№ 1537
гр. В., 19.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 19 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Кристиана Кръстева
при участието на секретаря Росица Ив. Чивиджиян
като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело №
20213110116817 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба от Т. СТ. ИВ., ЕГН
********** с адрес гр. В., кв. „М.“ *** срещу „Ч. М.“ АД, с ЕИК *** със седалище и адрес
на управление гр.В., бул. „В. В.“ ****, с която са предявени обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.128 КТ, чл.221 ал.1 КТ, чл.224 КТ и чл.86 ЗЗД за
осъждане ответното дружество да заплати на ищцата следните суми: 9297,15лева,
представляваща неплатено трудово възнаграждение за периода 01.03.2018г. – 04.11.2021г.,
на основание чл.128, т.2 КТ, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
исковата молба – 23.11.2021г. до окончателното изплащане на задължението; 2437,15лева,
представляваща лихва за забава на претендираните трудови възнаграждения за периода от
26.04.2018г. до 22.11.2021г., на основание чл. 245, ал.2 КТ вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД; 444.94лева,
представляваща обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение без
предизвестие, на основание чл. 221, ал.1 вр.чл. 327, ал.1, т.2 КТ, ведно със законната лихва,
считано от датата на депозиране на исковата молба - 23.11.2021г. до окончателното
изплащане на задължението; 25лв., представляваща обезщетение за 1 ден неизползван
платен годишен отпуск, на основание чл.224, ал.1 КТ, ведно със законната лихва, считано от
датата на депозиране на исковата молба 23.11.2021г. до окончателното изплащане на
задължението.
В исковата молба се твърди, че ищецът бил работник в ответното дружество на
длъжност „чистач, производствени помещения“ – първоначално по срочен трудов договор, а
впоследствие по безсрочен трудов договор, с основно трудово възнаграждение в размер на
МРЗ за страната след 01.01.2021г. - 650лв., допълнително трудово възнаграждение за трудов
стаж и професионален опит в размер на 24%, допълнително трудово възнаграждение за
трудов стаж и професионален опит в дружеството в общ размер 1,3% и при пълно работно
време. Трудовото възнаграждение следвало да се изплаща до 25-то число на месеца следващ
този, за който се дължи. Твърди се, че трудовото правоотношение между ищеца и ответника
било прекратено със Заповед № 033 на 04.11.2021г., едностранно и без предизвестие от
ищеца, на основание чл. 327, ал.1, т.2 КТ. Към датата на депозирана на исковата молба
работодателят, ответник в настоящото производство, не бил заплатил трудовите
възнаграждения за периода 01.03.2018г. – 15.11.2021г., обезщетение за едностранно
1
прекратено трудово правоотношение от работника, на основание чл. 221, ал.1 КТ, както и
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на един дени за 2021г., на
основание чл. 224, ал.1 КТ. Счита, че работодателят дължи лихва за забавено плащане,
считано от падежа на всяко задължение – 26-то число на месеца следващ този, за който се
дължи възнаграждението, до деня предхождащ депозирането на исковата молба. Ищецът
моли за уважаване на предявените искове, прави искания по доказателствата и претендира
присъждане на направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба, в който се
изразява следното становище по спора: не се оспорва наличието на трудово правоотношение
между страните, както и прекратяването му със Заповед №033/04.11.2021г., на основание
чл.327, ал.1, т.2 от КТ. Твърди се, че дружеството не е преустановило периодично плащане
на дължими трудови възнаграждения на ищеца, но социални и икономически фактори са
довели до затруднения на ответника. Оспорват се като неоснователни поради изтичане на
давностен срок сумите за дължимите нетни трудови възнаграждения и лихвите към тях
както следва: за м. Март 2018 г. сумата от 522, 40 лв. и лихвата към нея от 188, 80 лв.; за м.
Април 2018 г. сумата от 522, 40 лв. и лихвата към нея от 184, 45 лв. за м. Май 2018 г. сумата
от 522, 40 лв. и лихвата към нея от 179, 95 лв.; За м. Юни 2018 г. сумата от 522, 32 лв. и
лихвата към нея от 175, 57 лв.; За м. Юли 2018 г. сумата от 522,17 лв. и лихвата към нея от
171, 02 лв.; За м. Септември 2018 г. сумата от 522,28 лв. и лихвата към нея от 162, 21 лв.; За
м. Октомври 2018г. сумата от 522,23 лв. и лихвата към нея от 157,70 лв. По отношение на
искането за присъждане на разноски по делото, счита се, че са налице условията на чл. 78,
ал. 2 ГПК. Желае разрешаване на спора чрез медиация.
В съдебно заседание чрез процесуален представител исковата молба се поддържа.
Ответното дружество не се представлява в съдебно заседание.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището
на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са кумулативно обективно съединени искове в правно основание основание
чл.128 КТ, чл.221 ал.1 КТ, чл.224 КТ и чл.86 ЗЗД.
По исковете по чл. 128, т.2 КТ и чл. 86 ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже валидно
възникнало ТПО с ответника, наличие на реално положен труд по време на неговото
действие и размер на дължимото възнаграждение за неговото полагане, съобразно
предвиденото по трудов договор, настъпил падеж и размер на дължимото обезщетение за
забава. При проведено доказване на тези факти ответникът следва докаже положителния
факт на погасяване на дълга и то на падежа.
