Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………………..
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XLVІІІ-ми
състав,
в открито съдебно заседание, проведено на eдинадесети март през две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ДОБРИНА ПЕТРОВА
при
участието на секретаря Мариана Дончева,
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 14 644 по описа на съда за 2019 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск от Н.К.Г. с ЕГН **********, с
адрес *** срещу „Водоснабдяване и Канализация – Варна“ ООД с ЕИК ********* със
седалище и адрес ***, за приемане на установено между страните на основание чл.
439 от ГПК, че изпълнителният лист издаден на 21.01.2018 г. по ч. гр. д. №
15390/2015 г. на ВРС за сумите : 6338.32 лв. (шест хиляди триста тридесет и
осем лева и 32 ст.), представляваща главница за ползвани и неплатени В и К –
услуги по партида с абонатен № *****, за периода от 30.05.2002 г. до 02.12.2015
г. за обект-имот, находящ се в гр. Варна*****, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 10.12.2015 г. до
окончателното изплащане на задължението; сумата 3920,62 лв. (три хиляди
деветстотин и двадесет лева и 62 ст./,
представляваща лихва за забава, за периода от 30.05.2002 г. до 02.12.2015 г.,
както и разноски в настоящото производство в размер на 205,18 лв. (двеста и пет
лева и 18 ст.), представляваща заплатена държавна такса и 450 лв. (четиристотин
и петдесет лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение, не подлежи на
изпълнение поради изтекла погасителна давност.
Сочи, че на 17.01.2019г. от счетоводител на
работодателя си "Мегаклийн 21
"ООД, узнала за получено във фирмата запорно съобщение за наложен запор
върху трудовото й възнаграждение. Запорното съобщение е издадено по ИД
No20198950400033 по описа на ЧСИ с per.No895-Людмил Станев - ВОС, което дело е
било образувано въз основа на издаден срещу нея изпълнителен лист и заповед за
парично изпълнение по ч.гр.д. № 5390/2015г., XVII състав ВРС.
Ищцата излага, че още при образуване на
делото 2015г. вземането на ВиК за периода 30.05.2002г. до 02.12.2013г. е било
погасено по давност.
Сочи, че след издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение на 11.12.2015г., взискателя не е предприел
действия по събиране на вземането, като е поискал и получил изпълнителен лист
едва през 2018г., а изпълнително дело е образувано едва през 2019г., след като
са изминали повече от 3 години и вземането посочено в заповедта също е погасено
по давност.
Ищцата излага, че процесиите вземания
съставляват периодични плащания по смисъла на чл.111, б. „в" ЗЗД, поради
което и тъй като те не са установени със съдебно решение, то по отношение на
тях не е приложим регламентираният в чл. 117, ал. 2 ЗЗД 5-годишен давностен
срок, а те се погасяват с изтичане на 3-годишна давност съгласно чл. 111 ЗЗД
/Тълкувателно решение № 3 постановено на 18.05.12 г. от ВКС на РБ по т. д. №
3/11 г./. Сочи, че поради погасяване на главното вземане са погасени по давност
и акцесорното и допълнително такова за
платена държавна такса Претендира направените по делото разноски,
включително и адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от
ответника. Изразява становище за
неоснователност на иска. Излага, че ищцата е редовно уведомена по ч.гр.д. №
5390/2015г., XVII състав ВРС. Счита, че към датата на подаване на исковата
молба от ищцата, поради забава в изпълнението на задължението си да заплаща
потребените ВиК услуги по абонатен номер ***** за обект находящ се в гр. Варна,
кв. Аспарухово, ул. Розова долина № 25, същата се е явявала неизправна страна
спрямо Дружеството, което е довело до депозиране в съда на заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Сочи, че след депозиране заявлението в съда
на 10.12.2015г., е извършвано плащане на каса на ВиК оператора по период и
фактури обективирани в издадената заповед за изпълнение №7368/2015г.
Излага че, ако ищцата е извършила
необходимите действия през 2015г. т.е ако се
е възползвала от възможността дадена и от закона да депозира възражение
по чл.414 ГПК и е изразила становище относно прилагането на давността спрямо
изискуемите от нея задължения то тогава тя е следвало да бъде приложена. Счита,
че ищцата се възползва и използва необходимото време в своя полза. Счита, че
неоснователно се позовава от института на погасителната давност. Претендира
присъждане на съдебни разноски.
