№ 1007
гр. Русе, 28.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Мария Г. Димитрова
при участието на секретаря Мирослава В. Монова
като разгледа докладваното от Мария Г. Димитрова Гражданско дело №
20224520104801 по описа за 2022 година
за да се произнесе съобрази:
Предявени са искове от „Мъни плюс мениджмънт“АД ЕИК *********,
/правоприемник на „Мъни плюс мениджмънт“ЕООД, ЕИК *********/, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 4, рт. 6, представлявано от
управителите Росен Димитров и Андриан Йосифов, чрез адв. М. Й. САК, против Т. Н. Т.,
РГН **********, с адрес: гр. Русе, ул. „***“ № 51, вх. 2, ет. 4, с правно основание чл.422
ГПК за съществуването на следните вземания: 1/ за сумата 496,52 лв. – главница,
представляваща вземане по чл.79, ал.1, вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.4 ЗПК за 8 броя
неплатени вноски от заетата сума за периода от 20.05.2021 г. до 20.12.2021 г. по Договор за
потребителски кредит № *** от *** г. с първоначална главница 700 лв.; 2/ вземане по чл. 79,
ал. 1, вр. с чл. 240, ал. 2 от ЗЗД за сумата от 76,27 лв. за 8 броя неплатени вноски от
договорна (възнаградителна) лихва за периода от 20.05.2021 г. до 20.12.2021 г.; 3/ вземане по
чл. 86 от ЗЗД за лихва за забава в размер на 23,28 лв. за периода от 21.05.2021 г. до
27.01.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане. Претендират се и направените в заповедното и в
настоящото дело разноски.
В исковата молба се твърди, че по сключен договор за потребителски кредит № ***
от *** г. ищцовото дружество е предоставило на ответницата сума в размер първоначално
700 лв., от която се претендира неизплатена главница 496,52 лв., а ответницата се е
задължила да я върне съобразно уговорените условия на 12 равни месечни вноски, в размер
на 71,72 лв. всяка, като падежът на първата е на 20.01.2021 г., а падежът на последната
1
20.12.2021 г., заедно с възнаграждението за ползване на сумата с лихвен процент 40 % и
ГПР 48,59 % в размер на 160,75лв. общо, от които претендира 76,27 лв. 8 броя неплатени
вноски за периода от 20.05.2021 г. до 20.12.2021 г. Твърди, че по възникнало вземане
ответникът е в забава за изпълнение и претендира сумата в размер на 23,28 лв. обезщетение
за забава /лихвена надбавка за забава/ върху просрочената главница, за периода от
21.05.2021 г. до 27.01.2022 г. Счита, че са настъпили основания, водещи до изискуемост на
кредита в претендирания като главница размер.
В законоустановения 1-месечен срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК е подаден писмен
отговор от ответника, чрез назначения му особен представител адв. Г. П., като оспорва
размера, счита, че възнаградителната лихва не се дължи, тъй като противоречи на добрите
нрави. Моли да се изчисли от вещо лице рамера на двата вида лихви.
От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа
страна следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. *** г. на РРС по заявление на ищеца от *** г. е била
издадена Заповед № **** от *** г. по чл. 410 от ГПК за изпълнение на парично задължение,
като е разпоредено ответницата да заплати на ищеца сумата 572,79 лв. – главница,
представляваща неплатено задължение по Договор за потребителски кредит № *** от ***
г.,23,28лв. – законна лихва за забава за периода от 21.05.2021 г. до 27.01.2022 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 05.05.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и сумите от 25 лв. разноски за държавна такса и 360 лв. за адвокатско
възнаграждение. Издадената заповед е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК,
което определя интереса на ищеца от предявяване на настоящите установителни искове по
чл. 422 от ГПК.
Не се спори между страните, че е сключен договор за потребителски кредит № *** от
*** г., с който ищцовото дружество е предоставило на ответницата сума в размер
първоначално 700 лв., от която се претендира неизплатена главница 496,52 лв., а
ответницата се е задължила да я върне съобразно уговорените условия на 12 равни месечни
вноски, в размер на 71,72 лв. всяка, като падежът на първата е на 20.01.2021 г., а падежът на
последната 20.12.2021 г., заедно с възнаграждението за ползване на сумата с лихвен процент
40 % и ГПР 48,59 % в размер на 160,75лв. общо, от които претендира 76,27 лв. 8 броя
неплатени вноски за периода от 20.05.2021 г. до 20.12.2021 г.
Оспорва се размера на задължението, за което по делото е изслушана и приета
съдебно–счетоводна експертиза. Във връзка с поставените задачи, вещото лице е
установило, че размерът на дължимите суми по Договор за кредит № *** от ***г. възлиза
на:
496.52 лв., главница за периода от 20.05.2021 г. - 20.12.2021 г. – по данни на счетоводството,
към 05.05.2022г. - датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК; 76,27 лв., възнаградителна лихва за периода от 20.05.2021 г. - 20.12.2021
г. по данни на счетоводството; 23.28 лв., лихва за забава за периода от 21.05.2021 г. -
2
27.01.2022 г. по данни на счетоводството, във вариант с преизчислена лихва върху
главницата 20,22 лв. Общото задължение към 05.05.2022 г. по данни на счетоводството с
лихва върху цялата непогасена вноска /главница плюс договорна лихва/ задължението е
596.07 лв., а във вариант с преизчислена лихва върху главницата 593.01 лв. Последното
плащане е с падеж 20.04.2021 г. Кредитополучателят преустановява плащанията и изпада в
просрочие от 20.05.2021 г.
