Решение по дело №229/2024 на Административен съд - Кърджали

Производството е по реда на Глава ХІХ от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба на Б. И. П. от [населено място], подадена чрез пълномощник, срещу Ревизионен акт №Р-16000923004170-091-001/05.02.2024 г., издаден от органи по приходите към ТД на НАП-Пловдив, потвърден изцяло с Решение №180/24.04.2024 г., издадено от директора на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика“-Пловдив при ЦУ на НАП, с който е ангажирана отговорността на жалбоподателя по чл. 19, ал. 2 от ДОПК, в качеството му на управител на „***“ ЕООД, за задълженията на дружеството за: ДОО – за осигурители, в размер на *** лв. – главница, както и лихви в размер на **8 лв. и Универсален пенсионен фонд /УПФ/ - за осигурители, в размер на *** лв. – главница, ведно с лихви в размер на *** лв.; Здравно осигуряване /ЗО/ - за осигурители, в размер на *** лв. – главница, ведно с лихви в размер на *** лв.; Данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношение, в размер на *** лв. – главница, ведно с лихви в размер на *** лв., за периода м.12.2017 г. – м.02.2021 г.; задължения на дружеството за корпоративен данък по Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ за периода 2017 г. - 2019 г., в размер на *** лв. – главница, ведно с лихви в размер на *** лв., както и за данък добавена стойност по Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, за данъчни периоди м.05.2018 г. – 31.05.2020 г., в размер на *** лв. – главница и лихви в размер на *** лв.

Жалбоподателят намира за оспорения РА за незаконосъобразен. Счита, че не са доказани всички елементи от фактическия състав на чл.19, ал.2 от ДОПК, а именно: извършено недобросъвестно действие по смисъла на чл.19, ал.2, т.1 от ДОПК – плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата, както и причинно-следствена връзка между действията на управителя на дружеството и невъзможността да бъдат събрани задълженията на това дружество. Сочи, че сумите, изтеглени от банковите сметки на дружеството са били използвани за плащания, свързани с дейността на същото - заплащане на трудови възнаграждения на наетите работници, командировъчни, други разходи и кредити на дружеството, както и за разплащания с контрагенти. Твърди, че органите по приходите не са установили, при условията на пълно и главно доказване, скрито разпределяне на печалбата, по смисъла на § 1, т. 5, б. „а“ от ДР на ЗКПО, респ. действия на управителя по разпореждане с имуществото на дружеството в лична полза, поради което не били налице твърдените в РА недобросъвестни действия, довели до невъзможност дружеството да погаси задълженията си. Иска отмяна на оспорения ревизионен акт. Претендира направените по делото разноски. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител и представено от последния писмено становище, поддържа подадената жалба.

Ответникът – директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите, чрез процесуалния си представител и в писмено становище, намира жалбата за неоснователна. Счита, че по отношение на жабоподателя са налице предпоставките на чл.19, ал.2 от ДОПК и същия отговаря за несъбраните задължения на „***“ ЕООД, установени с процесния РА. Намира оспорения ревизионен акт за законосъобразен, по съображенията, изложени в него, както и в потвърждаващото го решение на директора на Д„ОДОП“-Пловдив. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение, ако същото е над минимума, определен в Наредба №1/2014 г. Във връзка с представените в хода на делото документи счита, че следва да се приложи разпоредбата на 161, ал.3 от ДОПК.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства и становищата на страните, приема за установени следните факти и обстоятелства:

Със Заповед за възлагане на ревизия №Р-16000923004170-020-001/14.07.2023 г., издадена от началник сектор при ТД на НАП – Пловдив, на основание чл. 112 и чл. 113 от ДОПК, е възложена данъчна ревизия по отношение на Б. И. П. от [населено място], в качеството му на управител на "***“ ЕООД, с ЕИК ***, за установяване на отговорността му за задълженията на горното дружество за: Корпоративен данък за периода 01.01.2017 г. – 31.12.2019 г.; Данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения за периода 01.12.2017 г. – 28.02.2021 г.; ДОО, Здравно осигуряване и УПФ - за осигурителите, за периода 01.12.2017 г. – 28.02.2021 г.; Данък върху добавената стойност за данъчни периоди 01.05.2018 г. – 31.05.2018 г., 01.12.2018 г. – 31.01.2019 г., 01.07.2019 г. – 31.08.2019 г. и 01.03.2020 г. – 31.05.2020 г. Срокът за извършване на ревизията е продължен със ЗИЗВР № Р-16000923004170-020-002/26.10.2023 г. и ЗИЗВР № Р-16000923004170-020-003/02.11.2023 г., издадени от същия орган по приходите. С Решение № Р-16000923004170-098-001/02.11.2023 г. на началник сектор при ТД на НАП – Пловдив, правомощието по извършване на ревизията е иззето от първоначално определения орган по приходите-М. И. И. при ТД на НАП- Пловдив - [длъжност] и е възложено на С. П. С. - [длъжност] при ТД на НАП-Пловдив - [длъжност]. Заповедите са подписани с квалифициран електронен подпис и надлежно връчени на ревизираното лице.

В хода на ревизионното производство е съставен Ревизионен доклад /РД/№ Р-16000923004170-092-001/05.01.2024 г., връчен на ревизираното лице на 08.01.2024 г. /л.252, т.I от делото/.

Въз основа на констатациите в горния РД е издаден и процесния Ревизионен акт /РА/ № Р-16000923004170-091-001 / 05.02.2024 г., с който е ангажирана отговорността на Б. И. П. по чл. 19, ал.2 от ДОПК, като управител на „***“ ЕООД, [населено място] с ЕИК ***, за задължения на дружеството общо в размер на *** лв. – главница и *** лв. лихви за просрочие към 05.02.2024 г., от които: Данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения, за периода 01.12.2017 г. – 28.02.2021 г., в размер на *** лв. – главница, както и лихви за просрочие – *** лв.; Данък върху добавената стойност за данъчни периоди м.05.2018 г., м.12.2018 г. – м.01.2019 г., м.07.2019 г. – м.08.2019 г. и м.03.2020 г. – м.05.2020 г., общо в размер на *** лв. – главница и лихви просрочие в размер на *** лв.; ДОО – за осигурители, за периода 01.12.2017 г. – 28.02.2021 г., в размер на *** лв. – главница и *** лв. – лихви просрочие; УПФ – за осигурители, за периода 01.12.2017 г. – 28.02.2021 г., в размер н а *** лв. – главница и *** лв. – лихви за просрочие; Вноски за здравно осигуряване – за осигурители, за периода от 01.12.2017 г. – 28.02.2021 г., в размер на *** лв. – главница и лихви за просрочие в размер на *** лв.; Корпоративен данък, за периода 01.01.2017 г. – 31.12.2019 г., в размер на *** лв. – главница и *** лв. – лихви за просрочие.

С Решение №180/24.04.2024 г., директорът на Дирекция „ОДОП“ - Пловдив е потвърдил изцяло Ревизионен акт №Р-16000923004170-091-001/05.02.2024 г., относно определените в него задължения, ведно с лихвите към тях.

В хода на ревизионното производство са направени следните относими към предмета на делото констатации:

През ревизираните периоди Б. И. П. е управител и едноличен собственик на капитала на „***“ ЕООД, с ЕИК ***, вписано в Търговски регистър на 19.01.2016 г., чиято икономическа дейност е производство на горно облекло, без работно. Дружеството е регистрирано по ЗДДС, считано от 10.03.2016 г. и дерегистрирано, считано от 26.08.2021 г., при установени обстоятелства по чл. 176 от ЗДДС. В периода, през който РЛ е представлявало и управлявало горното дружество /19.01.2016 г. – 29.03.2021 г./, същото е осигурявано с код вид осигурен 12 - за самоосигуряващо се лице /м.02.2016 г. – м.02.2017 г./, както и с код вид осигурен 10 - за изпълнител по договор за управление и контрол /м.03.2017 г. – м.03.2021 г./.

При проверка в информационната система на НАП е установено, че към 05.01.2024 г. „***“ ЕООД има задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски /ЗОВ/, за периода 01.01.2017 г. – 28.02.2021 г., произтичащи от подадени справки-декларации по ЗДДС /ДДС и лихви за забавено плащане/, декларации по чл.92 от ЗКПО /корпоративен данък и лихви за забавено плащане/, както и декларации обр. 6 /ЗОВ за ДОО, УПФ и ЗО и лихви за забавено плащане на ЗОВ за посочените фондове, както и данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения и лихви за забавено плащане на последния данък/.

В хода на проверката, приключила с Протокол №П-16000922209535-073-001 /14.07.2023 г., до Дирекция „Събиране", отдел „ОСПВ" при ТД на НАП Пловдив, ИРМ [област], е изпратено Искане за предоставяне на информация №3157/09.05.2023 г. относно задълженията на „***" ЕООД и предприетите действия за събирането им. Според получената в отговор служебна бележка вх. №3157#1/10.05.2023 г., за задълженията на „***" ЕООД е имало образувано изпълнително дело № [номер]/[година], което е прекратено като „несъбираемо" на основание чл. 25 от ДОПК, съгласно Разпореждане за прекратяване №С210024-035-0303398/06.12.2021 г. За обезпечаване на задълженията на „***" ЕООД са наложени запори на банкови сметки. Съгласно Справка за проучено имуществено състояние на задълженото лице № [номер]/[дата], „***" ЕООД е категоризирано като „ЗЛ с несъбираем дълг”.

За изясняване на факти и обстоятелства, от значение за ревизионното производство са извършени процесуални действия, описани в РА, както и в констативната част на изготвения РД, неразделна част от РА, съобразно чл. 120, ал. 2 от ДОПК. На основание чл. 37, ал. 2 и ал.3 и чл. 53 от ДОПК на жалбоподателя е връчено Искане за представяне на документи и писмени обяснения №П-16000922209535-040-001/06.01.2023 г. С писмо вх.№ 10775/08.06.2023 г. от РЛ са представени писмени обяснения относно участието му в дейността на „***“ ЕООД. Според тези обяснения, РЛ не притежава недвижимо имущество, няма налични машини, стоки, оборудване, стопански инвентар, предоставени заеми и средства на трети лица, парични депозити, банкови сейфове и касети, вземания от трети лица, имущества придобити по безвъзмезден начин и няма дадени парични средства назаем; не е сключвало договори с контрагенти на дружеството и не е нареждало разплащания към тях; не е предавало фактури към счетоводството, с цел осчетоводяването им; не е упражнявало контрол върху заприходяването, съхранението и изписването на стоки, както и контрол върху разходите на дружество. В същите обяснения е посочено, че контрол върху дейността на дружеството е осъществяван от И. А. П. /***/ - *** на ревизираното лице.

На „***“ ЕООД е извършена насрещна проверка, като издаденото ИПДПОЛЗ е връчено по реда на чл. 32 от ДОПК. Изисканите документи и писмени обяснения относно наличните банкови сметки и движението по тях, както и нотариално заверена декларация за разкриване на банкова тайна, не са представени. В тази връзка, органите по приходите са предприели действия по разкриване на банкова тайна по реда на чл.62, ал.6, т.3, б.“а“ от Закона за кредитните институции. От извършена проверка в информационните масиви на НАП е констатирано, че „***“ ЕООД има разкрити банкови сметки в „***“ АД, „****“ АД и „****“ АД, както и че дружеството оперира с разплащателните сметки от посочените банкови институции, чрез Б. И. П.. След постановено от съответния съд разрешение за разкриване на информация, представляваща банкова тайна, са били изпратени Искания за представяне на информация до трети лица. В отговор на отправените искания са представени банкови извлечения. След анализ на информацията за движението по сметките на дружеството за периода на ревизията е установено, че по същите са постъпвали парични преводи от местни и чуждестранни клиенти на „***“ ЕООД, респ. извършвани са разплащания с клиенти и доставчици на дружеството. Същевременно, от разплащателните сметки на дружеството Б. П. е изтеглил парични средства на каса и от АТМ. Констатирано е също, че РЛ е титуляр на банкови сметки в „***“ АД, „***“ АД, „***“ АД, „****“ АД и „***“ АД, до които също са изпратени ИПДПОТЛ. При извършения преглед на представените банкови извлечения органите по приходите установили, че по банковите сметки на лицето в „***“ АД, „****“ АД и „***“ АД са постъпвали парични средства от контрагенти на „***“ ЕООД, като в деня на постъпване на сумите, същите са изплащани, на каса, на Б. И. П. или изтегляни от АТМ. Предвид липсата на първични счетоводни документи за „***“ ЕООД е посочено, че не може да се установи, дали изтеглените от Б. И. П. суми от банковите сметки на „***" ЕООД, както и от личните му сметки са постъпили в касата на дружеството. В резултат на непредставянето на счетоводни документи и регистри в хода на извършената насрещна проверка на „***" ЕООД, не е възможно да се установи счетоводното отразяване на изтеглените от Б. И. П. парични средства, факти и обстоятелства, относими към целите на разходването им.

На основание чл. 37, ал. 5 и ал. 57 от ДОПК, до „***“ ЕООД и „****“ ЕООД са изпратени Искания за представяне на информация до трети лица, за изискване на сведения и документация за счетоводното обслужване на дружеството-длъжник. Отговор е получен само от управителя на „***“ ЕООД, който декларирал, че дружеството не съхранява счетоводна документация на „***“ ЕООД.

По отношение на публичните задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски на „***“ ЕООД, в хода на ПУФО и процесната ревизия, от Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив е изискана информация относно предприетите действия по събирането на горните задължения. Получени са отговори, според които задълженията на дружеството са били предмет на принудително събиране по изпълнително дело №[номер]/[година], което е било прекратено. Задълженията на дружеството са определени като несъбираеми, независимо от предприетите обезпечителни действия, чрез запор на банкови сметки на дружеството. След проучване на имущественото състояние на задълженото лице, дружеството-длъжник е било категоризирано като „ЗЛ с несъбираем дълг“.

След направен анализ на събраните в хода на ревизията доказателства и получената информация от изследваните източници е прието, че са налице основанията за ангажиране на отговорността на Б. И. П., по реда на чл.19, ал.2 от ДОПК. Посочено е, че съобразно данните в ТР на Агенцията по вписванията, в периода 19.01.2016 г. – 02.04.2021 г. „***“ ЕООД се управлява и представлява от Б. И. П. – управител и едноличен собственик на капитала на дружеството, поради което e прието, че същият ефективно е организирал дейността на дружеството, чрез сключване на сделки, договори, подписване на счетоводни и платежни документи и др. Предвид установеното теглене на парични средства от банковите сметки на дружеството и от банкови сметки, на които РЛ е титуляр, но по които са правени парични преводи от клиенти на дружеството, липсата на счетоводни документи и други доказателства, че тези парични суми са постъпили в касата на дружеството и са разходени за неговата дейност е прието, че е извършено „скрито разпределение на печалбата“ по смисъла на ЗКПО. Посочено е, че към датата на изтегляне на сумите, управляваното от РЛ дружество е имало неплатени публични задължения, като с получените суми управителят е могъл да погаси част от тях, но не го е направил. В тази връзка е прието, че лицето е недобросъвестно, защото се е разпоредилo в своя полза, с парични средства на „***“ ЕООД, което има за последица намаляване имуществото на дружеството, респ. тези действия са причина за несъбираемостта на данъчните задължения на дружеството.

Въз основа на горното е формиран извод, че са налице обстоятелства за прилагане на чл.19, ал.2, т.1 от ДОПК за ангажиране на отговорността на Б. И. П., в качеството му на управител на „***“ ЕООД, за задълженията на дружеството за данъци и задължителни осигурителни вноски по ЗКПО, ЗДДФЛ, ЗДДС, КСО и ЗЗО, за разглежданите периоди.

По делото е прието заключение по назначена съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира, като компетентно и обосновано. От същото, както и от разпита на вещото лице в съдебно заседание, се установява, че за ревизираните периоди „***“ ЕООД е счетоводно обслужвано от външна фирма, като за времето от 01.01.2017 г. до 10.02.2020 г., справки-декларации по ЗДДС, ГД по чл. 92 от ЗКПО, декларации обр. 1 и обр. 6, са били подавани от „****“ ЕООД, а за периода от 10.02.2020 г. до 28.02.2021 г. - от „***“ ЕООД. Според заключението, юридическото лице е имало открити банкови сметки в „***“ АД, ***“ АД и „****“ АД, по които през 2017 г. са постъпили парични средства общо в размер на *** лв., а през 2018 г. – *** лв. В този период управителят на дружеството е изтеглил суми от сметките на дружеството, в размер на *** лв. - през 2017 г. и *** лв. - през 2018 г., като всички средства, с изключение на сумата от *** лв., изтеглена на 02.07.2018 г., са били осчетоводени в счетоводството на „***“ ЕООД, като приход на каса. В периода 2019 г. – 2021 г. по банковите сметки на дружеството не са постъпили парични средства. В последния период са използвани личните банкови сметки на управителя, по които постъпвали средства от клиенти на дружеството, извършвани са плащания към доставчици, както и са правени плащания за погасяване на кредити на дружеството. От сметките на управителя в „***“ АД, „****“ ЕАД, „***“ АД /***/, са теглени суми на каса и от АТМ, които били счетоводно отразени в дружеството по дебита на счетоводна сметка 501 „Каса“. Счетоводното отразяване на сумите, изтеглени от сметките на дружеството и от личните банкови сметки на управителя, е установено от счетоводни справки по дебита на сметка 501, за периода 01.2017 г. – 05.2020 г. Въз основа на хронологичния регистър по кредита на счетоводна сметка 501 и приложените по делото фактури, ведно с приложени касови бонове, вещото е установило, че в периода 01.01.2017 г. – 28.02.2021 г., дружеството е извършило разплащания в брой с контрагенти, общо в размер на *** лв. /*** лв. през 2017 г., *** лв. през 2018 г., *** лв. през 2019 г., *** лв. през 2020 г. и *** лв. през 2021 г./. За посочения период са установени и изплатени трудови възнаграждения, общо в размер на *** лв., както и извършени плащания за погасяване на кредити общо в размер на *** лв.

При така установеното от фактическа страна съдът формира следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК и след осъществен административен контрол. Оспореният Ревизионен акт е потвърден изцяло с Решение №180/24.04.2024 г. на директора на Дирекция „ОДОП“- Пловдив при ЦУ на НАП.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Предмет на оспорване в настоящото производство е Ревизионен акт № Р-16000923004170-091-001 / 05.02.2024 г., издаден от органи по приходите към ТД на НАП-Пловдив, потвърден с решение на директора на Дирекция „ОДОП“- Пловдив, с който е ангажирана отговорността на Б. И. П. по чл. 19, ал.2 от ДОПК, като управител на „***“ ЕООД, [населено място], с ЕИК ***, за публични задължения на дружеството, общо в размер на *** лв. – главница и *** лв. лихви за просрочие към 05.02.2024 г.

При извършената проверка по чл.160, ал.2 от ДОПК на оспорения РА, съдът установи, че същия е валиден административен акт, издаден от компетентни органи, съгласно чл. 119, ал. 2 от ДОПК, след провеждане на ревизия, възложена от надлежно оправомощен административен орган и в определения от него срок. В съдържанието на ревизионния акт, както и на РД е отразено, че са издадени чрез информационна система „Контрол“, като електронен документ, подписан с електронен подпис. Представянето на електронните документи на хартиен носител като заверен от страната препис е допустимо, по силата на чл. 184, ал.1 от ГПК, вр.§ 2 от ДР на ДОПК. Същите са подписани от издателите им с валидни, към момента на подписването, електронни подписи, положени в съответствие със Закона за електронния документ и електронния подпис, поради което съдът намира, че обжалвания ревизионен акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност.

Спазена и формата, предвидената в чл. 120, ал. 1 и ал. 3 от ДОПК. Същия съдържа реквизитите по чл. 120, ал. 1, т. 1 – т. 8 от ДОПК и определя данъчни задължения в рамките на периода, за който е възложена ревизията. Съдържа и препращане към констатациите от ревизионния доклад, както и разпоредителна част, в която е посочен размерът на задълженията, като съдът не констатира съществени процесуални нарушения на административно-производствените правила.

По материалната законосъобразност на акта:

Съгласно чл.19, ал.2, т.1 ДОПК, въз основа на която е ангажирана отговорността на жалбоподателя, управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 носи отговорност за непогасените задължения на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2, когато недобросъвестно извърши едно от следните действия, в резултат на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са погасени задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски:

1. извърши плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчужди имущество, включително предприятието, на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните.

За ангажиране на отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК, е необходимо кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. Субект на отговорността – управител или член на орган на управление на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 ДОПК; 2. Наличие на непогасени задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски; 3. Недобросъвестно извършване на някое от посочените в текста на разпоредбата действия; 4. Обективно намаление на имуществото на задълженото лице, водещо до неизплащането на задълженията; 5. Причинно-следствена връзка между недобросъвестното поведение и намалението на имуществото на задълженото лице. Тъй като отговорността на задълженото лице по тази норма е субсидиарна - приложима в случаите, в които в резултат на тези действия се стига до невъзможност за събиране на задълженията на юридическото лице, то това обстоятелство следва да бъде установено от приходния орган чрез допустими доказателствени средства.

Съдът приема, че първият и вторият елемент на отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК, се установяват от доказателствата по делото. Установено е, че жалбоподателят е управител на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 ДОПК, в периодите, за които са установени задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски, като задълженията са определени от самото дружество по основание и размер, с подаване на съответните декларации. Установена е също така и невъзможността да бъдат събрани задълженията на това дружество.

Не се установяват обаче другите елементи от хипотезата на приложената норма.

Органите по приходите са приели, че РЛ, в качеството си на управител и едноличен собственик на „***“ ЕООД, е теглил парични суми от банковите сметки на дружеството, които средства не били разходени за дейността на последното. Прието е, че жалбоподателят се разпоредил с изтеглените суми в своя полза или в полза на свързани с него лица, респ. че са налице плащания от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата, довело до намаляване на имуществото на дружеството и до невъзможност за изпълнение на възникналите задължения в хипотезата на чл.19, ал.2, т.1, пр.първо от ДОПК.

Съдът намира този извод за необоснован.

По смисъла на § 1, т. 5, б. „а“ от ДР на ЗКПО, скрито разпределение на печалбата са сумите, несвързани с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност или превишаващи обичайните пазарни нива, начислени, изплатени или разпределени под каквато и да е форма в полза на акционерите, съдружниците или свързани с тях лица.

В случая, от движенията по банковите сметки на дружеството се установява, че за периода на ревизията няма пренасочвани суми от фирмените сметки към лични банкови сметки на жалбоподателя, като обстоятелството, че с тези суми не са били заплатени установените по-късно публични задължения на дружеството, не означава управителят да се е разпоредил с тях в своя полза, респ., не се установява да е извършено скрито разпределение на печалбата.

Изводът на органите по приходите, че жалбоподателят се е разпоредил с парични средства на дружеството, в своя полза или в полза на свързани с него лица, се основава на констатацията за липсата на представени първични счетоводни документи и заведена счетоводна отчетност от страна на дружеството длъжник, от които да се установи, дали изтеглените от РЛ суми от банковите сметки на „***“ ЕООД, така и тези от личните му такива, са постъпили в касата на дружеството и са били използвани във връзка с осъществяваната от данъчно-задълженото лице дейност.

Съдът намира горния извод на приходните органи за опроверган, с оглед събраните в хода на настоящото производство доказателства, като този извод следва и от заключението на вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза. От последното се установява, че изтеглените от банковите сметки на дружеството суми /с изключение на сумата от *** лв./, са намерили отражение в счетоводството на „***“ ЕООД, респ. са осчетоводени като приход по дебита на счетоводна сметка 501 „Каса“. По отношение на сумите, изтеглени от РЛ от личните му банкови сметки, по които в периода 2019 г. – 2021 г. са постъпвали парични средства от клиенти на „***“ ЕООД, експертизата също потвърждава счетоводното им отразяване по счетоводна сметка 501. Тези изводи на вещото лице се основават на представените в хода на съдебното производство счетоводни документи, сред които е и хронологичен опис на сметка 501 „Каса“ за периода 2017 г. – 2020 г. Независимо, че последните не са били представени в хода на ревизията, а са приложени едва в хода на съдебното производство, съдът намира, че следва да ги кредитира, доколкото истинността на същите не е оспорена по реда на чл. 194 от ГПК, а и липсва съмнение относно авторството на счетоводните документи.

Така установеното по делото заприходяване на изтеглените суми в касата на дружеството несъмнено опровергава твърдяното от органите по приходите разпореждане с имущество на дружеството в лична полза, респ. сочените недобросъвестни действия от страна на управителя на дружеството.

Освен това, доказателствата по делото безспорно сочат, че през ревизираните периоди дружеството е осъществявало стопанска дейност, имало е наети работници, изплащало е трудови възнаграждения и се е разплащало с контрагенти, както по банков път, така и в брой, като по отношение на последното, сумите на извършените плащания за всяка една година в периода на ревизията, са установени в приетото по делото заключение.

При тези данни, съдът намира за опровергани изводите в РА, че изтеглените парични суми от банковите сметки на дружеството, представляват скрито разпределение на печалбата. Обстоятелството, че бившият управител на „***“ ЕООД е решил да осъществява стопанската дейност на дружеството с паричните постъпления от тази дейност, като извършва разплащания с контрагенти и работници за сметка на задълженията към държавния бюджет, не обосновава извод, че е налице „скрито разпределение на печалба“ по см. на §, 1, т.5, б. „а“ от ДР на ЗКПО, поради това липсва и основание за ангажиране отговорността на жалбоподателя за задълженията на юридическото лице по реда на чл.19, ал. 2 от ДОПК.

По изложените съображения, съдът намира, че в случая не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на управителя на дружеството по реда на чл.19, ал.2, т.1 от ДОПК, поради което ревизионният акт следва да бъде отменен, като издаден при неправилно приложение на материалния закон.

По отношение на разноските, претендирани от жалбоподателя, приложение следва да намери разпоредбата на чл.161, ал.3 от ДОПК, съгласно която, когато пред съда се представят доказателства, които е могло да бъдат представени в административното производство, представилата ги страна заплаща изцяло разноските по делото, независимо от неговия изход. Съдът намира искането за основателно, тъй като доказателствата, представени от жалбоподателя в хода на съдебното производство се явяват решаващи за изхода на същото и са могли да бъдат ангажирани още в хода на ревизията. Жалбоподателят не твърди наличието на пречки, които обективно да са го препятствали да представи тези доказателства в хода на ревизията. В случая не са налице и изключенията по чл. 155, ал. 3 и 4 ДОПК. Несъобразяването на новите доказателства от органите по приходите не се дължи на процесуални нарушения, а на пасивност в поведението на жалбоподателя, поради което същият следва да понесе изцяло тежестта за разноските по делото, независимо от неговия изход.

Ето защо, на основание чл.161, ал.3 от ДОПК, във вр. с чл.8, ал.1, вр. с чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата в размер на 9083 лв., съобразно материалния интерес по делото.

Водим от горното и на основание чл.160 и чл.161, ал.3 от ДОПК, съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-16000923004170-091-001/05.02.2024 г., издаден от органи по приходите към ТД на НАП-Пловдив, потвърден с Решение №475/20.12.2023 г., издадено от директора на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика“-Пловдив при ЦУ на НАП, с който е ангажирана отговорността на Б. И. П. по чл. 19, ал. 2 от ДОПК, в качеството му на управител на „Бовиста-С“ ЕООД, с ЕИК *** за задълженията на дружеството за данъци и задължителни осигурителни вноски в размер на 73 574,55 лева – главница, както и лихви в размер на 36268,58 лева.

ОСЪЖДА Б. И. П. от [населено място], [улица], [адрес], с [ЕГН], да заплати на Национална агенция за приходите, разноски по делото в размер на 9 083,72 лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.