Решение по дело №737/2023 на Районен съд - Димитровград

Номер на акта: 310
Дата: 26 октомври 2023 г. (в сила от 16 ноември 2023 г.)
Съдия: Гергана Точева Стоянова Денчева
Дело: 20235610100737
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 юни 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 310
гр. гр. Д.град, 26.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Д.ГРАД в публично заседание на двадесет и трети
октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Гергана Т. Стоянова Денчева
при участието на секретаря Дарина М. Петрова
като разгледа докладваното от Гергана Т. Стоянова Денчева Гражданско дело
№ 20235610100737 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.341 и сл. от ГПК.

Предявеният иск е за делба във фазата по допускането й.

В исковата молба ищцата твърди следното: ищцата по делото Е. А. Д.
съм наследник на починалите ми наследодатели, мои родители - М.К Д.,
починала 23.04.2017г. и А. Г. Д., починал 22.04.1993г. Наследници след
смъртта им сме аз, ищцата и брат ми Д. А.ов Г.. Д. А.ов Г. е починап на
25.03.2023г. Наследници след смъртта на Д. А.ов Г. са ответниците по делото:
Я. Д. Г., преживяпа съпруга и А. Д. Г., негов син. След смъртта на
наследодателите ни М. и А. Д.и в наследство остана недвижим имот,
апартамент, намиращ се в град Д.град бул."Т.М. № **, вх. **, ет. **, ап. **, на
който страните сме съсобственици в реsултат на наспедствено
правоприемство. Въпреки многократните опити, доброволно не успяхме да
подепим собствеността върху недвижимия имот, който се притежава в
съсобственост между ищцата и ответниците, поради което и предявявам
1
настоящият иск за съдебна делба на следния недвижим имот, а именно:
самостоятелен о6ект В сграда с идентификатор ***********.1.14 по
кадастрапната карта и кадастралните регистри на град Д.град,одобрени със
Заповед РД-18 38/05.07.2006г.на ИД на АК с последно изменение засягащо
самостоятелния обект от 04.05.2023г., с адрес на имота: град Д.град
бул."Т.М."№ **, вх. **, ет. **, ап. **, намиращ се на втори етаж в сграда с
идентификатор ***********.1, с предназначение: жилищна сграда —
многофамипна, която сграда е разположена в Поsемлен имот с
идентификатор ***********, с предназначение на Самостоятелния обект:
жилище, апартамент в жилищна сграда, на едно ниво с площ по документ:
124.09 /сто двадесет и четири цяло и девет стотни/ кв.метра, ведно с
прилежащи части: избено помещение №3 с площ 21.37 кв.м., таванско
помещение №3 с площ 17.65 кв.метра, и ведно с 4.80% идеални части от
общите части на сградата, при сьседни самостоятелни обекти в сградата: на
същия етаж: ***********.1.13, под обекта ***********.1.6, ***********.1.8,
***********.1.7, над обекта: ***********.1.20. Данъчната оценка на целия
имот е 24499.10 лева /двадесет и четири хиляди четирипотин деветдесет и
девет лева и 10 ст./. Описания по-горе недвижим имот е придобит от
наследодателя А. Г. Д. през 1987г. в режим на СИО с наследодателката М.К
Д.. След смърпа на наследодателите А. Г. Д. и М. Копадинова Д., имота остава
в съсобственост между ищцата Е. А. Д. и Д. А.ов Г. при равни квоти. Спед
смъртта на Д. А.ов Г., сьщият оставя наследници ответниците по настоящия
иск за делба, които наследяват неговия дял при равни квоти. С оглед на
горното страните сме съсобственици при квоти, както следва: за ищцата Е. А.
Д. 2/4 идеални части и за ответниците Я. Д. Г. и А. Д. Г. по 1/4 идеална част за
всеки един от тях. Моля да ни призовете на сьд и след доказване на
твърдяното, да постановите решение, с което допуснете до делба между: Е. А.
