РЕШЕНИЕ
№ 2
гр. Търговище , 15.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на петнадесети
март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:БОНКА В. ЯНКОВА
Членове:МИРОСЛАВ Н. МИТЕВ
ЙОРДАН П. ИВАНОВ
при участието на секретаря ИРИНА П. ВАСИЛЕВА
в присъствието на прокурора Николай Пейчев Казаков (ОП-Търговище)
като разгледа докладваното от БОНКА В. ЯНКОВА Частно наказателно дело
№ 20213500200050 по описа за 2021 година
Производството е по чл.16 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни
решения и решения за пробация с оглед упражняване на надзор върху пробационните
мерки и алтернативните санкции (ЗПИИСРРПОУНПМАС).Д.в,бр25/27.03.2012г.,в сила от
28.04.2012г.
Образувано е въз основа на постъпило(препратено от ВКП на РБ) заверено копие на
съдебен акт - присъда на Районен съд Варшава, Република Полша, с която подсъдимата Е.М.
е била призната за виновна в това, че на 09.10.2018г. във Варшава, на ул.“Злота“59, в
Търговски център „Златните тераси“, в магазин „H&M“, действайки в съучастие и след
предварителен сговор с Е.З. отнела чуждо имущество с намерение противозаконно да го
присвои, представляващо лична карта с номер CDG418709, свидетелство за управление на
МПС с номер на бланката H3167429, свидетелство за регистрация с номер BAO3647250,
Застрахователна полица - гражданска отговорност с номер 115 64060660, кредитна карта,
издадена от Citybank, платежна карта, издадена от Bank PeKaO, както и докторантска карта,
в ущърб на Б.Д. Постъпилото заверено копие от посочената присъда е придружено от
Удостоверение по образец, съгласно Приложение №1 към чл.6 от ЗПИИСРРПОУНПМАС,
посочено в член 6 от Рамково решение 2008/947/ПВР на Съвета от 27.11.2008 г. за
прилагане принципа на взаимно признаване към съдебни решения и решения за пробация с
оглед надзора върху пробационните мерки и алтернативните санкции. Удостоверението,
1
както и завереното копие от съдебния акт са придружени с превод на български език.
В съдебно заседание, представителят на Окръжна прокуратура Търговище изразява
становище за отсъствие на визираните в закона основания за признаване и изпълнение на
съдебния акт на Република Полша, поради това,че лицето няма местоживеене в Република
България.
Осъденото лице Е. В. М., нередовно призована се явява лично. Заявява, че се е върнала
само за да присъства на заседанието, че от три години живее във ФРГ, в гр.****** и
представя копие на документ за адресна регистрация. Заявява също,че има две деца, на 11
и 12 години, които учат в *****, като едното дете е със здравословен проблем и представя в
уверение три броя електронни здравни карти, издадени от ФРГ. Сочи,че работи в *******
и не би могла и не желае да се върне в Република България.
Служебният защитник на осъденото лице, адвокат В.П., от АК Търговище, назначена на
основание чл.94,ал.1,т.9 от НПК приложим на основание от §2 от Допълнителните
разпоредби на ЗПИИСРРПОУНПМАС, изразява становище за неоснователност на искането
за признаване и изпълнение на постановената в Република Полша присъда.
СЛЕД ПРЕЦЕНКА на материалите по делото, включително служебно изисканите и
приложени писмени доказателства и становищата на страните, изразени в съдебно
заседание, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Постановената спрямо осъденото лице Е. В. М. присъда, издадена в държава членка на
ЕС - Република Полша е изпратена за признаване и изпълнение от български изпълняващ
орган, първоначално на ВКП, от където, по компетентност е изпратена на ОС Търговище.
От служебно изисканата справка за постоянен и настоящ адрес на осъденото лице М.,
както и от справката от ОД на МВР се установява, че осъденото лице е адресно
регистрирано - с постоянен и настоящ адрес на територията на съдебен район към ОС
Търговище, което и определя ОС Търговище като родово е местнокомпетентен съд,
съгласно чл.8 от ЗПИИСРРПОУНПМАС.
От изисканите справки от НБД „Население“, както и от справката за съдимост и
справката за неприключили наказателни производства срещу осъденото лице М. са
установени: пълните имена, ЕГН, както и че същата е осъждана през 2001 и през 2012г,
като по отношение на второто осъждане не е настъпила реабилитация и че срещу същата
към момента не се водят и няма неприключили наказателни производства на територията
на Република България.
От съдържанието на изготвеното по образец Удостоверение по чл.6
ЗПИИСРРПОУНПМАС се установява следното:
С присъда на Районен съд Варшава- Шрудмиешчие, Х наказателно отделение,
постановена на 16.10.2019 г. по дело № ХК 296/19 г, влязла в сила на 12.12.2019 г.,
2
българската гражданка Е. В. М. е била призната за виновна в извършването на престъпление
изразено в следното: на 09.10.2018 г във Варшава на ул.“Злота“ 59, в Търговски център
„Златните тераси“ в магазина „H&M“, в съучастие и след предварителен сговор с Елена
Златкова отнела чуждо имущество с намерение противозаконно да го присвои,
представляващо лична карта с номер CDG418709, свидетелство за управление на МПС с
номер на бланката H3167429, свидетелство за регистрация с номер BAO3647250,
Застрахователна полица - гражданска отговорност с номер 115 64060660, кредитна карта,
издадена от Citybank, платежна карта, издадена от Bank PeKaO, както и докторантска карта,
в ущърб на Бернарда Дудек, квалифицирано по националното законодателство на
Република Полша като престъпление по чл.278,§1 и 5 от НК, при условията на чл.275,§1 от
НК, при условията на чл.276 от НК във връзка с чл.11, §3 от НК във връзка с чл.37а от НК,
във връзка с чл. 34,§1 и 1а,т 1 от НК и във връзка с чл.35,§1 от НК същата е била наказана с
„ограничаване на свободата“ за срок от 6(шест) месеца, състоящо се в задължение за
полагане на безвъзмезден, контролиран труд в полза на обществото в размер на 20 часа
месечно.
При извършената проверка по същество съдът установи, че първото условие за
признаване и изпълнение, визирано в чл.14,ал.1 от ЗПИИСРРПОУНПМАС е налице .
Изпратеният за признаване и изпълнение съдебен акт (Присъда) се отнася за деяние,
което съгласно фактическото му описание съставлява престъпление и по българското
законодателство, като основните признаци съвпадат с предвидените в престъпния състав по
чл. 195,ал.1,т 5 от НК на българския наказателен закон. Предметът на престъплението, част
от който са документи, включително за самоличност и платежни такива, не променя
направените изводи,поради това, че макар и нееднозначно да е решен този въпрос,
доколкото част от съдебните състави приемат, че не могат да бъдат предмет на
престъплението грабеж документи - паспорти, регистрационни талони, свидетелство за
правоуправление, които сами по себе се нямат стойност, но в други решения - вж Р № 350
от 9.03.2012 г. по н. д. № 1526/2011 г., на ВКС, I н. о, Р №158/26.05.2011г по н.д.№
1086/2011г на ВКС, I н.о е изразено несъгласие с изводите на въззивния съд, с които
подсъдимият е бил оправдан,като е било прието,че .“ бележник (тефтерът), личната
карта, адвокатската карта и задграничният паспорт на пострадалата нямат
„определена стойност”,в смисъл, че „не могат да бъдат оценени”(мотиви, с.посл.)“( Р
№158/26.05.2011г.) , то и настоящият съдебен състав приема, че по обективните си
признаци, описаното фактическо поведение на осъденото лице М. съставлява престъпление
и по българското национално законодателство, тъй като има годен предмет.
Налице е и второто условие, изведено от предметния обхват на посочения закон, а
именно - изпратената за признаване и изпълнение присъда несъмнено съставлява решение
по смисъла на чл.3,т.5,б.“б“ от ЗПИИСРРПОУНПМАС, тъй като е „окончателен съдебен
акт .. , с който се налагат пробационни мерки“, а наложените мерки от своя страна
попадат изцяло в обхвата на посочените в чл.4 от ЗПИИСРРПОУНПМАС видове и по-
3
конкретно – по чл.4,т.8 - „ задължение на осъденото лице да извършва труд в полза на
обществото“ и по чл.4,т.9- „ задължение на осъденото лице да съдейства на пробационен
служител или на представител на социалната служба, който носи отговорност по
отношение на осъдени лица;
Съдът установи обаче наличие на визираното в чл.15,ал.1,т.2 от ЗПИИСРРПОУНПМАС,
основание за отказ от признаване и изпълнение.
Въпреки, че осъденото лице М., както се отбеляза по-горе има адресна регистрация на
територията на Република България, като същата е адресно регистрирана по постоянен и
настоящ адрес в гр.********, извършените проверки, включително и от данните посочени в
справката от ОД на МВР не установяват същата да пребивава на адреса. От събраните в
днешното съдебно заседание доказателства, включително и чрез обясненията на Е.М. и
представените писмени доказателства се установява, че същата не се е върнала в Република
България и не желае да се върне в страната. Същата е адресно регистрирана във ФРГ,
гр.******: ******* – ******- ******* 17a ,22525 ********, където се е установила и
заявява, че пробационните мерки спрямо нея би могла да търпи и във ФРГ.
При така изложеното, съдът намира, че е налице условието за отказ от признаване и
изпълнение, тъй като осъденото лице няма фактическо местоживеене на територията на
Република България и не желае да се върне в нея.
Ето защо и на основание чл.16,ал.7,т.2 от ЗПИИСРРПОУНПМАС, съдът
РЕШИ:
ОТКАЗВА ПРИЗНАВАНЕ и НЕ ПРИЕМА за изпълнение на основание чл. 15, ал.1, т. 2
от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни решения и решения за
пробация с оглед упражняване на надзор върху пробационните мерки и алтернативните
санкции (ЗПИИСРРПОУНПМАС) присъда на Районен съд Варшава, Република Полша,
постановена по дело № ХК 296/19 на 16.10. 2019 г и влязла в сила на 12.12.2019 г. с
която българската гражданка Е. В. М. с ЕГН ********** е призната за виновна в това, че
на 09.10.2018 г във Варшава на ул.“Злота“ 59, в Търговски център „Златните тераси“ в
магазина „H&M“,действайки в съучастие и след предварителен сговор с Е.З. отнела чуждо
имущество с намерение противозаконно да го присвои, представляващо лична карта с
номер CDG418709 свидетелство за управление на МПС с номер на бланката H3167429,
свидетелство за регистрация с номер BAO3647250, Застрахователна полица - гражданска
отговорност с номер 115 64060660, кредитна карта, издадена от Citybank, платежна карта,
издадена от Bank PeKaO, както и докторантска карта, в ущърб на Б.Д., съставляващо
престъпление по чл.278,§1 и §5 от НК при условията на чл.275,§1 от НК при условията на
чл.276 от НК във вр.с чл.11,§2 от НК на Република Полша, за което е осъдена на
задължение за полагане на обществено полезен труд в продължение на 6 месеца по 20 часа
всеки месец и задължение да сътрудничи със съдебен попечител или представител на
4
социалните служби, отговарящи за осъдените лица в този период от време.
Решението подлежи на обжалване или протест пред АС Варна в 5- дневен срок от днес.
След влизане в сила на решението незабавно да бъде уведомен компетентният орган на
издаващата държава и Министерството на правосъдието на Република България, като им
бъде изпратен препис от Решението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5