№ 11831
гр. София, 17.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:БОРЯНА СТ. ШОМОВА
СТАВРУ
при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ
Гражданско дело № 20231110139033 по описа за 2023 година
Ищецът „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.
София, ул. Ястребец № 23Б, е предявил искове за признаване съществуването на следните
вземания: срещу ответницата Й. К. А., ЕГН **********, адрес гр. София, ж.к. Младост 3,
бл.307, вх.8, ет.7, ап.52, с дял 5/8, за сумите 360,24 лв. цена на доставена топлинна енергия за
периода от 1.5.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 27.01.2023 г. до
изплащането й, 74,12 лв. мораторна лихва за периода от 17.03.2020 г. до 21.12.2022 г., 8,66
лв. цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от 1.12.2019 г. до 30.09.2020
г., ведно със законна лихва за период от 27.01.2023 г. до изплащането й, 2,25 лв. мораторна
лихва за периода от 31.01.2020 г. до 21.12.2022 г.; срещу ответника Р. Х. А., ЕГН
**********, адрес гр. София, ж.к. Младост 3, бл.307, вх.8, ет.7, ап.52, с дял 2/8, за сумите:
144,09 лв. цена на доставена топлинна енергия за периода от 1.5.2019 г. до 30.04.2021 г.,
ведно със законна лихва от 27.01.2023 г. до изплащането й, 29,65 лв. мораторна лихва за
периода от 17.03.2020 г. до 21.12.2022 г., 3,46 лв. цена на извършена услуга дялово
разпределение за периода от 1.12.2019 г. до 30.09.2020 г., ведно със законна лихва за период
от 27.01.2023 г. до изплащането й, 0.90 лв. мораторна лихва за периода от 31.01.2020 г. до
21.12.2022 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч.гр.д. № 4356/23 г. на СРС. Поддържа, че ответниците са клиенти на топлинна
енергия за битови нужди относно топлоснабдявания имот – апартамент № 52 в гр.София,
ж.к. Младост 3, бл.307, вх.8, ет.7. Твърди да е налице облигационно отношение, възникнало
с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ, обвързват потребителя, без да е необходимо изричното
им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия доставил за процесния период в
1
имота топлинна енергия /ТЕ/, чиято цена не е платена. Твърди, че съгласно Общите условия
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща стойността на ТЕ в 45-дневен срок от
публикуване на сумите на интернет страницата на продавача. Твърди, че е сключен договор
за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Бруната”
ООД, като топлинна енергия за имота е начислявана по прогнозни месечни вноски, като
след края на отоплителния сезон са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на
уредите за дялово разпределение. Моли да се установят вземанията му за главница и лихва
за забава, признати със заповедта, срещу която ответниците възразили, което обуславя
интереса от търсената искова защита. Претендира разноските в заповедното и исковото
производство.
В срока по чл.131 от ГПК ответниците са депозирали писмени отговори, в които оспорват
предявените искове. Оспорват да са в договорни отношения с ищеца. Твърдят, че нямат
качеството потребители на топлинна енергия, тъй като няма доказателства за вещно право
на собственост или ползване върху имота. Оспорват дължимостта на таксата дялово
разпределение и на лихвите поради липса на забава. Релевират възражение за давност.
Молят за отхвърляне на исковете.
Третото лице-помагач на страната на ищеца не изразява становище по исковете.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и
чл. 86 ЗЗД. Правото на ищеца да получи цената на доставената топлинна енергия произтича
от установяване на: възникнало облигационно правоотношение между страните с предмет
продажба на топлинна енергия, доставка на топлинна енергия в твърдените количества за
процесния период и стойността й. При установяване на тези обстоятелства в тежест на
ответниците е да докажат, че са погасили претендираното вземане.
Съгласно чл. 153 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда
- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия, към които са адресирани одобрените от КЕВР
публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие /чл. 150, ал. 1 и ал. 2
ЗЕ/. Съобразно нормативната уредба, възникването на облигационното отношение по
продажба на ТЕ, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено от
придобиването на правото на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабден
имот, явяващ се част от сграда - етажна собственост. Правоотношението възниква и
съществува без да са необходими изрични насрещни волеизявления на страните, то възниква
с придобиването на правото на собственост/ползване и топлоснабдяването на имота и се
прекратява със загубването на същите. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на
етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки
етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия. В тази насока са
и разясненията, дадени в т. 1 от ТР № 2/17.5.2018 г. г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на
ВКС.
В случая от приетия по делото нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като
2
обезщетение срещу отчужден имот, от 30.09.1981 г., се установява, че Х.Т А. е признат за
собственик на апартамент № 52, в ж.к. Младост III, бл. 307А, вх.Б, ет.7, даден му като
обезщетение срещу негов отчужден имот. Затова в тази хипотеза не възниква съпружеска
имуществена общност. Видно от удостоверение за наследници, Х. А. починал на 6.2.2003 г.
и оставил за наследници преживяла съпруга и три деца – Т. А., Р. А. и Ж. А., всеки с дял ¼
от наследството. Следователно, след смъртта на Х. А., съсобственици на имота по
наследяване са станали наследниците му, с квота съответна на наследствения им дял.
Съгласно разпоредбата на чл. 48 ЗН, наследството се придобива с приемането му, а
приемането произвежда действие с откриване на наследството. След като ответниците не
твърдят да са направили отказ от наследството, след смъртта на наследодателя са придобили
съответна част от правото на собственост върху процесното жилище. С нотариален акт №
179 от 7.5.2013 г. Т. А. продал на съсобственика си Р. А. собствената си 1/4 идеална част от
имота. Така съсобственици останали Р. А. – с дял 2/4, Й. А. и Ж. А. – с дял по ¼. Съответно,
те са клиенти на топлинна енергия, доставяна в имота, и между тях и ищеца е сключен
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни ОУ,
приложими съгласно чл. 150, ал. 1 и ал. 2 ЗЕ в отношенията между страните, съответно са
задължени за заплащане стойността на доставената ТЕ, съобразно дела си от
съсобствеността.
Безспорно е по делото, че в имот - апартамент № 52 в гр.София, ж.к. Младост 3, бл.307,
вх.8, ет.7, е доставена топлинна енергия на стойност 576.39 лв. за периода от 1.5.2019 г. до
30.04.2021 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ, разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 – чл. 148) и Наредбата
за топлоснабдяването. По силата на чл. 22 от Общите условия на ищеца дяловото
разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и
сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите
на ЕС. Клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово разпределение,
извършвана от избрания от тях търговец. Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца,
клиентите заплащат цена на услугата дялово разпределение, извършвана от избран от
клиентите търговец, като стойността се формира по посочения начин. Редът и начина на
заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата дялово разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите. В случая
измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното
разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдените имоти в
сградата в режим на етажна собственост е възложено от етажните собственици на Б. с
договор, сключен на 3.10.2001 г. от упълномощен представител на етажните собственици.
Третото лице – помагач е осъществило услугата дялово разпределение за топлоснабдения
имот за исковия период, която съгласно представеното по делото извлечение по абонатен
номер възлиза на 17.19 лв. Ищецът претендира неплатени 13.87 лв. за целия имот.
Ответниците своевременно са релевирали възражение за погасяване по давност на
3
вземанията на ищеца, което е частично основателно. Задълженията за плащане на месечните
вноски за ТЕ имат самостоятелен характер и не зависят от изравнителния резултат. Тези
вземания са периодични и се погасяват с изтичането на 3-годишен давностен срок от
настъпване на изискуемостта им. Съгласно одобрените с решение на ДКЕВР от 27.06.2016 г.
Общи условия, клиентите са длъжни да заплащат месечните суми за топлинна енергия в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. След като заявлението е
подадено на 27.01.2023 г. /от когато се считат предявени исковете/, всички вземания, чиято
изискуемост е настъпила до 27.1.2020 г., са погасени по давност. Ето защо като погасен по
давност следва да се отхвърли иска за главница за ТЕ за периода 1.5.2019 г. - 30.11.2019 г.
вкл. Дължима остава сумата за главница за ТЕ за периода 1.12.2019 г.-30.4.2021 г., която
съобразно представените фактури възлиза на 545.89 лв., от които искът следва да се уважи –
срещу Й. А. за 136.47 лв. и срещу Р. А. – за 136.47 лв. /тъй като срещу него исковете са при
дял 2/8, т.е. 1/4/. По отношение на услугата дялово разпределение, предвид липсата на
предвиден срок за плащане, изискуемостта настъпва с изтичане на съответния месец, за
който се отнася, т.е. от деня, следващ месеца на извършване на услугата. Погасено по
давност е задължението за м.12.2019 г. Дължима остава таксата ДР за периода 1.1.2020 г.-
30.09.2020 г. на стойност 12.20 лв., от които исковете следва да се уважат по 3.05 лв. срещу
всеки от ответниците.
Относно исковете по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Основателността на претенцията за мораторна лихва предполага наличие на главен дълг и
забава в погасяването му. Съгласно чл. 33, ал.1 и ал.2 от приложимите за процесния период
Общи условия, публикувани през 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните суми
за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а лихва
за забава се начислява върху сумата по общата фактура след изтичане на 45-дневен срок от
периода, за който се отнася. Т.е. клиентите не дължат обезщетение за забава върху
прогнозно начисляваните месечни суми, а само върху сумата по общата фактура за
съответния отчетен период. Доколкото този срок не би могъл да тече преди изготвяне на
изравнителните сметки и издаването на фактурата, следва да се приеме, че 45-дневният срок
започва да тече от издаването на общата фактура за съответния период.
Предвид установения в общите условия срок, задължението за заплащане на стойността на
потребената топлинна енергия възниква като срочно и изпадането в забава не е обусловено
от изпращането на покана.
В този смисъл и доколкото ищецът се легитимира като кредитор на главно вземане – това,
което не е погасено по давност, акцесорната претенция се явява установена по своето
основание. Относно размерът й, съдът го определи по реда на чл. 161 ГПК за периода от
17.03.2020 г. до 21.12.2022 г., на 112.32 лв., от които искът следва да се уважи – по 28.08 лв.
срещу ответник.
По отношение на цената на извършената услуга дялово разпределение, доколкото в общите
условия не е предвиден срок за плащането й, за поставяне на длъжника в забава е
необходима покана, каквато не се установи ищецът да е отправил до ответника. С оглед
липсата на забава, претенцията за лихва върху таксата ДР е неоснователна.
4
Върху главниците следва да се присъди законната лихва от датата на подаване на исковата
молба до изплащането им.
Относно разноските:
При този изход на делото, съгласно чл. 78, ал.1 ГПК, претенцията на ищеца за присъждане
на разноски е основателна съразмерно с уважената част на исковете, като от направените
разноски за държавна такса 78.13 лв. и юрисконсултско възнаграждение 100 лв., дължими са
93.82 лв., по 46.91 лв. от ответник. В заповедното производство са дължими са 19.74 лв., по
9.87 лв. от ответник. На основание чл. 78, ал.3 ГПК, на ответниците се дължат разноски
съразмерно с отхвърлената част от исковете. В полза ответниците е предоставена безплатна
правна помощ в заповедното и исковото производство, поради което съгласно чл. 38, ал.2
ЗА, възнаграждение се дължи на адвокатите Д. Й. Ч. и Н. К.. За исковото производство, при
размер на възнаграждението 400 лв., съразмерно с отхвърлената част от исковете, се дължат
на адвокат Н. К. 189.33 лв., а на адвокат Д. Ч. - 249.44 лв. възнаграждение.
В заповедното производство за определяне размера възнаграждението не е приложима
разпоредбата на чл. 7, ал. 7 от Наредбата, доколкото фактическата и правна сложност на
процесуалните действия, извършвани от адвоката на заявителя и този на длъжника не е
еднаква. Предвид това, размерът на възнаграждението следва да се определи по аналогия
(арг. от § 1 от ДР към НМРАВ), като се съобразяват и общите критерии, посочени в чл. 36,
ал. 2, изр. 2 ЗАдв. - размерът му да бъде справедлив и обоснован. Подаването на възражение
по чл. 414 от ГПК е по бланка, без изискване за мотивирането му. При съобразяване
характера и сложността на извършеното процесуално действие по подаване на възражение,
най - сходни по обем са действията, посочени в чл. 6, т. 5 от НМРАВ - за изготвянето на
книжа и молби, при които размерът на възнаграждението е 200 лв. От този размер,
дължими са 94.67 лв. възнаграждение за заповедното производство на адвокат Н. К. и 124.72
лв. на адвокат Д. Ч..
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация София” ЕАД, с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. София, ул. Ястребец № 23Б, искове с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, че
Й. К. А., ЕГН **********, адрес гр. София, ж.к. Младост 3, бл.307, вх.8, ет.7, ап.52, дължи
сумите: 136.47 лв. цена на доставена топлинна енергия за периода от 1.12.2019 г. до
30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 27.01.2023 г. до изплащането й, 28.08 лв.
мораторна лихва за периода от 17.03.2020 г. до 21.12.2022 г., 3.05 лв. цена на извършена
услуга дялово разпределение за периода от 1.1.2020 г. до 30.09.2020 г., ведно със законна
лихва за период от 27.01.2023 г. до изплащането й, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 4356/23 г. на СРС, като
ОТХВЪРЛЯ исковете за признаване дължимостта на: цена на топлинна енергия за разликата
над 136.47 лв. до предявените 360.24 лв. и за периода 1.5.2019 г.-30.11.2019 г., мораторна
5
лихва върху нея за разликата над 28.08 лв. до предявените 74.12 лв., цена на дялово
разпределение за разликата над 3.05 лв. до предявените 8.66 лв. и за периода м.12.2019 г. и
изцяло иска за лихва за забава върху главницата за дялово разпределение в размер на 2.25
лв. за периода от 31.01.2020 г. до 21.12.2022 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация София” ЕАД, с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. София, ул. Ястребец № 23Б, искове с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, че
Р. Х. А., ЕГН **********, адрес гр. София, ж.к. Младост 3, бл.307, вх.8, ет.7, ап.52, дължи
сумите: 136.47 лв. цена на доставена топлинна енергия за периода от 1.12.2019 г. до
30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 27.01.2023 г. до изплащането й, 28.08 лв.
мораторна лихва за периода от 17.03.2020 г. до 21.12.2022 г., 3.05 лв. цена на извършена
услуга дялово разпределение за периода от 1.1.2020 г. до 30.09.2020 г., ведно със законна
лихва за период от 27.01.2023 г. до изплащането й, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 4356/23 г. на СРС, като
ОТХВЪРЛЯ исковете за признаване дължимостта на: цена на топлинна енергия за разликата
над 136.47 лв. до предявените 144.09 лв. и за периода 1.5.2019 г.-30.11.2019 г., мораторна
лихва върху нея за разликата над 28.08 лв. до предявените 29.65 лв., цена на дялово
разпределение за разликата над 3.05 лв. до предявените 3.46 лв. и за периода м.12.2019 г. и
изцяло иска за лихва за забава върху главницата за дялово разпределение в размер на 0.90
лв. за периода от 31.01.2020 г. до 21.12.2022 г.
ОСЪЖДА Й. К. А., ЕГН **********, адрес гр. София, ж.к. Младост 3, бл.307, вх.8, ет.7,
ап.52, да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. София, ул. Ястребец № 23Б, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, сумата от 46.91
лв. разноски в исковото производство и сумата от 9.87 лв. разноски в заповедното
производство.
ОСЪЖДА Р. Х. А., ЕГН **********, адрес гр. София, ж.к. Младост 3, бл.307, вх.8, ет.7,
ап.52, да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. София, ул. Ястребец № 23Б, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, сумата от 46.91
лв. разноски в исковото производство и сумата от 9.87 лв. разноски в заповедното
производство.
ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр. София, ул. Ястребец № 23Б, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Д. Й. Ч., личен номер
**********, на основание чл. 38, ал.2 ЗА, сумите 249.44 лв. възнаграждение за исковото
производство и 124.72 лв. възнаграждение за заповедното производство.
ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр. София, ул. Ястребец № 23Б, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Н. К., личен номер ********, на
основание чл. 38, ал.2 ЗА, сумите 189.33 лв. възнаграждение за исковото производство и
94.67 лв. възнаграждение за заповедното производство.
Делото е разгледано с участието на трето лице-помагач на страната на ищеца - „Бруната”
ООД.
6
Решението подлежи на обжалване пред СГС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7