№ 38814
гр. София, 17.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20251110142746 по описа за 2025 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Образувано е по постъпила искова молба от „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“
ЕАД срещу ЗД „БУЛ ИНС“ АД.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и
приемането им е допустимо.
С отговора на исковата молба ответникът признава факта на валидно
застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ по отношение на лек автомобил „Тойота Корола“ с
рег. № ********, валидна към датата на ПТП, поради което искането на ищеца за
задължаване на ответника да представи застрахователната полица следва да бъде
отхвърлено, тъй като не е необходимо, а фактът следва да бъде отделен като безспорен
между страните.
Следва да бъде допуснато изготвяне на съдебно-автотехническа експертиза със
задачите, поставени в исковата молба и отговора. Тъй като ответникът изрично
признава посочения от ищеца механизъм на ПТП и причинени щети, не е необходим
отговор на първата поставена задача към вещото лице от ищеца, като обстоятелствата
следва да бъдат отделени като безспорни.
С оглед признаване на механизма и обстоятелствата, при които е настъпило ПТП,
същите следва да бъдат отделени като безспорни, като не е необходимо събирането на
гласни доказателствени средства чрез разпита на посочените от ищеца свидетели за
установяването им, както и за изискване на информация от ОПП към СДВР за това
налице ли е издадено наказателно постановление за процесното ПТП.
Ответникът не оспорва извършеното от ищеца плащане по щетата, поради което
обстоятелството следва да бъде отделено като безспорно, без да е необходимо да се
допуска изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза. За изчисляването на размера
на дължимата лихва за забава не са необходими специални знания. При последващо
оспорване от страна на ответника на проекта за доклад в тази му част, съдът ще
ревизира определението си, като ще се произнесе повторно по искането на ищеца за
допускане на експертиза.
Следва да бъде насрочено открито заседание за разглеждане на делото.
1
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства по опис,
обективиран в същата.
ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца за задължаване по реда на чл. 190 ГПК на
ответника да представи процесната застрахователна полица по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, искането за допускане
събирането на гласни доказателствени средства, искането за допускане изготвянето на
съдебно-счетоводна експертиза, за изискване по реда на чл. 186 ГПК на справка от
ОПП към СДВР, както и на автотехническа експертиза по първия поставен въпрос към
вещото лице.
ДОПУСКА изготвянето на съдебна-автотехническа експертиза по въпрос № 2 и
въпрос № 3 в исковата молба, както и по поставените два въпроса в отговора на
исковата молба.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Й Д Й, адрес: ***, специалност: транспортна техника
и технологии; оценител на МПС.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на САТЕ в размер на 600 лева, вносим от
страните в едноседмичен срок от връчване на препис от настоящото определение по
сметка на СРС, както следва: 300 лв. - от ищеца и 300 лв. – от ответника.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 30.10.2025 г. от 10:30 часа, за когато
да се призоват страните, на които да се връчи препис от настоящото определение, а на
ищеца – и препис от отговора на исковата молба.
Да се призове вещото лице след представяне на доказателство за внесен депозит.
В случай че само едната страна представи доказателство за внесен депозит, да се
укаже на вещото лице да изготви експертно заключение единствено по въпросите,
поставени от тази страна.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото на основание чл. 140, ал. 3 ГПК,
както следва:
Предявени са кумулативно обективно съединени осъдителни искове по: 1/ чл.
411, изр. 2 КЗ, във вр. с чл. 45 ЗЗД за сумата от 8106,51 лева, представляваща
регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско” обезщетение зазастрахователно
събитие, настъпило на 24.11.2022 г. на път III-122, км. 34+500, ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба до погасяването, както и 2/ по чл. 86 ЗЗД за
сумата от 2101,32 лева, представляваща лихва за забава в плащането за периода от
12.08.2023 г. до 09.07.2025 г.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за
имуществена застраховка „Каско” е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с
което са причинени вреди на застрахования при него автомобил марка „БМВ“, модел
„Х7“ с рег. № ********. Поддържа, че вредите са на стойност 130 027,74 лева
/обезщетение в размер от 129 704,22 лева и 308,52 лева разходи за репатриране на
автомобила/, в който размер е изплатил застрахователно обезщетение, като е начислена
и сумата от 15 лева ликвидационни разноски за обработка на щетата. Твърди, че
щетата е оценена като тотална, тъй като сумата, необходима за цялостния ремонт на
автомобила възлиза на 129876,08 лева,което надхвърля 70 % от действителната
стойност на автомобила – 162 130,28 лева. Сочи, че е изплатил застрахователно
обезщетение в размер на 129 704,22 лева, представляващо действителна стойност на
2
автомобила към датата на ПТП с приспаднати 20 % запазени части. Твърди, че
ответникът е застраховател по валидна задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на делинквента – водач на лек автомобил „Тойота Корола“ с рег. №
********, поради което в полза на ищеца възниква регресно вземане срещу него за
платеното обезщетение. Твърди, че ответникът е получил регресна покана, но не е
изпълнил задължението си в пълен размер. Сочи, че след покана ответникът е
заплатил част от дължимата сума, а именно 121 921,23 лева, като е останал непогасен
остатък от 8106,51 лева, поради което претендира същия, законна лихва върху сумата,
считано от депозиране на исковата молба до погасяването, както и мораторна лихва за
посочения период. Претендира разноски.
В срочно постъпил отговор ответникът признава факта на валидността на
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на застрахования
при него автомобил към момента на ПТП, признава и че процесните щети са получени
по описания в исковата молба механизъм на ПТП. Оспорва предявените искове по
размер, като счита, че определеното от ищеца обезщетение е силно завишено и не
отговаря на действителния размер на вредата. Счита, че изплатеното обезщетение
следва да е с приспаднати 25 % запазени части, а не 20 %, каквото изчисление бил
направил ищецът, от където се явявала и разликата между изчисленото от ищеца и от
ответника обезщетение. Счита, че съгласно чл. 390 КЗ следва да се вземе предвид 25
% на запазените части. Оспорва и факта увреденият автомобил да е бил в гаранция
към датата на ПТП, поради което счита, че същият не следва да се ремонтира по цени
на труд в официален сервиз. Поради недължимост на главницата, оспорва
основателността и на предявения иск за лихва за забава. Претендира разноски.
По иска по чл. 411, изр. 2 КЗ, във вр. с чл. 45 ЗЗД:
В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже при условията на пълно и
главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си
последици, a именно: че е сключен договор за имуществено застраховане между
ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на
който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за
което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение
ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на
действителните вреди.
В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже, че е погасил
претендираното вземане, за което обстоятелство не сочи доказателства.
По иска по чл. 86 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на
длъжника в забава.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа/след
получаване на поканата, за което не сочи доказателства.
ОТДЕЛЯ на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорен и ненуждаещ се от
доказване между страните по делото факта, че към твърдяната дата на ПТП лек
автомобил „Тойота Корола“ с рег. № ******** е застрахован при ответника по
застраховка „Гражданска отговорност”; че процесните щети са получени по описания
в исковата молба механизъм на ПТП; че ищецът е заплатил процесното обезщетение,
като е направил и обичайни разноски за определянето на обезщетението и разходи за
репатриране в посочения размер, както и че преди подаването на исковата молба
ответникът е получил регресна покана, в резултат на което е заплатил сумата от 121
921,23 лева.
3
ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора, с което могат да
спестят време и разходи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4