Р Е Ш Е Н И Е № 260829
гр.Пловдив, 22.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, Х-ти състав, в публично
заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и първа година, в
състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА
АНДРЕЕВА
БРАНИМИР ВАСИЛЕВ
при секретаря Бояна Дамбулева, като разгледа докладваното от съдия Румяна
Андреева гр.дело № 507/2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и е по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Г.К.С. от с
ЕГН ********** ***, Т.К.П. с ЕГН ********** *** и Т.П.Б. с ЕГН ********** ***,
и трите действащи чрез процесуалния им представител адв.М.П., против
Решение № 260074/30.10.2020 г., постановено по гр.д.№ 500/2019 г. на Районен
съд – Карлово, І гр.с-в, с което е признато за установено между страните,
че Д.С.М. с ЕГН ********** и Д.С.М. с ЕГН **********, действащи чрез
своята майка и законен представител Х.Н.Д. с ЕГН **********,*** против, са
собственици по наследство на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 36498.505.3027 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на град Карлово, одобрени със
Заповед № РД-18-52/16.11.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на
поземления имот: гр. Карлово, ул. „Индустриална“, с площ от 623 кв.м., с трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг
вид производствен складов обект, при съседи: 36498.505.9501, 36498.505.3023,
като част от УПИ XI, кв. 112 в регулация, при граници: на север - улица, на
изток - УПИ № 12 и № 19, на юг - улица, на запад - улица, придобит от техния
наследодател – С.Д.М., ЕГН ********** (поч. на 11.05.2016г.) от Министерство на
земеделието и храните, по силата на Договор за покупко-продажба на държавна
земя - частна държавна собственост, по чл. 27, ал. 6 от ЗСПЗЗ, №
045/14.01.2011г., както и че са собственици по наследство и приращение на
находящото се в процесния имот с идентификатор 36498.505.3027 съоръжение
- Стоманобетонов басейн за вода за гасене на пожар в Сеновала. Във въззивната
жалба се поддържа, че решението е неправилно и незаконосъобразно и се прави
искане същото да се отмени, като да се постанови друго такова, с което предявените
искове да се отхвърлят. Жалбоподателите претендират разноски за двете съдебни
инстанции.
Въззиваемите страни Д.С.М. и Д.С.М.,
действащи чрез своята майка и законен представител Х.Н.Д. и представлявани в
процеса от адв.К. – Д., оспорват въззивната жалба. Молят обжалваното решение да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендират
заплащането на разноски за инстанцията.
Третото лице-помагач на страната на ищците
Министерство на земеделието, храните и горите не е взело становище по жалбата.
Пловдивският Окръжен съд, след преценка на
събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока
по чл. 259, ал.1 от ГПК от лица, имащи право на жалба и като такава
е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна
по следните съображения:
Ищците Д.С.М. и Д.С.М., действащи чрез
тяхната майка и законен представител Х.Н.Д. са основали иска си на твърдението,
че баща им С.Д.М., който е починал на 11.05.2016 г. чиито единствени
наследници са те, е закупил с нот. акт за покупко-продажба на недвижими имоти с
вх. № 2924 от 19.10.2009г., акт № 15, том VIII, дело 1420/2009г. на СВ –
Карлово от Скотовъдна млекарска земеделска кредитна кооперация „Топалица“ - в
ликвидация следните съоръжения: Сеновал, представляващ навес, метална
конструкция, с разгърната застроена площ от 720 кв.м., находящ се в град
Карлово, построен в поземлен имот, държавна собственост, съставляващ УПИ XI,
кв. 112 по плана на град Карлово, целият с площ 4281 кв.м., при граници: улици,
имот № 6, имот № 12, имот № 19 и навес с млекопункт,
представляващ полумасивна сграда, с РЗП 350 кв.м., находящ се в град Карлово,
построен в поземлен имот, държавна собственост, съставляващ УПИ XIX, кв. 112 по
плана на гр. Карлово, целият с площ 1722 кв.м., при граници: от две страни
улица, имот № 11, имот № 12.
В последствие, с договор за
покупко-продажба на държавна земя - частна държавна собственост, по чл. 27,
ал.6 от ЗСПЗЗ, № 045/14.01.2011г., вписан в АВп с peг. № 50/18.01.2011г.,
наследодателят им С.Д.М. придобил от Министерство на земеделието и храните и
собствеността върху земята под закупените от него обекти „сеновал“ и
„навес с млекопункт“, а именно: земя, частна държавна собственост, с площ 4281
кв.м., представляваща УПИ XI, кв. 112 в регулация, прилежаща площ към обект
„Сеновал“, при граници: на север - улица, на изток - УПИ № 12 и № 19, на юг -
улица, на запад – улица и земя - частна държавна собственост, с площ 1722
кв.м., представляваща УПИ XIX, кв. 112 в регулация, прилежаща площ към обект
„Навес с млекопункт“, при граници: на североизток - УПИ 11 и 12, на югоизток -
УПИ 12, на югозапад - улица, на северозапад - улица и УПИ № 11. С влизане в
сила на Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД -
18-52/16.11.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК, УПИ XI, кв. 112
в регулация бил заснет като два поземлени имота, с идентификатори 36498.505.3023,
с площ от 3664 кв.м. и 36498.505.3027, с площ от 623 кв.м. Със заявление
с вх. № 01-315260/18.12.2014г. до СГКК - Пловдив, наследодателят на ищците
поискал изменение в Кадастралната карта на град Карлово, изразяващо се в обединение
на двата поземлени имота с идентификатори 36498.505.3023 - с площ 3664 кв.м. и
36498.505.3027 - с площ 623 кв.м. в един, както било преди влизане в сила на
Кадастралната карта. В хода на процедурата по изменение на КККР, С.Д.М. разбрал,
че ответниците са се записали в Кадастъра, като собственици на поземлен имот с
идентификатор 36498.505.3027 - с площ 623 кв.м., въз основа на Решение №
01118/07.03.1995г., на Поземлена комисия - Карлово за възстановяване правото на
собственост в полза на техния наследодател К.Х.Б. на НИВА с площ от 4.600 дка,
шеста категория, находища се в землището на град Карлово, в местността
„Бахчалъка“, представляваща имот № 2696/95. Предвид направено от
ответника Г.К.С. *** постановил отказ за изменение на кадастралната карта. След обжалване на отказа от
С.М. пред Административен съд - Пловдив, с решение № 614/23.03.2016 г. по
адм.д. № 750/2015 г., влязло в сила на 25.04.2018г., Адм.съд - Пловдив приел,
че е налице спор за материално право между страните, поради което и е отхвърлил
жалбата на С.М. срещу обжалвания отказ за изменение на кадастрална карта.
Ищците твърдят, че УПИ XI, кв. 112, с площ
от 4281 кв.м. повече от 10 години се е владеел изцяло, само и единствено от
наследодателя им С.М., а след смъртта му – от тях. Ищците плащали данъци за
имота, а ответниците никога не са го владели, като и към момента не го
владеят. Твърдят, че ответниците, възползвайки се от това, че имотът е
бил записан в АГКК на тяхно име, претендират да са собственици на имота, като с
писмо с изх. № 94-00-4311/7 от 11.02.2019г. на Община Карлово, ищците били
уведомени, че ответникът Г.С. е искала да бъде извършено трасиране на границата
между поземлени имоти с идентификатори 36498.505.3023 и 36498.505.3027.
Предвид тези твърдения се иска от съда да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответниците, че ищците са собственици по наследство на Поземлен имот с
идентификатор 36498.505.3027, придобит от техния наследодател – С.Д.М. по
силата на Договор за покупко-продажба на държавна земя - частна държавна
собственост, по чл. 27, ал. 6 от ЗСПЗЗ, № 045/14.01.2011г., както и че са
собственици по наследство н приращение на находящото се в процесния имот
с идентификатор 36498.505.3027 съоръжение - Стоманобетонов басейн за вода за
гасене на пожар в Сеновала.
Ответниците - Г.К.С., Т.К.П. и Т.П.Б. са
оспорили иска с възражението, че като наследници на К.Х. са собственици на
имота, предмет на искова претенция. Възразяват, че имотът не е бил държавна
собственост, а сградите, придобити от СМЗСК „Топалица“ гр.Карлово нямали траен
градоустройствен статут и не е било налице основание за придобиване право на
собственост върху земята. При тези възражения считат, че договорът,
сключен във формата на нотариален акт и договорът на продажба на частен
държавен имот са нищожни.
Третото лице помагач - Министерството на
земеделието, храните и горите е взело становище за основателност на
иска. Поддържа, че продажбата на УПИ 11, кв.112 по парцеларен план на гр.
Карлово, одобрен със Заповед № 69/95г., с площ 4281 кв.м., съставляващ
прилежаща площ към обект „Сеновал“ и УПИ 19, кв.112 по парцеларен план на гр.
Карлово, одобрен със заповед №69/95г., с площ 1722 кв.м., съставляващ прилежаща
площ към обект „Навес с млекопункт“ била извършена при стриктно спазване на
изискванията на ЗСПЗЗ и правилника към него. Позовава се на разпоредбата на чл.
10Б от ЗСПЗЗ (в редакцията му с ДВ бр. 45/16.05.1995г.), като поддържа, че с
приемането и законодателят е предвидил възможност за обезщетяване на
собствениците на земи, негодни за земеделско ползване и не подлежащи на
възстановяване по ЗСПЗЗ поради проведено мероприятие, а правото на собственост
на държавата върху такива земи произтича от закона. Органът на реституция по
ЗСПЗЗ нямал материална компетентност служебно да установява правото на
собственост на държавата върху такива земи, защото те нямали земеделски
характер (негодни били за земеделско производство по смисъла на чл. 2 от
ЗСПЗЗ). Със Заповед № РД46-619/03.12.2010г. на Зам. министъра на земеделието и
храните било разрешено да се извърши продажбата на процесната земя като частна
държавна собственост, прилежаща към сгради и съоръжения на организации по §12
от ПЗР на ЗСПЗЗ. Договор № 045/14.01.2011г. за покупко-продажба на недвижим
имот държавна земя - частна държавна собственост по чл.27, ал.6 от ЗСПЗЗ бил
сключен при изпълнение на заповедта на Зам. министъра на земеделието и храните.
Установява се по делото от представените
пред КРС Удостоверение за родствени връзки № 574/26.03.2019г. и
удостоверение за наследници № 740/13.04.2018г., че С.Д.М. е починал на
11.05.2016 г., а ищците Д.С.М. и Д.С.М., негови непълнолетни дъщери, са
единствените му законни наследници.
Видно от нот.акт № 34, том IV, рег.
№ 7976, дело № 605 по описа за 2009г. на нотариус Станка Ранджева с р-н на д-ие
КРС /л. 8 от делото на КРС/, С.Д.М. като земеделски производител е придобил с
договор за покупко-продажба от Скотовъдна млекарска земеделска кредитна
кооперация „Топалица“ - в ликвидация гр.Карлово правото на собственост върху
СЕНОВАЛ, представляващ навес, метална конструкция, с разгърната застроена площ
от 720 кв.м., находящ се в град Карлово, построен в поземлен имот, държавна
собственост, съставляващ УПИ XI, кв. 112 по плана на град Карлово, целият с
площ 4281 кв.м., при граници: улици, имот № 6, имот № 12, имот № 19 и върху НАВЕС
с млекопункт, представляващ полумасивна сграда, с РЗП 350 кв.м., находящ се в
град Карлово, построен в поземлен имот, държавна собственост, съставляващ УПИ
XIX, кв. 112 по плана на гр. Карлово, целият с площ 1722 кв.м., при граници: от
две страни улица, имот № 11, имот № 12.
С договор за покупко-продажба на държавна
земя - частна държавна собственост, по чл. 27, ал. 6 от ЗСПЗЗ, №
045/14.01.2011г., вписан в Служба по вписванията – Карлово на 18.01.2011г., том
I, № 23 /л.10 от делото на КРС/, С.Д.М. е придобил от Министерство на
земеделието и храните и правото на собственост върху земята под закупените от
него СЕНОВАЛ и НАВЕС с млекопункт, а именно: ЗЕМЯ - частна държавна
собственост, с площ 4281 кв.м., представляваща УПИ XI, кв. 112 в регулация,
прилежаща площ към обект „Сеновал“ и ЗЕМЯ - частна държавна
собственост, с площ 1722 кв.м., представляваща УПИ XIX, кв. 112 в регулация,
прилежаща площ към обект „Навес с млекопункт“.
Според заключението на вещото лице по
назначената от РС СТЕ, ПИ с идентификатори 364.505.3023 и 364.505.3027 по КККР
на град Карлово, одобрена със Заповед № РД-18-52/16.11.2011г. на ИД на
АГКК-София са идентични с парцел XI, кв. 112 по действащия регулационен план на
Стопански двор - град Карлово,
Видно от представената по делото скица
/л.19 пред КРС/ , поземлен имот с идентификатор 36498.505.3023 с площ от 3664
кв.м. с номер по предходния план 3023, кв. 112, парцел XI е записан на името на
С.Д.М., произтичаща му от правото на собственост, придобито с договор №
045/11.01.2011г. за покупко-продажба на държавна земя - частна държавна
собственост.
Видно от извадка от
Кадастрално-административна информационна система, както и от кадастралния
регистър на недвижимите имоти, със Заповед РД-18-52/16.11.2011г. на
Изпълнителния директор на АГКК, поземлен имот с идентификатор 36498.505.3027 с
площ от 623 кв.м. е вписан на името на К.Х.Б. въз основа на решение № 1118 от
07.03.1995г. на ПК – Карлово.
Решение № 1118 от 07.03.1995г. на ПК –
Карлово е представено по делото / л. 316 от делото на РС/, като със същото е
възстановен правото на собственост на наследниците на К.Х.Б. в
съществуващи стари реални граници върху нива от 4.600 дка в землището на
гр.Карлово, в местността „Бахчалъка“, имот 2696/95 от кадастралния план от 1956
г.
Установява се от представеното
удостоверение за наследници № 2601/28.09.2015г., че К.Х.Б. е починал на
21.01.1980г., а ответниците Т.П.Б., Г.К.С. и Т.К.П. са негови законни
наследници.
По делото липсва спор, че от 2011г.
процесният имот се е ползвал от С.Д.М., а след смъртта му и до настоящия
момент – от ищците.
С влязло в сила Решение № 614 от
23.03.2016г. по адм.дело № 750/2015г. на Адм.С – Пловдив, приложено към делото,
е отхвърлена жалбата на С.Д.М. против отказа за изменение на кадастралната
карта, обективиран в писмо изх. № 01-315260/04.02.2015г. на Началника на Служба
по геодезия, картография и кадастър-Пловдив (СГКК) при АГКК, с който е отказано
обединяване на ПИ 36498.505.3023 и 36498.505.3027 по КК и КР на гр. Карлово. В
мотивите си административният съд е приел, че отказът е постановен поради спор
за материално право /при приложението на чл. 54, ал.2 от ЗКИР / относно ПИ
36498.505.3027, в който права на собственост претендират и наследниците на К.Х.Б.,
които са подали възражение срещу изменението, позовавайки се за правата си на Решение
№ 01118/07.03.1995г. на ОбСЗ-Карлово.
Видно от заключението на вещото лице Л.С.
по назначената от КРС основна и допълнителна СТЕ, според действащия
регулационен план на Стопански двор – гр. Карлово, одобрен със Заповед №
69/03.02.1995г., парцел XI, кв. 112 съответства на площта на продадената земя от
4181 кв.м., представляваща УПИ XI, кв. 112, в регулацията, в землището град
Карлово на С.Д.М. по Договор № 045/14.01.2011г. ПИ с идентификатори
364.505.3023 и 364.505.3027 по КККР на град Карлово, одобрена със Заповед №
РД-18-52/16.11.2011г. на ИД на АГКК-София са идентични с парцел XI, кв. 112 по
действащия регулационен план на Стопански двор - град Карлово. Сумата от
площите на двата имота е 4287 кв.м., а по договор № 045 е 4281 кв.м. При
посещението на вещото лице на място за оглед на терена на ПИ с идентификатори
36498.505.3023 и 36498.505.3027, същото е констатирало, че няма заграждение
между тях. Целият обект, заемащ територията на двата поземлени имота се ползва
единствено от наследници на С.Д.М..
В парцел XI по действащия регулационен
план на гр. Карлово е заснет сеновала, с установена площ от 720 кв.м.,
отговарящ на описания в нот.акт № 34/2009г. на нотариус Станка Ранджева. При
огледа е констатирано, че същият е изграден от метална конструкция така, както
е описан в нотариалния акт. Нанесен е и басейн в северната част на парцела.
Двата обекта, в същия си вид, съществуват на мястото. В ПИ с идентификатори
36498.505.3023 и 36498.505.3027 по КККР на гр. Карлово, двата обекта не са
отразени.
Имоти № 2696/95 от кадастрален план
изработен 1956г., предмет на Решение 01118/07.03.1995г. на ПК – гр. Карлово за
възстановяване правото на собственост на наследниците на К.Х.Б., са с местоположение
северозападно от ПИ с идентификатор 36498.505.3023. В разписната книга към
плана от 1956 г. двата имота са записани на К.Х.Б.. Част от тях с площ от 621
кв. м., част от парцел ХІ е спорното място, идентична с ПИ с идентификатор 36498.505.3027
с площ от 623 кв. м.
По кадастралния план от 1956г. имоти №
2696/95 са извън регулация. По плана от 1966 г. местоположението за имоти №
2696/95 е в регулация и мястото попада в парцел VIII ТКЗС, кв. 112. За
територията на ТКЗС е изготвен и кадастрално - регулационен план, одобрен със
заповед № 69/07.03.1995г. , в регулацията на град Карлово. Планът от 1956 г. е
обезсилен поради влизане в сила на следващия кадастрално-регулационен план,
съгласно Заповед № 938/1966 г., а той съответно е обезсилен поради влизане в
сила на следващия план на тази територия - Стопански двор град Карлово, одобрен
със Заповед № 69/07.03.1995г., на основание Постановление № 161/12.03.1993г. на
Министерски съвет и чл. 75 от ППЗТСУ, действащ към момента единствено в част
регулация. Този план не в сила в част кадастър, поради влязлата в сила
кадастрална карта на град Карлово, одобрена със заповед № РД-18-52/16.11.2011г.
на ИД на АГКК.
За територията на стопанския двор няма
изготвен цялостен устройствен план, а са в сила частични разработки на подробни
устройствени планове, предимно за производствени и складови дейности. По
КККР-скица на ПИ 56784.505.3027 е записан с начин на трайно ползване: За друг
вид производствен, складов обект.
Въз основа на така събраните доказателства
съдът в настоящия съдебен състав споделя извода на първоинстанционния съд, че
собственици на процесния имот са ищците, като са придобили същия по наследство
от С.Д.М., като по силата на приращение същите са станали и собственици на
находящото се в процесния имот с идентификатор 36498.505.3027 съоръжение
- Стоманобетонов басейн за вода за гасене на пожар в Сеновала. Наследодателят
на ищците С.Д.М. е придобил имота въз основа на договор № 045/14.01.2011г. за
покупко-продажба на недвижим имот - частна държавна собственост по чл. 27, ал.
6 от ЗСПЗЗ, сключен с Министерство на земеделието и храните. С.Д.М. е имал
право да придобие собствеността върху процесния терен като прилежащ на
основание чл. 27, ал. 6 от ЗСПЗЗ, тъй като е бил собственик на сграда и
съоръжения от имуществото на организация по § 12 от ПЗР ЗСПЗЗ. С договор за покупко-продажба, сключен с нот.
акт № 34/2009г. на нотариус Станка Ранджева същият като земеделски производител
и след проведен търг е придобил „Сеновал“ и „Навес с млекопункт“ от Скотовъдна
млекарска земеделска кредитна кооперация „Топалица“ - в ликвидация. Държавата е
придобила собствеността върху терена на основание чл. 45, ал. 10 от ППЗСПЗЗ –
като земя, върху която са били разположени обекти на организация по § 12 от ПЗР
ЗСПЗЗ и която съставлява прилежаща площ към такъв обект.
Споделя се и извода, че ответниците не са
придобили собствеността върху имота, тъй като постановеното в тяхна полза
решение № 1118/07.03.1995г. на ПК – Карлово е незаконосъобразно и не е породило
реституционно действие. Същото е постановено в нарушение на чл. 10Б, ал. 1 от
ЗСПЗЗ, досежно спорната площ от 623 кв.м., доколкото се установи, че е била
застроена и върху същата е имало проведени
мероприятия, които не позволяват възстановяване на собствеността. Съдът е
оправомощен да извърши косвен съдебен контрол за материална законосъобразност
на това влязло в сила решение на ПК за възстановяване на собствеността по
ЗСПЗЗ, доколкото нито държавата, нито праводателят на ищците са били участници
в административното производство по издаването му, поради което не са обвързани
от него.
Предвид изложеното съдът намира предявения
иск за основателен, поради което същият следва да бъде уважен.
Решението на районния съд в същия смисъл и
затова като правилно и законосъобразно ще бъде потвърдено.
Предвид неоснователността на възивната жалба, в полза на въззиваемите страни
и в тежест на жалбоподателите следва да се присъдят разноски за инстанцията,
които се констатираха на 400 лв. за заплатеното от същия адвокатско
възнаграждение.
По тези съображения Съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
260074/30.10.2020 г., постановено по гр.д.№ 500/2019 г. на Районен съд –
Карлово, І гр.с-в.
ОСЪЖДА Г.К.С. от с ЕГН ********** ***, Т.К.П. с
ЕГН ********** *** и Т.П.Б. с ЕГН ********** ***, да заплатят на Д.С.М. с ЕГН **********
и Д.С.М. с ЕГН **********, действащи чрез своята майка и законен представител Х.Н.Д.
с ЕГН **********,*** сумата от 400 /четиристотин/ лв. разноски в производството
пред въззивната инстанция.
Решението
е постановено с участието на Министерство на земеделието, храните и горите,
като трето лице-помагач на ищците.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: