Решение по дело №875/2019 на Районен съд - Плевен

 

Р Е Ш Е Н И Е

 №..........................

гр. Плевен, 06.03.2019год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІI-ми граждански състав, в публично заседание на  шести март през две хиляди и  деветнадесета година, в състав:

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗОРНИЦА БАНКОВА

 

при секретаря Поля Цанева като разгледа докладваното от съдията Банкова  гр.дело № 875 по описа за 2019 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

           Постъпила е молба от М.Д.Х. и А.Н.Х. против Д.Н.П., Л.К.П. и К.К.П., в която се твърди, че ответниците са дошли наскоро в имота на молителките –декември 2018г. и са започнали психически и физически тормоз във връзка с наследственото жилище.Твърди се, че са отправяни заплахи към тях и на 03.02.2019г. се естигнало до саморазправа, като били нападнати в дама им и изгонени.Молителките отправят искане за налагане на мерки по ЗЗДН, съобразно изложеното.

          Ответниците, р.пр., оспорват молбата.

          Съдът, като прецени доказателствата по делото, взе предвид становищата на страните, намира за установено следното:

          Безспорно по делото е, че е налице родствена връзка между страните, като Д.П. е дъщеря на М.Х. и сестра на А.Х., а Л.П. и К.П. са внучки на М.Х..

Спорен по делото е въпроса упражнен ли е психически тормоз от страна на ответниците спрямо молителките, в какво се изразява и налага ли се постановяване на мерки по ЗЗДН.

           С оглед на спорните въпроси, са събрани писмени и гласни доказателства.

           В с.з. е била дадена възможност да се изложат конкретни факти, във връзка със заявеното домашно насилие.Посочено е било, че не са отправяни обидни думи, а молителката М.Х. не е искала да идват при нея ответниците да живеят, тъй като й създавали дискомфорт с поведението си, като не бе уточнено конкретно в какво се изразява дискомфорта.Посочи се, че са спели в кухнята, „имали маниери“, проблеми с плащането на консумативите.В тази връзка не бяха представени доказателства за изложените факти.За инцидента на 03.02.2019г., молителката заяви, че ответниците са звъннали на вратата, тя им е отворила и са започнали кавги, като е имало блъскане, трите са тичали като зверове към нея.Същата не бе категорична кой кого е блъскал.По време на съдебните прения заяви, че не е имало бой.В с.з. бе разпитан свидетелят ***, съжителстващ с Л.П..От показанията на същия се установява, че на 03.02.2019г. е бил с Л. на гости на друго място  и *** му е звъннала, за възникнал проблем в жилището. Посочва, че е дошъл на място и е имало повишаване на тон от страните, както и че е забелязал кръв по устата на Д., но не е имало физическо взаимодействие.Заявява, че двамата с Л. не живеят вече в апартамента.Представена е декларация , разпоредбата на чл.9, ал.3 от ЗЗДН - л.3, като е посочено, че е упражнено физическо и  психическо насилие.         

            С оглед на представените по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира от правна страна, следното:

   Съгласно чл.2 от ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо, психическо и сексуално насилие, както и опитът  за такова, извършено спрямо лица, които са или са били в семейна или родствена връзка или обитават едно жилище.Съгласно разпоредбата на чл. чл.13, ал.3 от ЗЗДН, предвижда, че  когато няма други доказателства, съдът издава заповед за защита, само на основание приложената декларация по чл.9, ал.3 от същия закон.В случая изложеното в молбата не е подкрепено от доказателства.В  декларацията не е изложено конкретно кога и в какво се изразява домашното насилие.Самата молителка М.  Х. посочва, че всъщност не желае ответниците да живеят при нея.Налице и противоречие в думите й, при конкретизиране на фактическата обстановка, тъй като казва, че е имало сблъсък , но всъщност не е било сблъсък.От показанията на свидетеля ***, също не се установява да е упражнено насилие над молителките, нещо повече- посочва,че е имало рана по лицето на ***.Заявява, че са се изнесли с Л. на квартира.Не бе установено и че ответниците са изгонили молителките от жилището.При това положение, съдът приема, че не може да се направи извод за неправомерно поведение от страна на ответниците, доколкото не е установено с доказателства по съответния ред.Подадената молба се явява  недоказана и неоснователна и следва да се  остави без уважение.

        Останалите възражения и доказателства, не следва да обсъжда, като неотносими към спора.

          При този изход на процеса и на основание чл.11, ал.3  от ЗЗДН, молителките следва да бъдат осъдени да заплатят държавна такса общо в размер на 25лв./ТР№6/2012г.-т.22/ по сметка на ПлРС, доколкото не е имало молба за освобождаване от д.т. и разноски.

          Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

         ОСТАВЯ без уважение молбата на М.Д.Х., ЕГН********** и А.Н.Х., ЕГН********** против Д.Н.П., ЕГН**********, Л.К.П., ЕГН********** и К.К.П., ЕГН**********, за налагане на мерки по ЗЗДН, като НЕОСНОВАТЕЛНА и НЕДОКАЗАНА.

            ОСЪЖДА на осн чл.11, ал.3 от ЗЗДН, М.Д.Х., ЕГН********** и А.Н.Х., ЕГН**********, ДА ЗАПЛАТЯТ по сметка на ПлРС, д.т. в размер на 25лв.

           Решението може да се обжалва пред Плевенски окръжен съд в 7-мо срок от получаване на съобщението, че е постановено.

                                                               

                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: