение на двете разпоредби (чл. 28 от ОУ на ЕВН ЕС и чл. 24 от ОУ на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби" АД) ясно се виждало, че те са напълно еднакви, т е. няма логика при идентична фактическа обстановка, ВКС да при­ема, че изискването на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ е изпълнено, а този съд да възприема диаметрално противоположна теза и да твърди, че за целта крайните снабдители следвало да изменят общите си условия.

Моли съда да отхвърли изцяло иска, като неоснователен. Претендира направените по делото разноски.

 

Изложените обстоятелства дават основание иска да се квалифицира с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД. По този иск в тежест на ищеца е да установи изложените в исковата молба обстоятелства, като докаже факта на плащането на сумата от 63,77 лв. В тежест на ответника е да докаже възраженията си против иска, изложени в писмения отговор, като докаже че е налице основание за получаване на сумата от 63,77 лв., респ. основание за задържане на полученото.

 

НАСРОЧВА делото за 18.09.2018г. от 10,45ч., за която дата да се призоват страните и вещото лице.

ПРЕПИС от настоящото определение ДА СЕ ВРЪЧИ на страните, а на ищеца и препис от писмения отговор на ответника.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: