Решение по КНАХД №838/2025 на Административен съд - Плевен

 

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД с [ЕИК], със седалище и адрес на управление : гр.София, [жк], бул.Б., [адрес], ет.10, чрез юрисконсулт Е. К., против Решение № 58/04.09.2025г. по КАНД № 137/25г. по описа на РС-Червен бряг, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 15-2200207/30.09.2022г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.Плевен, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв. на основание чл.416 ал.5 вр. чл. 414 ал.3 от Кодекса на труда КТ) за нарушение на чл.62, ал.1 вр. чл.1 ал.2 от КТ.

Счита, че обжалваното решение е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, поради допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон.

Посочва се в касационната жалба, че в решението липсват мотиви вкл. описание на фактическата обстановка в НП, както и обсъждане на правната страна на спора, преценка на събраните доказателства и отговор на изложените възражения от страната.

Твърди се, че липсва надлежно оправомощаване на актосъставителя и административнонаказващият орган. Сочи се, че компетентният орган да издава НП по чл. 416 ал.5 от КТ е ръководителят на съответния орган по чл.399, чл.400 и чл. 401 от КТ, като в случая това е изпълнителният директор на „Главна инспекция по труда“ или оправомощено от него лице. Твърди се, че по делото липсват доказателства за надлежно оправомощаване на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.Плевен със заповед или друг документ, а предвидената в Устройствения правилник на ИА „Главна инспекция по труда“, като част от функциите на директорите на дирекции административнонаказателна дейност, не ги прави материално компетентни, доколкото оправомощаването следва да е изрично по силата на закона.

Посочва се още в касационната жалба, че не са спазени разпоредбите на чл. 40 ал. 3 и ал.4 от ЗАНН при съставянето на АУАН, като същият е съставен в присъствието на един, вместо двама, свидетели и не става ясно лицето, положило подписа си, в какво качество го е поставило. Твърди се, че в АУАН има повече подписи отколкото са имената на лицата в него и не е ясно в какво качество участва свидетелят Н. – дали е присъствал на извършване на нарушението и/или на неговото установяване.

Твърди се, че са нарушени и чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като липсва описание на нарушението и обстоятелствата, при които то е било осъществено. Изложеното в АУАН е възприето дословно при постановяване на НП и административнонаказващият орган не е извършил дължимата проверка на основание чл.52 ал. 4 от ЗАНН преди да се произнесе по преписката. Налице е пълна липса на описание на фактическата обстановка, което води до невъзможност за правилно определяне на правната квалификация на деянието. Не е направено описание на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават. Липсват мотиви относно отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства и други такива, които се вземат предвид при определяне вида и размера на наказанието.

Твърди се в жалбата, че е наложено наказание за деяние, което не представлява нарушение. Сочи се, че между дружеството и В. И. не са налице трудовоправни отношения. Видно от представеното по преписката копие на договор за сътрудничество от 01.04.2025г. двете страни са сключили граждански договор помежду си. Нито в съдебното решение, нито в АУАН и НП е обсъдено наличието на този договор с оглед преценката дали действително е осъществен съставът на твърдяното нарушение. Твърди се, че е налице облигационно правоотношение. За разлика от трудовия договор, който се отличава със задължително съдържание по чл. 66 ал.1 от КТ и в който следва да се уговорят мястото и характера на работата, както и трудовото възнаграждение , което се дължи, при гражданския договор вкл. представения договор за сътрудничество е за изпълнение на определена работа като се предоставя на възложителя уговорения резултат. В същото не се съдържат белезите на трудовото правоотношение, а са налице трите съществени елемента на облигационното правоотношение – страни, предмет и цена. Липсва уговаряне на работното място, липсва месторабота, липсва длъжност, липсва трудово правоотношение и размер на отпуска. Съгласно ЗЗД и действащият принцип на свобода на договаряне страните са уредили отношенията си с договор за сътрудничество имащ характеристиките на граждански договор. Сочи се, че този вариант е предпочетен заради по-голямата гъвкавост и свобода при организацията на процеса на дейност за кредитния експерт предвид обстоятелството, че сътрудникът не е обвързан от работното време на възложителя и от организацията на работа, а сам преценява в кои часове ще работи, в кои ще почива и най-вече къде ще извършва възложеното. Посочва се, че възнаграждението в този случай е фиксирано и се калкулира от броя на сключените договори с негово съдействие т.е. то се определя от постигнатият резултат, от извършената работа, който е основен елемент на гражданския договор и е разграничителен критерий от трудовия договор. Посочва, че от доказателствата по делото се установява, че възнаграждението за извършената дейност на В. И. варира значително (за първото полугодие лицето е получило комисионна в размери от 300 до 1200 лв.) , което е доказателство, че не е уговорено трудово възнаграждение. Твърди се, че АУАН и НП са основани на твърдението на служители на ответника, които при посещението си на място еднократно са установили труд без да е описано какви действия е извършвало лицето по време на проверката, как е установено, че изпълнява трудови задължения, с оглед на което не може да се установи защо присъствието на лицето в обекта е възприето непременно от проверяващите като престиране на работна сила.

Излага се и становище, че нарушението не е доказано по несъмнен начин. Твърди се, че с искането от контролните органи В. Л. И. да подпише декларация по чл.402 от КТ е нарушена разпоредбата на чл.402, ал.1 т.3 от КТ. Това се установява и от показанията на лицето, в което В. И. заявява, че е била притеснена и не е знаела какво попълва и не е разбирала значението му.

На следващо място се посочва, че наложеното административно наказание в размер на 1500 лв. е прекомерно и не съответства на тежестта на твърдяното нарушение. При определянето му административнонаказващият орган не е съобразил принципите в чл.27 и чл.28 от ЗАНН, като не е отчел, че това се явява първо нарушение, не е налице повторност, няма отегчаващи отговорността обстоятелства и дори наказание в минимален размер се явява несъразмерно и несправедливо.

Иска се от съда да отмени Решение № 58/04.09.2025г. по АНД № 137/25г. по описа на РС-Червен бряг като неправилно и незаконосъобразно и вместо него се постанови друго, с което да бъде отменено Наказателно постановление №15-2200207/30.09.2022г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“.

Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63д, ал.3 от ЗАНН.

Прави се възражение за прекомерност на претендирано юрисконсултско възнаграждение поради прекомерност, предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото.

В срока по чл.213 ал.4 от АПК не е депозиран отговор от ответника.

В съдебно заседание касаторът - „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, редовно призован, не се представлява.

Ответникът – Директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.Плевен, редовно призован, не се явява. Представлява се от юрисконсулт З. Е., който моли съда да отхвърли жалбата, като остави в сила решението на ЧбРС.

Административен съд – Плевен, трети касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Съдът, като съобрази депозираната касационна жалба, намира същата за процесуално допустима, като надлежно и своевременно подадена, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт.

Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните съображения:

С Решение №58/04.09.2025г. по АНД №137/25г. по описа на РС-Червен бряг, съдът е потвърдил Наказателно постановление № 15-2200207/30.09.2022 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр. Плевен, с което за нарушение на чл. 62, ал.1 във вр. с чл.1, ал.2 от КТ и на основание чл.416, ал.5 във вр. с чл.414, ал.З от КТ на „Профи Кредит България" ЕООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Б., представлявано от С. Н. и Ц. С. – управители, е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 1 500 лв.

Първоинстанционният съд приел за установено, че на 21.06.2022 г. служители от Дирекция „Инспекция но труда" гр. Плевен извършвали проверка за спазване на разпоредбите на трудовото законодателство за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, като посетили обект „Офис за кредити на „Профи кредит България" НООД, находящ се в гр. Червен бряг, [улица]. Служителите от Дирекция „Инспекция но труда" установили на място лицето В. Л. И.. От проведения разговор с нея и от попълнената на 21.06.2022 г. декларация на основание чл. 402, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда, счели, че лицето изпълнява трудови функции за сметка и в полза на „Профи кредит България" ЕООД, като извършва дейност, характерна за длъжност „кредитен експерт“, с определено работно място: „Офис за кредити на „Профи кредит България" ЕООД на адрес: гр. Червен бряг. [улица], с определено работно време: от 09:00 часа до 18:00 часа, с почивни дни: събота и неделя, почивка в работния ден от 12:30 ч. до 13:30 ч. и определено трудово възнаграждение в размер на 600 лева на месец. След справка в системата на НАП установили, че между „Профи кредит България" ЕООД и В. Л. И., с [ЕГН] няма сключен трудов договор в писмена форма, както и, че не е получила копие от заверено уведомление и екземпляр от сключен трудов договор.

Съдът установил, че в хода на проверката пред служители на Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Плевен бил представен Договор за сътрудничество № 11259 от 01.04.2015 г. сключен между В. Л. И. и „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД. Проверяващите приели, че в представения граждански договор не е договорен конкретен резултат, който следва да бъде постигнат от И., поради което бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН/)№ 15-2200207/14.07.2022г. за нарушение на чл. 62 ал.1 вр. чл.1 ал. 2 от КТ, затова че дружеството, в качеството си на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ, е приело на работа В. Л. И., като „кредитен експерт“ на обект офис за кредити на „Профи кредит България" ЕООД, находящ се в гр. Червен бряг, [улица], без да има сключен трудов договор, преди постъпването й на работа.

Въз основа на АУАН било издадено Наказателно постановление № 15-2200207/30.09.2022 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр. Плевен, с което на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД за нарушение на чл. 62. ал.1 във вр. с чл.1, ал.2 от КТ и на основание чл.416, ал.5 във вр. с чл.414, ал.З от КТ е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 1500 лв.

Съдът приел, че горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от представените по делото писмени доказателства, изброени изчерпателно в съдебното решение, както и се потвърждава от гласните доказателства, съдържащи се в показанията на разпитаните свидетели - Д. И. Й., Б. А. Н. и В. Л. И..

Съдът приел, че е доказано налице неизпълнение на задължението по чл. 62, ал. 1 от КТ, както и правилно наказващият орган е приложил материалния закон.

Установил, че съставеният АУАН ш НП са издадени от компетентен орган с оглед чл. 21, ал.4, т. 3, чл. 6, ал. 5 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, както и са спазени сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.

Съдът не констатирал в хода на производството допуснати съществени процесуални нарушения на съдопроизводствсните правила, които да са самостоятелни основания за цялостната отмяна на наказателното постановление.

Приел, че не е налице нарушение на чл. 42, т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗААН при съставяне на АУАН, като е налице описание на нарушението, датата и мястото на извършването Счел за основателно възражението относно неспазването разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН, но приел, че не е засегнато правото на защита на лицето и нарушението не съставлява съществено такова, обосноваващо на самостоятелно основание отмяна на оспореното НП. Доколкото процесният АУАН е бил предявен на жалбоподателя и последният след запознаване с направил възражения по него, не е накърнено правото му на защита.

Счел за неоснователно твърдението, че са нарушени императивните изисквания на чл. 42, ал. 1, т. 4 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, тъй като както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него самото нарушение е описано по начин напълно индивидуализиращ същото, чрез посочване на всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на дружеството жалбоподател и правната норма, която е приета за нарушена. Въззивната инстанция не намерила за основателни и възраженията, че НП било издадено при непълнота на доказателствата, защото не били обсъдени от наказващия орган възраженията на наказаното дружество, съобразно разпоредба на чл.52 ал.4 от ЗАНН.

Съдът направил извод, че за да бъде обявено едно правоотношение за трудово, следва да е констатирано и установено по безспорен и категоричен начин, че лицето е полагало труд по трудово правоотношение, както и елементите на трудово правоотношение- работно място, уговорено трудово възнаграждение, работно време, длъжност, почивки, отпуски и др. В случая, за да издаде оспореният акт, административният орган се е позовал на попълнена от В. Л. И. декларация. Видно от същата обаче лицето изрично е декларирало, че има сключен граждански договор, като саморъчно е посочило, че изпълнява задълженията си по гражданския договор, че получава възнаграждение и е посочила работно време.

РС-Червен бряг приел, че съгласно действащото законодателство, отношенията с предмет престиране на работна сила са императивно уредени само като трудови правоотношения. Това. обаче, не изключва възможността работодателят да сключва и граждански договори, съгласно ЗЗД, за изпълнението на определена задача, стига с тях да не се цели заобикаляне на закона. Приел, че в конкретния случай от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установяват спецификите на полагане на труд по трудово правоотношение предвид наличието на нееднократност на насрещната престация и необвързаност с постигане на конкретно осъществен резултат, а е налице престиране на работната сила при упражняване на конкретна трудова функция – обстоятелство. Приел за установено, че В. Л. И. е полагала труд в обекта на жалбоподателя при извършената от служителите на ДИТ- гр.Плевен проверка по трудово правоотношение - на определена длъжност, с определено трудово възнаграждение и установено работно време, без да е сключен трудов договор между тях.

Ето защо потвърдил издаденото Наказателно постановление №15-2200207/30.09.2022г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“.

Решението на РС-Червен бряг е валидно, допустимо, но неправилно.

Съдът не констатира допуснато съществено процесуално нарушение при издаването на АУАН и НП във връзка с чл. 42, ал.1 т. 4 и т.5 и чл. 57, ал.1 т.5 и 6 от ЗАНН. Обратно както АУАН, така и НП, съдържат подробно описание на нарушението, както и законовите разпоредби, които не са спазени от дружеството.

Основателно е и възражението в касационната жалба, че наказателното постановление е издадено в противоречи с материалния закон.

По силата на чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда КТ), отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения.

Действително не е изключена възможността за работодателя да сключва и граждански договори по ЗЗД за изпълнение на определени задачи, стига това да не представлява не само формално юридически, но и по същество предоставяне на работна сила, а не на конкретен трудов резултат, както е установено по процесния договор, сключен като граждански. Съществено значение за преценката дали дейността е изпълнявана по трудово правоотношение имат съществените елементи на договора, а не наименованието на договора.

Видно от писмените доказателства по делото, част от административнонаказателната преписка, а именно договор за сътрудничество №11259/01.05.2015г., допълнително споразумение № 1 от 01.12.20218г. и анекс № 2 от 01.06.2022г. и Общи условия на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД към договора за сътрудничество, между дружеството, в качеството на възложител от една страна и В. Л. И., в качеството на изпълнител от друга страна, е сключен договор за сътрудничество, с който изпълнителят (кредитен експерт) приема да извършва посредническа дейност според договорените цели, насочени към сключване на договори за потребителски кредит вкл. допълнения към тези договори, според образец на дружеството, както и да сътрудничи при събиране на изискуеми суми от клиенти на дружеството. Дейността на кредитния експерт включва привличане и създаване на интерес у клиента в съответния регион, попълване на искане за отпускане на кредит, попълване на договор за кредит вкл. предоставяне на клиентите на всички изисквани от дружеството приложения към договор за кредит, комплектоване на документите, навременно предаване на документите на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, изготвяне на предварителна оценка на надежността на клиента, предоставяне на консултации и т.н. – чл.1 т.1.2 от договора. Изпълнителят се задължил и да подпомага планирането и реализирането на дейности и събития, както и процеса по администрирането и поддържането на клиенти. Сред правата и задълженията на изпълнителя се включва право В. Л. И. да получи уговорено възнаграждение в размер на 200 лв., дължимо до 15-то число на месеца, следващ отчетния, като приемането на изпълнението на поръчката от възложителя се удостоверява с двустранно подписан протокол всеки месец – чл. 8 вр. чл. 18 от договора. Същевременно възложителят се съгласил да предостави на изпълнителя за срока на анекса компютър и офис помещение- чл. 19. Срокът на договора бил уговорен до 31.12.2022г.

По делото е разпитана в качеството на свидетел В. Л. И.. Последната категорично заявява, че към датата на проверката 21.06.22г. се е намирала в офис на дружеството, но осъществява дейност на основание граждански договор, предвид обстоятелството, че е пенсионер и разполага с плаващо работно време по нейна преценка. Обстоятелството, че лицето установено от служителите на Дирекция „Инспекция по труда“ на място е осъществявало дейност по граждански договор се установява както от декларацията, подписана от И., така и от показанията на контролните органи, пред които на място това обстоятелство било заявено изрично.

Гореизложеното обуславя безспорен и категоричен извод, че правоотношението между „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД и В. Л. И. е облигационно.

Основателно е възражението на касатора, че за разлика от трудовото правоотношение, което се отличава с периодично престиране на труд, на определено място, с уговорено възнаграждение, при правоотношенията основани на т.нар. граждански договор ( какъвто е налице в случая – договор за сътрудничество) целта на лицето е постигане на конкретни резултати, за които получава възнаграждение, като отчитането на свършеното е ежемесечно. По делото са представени като писмени доказателства сметки за изплатени суми по чл. 45 ал. 4 от ЗДДФЛ, от които е видно, че В. Л. И. е получила през м. 01.2022г. сумата от 509,37 лв., през м.02.2022г.- 487,19 лв.; през м.март 2022г.- 313,83 лв.; през м.април 2022г.- 528,04 лв.,през месец май 2022г.- 1055,25 лв., а през м.06.22г.- 957,07 лв. Тези документи са приети по делото и няма основание да се изключат от доказателствения материал по делото. От тях се установява, че през периода от началото на 2022г. до м.06.2022г., когато е била извършена проверката от дирекция „Инспекция по труда“ на И. са начислявани различни суми, за разлика от трудовото възнаграждение при сключен трудов договор, при който е определено фиксиран размер на трудовото възнаграждение.

Основателно е и възражението, че в случая липсва уговаряне на работно време, месторабота, длъжност, отпуск, трудово възнаграждение и др. елементи от състава на трудово правоотношение. Установено е по делото по безспорен и категоричен начин, че В. Л. И. е ползвала офиса на дружеството, но без конкретно работно време, при необходимост от работа с клиент. Уговореното с нея възнаграждение не е фиксирано и зависи от броя на сключените договори със съдействието на И.. Извършваната дейност няма данни да е ежедневна и периодична, а целта на сключения договор е постигане на конкретен резултат – повишаване на броя на сключените договори за кредит с дружеството възложител.

В случая от събраните доказателства не е установено наличието на елементите на трудово правоотношение - престиране на работна сила за извършване на еднородна дейност през определен период от време срещу уговорено възнаграждение, наличие на работно място, работно време, съответно почивка, както и отношения на контрол от страна на работодателя и извършване на работата по негово указание и ръководство.

С оглед на горното, съдът приема, че решението на РС Червен бряг следва да бъде отменено поради допуснато противоречие с материалния закон, като вместо него се постанови друго, с което се отмени издаденото НП.

С оглед изход на делото следва да бъде уважено искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на касатора, като на основание чл. 63д ал.3 от ЗАНН бъде осъдена дирекция „Инспекция по труда“ –Плевен да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД сумата от 80 лв. разноски на основание чл.25а, ал.3 от Наредба за заплащането на правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН вр. чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Плевен, трети касационен състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 58/04.09.2025г. по КАНД № 137/25г. по описа на РС-Червен бряг, като вместо него постановява:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № 15-2200207/30.09.2022г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.Плевен, с което на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД с [ЕИК], със седалище и адрес на управление : гр.София, [жк], бул.Б., [адрес], ет.10 е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв. на основание чл.416 ал.5 вр. чл. 414 ал.3 от Кодекса на труда КТ) за нарушение на чл.62, ал.1 вр. чл.1 ал.2 от КТ.

Осъжда на основание чл.25а, ал.3 от Наредба за заплащането на правната помощ Дирекция „Инспекция по труда“ –Плевен, гр. Плевен , [улица]да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД с [ЕИК], със седалище и адрес на управление : гр.София, [жк], бул.Б., [адрес], ет.10, сумата от 80 (осемдесет ) лева разноски за юрисконуслтско възнаграждение по делото.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните.

Особено мнение на съдия Катя Арабаджиева:

Не споделям мнението на мнозинството за липса на съставомерно деяние от страна на дружеството, поради следните съображения:
С оспореното пред въззивния съд НП е ангажирана отговорността на касатора за нарушение на чл.62, ал.1 във връзка с чл.1, ал.2 от КТ затова че на процесните дата и място лицето Иванова престира труд в полза на касатора, изпълнявайки трудови функции на „кредитен експерт“ с определено работно място-офис за бързи кредити в гр.Червен бряг, с определено работно време-от 09,00 до 18,00 часа и определено трудово възнаграждение в размер на 600 лева на месец, декларирани от лицето, без да е сключен трудов договор в писмена форма между страните. Според мен изводите на мнозинството противоречат на събраните по делото доказателства. Видно е от приложената по въззивното дело Декларация от Иванова, че тя саморъчно, в момента на проверката е попълнила бланка на декларация, в която действително е посочила, че работи по граждански договор. Наличието на такъв обаче не е базспорно доказателство на липсата на трудово правоотношение между страните. Може формално да съществува оформен в писмена форма граждански договор. Характерът на правоотношението обаче, и по – конкретно дали то е трудово или не , зависи от съществените елементи на самото правоотношение. Така, в подписаната и попълнена собственоръчно декларация от Иванова тя е посочила , че работи в обект-офис гр.Червен бряг с работно време от 9 ч. до 18,00 ч., посочила е, че почива събота и неделя и по аргумент на обратното основание това налага извод, че работи на петдневна работна седмица от понеделник до петък; описала е, че има почивка в работния ден от 12,30 ч до 13,30 часа, както и че получава МЕСЕЧНО трудово възнаграждение в размер на 600 лева. Посочила е още, че не работи на официални празници. Тази декларация е попълнена в момента на проверката. От нея за мен се налага единствения възможен извод, че Иванова е предоставяла работна сила за жалбоподателя, като е осъществявала трудова дейност в обект, стопанисван от него, с оглед на което е налице трудовоправно по същността си отношение, независимо от наличието на граждански договор. Предоставянето на работна сила се потвърждава изцяло от съдържанието на попълнената декларация но чл. 402 от КТ, чийто попълнен ръкописен текст удостоверява конкретните елементи на трудовото правоотношение- място на работа, характер на работата, трудово възнаграждение, продължителност на работния ден и седмица, регламентирани технологични почивки. Самият договор за сътрудничество –т.нар. граждански договор в своя регламентиран предмет урежда задълженията на страната по него като еднородни, повтарящи се, свързани с основната дейност на касатора, водеща като краен резултат до мотивиране на лица за сключване на договори за кредит и всички съпътстващи тази дейност действия. Договорът не регламентира еднократно задължение или такова по повод извършване на определена услуга, изработването на определен резултат с еднократно или инцидентно действие, а извършването на еднородни по своя характер действия , мотивиращи и водещи в крайна сметка до сключване на договори за кредит. Според показанията на разпитаните свидетели Иванова е била заварена на работното й място в офиса, като от офиса е излизал в момента на проверката клиент. Самата Иванова е съобщила на контролните органи, че работи от 2015 год. като кредитен експерт, което своего рода е индиция, че в продължение на 10 години лицето извършва определени еднородни по характера си действия, свързани с предмета на дейност на касатора. Като Иванова е съобщила на контролните органи, че има работно време от 9,00 до 18,00 часа и ползва обедни почивки. Показанията на св.Иванова в съдебно заседание, по същество сочещи на различни обстоятелства от отразеното саморъчно от нея в декларацията, са дадени в един по-късен момент, в спокойна обстановка, обмислени и съдът ги приема като заинтересовани, тъй като тя работи при касатора и се намира в правоотношение с него. Няма доказателства по делото Иванова, при попълване на декларацията, да е действала под натиск, грешка или при предварително оформени отговори. По данните от делото Иванова е лице, което борави с документи, има качества да мотивира хората за сключване на договори, работи с клиенти по нейни данни от 10 години, което не е индикация за притежаване на качества като изключително притеснение, смущение, объркване, неразбиране. Самата тя съобщава при разпита си в съдебно заседание, че „аз предпочетох граждански договор, защото съм пенсионер“. Всички тези обстоятелства за мен налагат извод, че данните в декларацията не са попълнени под натиск или поради неразбиране, от една страна, и от друга, че при тези данни в декларацията, се касае за трудово по своя характер правоотношение, което не е оформено чрез сключването на трудов договор.
Затова считам, че оспореното решение е правилно и следва да се остави в сила.