*4020
гр. С, 18.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20251110125025 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба с вх. *54740/02.05.2025 г., с
която от името на „А“ ЕАД, ЕИК ** против М. Д. Я., ЕГН: ********** са
предявени искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 422 вр. с
чл. 415, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 124 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 8 и чл. 9 ЗЗД, чл.
86, ал. 1 ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на
ищеца следните суми: 1/ сумата от 192,21 лева, представляваща вземане за
предоставени електронни съобщителни услуги, такса повторно включване и такса
за събиране на вземания по договор за използване на електронни съобщителни
услуги със системен партиден номер ***, ведно със законна лихва за период от
11.02.2025 г. до изплащане на вземането; 2/ сумата от 32,39 лева, представляваща
мораторна лихва за периода 08.04.2023г. - 04.02.2025г., върху сумата от 192,21 лева;
3/ сумата от 215,28 лева, представляваща сбор от неустойки за предсрочно
прекратяване на договор за използване на електронни съобщителни услуги със
системен партиден номер *** по вина на клиента, ведно със законна лихва за
период от 11.02.2025 г. до изплащане на вземането; 4/ сумата от 30,75 лева,
представляваща мораторна лихва за периода 19.08.2023г. - 04.02.2025г., върху
сумата от 215,28 лева, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК от 28.02.2025 г. по ч.гр.д. № 8159/2025 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав.
Със заявление вх. № 47731/11.02.2025 г. ищецът е поискал издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу М. Д. Я., ЕГН: ********** за суми,
както следва: 1/ сумата от 192,21 лева, представляваща вземане за предоставени
електронни съобщителни услуги, такса повторно включване и такса за събиране на
вземания по договор за използване на електронни съобщителни услуги със
системен партиден номер ***, ведно със законна лихва за период от 11.02.2025 г. до
изплащане на вземането; 2/ сумата от 32,39 лева, представляваща мораторна лихва
за периода 08.04.2023г. - 04.02.2025г., върху сумата от 192,21 лева; 3/ сумата от
215,28 лева, представляваща сбор от неустойки за предсрочно прекратяване на
договор за използване на електронни съобщителни услуги със системен партиден
номер *** по вина на клиента, ведно със законна лихва за период от 11.02.2025 г. до
изплащане на вземането; 4/ сумата от 30,75 лева, представляваща мораторна лихва
за периода 19.08.2023г. - 04.02.2025г., върху сумата от 215,28 лева.
На 28.02.2025 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение за
1
горепосочените суми в производството по ч. гр. д. № 25025/2025 г. по описа на
СРС, II ГО, 160 състав. Тази заповед е връчена на ответника, като в
законоустановения срок същият е депозирал възражение срещу нея. С
разпореждане от 01.04.2025 г. ищецът е уведомен за възможността да предяви иск
за установяване на вземането си, НА 08.04.2025 г.. Исковата молба е подадена на
02.05.2025 г. / в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК/.
В исковата молба се твърди, че между ищеца и ответника е бил сключен
договор за електронни съобщителни услуги № **, ID на договор ***, по силата на
който ищецът предоставил на ответника мобилни услуги в периода 21.02.2023 г. -
20.07.2023 г. на обща стойност 192,21 лв., за което издал съответните фактури, но
ответникът не заплатил дължимото на съответния падеж. Сочи, че между страните
били договорени услуги интернет ** и телевизия *** с план А1 ТВ 200 + Нет 75 с
месечни такси в размер на 31,99 лева без ДДС, като са изложени твърдения, че за
периода 21.02.2023 г. - 20.07.2023 г. не била заплатена сума в размер на 192,21 лв.,
поради което ответникът изпаднал в забава и дължал обезщетение за забава в
размер на 32,39 лева за периода 08.04.2023г. - 04.02.2025г.
Ищецът поддържа, че на 16.09.2022 г. е развалил процесните договори
поради неизпълнение от страна на ответника, като били начислени неустойки в
размер на 215,28 лева, по реда на чл. 54.12 от Общите условия, които не били
заплатени от ответната страна, като ответникът не заплатил същите на падежа и
изпаднал в забава, поради което дължал обезщетение за забава в размер на 30,75 за
периода 19.08.2023г. - 04.02.2025г.
Ищецът моли съда, да бъде признато за установено в отношенията между
страните, че М. Д. Я., ЕГН: ********** дължи в полза на „А“ ЕАД, ЕИК ** суми,
както следва: 1/ сумата от 192,21 лева, представляваща вземане за предоставени
електронни съобщителни услуги, такса повторно включване и такса за събиране на
вземания по договор за използване на електронни съобщителни услуги със
системен партиден номер ***, ведно със законна лихва за период от 11.02.2025 г. до
изплащане на вземането; 2/ сумата от 32,39 лева, представляваща мораторна лихва
за периода 08.04.2023г. - 04.02.2025г., върху сумата от 192,21 лева; 3/ сумата от
215,28 лева, представляваща сбор от неустойки за предсрочно прекратяване на
договор за използване на електронни съобщителни услуги със системен партиден
номер *** по вина на клиента, ведно със законна лихва за период от 11.02.2025 г. до
изплащане на вземането; 4/ сумата от 30,75 лева, представляваща мораторна лихва
за периода 19.08.2023г. - 04.02.2025г., върху сумата от 215,28 лева, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 28.02.2025 г. по ч.гр.д. №
8159/2025 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав.
Претендират се разноски.
Ответникът в производството е депозирал отговор на исковата молба в срока
по чл. 131 ГПК, с който оспорва предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл.
422 вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 124 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 8 и
чл. 9 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД.
Ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване
наличието на посочените облигационни отношения между него и ответника, че е
бил изправен по облигационните правоотношения, т.е., че е предоставял на
ответника мобилни услуги през процесния период; съдържанието на
правоотношенията; размера на дължимите абонаментни такси по договора за
мобилни услуги; настъпване на предпоставки за разваляне на процесните договори
и довеждане на волеизявлението за разваляне до знанието на ответника; наличие
на валидни уговорки, предвиждаща задължение за абоната за заплащане на
2
неустойки при разваляне на процесните договори и техният размер; изпадане на
ответника в забава и размера на обезщетението за забава за плащане на
съответните главници.
Ответникът следва да проведе насрещно доказване по посочените по-горе
обстоятелства, а при установяването на фактическия състав на вземанията следва
да установи, че е погасил задълженията, за което не сочи доказателства.
Както се посочи по-горе, със заявление вх. № 47731/11.02.2025 г., ищецът е
поискал издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу М. Д. Я., ЕГН:
********** за суми, както следва: 1/ сумата от 192,21 лева, представляваща
вземане за предоставени електронни съобщителни услуги, такса повторно
включване и такса за събиране на вземания по договор за използване на
електронни съобщителни услуги със системен партиден номер ***, ведно със
законна лихва за период от 11.02.2025 г. до изплащане на вземането; 2/ сумата от
32,39 лева, представляваща мораторна лихва за периода 08.04.2023г. - 04.02.2025г.,
върху сумата от 192,21 лева; 3/ сумата от 215,28 лева, представляваща сбор от
неустойки за предсрочно прекратяване на договор за използване на електронни
съобщителни услуги със системен партиден номер *** по вина на клиента, ведно
със законна лихва за период от 11.02.2025 г. до изплащане на вземането; 4/ сумата
от 30,75 лева, представляваща мораторна лихва за периода 19.08.2023г. -
04.02.2025г., върху сумата от 215,28 лева.
Ищецът претендира сумата от 192,21 лева, представляваща вземане за
предоставени електронни съобщителни услуги, такса повторно включване и такса
за събиране на вземания по договор за използване на електронни съобщителни
услуги със системен партиден номер ***, ведно със законна лихва за период от
11.02.2025 г. до изплащане на вземането, като така претендирания общ размер е
формиран, както следва:
1/ По договор с партиден номер *** е подписано Приложение 1 на
17.07.2022г. за услуга ** с план 75 Mbps + TV 200+ Max Sport + Cinemax за срок от
24 месеца, за която претендираната сума за периода 21.02.2023г. - 20.07.2023г. е в
размер на 57.44 лева;
1.1./ Претендираната лихва върху горепосочената сума е в размер на 9.72
лева и за период на забава 08.04.2023г. - 04.02.2025г.;
2/ По договор с партиден номер *** е подписано Приложение 1 на
17.07.2022г. за услуга *** с план 75 Mbps + TV 200+ Max Sport + Cinemax за срок от
24 месеца, за която претендираната сума за периода 21.02.2023г. - 20.07.2023г. е в
размер на 123.89 лева;
2.1/ Претендираната лихва върху горепосочената сума в размер на 20,84
лева е за период на забава 08.04.2023г. - 04.02.2025г.
3/ По договор с партиден номер *** за Такса повторно включване
претендираната сума за периода 21.02.2023г. - 20.03.2023г. е в размер на 3.49 лева;
3.1/ Претендираната лихва върху тази сума в размер на 0.65 лева е за период
на забава 08.04.2023г. - 04.02.2025г.
4/ По договор с партиден номер *** за Такса за събиране на дължими суми
претендираната сума за периода 21.05.2023 г. - 20.06.2023 г. е в размер на 7.39 лева.
4.1./ Предтендираната лихва върху тази сума в размер на 1.18лв. е за период
на забава 10.07.2023г. - 04.02.2025г
Ищецът претендира сумата от 215,28 лева, представляваща сбор от
неустойки за предсрочно прекратяване на договор за използване на електронни
съобщителни услуги със системен партиден номер *** по вина на клиента, ведно
със законна лихва за период от 11.02.2025 г. до изплащане на вземането като така
претендирания общ размер е формиран, както следва:
1/ По договор с партиден номер *** за услуга ** е претендирана неустойка,
представляваща неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС за
3
посочения номер, по която претендираната сума е в размер на 25.50 лева;
1.1./ Претендираната мораторна лихва е в размер на 3,79 лева за период на
забава 19.08.2023г. - 04.02.2025г.
2/ По договор с партиден номер *** за услуга *** е начислена неустойка,
представляваща цена на невърнато оборудване по ценова листа предоставен
цифров приемник за посочения номер, по която претендираната сума е в размер на
100,00 лева;
2.1./ Дължимата мораторна лихва е в размер на 13,61 лева за период на
забава 03.10.2023г. - 04.02.2025г.
3/ По договор с партиден номер *** за услуга *** е начислена неустойка,
представляваща неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС за
посочения номер, по която претендираната сума е в размер на 61,95 лева;
3.1./ Претендираната мораторна лихва е в размер на 9.21 лева за период на
забава 19.08.2023г. - 04.02.2025г.
4/ По договор с партиден номер *** за услуга *** е начислена неустойка,
представляваща отстъпка от цената на месечна абонаментна такса за посочения
номер, по която претендираната сума е в размер на 27,83 лева;
4.1./ Претендираната мораторна лихва е в размер на 4.14лв. за период на
забава 19.08.2023г. - 04.02.2025г.
В хода на заповедното производство по ч.гр.д. № 8159/2025 г., ответникът в
производството е депозирал възражение по чл. 414 ГПК, като изрично е пояснил,
че не отрича и признава дължимостта на вземанията на заявителя, както следва:
По договор с партиден номер *** е подписано Приложение 1 на 17.07.2022г.
за услуга ** с план 75 Mbps + TV 200+ Max Sport + Cinemax за срок от 24 месеца, за
която претендираната сума за периода 21.02.2023г. - 20.07.2023г. е в размер на 57.44
лева;
1.1./ Претендираната лихва върху горепосочената сума е в размер на 9.72
лева и за период на забава 08.04.2023г. - 04.02.2025г.;
2/ По договор с партиден номер *** е подписано Приложение 1 на
17.07.2022г. за услуга *** с план 75 Mbps + TV 200+ Max Sport + Cinemax за срок от
24 месеца, за която претендираната сума за периода 21.02.2023г. – 0.07.2023г. е в
размер на 123.89 лева;
2.1/ Претендираната лихва върху горепосочената сума в размер на 20,84 лева
е за период на забава 08.04.2023г. - 04.02.2025г.
С оглед горното обстоятелство в заповедното производство по ч.гр.д. №
8159/2025 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав е издаден изпълнителен лист за
сумите, за които не е подадено възражение от длъжника, срещу издадената в
същото производство заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК.
Следователно за така посочените суми и поради липса на правен интерес за
ищеца от предявяване на искове за устаноявяване съществуване на тези вземания в
настоящото исково производство, производството по гр.д. № 25025 г. по описа на
СРС, ГО, 160 състав, следва да бъде прекратено в частта за горепосочените суми, а
имменно:
По договор с партиден номер *** е подписано Приложение 1 на 17.07.2022 г.
за услуга ** с план 75 Mbps + TV 200 + Max Sport + Cinemax за срок от 24 месеца,
за която претендираната сума за периода 21.02.2023г. - 20.07.2023г. е в размер на
57,44 лева;
Претендираната лихва върху горепосочената сума е в размер на 9,72 лева и за
период на забава 08.04.2023г. - 04.02.2025г.;
По договор с партиден номер *** е подписано Приложение 1 на 17.07.2022г.
за услуга *** с план 75 Mbps + TV 200+ Max Sport + Cinemax за срок от 24 месеца,
4
за която претендираната сума за периода 21.02.2023г. - 20.07.2023г. е в размер на
123,89 лева;
Претендираната лихва върху горепосочената сума в размер на 20,84 лева е за
период на забава 08.04.2023 г. - 04.02.2025 г.
В останалата част исковете са допустими и подлежат на разглеждене.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че между
ищеца и ответника е е бил сключен договор за електронни съобщителни услуги №
**, ID на договор ***, по силата на който ищецът предоставил на ответника
мобилни услуги в периода 21.02.2023 г. - 20.07.2023 г., чрез ползване на електронни
съобщителни услуги, както следва: услуга ** с план 75 Mbps + TV 200+ Max Sport
+ Cinemax и услуга *** с план 75 Mbps + TV 200+ Max Sport + Cinemax.
Тези обстоятелства се установяват от представените, приобщени към
доказателствения материал и неоспорени от ответника: договор за електронни
съобщителни услуги № **, ID на договор ***, сключен между А и М. Д. Я.;
Приложение * от 17.07.2022 г. към договор за електронни съобщителни услуги №
**, ID на договор *** и приложени ценови листи за абонаментни планове за частни
лица. Горепосочените писмени доказателства не са оспорени от името на
ответника, нито са изложени твърдения и съображения, че ответникът не е
сключвал твърдените в исковата молба договори за мобилни услуги и договор за
продажба на изплащане. Същевременно представените по делото договори за
мобилни услуги, за устройство на изплащане и допълнителни споразумения, носят
подписа на ответника, като в производството не е оспорена автентичността на тези
документи.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че по делото е установено при
условията на пълно и главно доказване, че през заявените в исковата молба
периоди, между страните в производството са съществували валидни договорни
правоотношения по сключен между страните договор за електронни съобщителни
услуги № **, ID на договор ***, по силата на който ищецът предоставил на
ответника мобилни услуги в периода 21.02.2023 г. - 20.07.2023 г., чрез ползване на
електронни съобщителни услуги, както следва: услуга *** с план 75 Mbps + TV
200+ Max Sport + Cinemax и услуга *** с план 75 Mbps + TV 200+ Max Sport +
Cinema.
Съгласно чл. 26.4 от Общите условия за взаимоотношенията между „А“ ЕАД
и абонатите и потребителите на обществените мобилни наземни мрежи на „А“
ЕАД, заплащането на услугите се извършва въз основа на месечна фактура, която
се издава на името на абоната, като при сключването на договора А ЕАД
уведомява всеки абонат за таксуващия период, за който ще му бъдат издавани
фактури.
Съгласно чл. 26.5 от същите Общи условия, Мобилтел ЕАД предоставя на
абоната 15-дневен срок от издаването на фактурата за извършване на плащане на
посочената в нея сума.
Предвид горепосочените разпоредби от Общите условия за
взаимоотношенията между „А“ ЕАД и абонатите и потребителите на
обществените мобилни наземни мрежи на „А“ ЕАД, съдът намира, че между
страните е постигната уговорка относно момента на настъпване изискуемостта на
вземанията за доставени далекосъобщителни услуги, а именно 15-дневен срок от
издаване на фактурата.
Ищецът претендира сумата от 3,49 лева, представляваща Такса повторно
включване по договор за електронни съобщителни услуги № **, ID на договор ***,
сключен между А и М. Д. Я., начислена за периода 21.02.2023г. - 20.03.2023г.
По делото не са събрани доказателства, от които да се установява, че поради
неизпълнение на задълженията на ответника по договора, за заплащане на месечни
абонаментни такси по процесния договор, на същия е преустановен достъпа до
уговорените електронни съобщителни услуги, респективно, че впоследствие, такъв
5
отново му е бил предоставен, което да обуслови основание за начисляване на
претендираната такса повторно включване по договор за електронни съобщителни
услуги № **, ID на договор ***, сключен между А и М. Д. Я..
Предвид горното, така предявеният иск за сумата от 3,49 лева,
представляваща Такса повторно включване по договор за електронни
съобщителни услуги № **, ID на договор ***, сключен между А и М. Д. Я.,
начислена за периода 21.02.2023г. - 20.03.2023г., следва да бъде отхвърлен.
С оглед отхвърляне главния иск, следва да се отхвърли и акцесорният такъв
за сумата от 0.65 лева, представляваща мораторна лихва за периода 08.04.2023г. -
04.02.2025г. върху главницата за Такса повторно включване по договор за
електронни съобщителни услуги № **, ID на договор ***, сключен между А и М.
Д. Я..
Ищецът претендира сумата от 9,79 лева, представляваща Такса за събиране
на дължими суми по договор за електронни съобщителни услуги № **, ID на
договор ***, сключен между А и М. Д. Я., начислена за периода 21.05.2023 г. -
20.06.2023 г.
Претендираните разходи и такси за събиране на вземания по същността си
представляват установено предварително по размер обезщетение за забава,
доколкото е предвидено като условие за възникването им единствено забавено
изпълнение на задължението за заплащане на месечни вноски и такси по договора,
без да са обвързани реално с насрещни престации от страна на заемодателя. С тази
уговорка се преследва забранена от закона цел да се присъди още едно
обезщетение за забава при това отнапред и глобално уговорено, т. е. което не
зависи по никакъв начин от действително необходими разходи по събиране на
вземането.
Предвид горното, така предявеният иск за сумата от 9,79 лева,
представляваща Такса за събиране на дължими суми по договор за електронни
съобщителни услуги № **, ID на договор ***, сключен между А и М. Д. Я.,
начислена за периода 21.05.2023 г. - 20.06.2023 г., следва да бъде отхвърлен.
С оглед отхвърляне главния иск, следва да се отхвърли и акцесорният такъв
за сумата от 1,18 лева, представляваща лихва за забава за периода 10.07.2023 г. -
04.02.2025 г. върху главницата за такса за събиране на дължими суми по договор за
електронни съобщителни услуги № **, ID на договор ***, сключен между А и М.
Д. Я..
Ищецът претендира сумата от 215,28 лева, представляваща сбор от
неустойки за предсрочно прекратяване на договор за използване на електронни
съобщителни услуги със системен партиден номер *** по вина на клиента, ведно
със законна лихва за период от 11.02.2025 г. до изплащане на вземането като така
претендирания общ размер е формиран, както следва:
1/ По договор с партиден номер *** за услуга ** е претендирана неустойка,
представляваща неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС за
посочения номер, по която претендираната сума е в размер на 25.50 лева;
1.1./ Претендираната мораторна лихва е в размер на 3,79 лева за период на
забава 19.08.2023г. - 04.02.2025г.
2/ По договор с партиден номер *** за услуга *** е начислена неустойка,
представляваща цена на невърнато оборудване по ценова листа предоставен
цифров приемник за посочения номер, по която претендираната сума е в размер на
100,00 лева;
2.1./ Дължимата мораторна лихва е в размер на 13,61 лева за период на
забава 03.10.2023г. - 04.02.2025г.
3/ По договор с партиден номер *** за услуга *** е начислена неустойка,
представляваща неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС за
посочения номер, по която претендираната сума е в размер на 61,95 лева;
3.1./ Претендираната мораторна лихва е в размер на 9.21 лева за период на
6
забава 19.08.2023г. - 04.02.2025г.
4/ По договор с партиден номер *** за услуга *** е начислена неустойка,
представляваща отстъпка от цената на месечна абонаментна такса за посочения
номер, по която претендираната сума е в размер на 27,83 лева;
4.1./ Претендираната мораторна лихва е в размер на 4,14 лв. за период на
забава 19.08.2023г. - 04.02.2025г.
Съдът приема, че исковете за суми, както следва:
1/ По договор с партиден номер *** за услуга ** за претендираната
неустойка, представляваща неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси без
ДДС за посочения номер, по която претендираната сума е в размер на 25.50 лева; 2/
По договор с партиден номер *** за услуга *** за претендираната неустойка,
представляваща неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС за
посочения номер, по която претендираната сума е в размер на 61,95 лева, следва да
се отхвърли по следните съображения:
Съгласно разрешенията дадени в т. 3 от Тълкувателно решение * от
15.06.2010 г. по тълк. дело */2009 г. на ОСТК на ВКС автономията на волята на
страните да определят свободно съдържанието на договора и в частност да
уговарят неустойка е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки:
съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на
закона, а в равна степен и на добрите нрави. В този смисъл ограничението се
отнася както за гражданските, така и за приватизационните договори, а също и за
търговските сделки - арг. от чл.288 ТЗ. Добрите нрави са морални норми, на които
законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното
нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона (чл. 26,
ал.1 ЗЗД). Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани
правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях, като за
спазването им при иск за присъждане на неустойка, съдът следи служебно.
Предвид уговореното съдържание на процесните неустойки - в размер на
месечните абонаментни такси, дължими по договора, дали за конкретен период от
време /в случая три месеца/ или за оставащия период на договора, по съществото
си тя представлява изпълнение на задължение за заплащане цена на мобилни
услуги по прекратен договор, без да се ползва услугата от длъжника. Това според
настоящия състав води до недопустимо неоснователно обогатяване на кредитора, с
оглед на което неустойката излиза извън присъщите й обезщетителна,
обезпечителна и санкционна функция, следователно противоречи на добрите
нрави и се явява нищожна по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
С Решение *93/09.05.2016 г. по т.д. № 2659/2014 г. на ВКС, I т.о. и Решение
№ 219/09.05.2016 г. по т.д. № 203/2015 г. на ВКС, I т.о. е създадена съдебна
практика, с която се формира отговор, че уговорка в договор за финансов лизинг,
че при предсрочно прекратяване на договора по вина на лизингополучателя,
последният има задължение да заплати лизинговите вноски за периода от
прекратяването /развалянето/ до края на срока на договора има характер на
неустойка за вредите от развалянето, като неустоечната клауза, е нищожна, поради
противоречието й с добрите нрави. Такава е и уговорка, която предвижда, че при
предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната, последният има
задължение да заплати в полза на доставчика на електронни услуги три месечни
абонаментни такси, без да се е ползвал от предоставени от ищеца услуги по
договора.
Така цитираната практика се споделя и от настоящия състав на СРС,
доколкото така даденото разрешение има приложение и към въпроса за
уговорената при прекратяване на договора за мобилни услуги неустойка в размер
на оставащите до изтичане на срока абонаментни такси.Съдът следва да съобрази
констатираната нищожност на отделни клаузи в договора за далекосъобщителни
услуги в исковото производство, доколкото в конкретния случай претенциите на
ищеца за неустойки почиват на уговорки между страните, предвидени в
7
сключените между тях договори, които противоречат на добрите нрави.
Предвид отхърлянето на исковете за неустойки, следва да бъдат отхвърлени
и акцесорните искове: 1/ за сумата от 9,21 лева, представляваща мораторна лихва
за периода 19.08.2023 г. - 04.02.2025 г., върху сумата за неустойки за неизпълнение
на договор с партиден номер *** за услуга ***; 2/ за сумата от 3,79 лева,
представляваща мораторна лихва за периода 19.08.2023 г. - 04.02.2025 г., върху
сумата за неустойки за неизпълнение на договор с партиден номер *** за услуга
**.
По отношение на исковете за сумата от 100,00 лева, представляваща
неустойка подоговор с партиден номер *** за услуга ***, представляваща цена на
невърнато оборудване по ценова листа предоставен цифров приемник за посочения
номер и за сумата от 27,83 лева, представляваща неустойка по договор с партиден
номер *** за услуга ***, представляваща отстъпка от цената на месечна
абонаментна такса за посочения номер, съдът намира следното:
От представените по делото писмени доказателства се установява, че между
ищеца и ответника е е бил сключен договор за електронни съобщителни услуги №
**, ID на договор ***, по силата на който ищецът предоставил на ответника
мобилни услуги в периода 21.02.2023 г. - 20.07.2023 г., чрез ползване на електронни
съобщителни услуги, както следва: услуга ** с план 75 Mbps + TV 200+ Max Sport
+ Cinemax и услуга *** с план 75 Mbps + TV 200+ Max Sport + Cinemax.
Установи се в производството, че с договорите за мобилни услуги е
предвидено, че при развалянето на договорите поради виновно неизпълнение на
задълженията на абоната по същите, за оператора възникват вземания за
компесаторни неустойки, дължими в случай на прекратяване на договорите.
По отношение действителността на клаузите за компесаторни неустойки
поради прекратяване на договора поради неизпълнение на задълженията на
абоната по същия да заплаща договорените цени на ползваните абонаменти, съдът
приема следното:
В резултат от извършената служебна проверка относно валидността на
процесните клаузи за неустойки с оглед развалянето на договорите поради
неизпълнение на задължението на абоната да заплаща в срок и съобразно
уговореното задълженията си към мобилния оператор, съдът приема, че същите не
са нищожни нито като противоречащи на императивни материалноправни
разпоредби на закона, в т.ч. и като неравноправни, нито като противоречащи на
добрите нрави, като съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 92, ал. 1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е
нужно те да се доказват. Неустойката представлява договорен способ, при който
страните при сключване на договора уговарят начин на обезвреда за едната страна
по договора, ако е допуснато неизпълнение от насрещната страна на договорно
правоотношение. В хипотезата, когато е уговорена неустойка, страната не е
длъжна да доказва вредите си, а има правото да претендира уговорената в нейна
полза неустойка. За да бъде действителна клаузата за неустойка, необходимо е
неустойката да съответства на нейните обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции.
Съгласно разясненията, дадени с тълкувателно решение */2009 г. на ОСТК
на ВКС, начинът на определяне на неустойката, както и границите на същата, не са
уредени с императивни правни норми, поради което договарянето й без краен
предел, както и евентуалната й прекомерност, сами по себе си не водят до
нищожност на клаузата за заплащане на неустойка. Неустойката следва да се
приеме за нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, когато единствената
цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна
и санкционна функции.
Преценката за нищожност се прави за всеки конкретен случай към момента
на сключване на договора при съблюдаване и на примерно изброените критерии
8
като естеството им на парични или на непарични и размерът на задълженията,
изпълнението на които се обезпечава с неустойка; дали изпълнението на
задължението е обезпечено с други правни способи - поръчителство, залог,
ипотека и др.; вида на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и
вида на неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова
част; съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от
неизпълнение на задължението вреди. При всяка преценка за нищожност на
неустойката могат да се използват и други критерии, като се съобразят
конкретните факти и обстоятелства за всеки отделен случай.
На следващо място по въпроса за дължимостта на неустойка по договор с
потребител и с оглед установеното в чл. 7, ал. 3 ГПК задължение на съда да следи
служебно за неравноправни клаузи в договори, сключени с потребител, следва да
се посочи, че при предсрочно прекратяване на договора поради неизпълнение на
задължения на потребителя, с оглед предвиденото в разпоредбата на чл. 143, ал. 2,
т. 5 ЗЗП, е допустимо неустойка да бъде уговаряна, освен ако размерът й се явява
необосновано висок.
Възможност за уговаряне на неустойки по договори от вида на процесните
настоящият състав на съда приема, че следва и от разпоредбата на чл. 226, ал. 1, т.
11, б. „в" ЗЕС и по аргумент от противното съгласно чл. 228, ал. 5 и чл. 229а от
същия закон. Следва да се посочи също така, че с Тълкувателно решение № 7 от
13.11.2014 г. на ВКС по тълк.д. № 7/2013 г., ОСГТК е прието, че кредиторът по
двустранен договор с продължително или периодично изпълнение, каквито са
договорите, на които ищецът основава правата си, може да търси и неустойката за
обезщетяване на вреди поради настъпилото за вбъдеще разваляне /неустойка за
развалянето/, ако такава неустойкс реално е била уговорена.
Съгласно чл. 5.3.1 от договора ако достъпът до мрежата бъде спрян или
абонаментът по договора за услуги бъде прекратен по инициатива или по вина на
абоната преди изтичане на срока на ползване, определен за този абонамент,
абонатът дължи на оператора неустойка в размер на месечните абонаментни такси,
дължими за абонамента, за който договорът се прекратява, по техния стандартен
размер, без отстъпка, до изтичане на съответния срок на ползване. Когато абонатът
е физическо лице максималният размер на неустойката за предсрочно
прекратяване по тази клауза не може да превишава трикратния размер на
месечните абонаментни такси за услугите на срочен абонамент по техния
стандартен размер без отстъпка. В тази хипотеза, в допълнение на посочената
неустойка за предсрочно прекратяване абонатът дължи на оператора
възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и
от пазарните цени на крайните устройства /закупени или предоставени на
лизинг/на изплащане/, съответстваща на оставащия срок на ползване по
съответния абонамент.
В случая съдът приема за установено, че е налице хипотезата на
прекратяването на облигационно отношение с продължително изпълнение за
напред поради развалянето на договорите с настъпване на уговорено между
страните основание за това – поради неизпълнение на поетите от абоната
задължения да заплаща дължимите към оператора месечни абонаментни такси и
стойността на потребените услуги по процесния договор. Това обстоятелство не е
спорно, доколкото изрично се посочи по-горе, че ответникът не оспорва
начисляването и дължимостта на сумите за месечни абонаментни такси и
потребеление на услуги, а единствено законосъобразността на начислените
неустойки и такси за събиране на вземания.
При така установеното прекратяване на договорите за мобилни услуги се
поражда и основанието за възстановяване на вредите, чието компенсиране е
уговорено с обсъжданите неустойки, доколкото накърнен се явява негативният
интерес на кредитора, включително и по отношение на предоставено във връзка с
договора и невърнато след неговото прекратяване - оборудване по ценова листа
предоставен цифров приемник за посочения номер. В процесните договори за
9
предоставяне на мобилни услуги е уговорено, че при прекратяване на договора за
мобилен абонамент поради виновно поведение на абоната, доставчикът ще да бъде
компенсиран с неустойка в размер на не повече от стойността на три абонаментни
такси за съответния абонамент. Според настоящия съдебен състав с тази уговорка
в тежест на потребителя не се възлага необосновано високо обезщетение от
неизпълнението на договора. Като всяка неустойка, размерът на договорена
отнапред компенсация за вреди от накърнения кредиторов интерес следва да е
такъв размер, че да изпълни функцията си освен на обезщетение, а също и на
санкция за недобросъвестното причиняване на отпадането на договора и да
стимулира длъжника да изпълнява своите задължения по договора. Именно такива
характеристики има обезщетението за причиняване на вреди поради прекратяване
на договора преди уговорения краен срок, определени като трикратен размер на
абонаментна такса. Последното не противоречи на никоя императивна норма на
закона, не накърнява изискванията за добросъвестност при уговарянето на клаузи,
които потребителят не е в състояние да прецени като икономическа тежест, не се
явява неравноправна по смисъла на ЗЗП. Затова съдът не намира противоречие с
изискванията на закона и добрите нрави спрямо предвидимите при сключване на
договора вреди, които настъпват за оператора при предсрочно прекратяване на
договора. В този смисъл са напр. Решение *52 от 11.01.2023 г. на СГС, II-A
въззивен състав по в. гр. д. № 2323/2022 г., Решение № 2492 от 19.09.2022 г. на СГС
по в. гр. д. № 7208/2021 г. и др.
Не е нищожна клаузата, с която търговецът е предоставил преференциална
цена при ползване на абонамент, като е уговорил неустоечна клауза за дължимост
на стандартната цена в зависимост /съответстваща/ на оставащия срок на ползване
по съответния абонамент. Не е налице и хипотеза на недопустимо кумулиране на
горепосочената неустойка с тази, представляваща стойността на отстъпките от
пазарните цени на крайни устройства, тъй като и двете обезщетяват вреди от
неизпълнението на абоната. Не е налице припокриване на вредите, които всяка от
претендираните неустойки обезпечава.
Следователно исковете за неустойки за сумата от 100,00 лева,
представляваща неустойка по договор с партиден номер *** за услуга ***,
представляваща цена на невърнато оборудване по ценова листа предоставен
цифров приемник за посочения номер и за сумата от 27,83 лева, представляваща
неустойка по договор с партиден номер *** за услуга ***, представляваща
отстъпка от цената на месечна абонаментна такса за посочения номер, следва да
бъдат уважени, ведно със законна лихва от детата на депозиране на заявлението по
чл. 410 ГПК в съда и ведно с мораторна лихва върху горепосочената сума,
доколкото по делото се установиха, както наличието на главен дълг, така и
изпадането на ответника в забава, с оглед уговорения в чл. 26.5 от Общите условия
за взаимоотношенията между „А“ ЕАД и абонатите и потребителите на
обществените мобилни наземни мрежи на „А ЕАД момент на настъпване
изискуемостта на вземанията, и момента на издаване на процесните фактури.
По отношение разпределението на отговорността за разноски:
При този изход на спора право на разноски в настоящото производство имат
и двете страни в производството.
От името на ищеца своевременно е направено искане за присъждане на
разноски в настоящото производство, като са представени и доказателства за
извършването на такива, а именно за заплатена държавна такса в размер на 125,00
лева, за заплатена държавна такса по реда на чл. 102з, ал. 3 ГПК в размер на 8,60
лева и за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 100,00
лева.
Предвид гореизложеното, с оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1
ГПК ответникът М. Д. Я., ЕГН: **********, следва да бъде осъден да заплати в
полза на ищеца „А“ ЕАД, ЕИК **, сумата от 66,78 лева, представляваща разноски
в исковото производство пред СРС, съразмерно на уважената част от предявените
10
искове.
От името на ответника не са претендирани разноски в исковото производство
пред СРС и не са представени доказателства за действителното извръшване на
такива, поради което и в негова полза не следва да се присъждат разноски в
исковото производство пред СРС.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното
производството по ч.гр.д. №8159/2025 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав.
Предвид горното съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът
М. Д. Я., ЕГН: ********** следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца „А“
ЕАД, ЕИК **, сумата от 11,79 лева, представляваща разноски в заповедното
производството по ч.гр.д. №8159/2025 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав,
съразмерно на уважената част от исковете.
От името на ответника не са претендирани разноски в заповедното
производство пред СРС и не са представени доказателства за действителното
извръшване на такива, поради което и в негова полза не следва да се присъждат
разноски в исковото производство пред СРС.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М. Д.
Я., ЕГН: **********, с адрес: гр. С, **, *** ДЪЛЖИ на „А“ ЕАД, с ЕИК **, със
седалище и адрес на управление в гр. С, ул. „К“ *, на основание чл. 422 вр. с чл.
415, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 124 от ГПК вр. чл. 92 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, суми, както
следва: 1/ сумата от 100,00 лева, представляваща неустойка по договор с партиден
номер *** за услуга ***, представляваща цена на невърнато оборудване по ценова
листа предоставен цифров приемник за посочения номер, ведно със законна лихва
върху горепосочената сума, считано от 11.02.2025 г. до окончателното плащане на
сумата; 2/ сумата от 13,61 лева, представляваща мораторна лихва за периода
03.10.2023г. - 04.02.2025г., върху сумата от 100,00 лева; 3/ сумата от 27,83 лева,
представляваща неустойка по договор с партиден номер *** за услуга ***,
представляваща отстъпка от цената на месечна абонаментна такса за посочения
номер, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 11.02.2025
г. до окончателното плащане на сумата; 4/ сумата от 4,14 лева, представляваща
мораторна лихва за периода 19.08.2023г. - 04.02.2025г., върху сумата от 27,83 лева,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 28.02.2025 г. по
ч.гр.д. № 8159/2025 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените от името на „А“ ЕАД, с ЕИК **, със седалище и
адрес на управление в гр. С, ул. „К“ * против М. Д. Я., ЕГН: **********, с адрес:
гр. С, **, ***, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
422 вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 124 от ГПК вр. чл. 92 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
за признаване за установено, че М. Д. Я., ЕГН: **********, с адрес: гр. С, **, ***
ДЪЛЖИ на „А“ ЕАД, с ЕИК **, със седалище и адрес на управление в гр. С, ул.
„К“ * суми, както следва: 1/ сумата от 25,50 лева, представляваща неустойка по
договор с партиден номер *** за услуга **, представляваща неустойка в размер на
3 стандартни месечни такси без ДДС за посочения номер; 2/ сумата от 3,79 лева,
представляваща мораторна лихва за периода 19.08.2023г. - 04.02.2025г., върху
сумата от 25,50 лева; 3/ сумата от 61,95 лева, представляваща неустойка по
договор с партиден номер *** за услуга ***, представляваща неустойка в размер
на 3 стандартни месечни такси без ДДС за посочения номер; 4/ сумата от 9,21
лева, представляваща мораторна лихва за периода 19.08.2023г. - 04.02.2025г., върху
11
сумата от 61,95 лева; за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК от 28.02.2025 г. по ч.гр.д. № 8159/2025 г.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 25025/2025 г. по описа на СРС, II
ГО, 160 състав, в частта по предявените искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с
правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 124 от ГПК вр. чл. 79, ал.
1 ЗЗД вр. чл. 8 и чл. 9 ЗЗД, чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че М. Д.
Я., ЕГН: **********, с адрес: гр. С, **, *** дължи в полза на „А“ ЕАД, с ЕИК **,
със седалище и адрес на управление в гр. С, ул. „К“ * суми, както следва: 1/ сумата
от 57,44 лева, представляваща месечни абонаментни такси и стойност на
потрбление на услуги по договор с партиден номер ***, Приложение 1 на
17.07.2022 г. за услуга ** с план 75 Mbps + TV 200 + Max Sport + Cinemax за
периода 21.02.2023г. - 20.07.2023г., ведно със законна лихва за период от 11.02.2025
г. до изплащане на вземането; 2/ сумата от 9,72 лева, представляваща мораторна
лихва за периода 08.04.2023г. - 04.02.2025г., върху главницата от 57,44 лева; 3/
сумата от 123,89 лева, представляваща месечни абонаментни такси и стойност на
потрбление на услуги по договор с партиден номер ***, Приложение 1 на
17.07.2022 г. за услуга *** с план 75 Mbps + TV 200 + Max Sport + Cinemax за
периода 21.02.2023г. - 20.07.2023г., ведно със законна лихва за период от 11.02.2025
г. до изплащане на вземането; 4/ сумата от 20,84 лева, представляваща мораторна
лихва за периода 08.04.2023г. - 04.02.2025г., върху главницата от 123,89 лева, за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 28.02.2025 г. по
ч.гр.д. № 8159/2025 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав.
ОСЪЖДА М. Д. Я., ЕГН: **********, с адрес: гр. С, **, *** ДА ЗАПЛАТИ
на „А“ ЕАД, с ЕИК **, със седалище и адрес на управление в гр. С, ул. „К“ *, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 11,79 лева, представляваща разноски в
заповедното производство пред СРС, съразмерно на уважената част от
предявените искове.
ОСЪЖДА М. Д. Я., ЕГН: **********, с адрес: гр. С, **, *** ДА ЗАПЛАТИ на
„А“ ЕАД, с ЕИК **, със седалище и адрес на управление в гр. С, ул. „К“ *, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 66,78 лева, представляваща разноски в
заповедното производството по ч.гр.д. №8159/2025 г. по описа на СРС, ГО, 160
състав, съразмерно на уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване препис на страните.
Решението, в частта, с която се прекратява /частично/ производството по гр.д.
№ 25025/2025 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, има характер на определение и
подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването, пред
Софийски градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12