№ 48177
гр. София, 20.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20241110161766 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.
Молителката адвокат Е. Г. И. е поискала с молба от 25.10.2025 г. изменение на
решение № 17770 от 03.10.2025 г. по гр.д. № 61766/2024 г., СРС, 161 с-в, в частта на
разноските. Твърди, че върху възнаграждението за безплатно представителство следвало да
се присъди и 20% ДДС, тъй като адвокатът бил регистриран по ДДС. Освен това
възнаграждението не било съобразено с цената на исковете. Моли се за присъждане на
пълния поискан размер от 528 лв. с ДДС.
Ответникът по молбата, ответник по исковете, „*************“ ЕАД оспорва
молбите. Сочи, че възнаграждението правилно било присъдено под минимумите по Наредба
№ 1/2004 г.
Съдът, след като съобрази доводите на страните и доказателствата по делото,
намира от правна и фактическа страна следното:
Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в случаите на безплатно представителство от адвокат по
ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът
има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-
нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати.
В закона липсва уредба, която да дава право на съда да допълва или изменя сам
адвокатски хонорар по чл. 38, ал. 2 ЗАдв., но очевидно ще следва по аналогия на закона да се
приложи нормата на чл. 248, ал. 1 ГПК. Нормата на чл. 248, ал. 1 ГПК овластява съда,
постановил решение, да го измени или допълни сам в частта за разноските.
Молбата е подадена в преклузивния срок по същата норма и е допустима, тъй като е
представен списък на разноски по чл. 80 ГПК.
Разгледана по същество, молбата е частично основателна.
Както е посочено в договора за правна защита и съдействие и в чл. 38, ал. 2 ЗАдв.,
хонорарите са съобразени с минимумите по Наредба № 1/2004 г. Тези минимуми са
установени в национална правна норма. Съдът обаче има задължение да прилага правото на
1
Европейския съюз, което е с примат над националното. При това да го прилага служебно, а
не по възражение, каквото напр. е възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Съгласно отговора на преюдициално запитване по решение от 25.01.2024 г. по дело
С-438/2022 г. на СЕС: 1. Чл. 101, § 1 ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в
смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните разМ. на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба,
противоречи на посочения чл. 101, § 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи
тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните
разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала
никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. 2. Чл. 101, § 1 ДФЕС
във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба,
съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна
организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма
право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да
се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба.
При наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които
се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи към
разглежданото поведение установената в чл. 101, § 1 ДФЕС забрана на ограничаващите
конкуренцията споразумения и практики. 3. Чл. 101, § 2 ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС
трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните
разМ. на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с
национална правна уредба, нарушава забраната по чл. 101, § 1 ДФЕС, националният съд е
длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато
предвидените в тази наредба минимални разМ. отразяват реалните пазарни цени на
адвокатските услуги.
Обобщението на горното е, че минимумите по Наредба № 1/2004 г. не са пазарни и
нарушават конкурентното право на ЕС, а самата наредба няма правна сила и съдът следва да
откаже да я приложи. Същевременно, горното решение на СЕС не отрича нуждата от
осигуряването на качествени адвокатски услуги за обществото.
Съдът приема, че пропорционално на легитимната цел за осигуряване на качествени
адвокатски услуги е определяне на минимална ставка, която гарантират доход на адвоката,
достатъчен за неговото достойно съществуване, качествено изпълнение на задълженията и
възможност за усъвършенстване. При настоящите социално-икономически условия в
столицата съдът приема за приблизително достатъчен месечен нетен доход от 6600 лв. При
нормална натовареност от 8-часов работен ден, 21 работни дни и 11 месеца (30 дни на
година за почивка за адвоката), това прави около 91 лв./час.
Съдът намира, че общото време труд по делото на адвоката се измерва с 3 часа, общо
3х91=273 лв.
Молителката не убеждава съда, че неговият алгоритъм принципно е грешен. Всяко
2
позоваване на Наредба № 1/2004 г. – в която и да е нейна редакция, вкл. най-новата, е
забранено от т. 3 на преюдициално запитване по решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022
г. на СЕС – защото тази Наредба е издадена и продължава да се изменя от Висшия
адвокатски съвет – в нарушение на конкурентното право.
Същевременно, съгласно отговора на преюдициално запитване, даден с Решение на
СЕС, първи състав, от 23.10.2025 г., по дело C-744/2023 г., член 2, § 1, буква в) от Директива
2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху
добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че процесуалното представителство на
страна от адвокат представлява възмездна доставка на услуги по смисъла на тази
разпоредба, когато тази доставка е извършена безплатно, но законодателството на
съответната държава членка предвижда, че ако насрещната страна бъде осъдена да заплати
съдебните разноски, тя се осъжда и да заплати на адвоката възнаграждение в уреден от
посоченото законодателство размер.
В конкретиката на казуса на молителката следва да се присъдят още 20% върху
горната сума, т.е. още 54,60 лв. В този размер следва да се уважи молбата, а за разликата – да
се остави без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ по молба от 25.10.2025 г. на Е. Г. И. с правно основание чл. 248 ГПК
решение № 17770 от 03.10.2025 г. по гр.д. № 61766/2024 г., СРС, 161 с-в, в частта на
разноските, като
ОСЪЖДА „*************“ ЕАД, ЕИК *******, да заплати на адв. Е. Г. И., адрес:
гр. ********, на осн. чл. 38, ал. 2 ЗАдв. възнаграждение за безплатно представителство на
ищцата М. А. Т., над 273 лв. до 327,60 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с правно основание чл. 248 ГПК от 25.10.2025 г.
в останалата й част.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок пред Софийския
градски съд.
Препис от определението да се връчи на адв. И. и ответника.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3