№ 298
гр. Айтос, 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
девети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ
при участието на секретаря Силвия Г. Лакова
като разгледа докладваното от ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ Гражданско дело №
20222110100545 по описа за 2022 година
Предявен е иск по чл.422 ГПК вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК.
Производството е образувано по ИМ на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление ***, чрез юрк. Р.С. – Ч., против Д. Г. А., ЕГН
**********, с адрес: ***. Твърди,че дружеството завело ч.гр.д. № 209/22 г. пред РС Айтос, по
което била издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу ответника. Твърди, че
ответникът имал разкрита партида, с кл.номер **********, за обект на потребление, находящ се в
***, с ИТН ***, в който се осъществявали доставки на електрическа енергия. Поддържа, че за
исковия период от 23.06.21 г. до 22.08.21 г. паричното задължение за доставената електроенергия
възлизало на сумата от 113,74 лева, за което били издадени 2бр. фактури - с период на доставка,
падеж и стойности на главницата и съответно начислена лихва, както и че ответникът изпаднал в
забава, претендирайки сумата от 6,59 лв. за периода от 11.8.21г. до 13.3.22г. Въпреки издадената
заповед по чл.410 ГПК ответникът не извършил плащане. Моли да се приеме за установено по
отношение на ответника, че същият има парично задължение към ищеца за описаните по-горе
суми. Претендира разноски.
Ответникът е депозирал ОИМ чрез назначения му особен представител. Оспорва
основателността на иска, молейки за отхвърлянето му. Намира, че недоказано било, че ответникът
е собственик на процесния имот, че бил потребител на услугите на дружеството, както и че
обитавал посочения адрес на обекта. Счита, че не било доказано изпълнение на договорните
задължения на ищеца – по доставяне и отчитане на ел.енергия.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на
страните, намира от фактическа и правна страна следното:
Искът е допустим, т.к. е предявен с законоустановения срок по чл. 415, ал.4 ГПК. Не се
спори, а и от представените доказателства (писмени такива и заключенията на ВЛ по СТЕ и ССчЕ)
съдът прави извод, че ответникът има разкрита партида кл.номер **********, за обект на
потребление, находящ се в ***, с ИТН ***. Доказателствата по делото установяват доставянето на
ел.енергия за битови нужди в имота, за който е открита партида на името на ответника през
процесния исков период; количествата на доставената ел. енергия, отчетени по електромера;
единичната и обща цена на доставените количества ел. енергия и другите оказани услуги.
Съгласно заключението на ВЛ по ССчЕ ответникът е извършил на 02.11.22г. /след подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК, респ. иска по чл. 422 ГПК/ плащания на стойност от общо 127,73лв.,
погасяващи задълженията му към ищеца за главница – 113,74 лв., обезщетение за забава за
периода от 11.8.21г. до 13.3.22г. - 6,59 лв., както и законна лихва от подаване на заявлението до
1
плащането – 7,40 лв. Плащането като обстоятелство, настъпило в хода на процеса, следва да се
съобрази от съда по реда на чл.235, ал.3 ГПК. Доколкото след депозиране на заявлението по чл.
410 ГПК ответникът е погасил задълженията си за главница и лихви, този факт обуславя извод за
отхвърляне в цялост на предявените установителни искове.
При този изход на спора ищецът има право на разноски в пълен размер, т.к. исковете са
отхвърлени поради плащане в хода на делото, т.е. ответникът е дал повод за завеждане на делото.
Съгласно т.12 от ТР № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство съобразно
изхода от спора. Предвид изхода на спора на ищеца следва да бъдат присъдените следните
разноски: 75лв. в заповедното производство и 575 лв. в исковото производство – или общо 650 лв.,
действително сторени от страната. На особения представител на ответника следва да се присъди
възнаграждение от 150 лв. на осн. чл. 47, ал. 6 ГПК, което да му се заплати от внесения депозит.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения от „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление ***, чрез юрк. Р.С. – Ч., против Д. Г. А., ЕГН **********, с
адрес: ***, положителен установителен иск по чл.422 ГПК вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК за сумата
113,74 лева, представляваща главница по 2бр. фактури, за ползвана електроенергия за период от
23.06.2021 г. до 13.02.2022 г., с кл.номер **********, за обект на потребление, находящ се в ***, с
ИТН ***, ведно със законна лихва за период от 14.03.2022 г. до изплащане на вземането, сумата
6,59 лева, представляваща лихва за период от 11.08.2021 г. до 13.03.2022 г., за които суми е
издадена Заповед от 15.03.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.
№209/22 г. на Районен съд Айтос, поради погасяване на дълга чрез плащане в хода на делото.
ОСЪЖДА Д. Г. А., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, чрез юрк. Р.С. – Ч.,
сумата от общо 650 лв. - разноски в заповедното и исковото производство.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на назначения особен представител на ответника в размер от
150 лева, платимо от внесения от ищеца депозит.
Решението може да се обжалва пред ОС Бургас в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
2