Д. с ЕГН[1]**********, с адрес: Д.град ул."Е.С."№ *****, Я. Д. Г. с ЕГН-
********** с адрес: Д.град бул."Т.М. № **, вх. **, ет. **, ап. ** и А. Д. Г. с
ЕГН-********** с адрес: град Д.град бул."Т.М. № **, вх. **, ет. **, ап. **
описания недвижим имот, а именно: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА
с идентификатор ***********.1.14 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на град Д.град, одобрени със Заповед РД-18- 38/05.07.2006г.на ИД
на АК с последно изменение засягащо самостоятелния обект от 04.05.2023г., с
адрес на имота: град Д.град бул:'Трети мар-г № **, вх. **, ет. **, ап. **,
2
намиращ се на втори етаж в сграда с идентификатор ***********.1, с
предназначение: жилищна сграда — многофамилна, която сграда е
раsпопожена в Поземлен имот с идентификатор ***********, с
предназначение на Самостоятелния обект: жилище, апартамент в жилищна
или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, на едно ниво с
площ по документ: 124.09 /сто двадесет и четири цяло и девет стотни/
кв.метра, ведно с прилежащи части: избено помещение №3 с площ 21.37
кв.м., таванско помещение №3 с площ 17.65 кв.метра, и ведно с 4.80%
идеални части от общите части на сградата, при съседни самостоятепни
обекти в сградата: на същия етаж: ***********.1.13, под
обекта[1]***********.1.6, ***********.1.8, ***********.1.7, над обекта:
***********.1.20, при квоти: 2/4 идеални части за Е. А. Д., 1/4 идеална част за
Я. Д. Г. и 1/4 идеална част за А. Д. Г.. Моля съдът да допусне до делба
процесния недвижим имот между страните при посочените квоти, ведно с
последиците от това.В първо съдебно заседание, чрез процесуален
представител, направи искане със съдебното решение по допускане на
делбата, съдът да се произнесе кой от съсобствениците ще ползва процесния
имот със статут на жилище и за съсобственика, който е лишен от ползването
да се определи справедливо обезщетение, като направи изявление:
процесното жилище се ползва от ответниците и с оглед обстоятелството, че
единият от ответниците е под домашен арест, те го ползват като семейно
жилище, не възразява до приключване на делбата те да продължат да го
ползват, но моли съдът да определи обезщетение за ищцата, като неползващ
собственик до приключване на делбата, в рамките на 200 лева, т.е по 100 лева
за всеки един от ответниците, като справедливо обезщетение.Моли с
решението за делба, съдът да се произнесете и по искането по реда на чл. 344,
ал. 2 ГПК, като определи справедливо обезщетение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и
взети в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна
следното:
Не се спори по делото, а и от представените и приети като писмени
доказателства - Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на
НДИ сключен с ОбНС -Д.град от 1987г., Схема №15-530233-18.05.2023г.на
СГКК-Хасково, Удостоверение за Данъчна оценка №ДО001259/30.05.2023 г.
на Общ.Д.град Д"ФСД отдел „Приходи", Удостоверения за наследници №551
3
и №552 от 10.05.2023г. Община Д.град, безспорно се приема от съда, че
страните по делото ищецът Е. А. Д. и ответниците Я. Д. Г. и А. Д. Г. са
наследници на починалия наследодател Д. А.ов Г., починал на
25.3.2023г.Същите са съответно сестра, съпруга и син на наследодателя.
Страните са съсобственици на недвижим имот – апартамент, намиращ се в
град Д.град бул."Т.М.“******, която съсобственост е възникнала в резултат
на наследствено правоприемство. Безспорно е, че са проведени опити за
доброволно поделяне на собствеността върху недвижимия имот, който се
притежава в съсобственост между ищцата и ответниците, но
неуспешни.Процесния недвижим имот е придобит от наследодателя А. Г. Д.
през 1987г. в режим на СИО с наследодателката М.К Д.. След смъртта на
наследодателите А. Г. Д. и М. Костадинова Д., имота остава в съсобственост
между ищцата Е. А. Д. и Д. А.ов Г. при равни квоти, като техни деца. След
смъртта на Д. А.ов Г., сьщият оставя наследници ответниците по настоящия
иск за делба, които наследяват неговия дял при равни квоти.
Така възприетата фактическа обстановка налага следните правни
изводи:
По безспорен начин по настоящото дело се установи, че ищецът и
ответниците са единствените законни наследници на починалия
наследодател– брат на ищеца и съпруг на първия ответник, съответно баща на
втория.
При така изложената фактическа обстановка съдът намира
предявеният иск за основателен, поради следните съображения: в първата
фаза на производството по делба – тази по допускането й, следва да се
установи, на първо място, допустима ли е делба на имота, на второ място -
правото на собственост на всяко едно от лицата върху имота, чиято делба се
иска да бъде допусната по съдебен ред, и, на трето място, частта на всеки от
тях в имуществената общност.
