№ 9350
гр. С., 20.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело №
20211110134782 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.124 ГПК.
„Топлофикация С.“ ЕАД е предявило искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86,
ал.1 ЗЗД срещу И. Т. Ц. и С. С. С. (съгласно уточнителна молба от 01.12.2021г. – л.40) за
осъждането им да заплатят в условията на разделна отговорност, по 1/2 част всеки един от тях, от
следните суми: сумата от 438,97 лева – цена за доставена топлинна енергия за периода м.07.2017г.
– м.04.2018г. и за периода м.10.2018г. – м.04.2019г., които задължения са отразени в общи фактури
№ **********/31.07.2018г. и № **********/31.07.2019 г., ведно със законната лихва от
18.06.2021г. (дата на подаване на исковата молба) до окончателното плащане, до топлоснабден
имот, находящ се на адрес: гр. С., ж. к. „***, сумата от 91,86 лева – обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху последната главница за периода 30.06.2018г. – 18.05.2021г., сумата от
12,88 лева – цена за услуга дялово разпределение за периода м.05.2018г. – м. 04.2019г., ведно със
законната лихва от 18.06.2021 г. (дата на подаване на исковата молба) до окончателното плащане и
сумата от 3,03 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната
главница за периода от 30.06.2018г. – 19.05.2021г.
Ищецът твърди, че ответниците са клиенти на доставена топлинна енергия за посочения
имот и период. Продажбата на топлинна енергия от ищеца на клиенти на топлинна енергия за
битови нужди се осъществявала при публично известни Общи условия. Разпределението на
топлинна енергия в сградата - етажна собственост, в която се намирал процесният имот, ставало
по системата на дялово разпределение, извършвано за процесния период от „ПМУ -
Инженеринг“ ООД. Консумираната топлинна енергия се заплащала на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и изравнителни сметки след отчитане
показанията на измервателните уреди. Било налице неизпълнение на задължения съгласно
предвидените в ОУ срокове за плащане на цена за доставена топлинна енергия и задължения за
извършено дялово разпределение.
В срока по чл.131 ГПК ответникът И. Т. Ц. е подал отговор на исковата молба чрез особен
представител, назначен по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, с който оспорва исковете по основание и
размер. Оспорва качеството си на клиент/потребител на ТЕ. Нямало доказателства, че е приел
наследството на Ю. К., както и че последната е била собственик на имота. Възразява, че не е
1
обитавал процесния имот, съответно не е потребявал ТЕ през процесния период. Възразява, че
дяловото разпределение е извършено незаконосъобразно. Прави възражение за изтекла
погасителна давност. Оспорва и искове за акцесорното вземане.
Ответникът С. С. С. не е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, нито по –
късно е взел становище по предявените искове.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – „ПМУ - Инженеринг“ ООД, не е взело
становище по предявените искове.
Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях и
доказателствата по делото, намира следното:
По исковете за цена за доставена топлинна енергия и за иска за обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху посочената главница :
От приетия като доказателство нотариален акт за продажба на недвижим имот № 114, дело №
37117/97г. от 20.11.1997г. се установява, че процесният имот е придобит от Ю. Б. К.. Установява
се, че Ю. К. е подала молба – декларация до топлопреносното предприятие на 01.12.1997г. за
откриване на партида на имота на свое име. Видно от представено удостоверение за наследници,
Ю. Б. К. е починала на 29.10.2019г. (през процесния период), като е оставила за свои наследници
децата си – ответниците по делото И. Т. Ц. и С. С. С.. По делото няма данни и твърдения след
придобиване на имота от Ю. К. да са извършвани разпоредителни сделки с процесния имот,
поради което съдът приема, че имотът е бил собственост на Ю. К. от началото на процесния
период до нейната смърт, а след това имотът е преминал по наследство в патримониума на
ответниците при равни квоти (чл.5, ал.1 ЗН) – по ½ ид.ч. за всеки един от тях. По делото няма
данни и твърдения ответниците да се отказали от наследството на майка си и като се има предвид
че приемането на наследството може и да се извърши и чрез конклудентни действия (чл.49, ал.2
ЗН), то съдът приема, че в случая наследството е било прието от ответниците.
От изложеното следва, че през процесния период първоначално Ю. К., а след нейната смърт
нейните наследници- ответниците по делото, са имали качеството на клиенти на ТЕ за битови
нужди - арг. чл.153, ал.1 ЗЕ и § 1, т.2а от ДР на ЗЕ. При това посочените собственици на имота, от
една страна, и ищеца – от друга, са обвързани от облигационно правоотношение с източник
договор за продажба на топлинна енергия, която се извършва при публично известни Общи
условия на топлопреносното предприятие за продажба на топлинна енергия за битови нужди -
чл.150, ал.1 ЗЕ, като през процесния период са действали Общи условия, одобрени с Решение №
ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР. Без правно значение е направеното от отв. Ц. възражение, че не е
обитавал имота през процесния период и не е ползвал доставена ТЕ, след като законът свързва
качеството му на клиент на ТЕ единствено с установените спрямо него собственически права
върху имота.
Не е спорно, а и от приетото заключение по съдебно – техническа експертиза, се установява,
че в сградата - етажна собственост, в която се намира имотът, разпределението на топлинна
енергия става по системата на дялово разпределение съгласно чл.139 ал.1 ЗЕ, което за процесния
период е извършвано от третото лице - помагач. Установява се още, че консумираната топлинна
енергия е заплащана чрез месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и
една изравнителна вноска в края на отоплителния сезон - чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ. Месечната дължима
сума за топлинна енергия се формира от ищеца - продавач на топлинна енергия, въз основа на
прогнозен дял (съответния дял за имота от консумираната топлинна енергия през предходния
отчетен период). След отчет на средствата за дялово разпределение търговецът, който извършва
дяловото разпределение, изготвя изравнителна сметка, която отчита разликата между прогнозното
и действително потребеното количество топлоенергия и продавачът изготвя фактура за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки. Така за съответния отчетен период се отчита реално доставеното количество топлинна
енергия и съобразно начислените до този момент суми по прогнозна консумация се определя сума
за доплащане или сума за възстановяване на купувача - клаузата на чл.32 от ОУ, действали през
процесния период.
Според заключението на вещото лице през процесния период в имота е ползвана и
2
начислявана ТЕ за отопление на имот и ТЕ, отдадена от сградната инсталация. Не е била
начислявана ТЕ за битово горещо водоснабдяване, като щрангът за топла вода е затапен. В
помещението баня е имало 1 бр. щранг лира, на която липсва техническа възможност за монтаж на
измервателно устройство и чиято отдадена ТЕ се определя по изчислителен път. Радиаторите са
затапени/демонтирани. ТЕ, отдадена от сградната инсталация, е определяна съгласно
нормативните изисквания.
Според заключението на вещото лице стойността на реално потребеното количество
топлоенергия за процесния период е в размер на сумата от 438,98 лева, формирана като сбор
между фактурираните задължения за периода по прогнозна консумация в размер на 420,15 лева и
резултатът от изравнителните сметки за периода, който е сума за доплащане в размер на 18,83
лева.
Плащане на задълженията не се твърдят и не се установяват.
През процесния период са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016г. на КЕВР, съгласно които клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия, определени по прогнозна консумация в 45 – дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят – чл.33, ал.1 ОУ, като след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки топлопреносното предприятие издава за
отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите, определени по прогнозна
консумация, и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки - (чл.32, ал.3 ОУ), които задължения клиентът е длъжен
да заплати в срок от 45 дни от периода, за който се отнасят (чл.33, ал.2 ОУ). Само ако последните
задължения не са платени в определения срок – 45 дни от срока, за който се отнасят, тогава
клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл.33, ал.4 ОУ.
От горното следва, че топлопреносното предприятие не начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху задължения, определени по прогнозна консумация за периода, в
който са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР.
Предвид обстоятелството, че общата фактура за всеки отчетен период през процесния
период е издадена на 31 – ви юли за съответната година след приключване на отоплителния сезон,
то клиентът на ТЕ е изпаднал в забава за плащане на задълженията за цена за топлинна енергия.
Определен от съда на основание чл.162 ГПК, размерът на обезщетението за забава в размер на
законната лихва върху главницата възлиза на сумата от 91,86 лева.
По възражението за погасителна давност, направено от И. Ц.:
Задълженията за заплащане за цената на потребена топлоенергия са периодични плащания
по смисъла на чл.111, б. “в” ЗЗД, поради което по отношение на тях е приложим тригодишният
давностен срок (в този смисъл Тълкувателно решение № 3/2011г. по тълк.д.№ 3/2011г., ОСГТК на
ВКС). Давността започва да тече от настъпване на изискуемостта на вземането – чл.114, ал.1 ЗЗД, а
ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в
който задължението е възникнало – чл.114, ал.2 ЗЗД. За процесния период са действали Общи
условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР, и съгласно уговорения срок за
плащане на задълженията, следва, че изискуемостта на вземането за цена за топлинна енергия
възниква след изтичане на 45 дни, считано от края на месеца, за който се отнася плащането, от
който момент започва да тече и погасителната давност – арг. чл.114, ал.1 ЗЗД.
Следва да се отбележи, че издаването на фактура по чл.32, ал.3 ОУ за целия отчетен
период, в която се отразява окончателният размер на дължимите през отчетния период суми въз
основа на прилаганата система на плащане - чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ, няма отношение към началния
момент на погасителната давност, защото е уговорено цената за доставка на ТЕ да се дължи
месечно - чл.32 ОУ, а не за отчетен период.
Делото е заведено с подаване на исковата молба на 18.06.2021г., поради което погасени по
давност са вземанията за периода м.07.2017г. – м.04.2018г., вкл. Непогасеното по давност вземане
за периода м.10.2018г. – м.04.2019г. възлиза на сумата от 234,95 лева, определено съгласно
заключението на вещото лице.
На основание чл.119 ЗЗД следва да се приеме за погасено по давност и акцесорното
3
вземане върху погасената по давност главница, поради което непогасеният размер на акцесорното
вземане възлиза на сумата от 39,86 лева, за периода 16.09.2019г. – 18.05.2021г., определено от съда
на основание чл.162 ГПК.
Правилата за погасителната давност намират приложение в случая само спрямо ответника
И. Ц., защото само той е направил такова възражение в срока по чл.131 ГПК, но не и спрямо
другия ответник С. С., който не е направил възражение за изтекла погасителна давност, тъй като
давността не се прилага служебно (чл.120 ЗЗД).
За задълженията на своята майка Ю. К., натрупани до нейната смърт, отговарят
ответниците като нейни наследници според дяловете в наследството, които в случая са равни – по
½ част – чл.60, ал.1 ЗН.
От горното следва, че спрямо отв. И. Ц. искът за главницата следва да се уважи до сумата
от 117,48 лева (1/2 част от 234,95 лева) за периода м.10.2018г. – м.04.2019г., вкл., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане, и да се отхвърли за
разликата до пълния предявен размер и за остатъка от периода. Искът за акцесорното вземане
спрямо отв. И. Ц. следва да се уважи до сумата от 19,93 лева (1/2 част от 39,86 лева) за периода
16.09.2019г. – 18.05.2021г., и да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер и за остатъка
от периода.
Спрямо отв. С. С. исковете за главното и акцесорното вземане следва да се уважат до
пълните предявени размери.
По исковете за цена за услугата дялово разпределение и за обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху нея:
Клиентът на ТЕ е задължен спрямо ищеца за цената за услугата дялово разпределение -
чл.22, ал.1 и чл.36 ОУ, действащи през процесния период. Съгласно клаузата на чл.36 ОУ цената
за услугата дялово разпределение се формира от цената за обслужване на партидата на купувача,
включваща изготвяне на изравнителна сметка, както и от цената за отчитане на един уред за
дялово разпределение и броя на уредите в имота на купувача. Уговорено е още, че редът и начина
за заплащане на услугата дялово разпределение се определя от продавача и се обявява по
подходящ начина на купувача - чл.36, ал.2 ОУ, действали към процесния период. По делото от
страна на ищеца, който носи тежестта да докаже претенцията си, не са ангажирани доказателства
относно цената на посочените компоненти, които формират цената на услугата дялово
разпределение. При това на основание чл.162 ГПК съдът счита, че цената за услугата дялово
разпределение за процесния период възлиза на претендираната сума.
Погасено по давност спрямо отв. И. Ц., който своевременно е направил възражение за това,
е вземането за цена за услуга дялово разпределение за м.05.2018г. на основание чл.111, б.“в“ ЗЗД
предвид датата на предявяване на иска – 18.06.2021г., когато течението на давността се спира –
чл.116, б.“б“ ЗЗД. Размерът на непогасеното по давност вземане за периода м.06.2018г. –
м.04.2019г. възлиза на сумата от 11,71 лева, определено от съда на основание чл.162 ГПК.
По делото не се доказа уговорен срок за плащане на цената за дялово разпределение,
доколкото клаузата на чл.36, ал.2 ОУ препраща към правила, определени от ищеца, които не бяха
представени по делото. Няма данни (нито твърдения) клиентът на ТЕ да е бил канен да плати
сумата за дялово разпределение преди завеждане на делото - арг.чл.84, ал.2 ЗЗД. Поради това не се
доказа клиентът на ТЕ да е изпаднал в забава за плащането на цената за дялово разпределение
преди завеждане на делото.
Предвид горното искът за главното вземане спрямо отв. И. Ц. следва да се уважи до сумата
от 5,86 лева (1/2 част от 11,71) за периода м.06.2018г. – м.04.2019г., ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба до окончателното плащане и да се отхвърли за разликата до пълния
предявен размер и за остатъка от периода. Искът за главното вземане спрямо отв. С. С. следва да
се уважи така, както е предявен. Исковете за акцесорното вземане следва да се отхвърлят изцяло.
По разноските:
Ищецът има право на разноски съразмерно с уважената част от исковете, като пълният
размер на разноските на ищеца възлиза общо на 700 лева (д. такса, депозит за вещо лице, депозит
4
за особен представител за отв. И. Ц., и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в
минимален размер от 100 лева съгласно чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл.25, ал.1 НЗПП поради поради
невисоката правна и фактическа сложност на делото), като отв. Ц. носи отговорност за разноски в
размер на 262 лева, а отв. С. - в размер на 198,32 лева.
Ответниците не са поискали присъждане на разноски и такива не им се следват.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. Т. Ц., ЕГН **********, със съдебен адрес : гр. С., ул. *** – адв. С.
Кашлакева - Андреева, да плати на “Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.С., ул. “Ястребец” № 23 Б, на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150, ал.1 ЗЕ
и чл.86, ал.1 ЗЗД, сумата от 117,48 лева – цена за доставена топлинна енергия за периода
м.10.2018г. – м.04.2019г., вкл., до топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С., ж. к. „***, ведно
със законната лихва от 18.06.2021г. (дата на подаване на исковата молба) до окончателното
плащане, сумата от 19,93 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
последната главница за периода за периода 16.09.2019г. – 18.05.2021г., сумата от 5,86 лева – цена
за доставена услуга дялово разпределение за периода м.06.2018г. – м.04.2019г., като ОТХВЪРЛЯ
иска за цена за доставена топлинна енергия за разликата до пълния предявен размер от 219,48 лева
и за периода м.07.2017г. – м.04.2018г., иска за обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху цена за доставена топлинна енергия за разликата до пълния предявен размер от 45,93 лева и
за периода 30.06.2018г. - 15.09.2019г., иска за цена за услуга дялово разпределение за разликата до
пълния предявен размер от 6,44 лева и за м.05.2018г., както и изцяло иска за сумата от сумата от
1,51 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за
периода от 30.06.2018г. – 19.05.2021г.
ОСЪЖДА С. С. С., ЕГН **********, с адрес : с. ***, общ. Монтана, обл. Монтана, да
плати на “Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.
“Ястребец” № 23 Б, на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от
219,48 лева – цена за доставена топлинна енергия за периода м.07.2017г. – м.04.2018г. и за периода
м.10.2018г. – м.04.2019г., които задължения са отразени в общи фактури № **********/31.07.2018
г. и № **********/31.07.2019 г., ведно със законната лихва от 18.06.2021г. (дата на подаване на
исковата молба) до окончателното плащане, до топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С., ж.
к. „***, сумата от 45,93 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
последната главница за периода 30.06.2018г. – 18.05.2021г., сумата от 6,44 лева – цена за услуга
дялово разпределение за периода м. 05.2018г. – м. 04.2019г., ведно със законната лихва от
18.06.2021 г. (дата на подаване на исковата молба) до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 1,51 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху цена за услуга дялово разпределение за периода от 30.06.2018г. – 19.05.2021г.
ОСЪЖДА И. Т. Ц., ЕГН **********, със съдебен адрес : гр. С., ул. *** – адв. С. Кашлакева
- Андреева, да плати на “Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.С., ул. “Ястребец” № 23 Б на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 262 лева -
разноски.
ОСЪЖДА С. С. С., ЕГН **********, с адрес : с. ***, общ. Монтана, обл. Монтана, да
плати на “Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.
“Ястребец” № 23 Б, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 198,32 лева – разноски.
Присъдените в полза на ищеца суми могат да бъдат внесени по следната банкова сметка :
IBAN : BG48SOMB 9130 1011 2533 02, BIC : SOMBBGSF, „Общинска банка” АД, ФЦ „Красно
село”.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице - помагач „ПМУ -
Инженеринг“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Александър
Стамболийски“ № 205, офис 301-А.
5
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6