Съдът, след
преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, намира следното от фактическа и правна страна:
Видно от Заповед №7638 от 11.12.2015г. по
ч.гр.д. № 15390/15г. на ВРС, Н.К.Г. с ЕГН **********, с адрес *** е разпоредено да заплати на „Водоснабдяване и
Канализация – Варна“ ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес *** сумата
ог 6338.32 лв. (шест хиляди триста
тридесет и осем лева и 32 ст.), представляваща главница за ползвани и неплатени
В и К – услуги по партида с абонатен № *****, за периода от 30.05.2002 г. до
02.12.2015 г. за обект-имот, находящ се в гр. Варна*****, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението –
10.12.2015 г. до окончателното изплащане на задължението; сумата 3920,62 лв.
(три хиляди деветстотин и двадесет лева
и 62 ст./, представляваща лихва за забава, за периода от 30.05.2002 г. до
02.12.2015 г., както и разноски в производство в размер на 205,18 лв. (двеста и
пет лева и 18 ст.), представляваща заплатена държавна такса и 450 лв.
(четиристотин и петдесет лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение.
По Заповед №7638 от 11.12.2015г. по ч.гр.д. № 15390/15г. на ВРС ,влязла в законна сила на 05.01.16г. е издаден изпълнителен
лист №184/21.01.2018г. за присъдените суми.
С
влязло в законна сила Определение от 23.04.2019г. по ч.т.д. № 504/19г. на ВОС
не е прието за разглеждане възражение вх.№ 10369/11.02.2019г. на Н. Г. по реда на чл.423 от ГПК срещу вземане по
заповед за изпълнение
№7638 от 11.12.2015г. по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 15390/15г. на
ВРС.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
В разпоредбата на чл. 439 ГПК е предвидено, че искът
срещу изпълнението, какъвто е и настоящия, предмет на производството, може да
се основава на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е било издадено изпълнителното основание. Предвид влязло в законна сила Определение от 23.04.2019г. по
ч.т.д. № 504/19г. на ВОС заповедта за изпълнение, въз основа на която е издаден процесният
изпълнителен лист, е влязла в сила. С настъпването на това обстоятелство се е
преклудирла възможността на длъжника да оспорва задълженията с възражения,
които е могъл да релевира преди изтичането на срока за подаване на възражение
по чл. 414, ал. 2 ГПК.
Заповедта за изпълнение се ползва със сила
на присъдено нещо, както и съдебното решение, съгласно чл.117, ал.2 от ЗЗД.
Цитираната норма на ЗЗД се отнася и за влязлата в сила заповед за изпълнение №7638 от 11.12.2015г. по чл. 410 от ГПК, издадена по
ч.гр.д. № 15390/15г. на ВРС. Поради това от
05.01.2016г. е започнала да тече пет годишна давност, която към датата
на завеждане на иска не е изтекла.
По изложените съображения съдът приема, че предявеният
иск с правно основание чл. 439 от ГПК се явява неоснователен и следва да
бъде отхвърлен.
На осн.чл.78,ал.3 от ГПК, на
ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 300 лв., определено съобразно чл.78 ал.8 вр.с чл.25 от НЗПП ,
взимаики предвид цената на предявения иск и процесуалното поведение на
ответника.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Н.К.Г.
с ЕГН **********, с адрес *** срещу „Водоснабдяване и Канализация – Варна“ ООД
с ЕИК ********* със седалище и адрес ***, за
приемане на установено между страните, че не дължи по изпълнителен лист
издаден на 21.01.2018 г. по ч. гр. д. № 15390/2015 г. на ВРС сумите : 6338.32 лв. (шест хиляди триста тридесет и осем лева и 32 стотинки),
представляваща главница за ползвани и неплатени В и К – услуги по партида с абонатен
№ *****, за периода от 30.05.2002 г. до 02.12.2015 г. за обект-имот, находящ се
в гр. Варна*****, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението – 10.12.2015 г. до окончателното изплащане на
задължението; сумата 3920,62 лв. (три
хиляди деветстотин и двадесет лева и 62
стотинки), представляваща лихва за забава, за периода от 30.05.2002 г. до
02.12.2015 г., както и разноски в производство в размер на 205,18 лв. (двеста и пет лева и 18 стотинки), представляваща
заплатена държавна такса и 450 лв.
(четиристотин и петдесет лева), представляваща юрисконсултско
възнаграждение, поради изтекла погасителна давност, на
основание чл.439 от ГПК.
ОСЪЖДА Н.К.Г. с ЕГН **********, с адрес *** да заплати на
„Водоснабдяване и Канализация – Варна“ ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес
*** сумата от 300 лв.(триста лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение, на
осн.чл.78,ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД
: