Решение по дело №142/2021 на Районен съд - Асеновград

                                 Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

30.03.2021г.

Град

Асеновград

                     

                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Асеновградският районен

съд

Трети наказателен

състав

 

На

Двадесет и пети март

Година

2021

 

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Иван Шейтанов

 

Секретар:

Юрия Кискинова

 

като разгледа докладваното от

Съдията

 

Наказателно адм. характер дело номер

142

по описа за

2021

година.

 

 

 

                                                         Р   Е   Ш   И:

 

 

ОТМЕНЯВА НП №20-0239-000568/04.06.2020г. издадено от Началник РУ към ОДМВР Пловдив, РУ Асеновград, с което на Н.С.Я.,  ЕГН********** *** на основание чл.53от ЗАНН и 182, ал.1, т.6 от ЗДвП, са наложени  административни наказания -“ГЛОБА” в размер на 800 лева и „лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца“ за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, като на основание Наредба № Із-2539/ 17.12.2012г. на МВР са й били отнети и 12 контролни точки.

 

Решението може да бъде обжалвано в 14 дневен срок от съобщаването му на страните, пред Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.                                                                   

 

 

 

                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

 

 

 

Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.    

 

Обжалвано е НП №20-0239-000568/04.06.2020г. издадено от Началник РУ към ОДМВР Пловдив, РУ Асеновград, с което на Н.С.Я.,  ЕГН********** *** на основание чл.53 от ЗАНН и 182, ал.1, т.6 от ЗДвП, са наложени  административни наказания -“ГЛОБА” в размер на 800 лева и „лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца“ за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, като на основание Наредба № Із-2539/ 17.12.2012г. на МВР са й били отнети и 12 контролни точки.

Жалбоподателката Н.С.Я. не се явява лично по делото, като чрез отразеното в жалбата, моли обжалваното НП да бъде отменено изцяло, като неправилно и незаконосъобразно.

Сходно е и становището на адв. Т.К., която се явява в залата като повереник на нарушителя. Той от своя страна счита, че в хода на административнонаказателното производство са били допуснати процесуални и материални нарушения. Претендира за присъждане на направените по делото разноски.

Въззиваемата страна, редовно уведомени, не изпращат представител. От депозираното писмено становище се установява, че АНО оспорва изцяло подадената жалба, като се навеждат доводи за потвърждаване на обжалваното НП. Алтернативно, при уважаване на подадената жалба, се иска от съда да намали присъденото адвокатско възнаграждение до минимално предвиденото от закона.

След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

Свидетелят К.И.С. работи като полицейски служител в РУ Асеновград, на длъжност мл.автоконтрольор. На 25.03.2020г. св. С. бил нощна смяна и около 21.30 часа, той се намирал в близост до № 111 на бул. „България“ в гр. Асеновград. До мястото св.С. се придвижил със служебен автомобил с ДК№ РВ 7519 ВК, който в последствие бил позициониран на пътя, като с предната си част бил ориентиран срещу идващите от север на юг автомобили. В предната част на купето на автомобила било монтирано  автоматизирано техническо средство /АТМ/ TFR1-М № 566, което било на включен режим и контролиращо движещите се в посоката автомобили. В 21.30 часа техническото средство се включило, като с него било заснет клип № 5966 с движещо се МПС с ****, което преминало със скорост от 114 км/ч, при разрешена скорост в населеното място от 50 км/ч. Констатациите на св. С. във връзка с работата му с АТМ TFR1-М № 566, били отразени в съставения от него с дата от 25.03.2020г. протокол, като заснетите на този ден с устройството клипове били свалени и запазени за по-нататъшна обработка и анализ. При описа на клиповете, се установило, че заснетото на клип № 5966 МПС е лек автомобил „ АУДИ А8“, ****, движещо се с превишение на скоростта над 50 км/ч. Именно това превишение на скоростта станало причина да не се издава електронен фиш. На същата дата-25.03.2020г., преди  да се установи, кой е собственика и управляващия превозното средство, св. С. съставил АУАН № 628951 в който установеното в гр. Асеновград, с техническото средство TFR1-М № 566 нарушение било описано и  квалифицирано по чл. 21, ал.1 от ЗДвП. Междувременно, при извършената проверка се установило, че собственик на заснетото МПС се явява жалбоподателката Н.С.Я.. Същата бил призована на 08.04.2020г.  като на същата дата, тя собственоръчно попълнила и декларация по чл.188 от ЗДвП, с която удостоверила, че на 25.03.2020г. в 21.30 часа,  именно тя е управлявал лек автомобил „ АУДИ А8“, ****. Въз основа на това, на същата дата-08.04.2020г. на Н.  Я. бил и връчен съставения от св.С. АУАН № 628951. Въз основа на акта, на 04.06.2020г. било издадено и обжалваното НП №20-0239-000568/04.06.2020г. връчено на 15.12.2020г.

Установената обстановка се установява и подкрепя от събраните по делото писмени доказателства,включително и от показанията на К.И.С., разпитан в качество на свидетел от настоящия съд.  

Съдът намира жалбата за допустима, а разгледана по същество, ведно с направените възражения от страна на повереника, за основателна относно цялостната отмяна на обжалваното НП.  

Безспорно по делото се установи, че на 25.03.2020г. в 21.30 часа, използваното от св.К.С. АТМ модел TFR1-М № 566 е заснело клип № 5966 на движещо се МПС лек автомобил „ АУДИ А8“, ****, със скорост от 114 км/ч при максимално разрешена в населеното място до 50км/ч. Безспорно е и това, че служебният автомобил на св. С., с ДК№ ****се е намирал на бул. „България“, до №111 в гр. Асеновград, обл. Пловдивска. Тези обстоятелства се установяват както от показанията на св.С., а така и от събраните по делото писмени доказателства. Предвид установеното превишение на скоростта, което е над 50 км.ч. то правилно се явява решението на АНО да не се издава електронен фиш, като административнонаказателната отговорност на нарушителя да бъде ангажирана с налагане на предвидените в ЗДвП наказания, чрез издаване на наказателно постановление. Съгласно текста на чл.189, ал.4 от ЗДвП, то „При нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение“. Съгласно текста на чл.182, ал.1,т.6 от ЗДвП „ Водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, се наказва, както следва:  за превишаване над 50 км/ч-с глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв.“ Предвид констатираното нарушение по чл.21 ,ал.1 от ЗДвП, правилно се явява решението на актосъставителя С. да състави АУАН, което обаче е следвало  да стане и съобразно текста на чл.40, ал.1 от ЗАНН. Предвид датата на връчване на акта и датата на депозираната декларация от жалбоподателката Я. по чл.188 от ЗДвП, / тъй като и двата документа носят дата 08.04.2020г., то е ясно, че нарушителят е станал известен едва на 08.04.2020г. Т.е акта е бил съставен без нарушителя да е известен и същия да е бил поканен за неговото съставяне. Този пропуск няма, как да се санира от страна на актосъставителя, тъй като на датата посочена в акта на неговото съставяне е 25.03.2020г. нарушителя не е бил известен, като от съдържанието му става ясно, че данните за лицето- нарушител са били добавени допълнително. Само по себе си констатираното от съда представлява допуснато процесуално нарушение, което е опорочило цялото административнонаказателно производство, водещо до отмяна на обжалваното НП.

Съобразно своите правомощия по чл. 52, ал.4 от ЗАНН, АНО не е констатирал допуснатите от актосъставителя нарушения, а е пристъпил към издаване на обжалваното НП, което се явява незаконосъобразно. Допуснатите нарушения са съществени, като те налагат отмяна на обжалваното НП. Предвид това, че съдът отменява обжалваното НП на това основание, не намира за необходимо да се произнася по задълбочено и по останалите възражения на защитата, но все пак следва да посочи, че освен констатираните от съда нарушения,други не са били допуснати в хода на административнонаказателното производство.

Направеното искане от страна на процесуалния представител на жалбоподателката за присъждане на направените по делото разноски се явява не основателно и следва да бъде уважено. Същото е направено на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, който  гласи, че „ В съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс“. От приложените по делото писмени доказателства /лист 11 от съд.дело –пълномощно и договор за правна помощ/ се установява, че от страна жалбоподателката Я. не е бил изплатен хонорар на адв.Кумчев, поради и което искането за присъждане на разноски не следва да бъде уважено.

 

Мотивиран от горното Съдът постанови решението си.

                                                                                                                                       

 

                                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: