№ 190
гр. София, 13.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-14, в публично при закрити врати
заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Петя Георгиева
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от Петя Георгиева Търговско дело №
20221100901017 по описа за 2022 година
Производството е образувано по молба с правно основание чл.625 от Търговския
закон от „А.К.И.“ ЕООД с ЕИК ****, чрез ликвидатора И.З. за откриване на производство
по несъстоятелност на търговското дружество, поради настъпила неплатежоспособност по
смисъла на чл.608, ал.1, т.2 от Търговския закон, а при евентуалност - поради
свръхзадълженост.
С молбата се поддържа, че са налице предпоставките на чл. 607 а, ал. 1 от ТЗ -
дружеството е в състояние на неплатежоспособност, тъй като е изпаднало в състояние на
невъзможност да погасява задълженията си към кредиторите, както и в обективна
невъзможност да погасява текущите си задължения, свързани с търговската му дейност. ТД
на НАП претендирали, че „А.К.И." ЕООД, ЕИК: **** дължи сумата от 11 666.66 лв.
неплатен ДДС, ведно с лихвите в размер на 589,86 лв. или общо сумата от 12 256,52 лв. за
периода 15.10.2021 г. - 30.11.2021 г. Дружеството е осъществявало търговска дейност и има
непокрита загуба от предходни години. От приложената справка от имотния регистър на
Агенцията по вписванията се виждало, че „А.К.И." ЕООД не притежава недвижими имоти
на територията на страната. Видно от удостоверението за актуално състояние на
дружеството записаният и внесен капитал е в размер на 5 000 лв.
И.НЕТО Е съдът да постанови решение, с което да определи началната дата на
неплатежоспособността на „А.К.И." ЕООД и да прекрати дейността му при условията на чл.
630 от ТЗ, да назначи синдик и да се произнесе по всички обстоятелства, предвидени в чл.
711 от ТЗ. Тъй като „А.К.И." ЕООД няма имущество да покрие разноските по
несъстоятелността се И. съдът да го обяви в несъстоятелност при хипотезата на чл. 632 от
ТЗ.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства,
съобразно изискванията на чл.235 ГПК, приема от фактическа и правна страна следното:
От представените по делото писмени доказателства и вписванията в Търговския
регистър и РЮЛНЦ, се установява, че молителят е търговско дружество, в производство по
ликвидация открито с решение на едноличния собственик на капитала на основание чл.154,
1
ал.1, т.2 от ТЗ с назначен ликвидатор И. Ж. З.. Представените са ревизионен акт № Р-
22220222000009-091-001/16.05.2022 г., справка № 663671/01.06.2022 г. относно вписвания,
отбелязвания и заличавания по отношение на длъжника в АВп за периода от 01.01.2010 г. до
01.06.2022 г., баланс, отчет на приходите и разходите и баланс за 2021 г., 2020 г., 2019 г.,
2018 и 2017 г. и списък на кредиторите.
От представените и анализирани от вещото лице по съдебно финансово-
икономическа експертиза писмени доказателства и заключението му, което съдът възприе
като обективно, компетентно и безпристрастно дадено, се установява че финансовите
затруднения на търговското дружество са трайни. Финансово икономическия анализ на
дружеството е извършен с оглед показателите за обща, бърза, незабавна и абсолютна
ликвидност на дружеството, които към 31.12.2021 г. са 0. 000 и са извън приетите
референтни стойности. При необходимост дружеството не е било в състояние да погаси
своите текущи задължения. Длъжникът не е осчетоводил краткосрочни задължения към
31.12.2021 г., а към 30.04.2022 г. е осчетоводил такива в размер на 12 256. 52 лв. Към
31.12.2021 г. и към 30.04.2022 г. задълженията му са съответно 75 хил. лева и 87 хил.лева, и
няма никакво имущество. Тъй като неговото имущество не е достатъчно да покрие
паричните му задължения длъжникът е свръхзадължен. От доказателствата по делото се
установява, че за предходните 2020 г., 2019 и 2018 г. дружеството е имало задължения от
непокрита загуба и задължения над 1 година, не е имало никакви ДМА, а текущите
материални активи са формирани от стоки и вземания (74 хил. лева). Дружеството-молител
е в пълна зависимост от кредиторите си. Този факт се дължи на нарасналите задължения и
влошения финансов резултат, което го поставя състояние на дългосрочна
неплатежоспособност. От приложени по делото доказателства се установява, че молителят
има изискуеми публични задължения за непогасени задължения за ДДС 11666. 66 лв. и
лихви в размер на 589. 86 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът счита молбата за
процесуално допустима, като подадена по реда на чл. 625 от ТЗ, до компетентния по
смисъла на чл.613 от ТЗ съд и от лице, сред посочените в чл.625 от ТЗ, съответно от лицата
по чл.742, ал.2 от ТЗ. За да бъде открито производство по несъстоятелност, следва да са
налице всички предпоставки на сложния фактически състав, установен от разпоредбите на
чл.608, чл.625, ал.1 и чл.631 от ТЗ, съответно и чл.742 от ТЗ, а именно: 1. длъжникът да е
търговец по смисъла на чл.1 от ТЗ; 2. Да е налице изискуемо задължение на длъжника по
търговска сделка или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с
търговската му дейност или задължение по частно държавно вземане; 3. Да е налице
неплатежоспособност на длъжника по смисъла на чл.608, ал.1 от ТЗ или да се установи
свръхзадължеността му съгласно чл.742, ал.1 от ТЗ, ако той е корпоративно търговско
дружество; 4. Затрудненията на длъжника да не са временни по арг. чл.631 от ТЗ.
Неплатежоспособността е правна категория, като легално определение за нея
дадено в чл. 608, ал. 1 от ТЗ. Съгласно тази разпоредба, неплатежоспособен е търговец,
който не е в състояние да изпълни задължения от определен вид, каквито са и процесните
публично правни задължения. С оглед даденото в този смисъл заключение на съдебно
икономическата експертиза по делото съдът приема, че е налице състояние на
неплатежоспособност. При анализа на финансовото и икономическото състояние на
дружеството се използват различни икономически и финансови показатели. По принцип
2
водещ показател за установяване на състоянието на неплатежоспособност на длъжника е
коефициентът на обща ликвидност, отразяващ съотношението на всички краткотрайните
активи към краткосрочните задължения. Именно този коефициент дава възможност да се
оцени способността на дружеството да погасява задълженията си с всички краткосрочни
активи. За норматив при коефициента за обща ликвидност се приема коефициент 1
/единица/, тъй като при него предприятието има толкова краткотрайни активи, колкото са
неговите краткосрочни задължения, поради което то е в състояние да плаща задълженията
си. Съгласно изготвеното от вещото лице заключение всички коефициенти на ликвидност –
обща, бърза, незабавна и абсолютна, са извън границите на референтните си стойности за
периода са 0. 000.Липсват доказателства за реално съществуване на активи на дружеството.
Ето защо, съдът намира, че следва да се приеме за доказано, че длъжникът не разполага с
имущество, достатъчно за покриване на задълженията му, без опасност за интересите на
кредиторите.
Предвид гореизложеното, молбата по чл. 625 от ТЗ за откриване на производство
по несъстоятелност на основание неплатежоспособност следва да бъде уважена.
По отношение на началната дата на неплатежоспособността съдът следва да
прецени същата съобразно данните по делото. С аргумент от чл. 608, ал. 1 ТЗ следва да се
приеме, че началната дата на неплатежоспособността е датата, на която длъжникът не е бил
в състояние да изпълни изискуемо парично вземане от посочения вид. Съгласно
постановено в решение № 115/25.06.2010 г. на ВКС, по т. д. № 169/2010 г., за да е налице
състояние на неплатежоспособност, не е достатъчно длъжникът да не плаща свое изискуемо
парично задължение, а да не е в състояние да го изпълни. Началната дата на
неплатежоспособността е именно изпадането в такова състояние, а не падежът на
конкретното неизпълнено задължение. Доколкото самото неизпълнение не е достатъчно за
този извод, то за определяне на началната дата съдът следва да издири този времеви момент,
в който едновременно са налице и двата елемента на неплатежоспособността – наличие на
непогасено изискуемо задължение по чл. 608, ал. 1 ТЗ и обективна невъзможност за
плащане и погасяване на задълженията на всички кредитори, която има траен характер.
Ответното дружество не е погасявало задълженията си към 31.12.2021 г., когато е откогато
може да се приеме, че дружеството окончателно е спряло плащанията и към която дата
дружеството вече е било с влошено финансово състояние (задълженията са превишавали
имуществото на дружеството през целия изследван период). Ето защо съдът приема, че
датата, на която двата елемента на неплатежоспособността (наличие на непогасено
задължение, респ. задължения и трайна невъзможност за погасяване) са налице е 31.12.2021
г.
Предвид извода, че е налице състояние на неплатежоспособност, обосноваващо
откриване на производството по несъстоятелност, съдът не дължи произнасяне по заявеното
при условията на евентуалност от длъжника И.не за откриване на производство по
несъстоятелност поради свръхзадълженост.
Поради това, че спрямо молителят е открито производство по ликвидация, то
3
съгласно чл. 272а, ал. 1 от ТЗ, с решението за откриване на производството по
несъстоятелност съдът следва да обяви дружеството-длъжник в несъстоятелност по чл. 630,
ал. 2, съответно чл. 632, ал. 1 от ТЗ. В случая не се установява да е налице реално налично
имущество на длъжника, липсват доказателства за наличие на активи, чиято стойност е
достатъчна да покрие разноските за развитие на производството по несъстоятелност и тъй
като не е изразена готовност за внасянето им, по отношение на молителя следва да бъде
постановено решение по чл. 632, ал. 1 от ТЗ.
Следва длъжникът следва да бъде осъден, на основание чл. 621а, ал. 1, т. 2 от ТЗ
вр. чл. 77 от ГПК, да заплати платената от бюджета на съда сума за депозит за вещо лице в
размер на 680 лева. На основание чл. 620, ал. 2 от ТЗ вр. чл. 78, ал. 6 от ГПК, дружество
молител, следва да бъде осъдено да заплати дължимата по делото държавна такса в размер
на 250 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „А.К.И.“ ЕООД с ЕИК ****, със седалище
и адрес на управление гр.София, бул.“**** и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на
неплатежоспособността – 31.12.2021 г.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ на длъжника „А.К.И.“
ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“****.
НАЛАГА общ запор и възбрана върху имуществото на „А.К.И.“ ЕООД с ЕИК
****, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“****.
ОБЯВЯВА „А.К.И.“ ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.“**** , в несъстоятелност.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на предприятието на „ „А.К.И.“ ЕООД
с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“****.
ОСЪЖДА „А.К.И.“ ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.“**** на основание чл. 621а, ал. 1, т. 2 от ТЗ вр. чл. 77 от ГПК, да заплати по
сметка на бюджета на Софийски градски съд сумата от 680 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 620, ал. 1 вр. чл. 621 ТЗ, „А.К.И.“ ЕООД с ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“**** да заплати по сметка на бюджета
на Софийски градски съд сумата от 250 лева.
СПИРА производството по несъстоятелност по т. д. № 1017/2022 г. по описа на
СГС, ТО, VI-14 състав.
УКАЗВА на длъжника и неговите кредитори, че спряното производство по
несъстоятелност може да бъде възобновено в срок от една година от вписването на
решението, по молба на длъжника или на кредитор, ако те удостоверят, че е налице
4
достатъчно имущество или се предплатят началните разноски по банкова сметка на СГС,
необходимата сума за предплащане на началните разноски по чл. 629б ТЗ в размер на 2000
(две хиляди) лева.
УКАЗВА на длъжника и неговите кредитори, че ако в срока по чл. 632, ал. 2 от ТЗ
не бъде поИ.но възобновяване на производството, съдът ще прекрати производството по
несъстоятелност и ще постанови заличаване на длъжника от търговския регистър.
Препис от решението да се изпрати на Агенция по вписванията за вписване в
Търговския регистър, на основание чл. 622 от ТЗ.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд, в
седмодневен срок от вписването му в Търговския регистър.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5