Между страните не е спорно, че те са били в трудово правоотношение по силата на
сключен трудов договор, по който ищецът е заемал длъжност „чистач-производствени
помещения". Доколкото съдът задължи ответната страна и тя не представи в указания срок
трудовото досие на ищеца, съдът с оглед дадените й указания следва да приложи
последиците на чл.161 ГПК и да приеме че: основното трудово възнаграждение на ищеца е
в размер на МРЗ за страната след 01.01.2021г., а именно - 650лв., респ. допълнително
трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 24% и
допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в дружеството
в общ размер 1,3% и при пълно работно време.
Със заповед на работодателя № 033 на 04.11.2021г., едностранно и без предизвестие е
било прекратено трудовото правоотношение, на основание чл. 327, ал.1, т.2 КТ
Между страните не е съществувал спор и относно факта, че в процесния период
ищецът е реално полагал труд по така съществувалото трудово правоотношение. Хипотеза
единствено, при която се дължи трудово възнаграждение. Доколкото ответната страна
изобщо не е оспорила размера и дължимостта на сумите по предявените искове, то съдът
2
приема, че същите са основателни за претендираните суми, както следва: 9297,15лева,
представляваща неплатено трудово възнаграждение за периода 01.03.2018г. – 04.11.2021г.,
на основание чл.128, т.2 КТ; 444.94лева, представляваща обезщетение при прекратяване на
трудовото правоотношение без предизвестие, на основание чл. 221, ал.1 вр.чл. 327, ал.1, т.2
КТ; 25лв., представляваща обезщетение за 1 ден неизползван платен годишен отпуск, на
основание чл.224, ал.1 КТ, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата
на депозиране на исковата молба 23.11.2021г. до окончателното изплащане на
задължението.
След като горните задължения не са заплатени на падежа, на осн.чл. 86 от ЗЗД
служителят има право на мораторно обезщетение. Следователно исковете за мораторно
обезщетение следва да се уважат изцяло, така както са били заявени: 2437,15лева,
представляваща лихва за забава на претендираните трудови възнаграждения за периода от
26.04.2018г. до 22.11.2021г., на основание чл. 245, ал.2 КТ вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Възражението за погасяване на част от задълженията по давност, съдът намира за
неоснователно, доколкото ответникът в отговора на исковата молба е заявил, че периодично
изплаща стари трудови възнаграждения. При това твърдение и при липсата на ангажиране
на доказателства в тази насока, съдът не може да прецени кога е прекъсвана давността с
извършване на конкретно плащане, както и по отношение на кои задължения на
работодателя, поради което и не може да се определи дали и кои задължения са погасени по
давност.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да
заплати на ищеца направените в настоящото производство разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение съобразно уважения материален интерес в размер на 900лева, на осн. чл. 78,
ал.1 от ГПК.
Не са налице основанията, посочени в разпоредбата на чл. 78, ал.2 от ГПК разноските
да се възложат на ответника, за което настоява страната. Нормата на чл. 78, ал.2 от ГПК
изисква кумулативното наличие на посочете предпоставки, а именно ответникът да не е
станал повод за делото и да признае иска. В случая първото изискване не е налице. Като не е
заплатил изискуемите си парични задължения на падежа, ответникът е станал повод за
сезирането на съда.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на ВРС държавна такса съобразно с уважената част от исковете в размер на
569,38лева.
На осн. чл. 242, ал. 1 от ГПК следва да се постанови предварително изпълнение.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Ч. М.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. В., бул. „В.
В." № 256 ДА ЗАПЛАТИ на Т. СТ. ИВ., ЕГН ********** с адрес гр. В., кв. „М.“ ***
следните суми: 9297,15лева, представляваща неплатено трудово възнаграждение за периода
01.03.2018г. – 04.11.2021г., на основание чл.128, т.2 КТ, ведно със законната лихва, считано
от датата на депозиране на исковата молба – 23.11.2021г. до окончателното изплащане на
задължението; 2437,15лева, представляваща лихва за забава на претендираните трудови
възнаграждения за периода от 26.04.2018г. до 22.11.2021г., на основание чл. 245, ал.2 КТ вр.
чл. 86, ал.1 ЗЗД; 444.94лева, представляваща обезщетение при прекратяване на трудовото
правоотношение без предизвестие, на основание чл. 221, ал.1 вр.чл. 327, ал.1, т.2 КТ, ведно
със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба - 23.11.2021г. до
окончателното изплащане на задължението; 25лв., представляваща обезщетение за 1 ден
3
неизползван платен годишен отпуск, на основание чл.224, ал.1 КТ, ведно със законната
лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба 23.11.2021г. до окончателното
изплащане на задължението, на осн. чл.128 КТ, чл.221 ал.1 КТ, чл.224 КТ и чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Ч. М.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. В., бул. „В.
В." № 256 ДА ЗАПЛАТИ на Т. СТ. ИВ., ЕГН ********** с адрес гр. В., кв. „М.“ *** сумата
900лева, съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение за настоящото производство,
на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Ч. М.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. В., бул. „В.
В." № 256 ДА ЗАПАЛТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски
районен съд сумата от 569,38лева, на осн. чл. 78, ал.6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на предварително изпълнение, на основание чл.242, ал.1 от
ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
4