След извършените изчисления относно размера на договорната лихва, както и на
лихвата за забава върху просрочените непогасени вноски по кредита е установено: Съгласно
чл. 9 от договора за потребителски кредит годишният лихвения процент е определен 40 % ,
който по време на договора за 12 месеца не е променен. Няма елементи на образуване, като
отделен променлив лихвен процент на фирмата, няма и надбавка. Същият се изчислява
върху всяка оставаща главница след приспадане на дължимата главница на падежа по
месечно, считано от датата на усвояване на кредита *** г. до датата на последната вноска с
падеж 20.12.2021 г. Лихвата за забава съгласно чл. 19.2 от договора е в размер на законната
лихва /ОЛП + 10 % /, която Кредитора изчислява върху цялата просрочена вноска по
кредита - върху дължимата главница плюс дължимата договорна лихва, т.е лихва върху
лихва /капитализирана лихва/. Експертизата е направила изчисления на лихвата за забава
върху просрочените вноски, като съобразява единствено непогасената главница и отразява
като вариант при общото задължение за лихви в просрочие по месечно и съответно към
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - към 05.05.2022 г.
Изслушано в създено заседание вещото лице заявява, че няма разлика от това, което е
достигнала като заключение и от това което ищцовата страна претендира. Разлика има само
в законовата лихва, но самата сума е малка, с около 3,06 лв., защото са олихвявали изцяло
вноските, главница плюс лихва.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 240
от ЗЗД, във връзка с чл. 79, ал.1 от ЗЗД е основателен и доказан. Претенцията на ищеца се
основава на сключения договор за заем от *** г. Съгласно легалната дефиниция на този
договор, инкорпорирана в разпоредбата на чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, заемът за потребление е
договор, с който заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими
вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и
качество. Заемът за потребление, респ. паричният заем е от категорията на т. нар. реални
договори. Това ще рече, че договорът се смята сключен от момента на предаването на
заемната сума, респективно на заеманите вещи. В процесния казус се касае именно за такъв
реален договор. От чл. 7 на представения като писмено доказателство по делото договор за
заем се установява безспорно, че сумата 700 лева е предадена от ищеца и получена от
ответника, като договора има силата на разписка за посочената в него сума. Ответника не
представи доказателства предадената в заем сума да е върната на падежа до 20.12.2021 г.,
което обуславя правният интерес на ищеца от водене на настоящото производство. Установи
3
се размерът и произходът на исковата сума, ликвидността и изискуемостта на вземането.
Ответника, чрез процесуалния си представител не оспори в хода на производството
представените писмени доказателства. Не се установи размерът на възнаградителната лихва
определен 40 % , да е в противоречие с добрите нрави.
Съдът счита предявеният установителен иск за основателен и доказан и намира, че
следва да го уважи така, както е предявен за сумата лв. 496,52 лв. – главница,
представляваща вземане по чл.79, ал.1, вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.4 ЗПК за 8 броя
неплатени вноски от заетата сума за периода от 20.05.2021 г. до 20.12.2021 г. по Договор за
потребителски кредит № *** от *** г.; 2/ вземане по чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 240, ал. 2 от ЗЗД
за сумата от 76,27 лв. за 8 броя неплатени вноски от договорна (възнаградителна) лихва за
периода от 20.05.2021 г. до 20.12.2021 г.; 3/ вземане по чл. 86 от ЗЗД за лихва за забава в
размер на 23,28 лв. за периода от 21.05.2021 г. до 27.01.2022 г., ведно със законната лихва
върху главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
05.05.2022 г. до окончателното изплащане.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответника следва да
бъде осъден да заплати на ищеца, съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК за
извършените от последния деловодни разноски, от които по настоящото производство 360
лв. адвокатско възнаграждение, 400 лв. депозит за особен представител, 200 лв. платен
депозит за вещо лице, 125 лв. държавна такса и по заповедното производство 360 лв.
адвокатско възнаграждение и 25 лв. държавна такса.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК, Русенския районен
съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 422 от ГПК съществуването на вземането на
ищеца „Мъни плюс мениджмънт“АД ЕИК *********, /правоприемник на „Мъни плюс
мениджмънт“ЕООД, ЕИК *********/, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Рачо Петков Казанджията“ № 4, рт. 6, представлявано от управителите Росен Димитров и
Андриан Йосифов, от ответника Т. Н. Т., РГН **********, с адрес: гр. Русе, ул. „***“ № 51,
вх. 2, ет. 4, на следните суми:
1/ сумата 496,52 лв. – главница, представляваща вземане по чл.79, ал.1, вр. чл.240,
ал.1 от ЗЗД, вр. чл.4 ЗПК за 8 броя неплатени вноски от заетата сума за периода от
20.05.2021 г. до 20.12.2021 г. по Договор за потребителски кредит № *** от *** г.;
2/ вземане по чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 240, ал. 2 от ЗЗД за сумата от 76,27 лв. за 8 броя
неплатени вноски от договорна (възнаградителна) лихва за периода от 20.05.2021 г. до
20.12.2021 г.;
3/ вземане по чл. 86 от ЗЗД за лихва за забава в размер на 23,28 лв. за периода от
21.05.2021 г. до 27.01.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
4
датата на подаване на заявлението 05.05.2022 г. до окончателното изплащане, за които
вземания е издадена Заповед по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № *** г. по описа на РРС до
окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Т. Н. Т., РГН **********, с адрес: гр. Русе, ул. „***“ № 51, вх. 2, ет. 4, ДА
ЗАПЛАТИ на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК на „Мъни плюс мениджмънт“АД ЕИК *********,
/правоприемник на „Мъни плюс мениджмънт“ЕООД, ЕИК ********* направени разноски,
от които по настоящото производство 360 лв. адвокатско възнаграждение, 400 лв. депозит
за особен представител, 200 лв. платен депозит за вещо лице, 125 лв. държавна такса и по
заповедното производство 360 лв. адвокатско възнаграждение и 25 лв. държавна такса.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Русенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5