Предявената претенция от ищеца е да бъде допусната съдебна делба на обект
на твърдяна съсобственост, представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В
СГРАДА с идентификатор ***********.1.14 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на град Д.град, одобрени със Заповед РД-18-
38/05.07.2006г.на ИД на АК с последно изменение засягащо самостоятелния
обект от 04.05.2023г., с адрес на имота: град Д.град бул:'***** № **, вх. **,
4
ет. **, ап. **, намиращ се на втори етаж в сграда с идентификатор
***********.1, с предназначение: жилищна сграда — многофамилна, която
сграда е раsпопожена в Поземлен имот с идентификатор ***********, с
предназначение на Самостоятелния обект: жилище, апартамент в жилищна
или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, на едно ниво с
площ по документ: 124.09 /сто двадесет и четири цяло и девет стотни/
кв.метра, ведно с прилежащи части: избено помещение №3 с площ 21.37
кв.м., таванско помещение №3 с площ 17.65 кв.метра, и ведно с 4.80%
идеални части от общите части на сградата, при съседни самостоятепни
обекти в сградата: на същия етаж: ***********.1.13, под
обекта[1]***********.1.6, ***********.1.8, ***********.1.7, над обекта:
***********.1.20, при квоти: 2/4 идеални части за Е. Ангелова Д., 1/4 идеална
част за Я. Д. Г. и 1/4 идеална част за А. Д. Г..
Този имот е индивидуализиран и конкретизиран съгласно данните по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Д.град, одобрени със
Заповед № РД-18-38/05.07.2006г. на изп.директор на АК – Хасково, както и от
представените по делото схема на самостоятелен обект в сграда и
удостоверение за данъчна оценка.
Безспорно по делото е, че след смъртта на наследодателя, страните са
съсобственици при квоти, както следва: за ищцата Е. А. Д. 2/4 идеални части
и за ответниците Я. Д. Г. и А. Д. Г. по 1/4 идеална част за всеки един от тях.
С оглед горните съображения, както и факта, че страните не могат да
ликвидират по доброволен начин възникналата съсобственост върху
процесния недвижим имот, предвид и това, че по делото безспорно бе
доказана основателността на предявения иск, доколкото бе установена
съсобствеността между страните и факта, че те са лицата, които следва да
участват в делбата, съдът счита, че следва да бъде допусната делба върху
имота, предмет на депозираната по делото искова молба. Относно квотите,
при които следва да бъде допусната делбата, съдът изхожда от разпоредбите
на Закона за наследството и по конкретно тези на чл.5 ал.1/”Децата на
починалия наследяват по равни части”/ и на чл.9 ал.1/”Съпругът наследява
част, равна на частта на всяко дете”/, както и предвид обсъденото по-горе
съдебно решение и наличието на акт за собственост на недвижим имот, от
които се налага изводът, че делба следва да бъде допусната при квоти: за
5
ищцата Е. А. Д. 2/4 идеални части и за ответниците Я. Д. Г. и А. Д. Г. по 1/4
идеална част за всеки един от тях.
По отношение на искането на ищеца по чл. 344, ал. 2 от ГПК:
На практика искането по чл. 344, ал. 2 ГПК представлява привременна мярка,
приложима само в производството по съдебна делба, която по фактически
състав се припокрива с иска по чл. 31, ал. 2 ЗС. В такъв смисъл е напр.
Решение № 87 от 10.03.2009г. на ВКС по гр. д. № 803/2008г., II г. о., ГК.
Поради тази причина настоящият съдебен състав счита, че всички постановки
в съдебната практика (вкл. и задължителните такива), свързани с
материалните предпоставки за основателността на претенцията по чл. 31, ал.
2 ЗС, са приложими и за претенцията по чл. 344, ал. 2 ГПК. В тази връзка с
Тълкувателно решение № 7 от 02.11.2012г., постановено по тълк.д. №
7/2012г. по описа на ОСГК на ВКС, е прието, че лично ползване по смисъла
на чл. 31, ал. 2 от ЗС е всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства
или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ, съобразно
правата им, без да се събират добиви и граждански плодове. В мотивите на
цитираното тълкувателно решение е прието, че претенцията по чл. 31, ал. 2 от
ЗС ще е основателна когато ползващия съсобственик или член на неговото
семейство продължава пряко и неспосредствено да си служи с цялата обща
вещ, съобразно предназначението й, за задоволяване на свои (лични или на
семейството си) потребности, без да зачита конкурентните права на друг
съсобственик, той или член на неговото семейство не си служи пряко и
неспосредствено с цялата обща вещ, но имайки достъп до нея, не допуска
друг съсобственик да си служи с нея (например като държи ключа),
ползващият съсобственик е допуснал на безвъзмездно основание (с договор за
заем за послужване) трето за собствеността лице, което само или заедно с
него ползва общата вещ. Това разбиране е намерило потвърждение и в
последвалата задължителна практика на върховната инстанция, постановена
по задължения ред на чл. 290 ГПК – напр. Решение № 74 от 1.07.2015 г. на
ВКС по гр. д. № 4695/2014 г., II г. о., ГК. Впрочем страните по делото не
оспорват помежду си обстоятелството, че към момента на допускане на
делбата имотът е във владение на ответниците. При доказването на тези факти
в процеса, съдът счита за доказано, предвид и изричното волеизявление на
ответника Я. Г., че фактическата власт върху имота се осъществява от нея и
сина й-втория ответник. Ето защо според съда установените по делото факти
6
покриват фактическите състави на хипотезите, посочени в цитираното
тълкувателно решение.Изложеното е достатъчно, за да се приеме, че
предявената претенцията по чл. 344, ал. 3 вр. ал. 2 ГПК е доказана по
основание, като по отношение на тази претенция (за разлика от иска по чл. 31,
ал. 2 ЗС) не се изисква изпращането на нарочна покана, доколкото исковата
молба за делба/депозирането на отговор от ответниците/ играе ролята на
такава. В случая е безспорен размера му, като страните са обединиха около
такъв в размер на 100 лева месечно от всеки от двамата ответници. В
съдебната практика и правната теория се е наложило разбиране, че размерът
на обезщетението по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС (в тази връзка и този по чл.
344, ал. 2 ГПК) се определя като част (равняваща се на съответната квота на
ищеца и ответника в съсобствеността) от средния пазарен наем на общата
вещ. В този смисъл са поставените по реда на чл. 290 ГПК съдебни решения –
напр. Решение № 416 от 20.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2198/2014 г., IV г. о.,
ГК, Решение № 133 от 4.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 535/2012 г., IV г. о.,
ГК.
Съгласно чл. 344, ал. 2 от ГПК в решението по ал. 1 или по-късно, ако всички
наследници не използват наследствените имоти съобразно правата си, съдът
по искане на някой от тях постановява кои от наследниците от кои имоти ще
се ползват до окончателното извършване на делбата или какви суми едните
трябва да плащат на другите срещу ползването.Посочената разпоредба дава
възможност за привременна промяна при ползването на делбения имот, респ.
получаване на обезщетение за лишаването на някой от съделителите от
ползването му. Постановяването й е обусловено от две предпоставки: не
всеки от съделителите да ползва съсобствения имот съобразно правата си и да
е постъпило искане за разпределение на ползването от съда. Фактическото
основание за допускане на мярката в една от двете й форми е някой от
съделителите да ползва имота в обем, надхвърлящ квотата му в
съсобствеността.
По делото страните не спорят, като изрично в съдебно заседание, чрез
волеизявление на първия ответник се установи, че фактическата власт върху
процесния делбен недвижим имот се осъществява от нея и от ответника А. Г.,
а ищцата не ползва каквато и да е част от имота. Във връзка с искането по чл.
344, ал. 2 от ГПК ищцата е заявила, че претендира ответниците да й заплащат
7
припадащата им се според притежаваната идеална част наемна цена за имота
през времетраене на делбеното производство.
Предвид това съдът намира, че искането на ищцата за определяне на
привременни мерки досежно процесния имот следва да бъде уважено, като
съдът следва да постанови за периода на привременното ползване
ответниците следва да заплащат на ищцата според притежаваната идеална
част от всеки един от тях наемна цена за имота , както следва за всеки един от
тях: Ответника Я. Д. Г. на ищцата Е. А. Д.-сумата 100 лева, ответника А. Д. Г.
на ищцата Д.-сумата от 100 лева, съобразно квотите на съделителите в него.С
определение № 475 от 17.07.2013 г.постановено по ч.гр.д.№ 2258/2013 г.на
четвърто г.о.на ВКС и с определения по ч.гр.д. № 2258 / 2013 г. и по ч.гр.д. №
1773 / 2014г. по описа на ВКС е разгледан въпросът относно началния
момент, от който съдът постановява привременните мерки по чл. 344, ал.2 от
ГПК, като ВКС е посочил, че при определянето на привременни мерки
относно ползването на делбените имоти по чл. 344, ал.2 ГПК началният
момент е влизането в сила на определението по чл. 344, ал. 2 от ГПК, а
крайният- до окончателното извършване на делбата, т.е. до ликвидиране на
съсобствеността, като тази мярка няма правната природа на обезщетение за
лишаване от ползването за предходен период от време, в т.ч. и от поискането
му. Затова искането по чл. 344, ал. 2 от ГПК следва да бъде уважено за
претендирания от ищцата и неоспорен от ответниците начален момент от
влизане в сила определението на съда по искането по реда на чл.344 ал.2 от
ГПК до окончателното извършване на делбата.
Мотивиран от горното, Д.градският районен съд
РЕШИ:
ДОПУСКА извършването на съдебна делба между съделителите : Е.А.
Д. с ЕГН-**********, с адрес: Д.град уп."Е.С."№ *****, сьдебен адрес: Д.град
ул:'Цар Борис 1"№7 ет.2 оф.з, адвокат М. К., Я. Д. Г. с ЕГН-********** с
адрес: Д.град бул."Т.М."№ **, вх. **, ет. **, ап. ** и А. Д. Г. с ЕГН-
********** с адрес: град Д.град бул."Т.М. № **, вх. **, ет. **, ап. **, на
съсобствения им, придобит по наследство недвижим имот, представляващ
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор ***********.1.14
по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Д.град, одобрени
8
със Заповед РД-18- 38/05.07.2006г.на ИД на АК с последно изменение
засягащо самостоятелния обект от 04.05.2023г., с адрес на имота: град Д.град
бул:“********“ № **, вх. **, ет. **, ап. **, намиращ се на втори етаж в сграда
с идентификатор ***********.1, с предназначение: жилищна сграда —
многофамилна, която сграда е раsположена в Поземлен имот с
идентификатор ***********, с предназначение на Самостоятелния обект:
жилище, апартамент в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено
предназначение, на едно ниво с площ по документ: 124.09 /сто двадесет и
четири цяло и девет стотни/ кв.метра, ведно с прилежащи части: избено
помещение №3 с площ 21.37 кв.м., таванско помещение №3 с площ 17.65
кв.метра, и ведно с 4.80% идеални части от общите части на сградата, при
съседни самостоятепни обекти в сградата: на същия етаж: ***********.1.13,
под обекта-***********.1.6, ***********.1.8, ***********.1.7, над обекта:
***********.1.20, при квоти: 2/4 идеални части за Е. А.Д., 1/4 идеална част за
Я. Д. Г. и 1/4 идеална част за А. Д. Г..
На основание чл. 344, ал. 2 от ГПК ОСЪЖДА Я. Д. Г. с ЕГН-
********** с адрес: Д.град бул."Т.М."№ **, вх. **, ет. **, ап. ** ДА
ЗАПЛАТИ на Е.А. Д. с ЕГН-**********, с адрес: Д.град уп."Е.С."№ *****,
месечна сума в размер на 100/сто/ лева, представляваща обезщетение за
ползваната от ответника Я. Д. Г. /1/4 ид.част/ и полагащата се на ищцата 2/4
ид.ч. от делбения имот, считано от влизане в сила на настоящото определение
до окончателното приключване на делбеното производство.
На основание чл. 344, ал. 2 от ГПК ОСЪЖДА А. Д. Г. с ЕГН-
********** с адрес: град Д.град бул."Т.М. № **, вх. **, ет. **, ап. ** ДА
ЗАПЛАТИ на Е.А. Д. с ЕГН-**********, с адрес: Д.град ул."Е.С."№ *****,
месечна сума в размер на 100/сто/ лева, представляваща обезщетение за
ползваната от ответника А. Д. Г. с ЕГН-**********/1/4 ид.част/ и полагащата
се на ищцата 2/4 ид.ч. от делбения имот, считано от влизане в сила на
настоящото определение до окончателното приключване на делбеното
производство.
НАЗНАЧАВА съдебно-техническа експертиза с ВЛ Марияна
Иванова, което да даде заключение за реалната поделяемост на допуснатия до
делба недвижим имот и за неговата действителна стойност при депозит в
размер на 600 лева, вносим от страните съобразно квотите им в едноседмичен
9
срок.
Решението, в частта, с която е допуснато извършване на делбата може
да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен
срок от връчването му на страните. В останалата част, същото представлява
определение, което съгласно чл. 344, ал. 3 от ГПК може да бъде изменяно от
настоящия съд, както и да бъде обжалвано с частна жалба пред Хасковския
окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Д.град: _______________________
10