№ 6
гр. София , 09.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ в публично
заседание на осемнадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Андрей А. Ангелов
Членове:Емил И. Дечев
Роси П. Михайлова
в присъствието на прокурора Лилия Владимирова Димитрова (СРП-София)
като разгледа докладваното от Емил И. Дечев Въззивно административно
наказателно дело № 20201100603385 по описа за 2020 година
Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.София, ………..2021г.
Софийски градски съд, Наказателно отделение, XIV -ти въззивен състав, в публично
съдебно заседание на осемнадесети януари май две хиляди и двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНДРЕЙ АНГЕЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЕМИЛ ДЕЧЕВ
2. мл. съдия РОСИ МИХАЙЛОВА
1
Секретар: Б. Гешева
Прокурор: Л. Д.
като изслуша докладваното от съдия Дечев ВАНД №3385 по описа на СГС за 2020 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
Производството е образувано по въззивна жалба на обвиняемия И. Г. П. срещу
решение от 29.10.2019 г. по НАХД № 11530/2017 г. по описа на СРС, НО, 23 състав, с което
обвиняемият е признат за виновен по повдигнатото му обвинение за извършено
престъпление по чл. 131, ал. 1, т.12 вр. чл. 130, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и на основание чл. 78а
от НК е освободен от наказателна отговорност като му е наможено административно
наказание „глоба“ в размер на 1000 лв., както и е осъден да заплати направените по делото
разноски.
Във въззивната жалба и допълнението към нея се поддържа, че решението е
незаконосъобразно, необосновано и неправилно, при съществени нарушения на
процесуалните правила и при явна несправедливост на наложеното наказание. Твърди се, че
обвинението не е доказано по безспорен начин и приетата за установена фактическа
обстановка не съответства на доказателствата. Предлага се решението да бъде отменено и
вместо него да бъде постановено оправдателно решение.
Въззивната жалба е подадена в предвидения в чл. 319, ал. 1 от НПК срок.
В съдебно заседание защитникът на обвиняемия П. - адвокат А. поддържа така
внесената въззивна жалба. Допълнително защитата предлага, предвид изтеклата
абсолютната давност за наказателно преследване, въззивният съд да прекрати воденото
срещу подзащитния ѝ наказателно производство.
Обвиняемият П. изрично моли, наказателното производство да бъде прекратено
поради изтеклата предвидена в закона абсолютна давност.
Прокурорът счита, обвинението е доказано по безспорен и категоричен начин.
Изразява становище, че е изтекла абсолютната давност за наказателно преследване за
предвиденото престъпление и с оглед изявлението на защитата и обвинямия, наказателното
производство следва да бъде прекратено.
Софийски градски съд, НО, XIV въззивен състав, като взе предвид въззивния
протест, становищата на страните, доказателствата по делото и сам служебно провери
изцяло атакуваната присъда на осн.чл.314 от НПК, намира за установено следното:
2
С решение от 29.10.2019 г., постановено по НАХД № 11530/17г. по описа на СРС,
НО, 23 състав, подсъдимият И. Г. П. е признат за виновен по обвинението за извършване на
престъпление по чл. 131, ал.1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 2, вр. ал 1 от НК за това, че на 13.05.2016
година, в гр.София, причинил на Д.Л.П. лека телесна повреда – нанесъл му удар с нож в
областта на коляното на левия крак от вътрешната страна, изразяваща се в порезна рана с
адаптирани равни ръбове, остри ъгли с дължина 0,7 см, което увреждане е реализирало
медико-биологичния признак болка и страдание, като деянието е извършено по хулигански
подбуди – на обществено място, без зачитане на обществените норми на поведение, без
конкретен личен мотив и без конкретна провокация, при демонстрация на безнаказаност и
пренебрежение на установените от закона правила. На основание чл. 78а от НК е освободен
от наказателна отговорност като му е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 1000 лв. На основание чл. 189, ал. 3 от НПК е осъден да заплати направените по
делото разноски в размер на 481, 71 /четиристотин осемдесет и един лева и седемдесет и
една стотинки/.
Разпоредбата на чл.80, ал.1, т.5 от НК предвижда, че наказателното преследване се
изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години вън от случаите
по чл. 80, ал. 1, т. 1-4. Следователно, когато престъпния състав, по който е повдигнато
обвинението, предвижда наказание до 1 г. лишаване от свобода или друго по-леко
наказание, наказателното преследване се изключва, ако не е било възбудено в продължение
на три години, като тази давност може да бъде спирана и прекъсвана на основанията,
предвидени съответно в чл. 81, ал. 1 и ал. 2 НК. Съгласно чл.81, ал.3 от НК наказателното
преследване се изключва независимо от спирането или прекъсването на давността по
предходния член, ако е изтекъл срокът, който надвишава с една втора срока, предвиден
чл.80, ал.1 от НК. Затова на осн. чл. 81, ал. 3 във вр с чл. 80, ал. 1, т. 5 НПК срокът на
абсолютната давност за наказателно преследване в настоящия случай е четири години и
шест месеца.
С оглед изложеното, съдът счита, че срокът на абсолютната давност за наказателно
преследване против подсъдимия по настоящото дело е изтекъл на 13.11.2020 г., т.е. след
произнасянето на обжалваното решение от СРС, 23 състав. Подсъдимият е направил
изрично волеизявление, че желае наказателното производство да се прекрати поради изтекла
абсолютна давност за наказателно преследване по чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК. В съдебно
заседание защитата му изрично потвърждава това желание на подсъдимия.
По отношение на съдебните разноски, въззивния съд намира за необходимо да
изложи следните съображения. Първо, съгласно изричната разпоредба на чл. 190, ал. 1 НПК,
разноските при прекратяване на настоящото производство следва да бъдат възложени в
тежест на държавата. Това правило се прилага независимо от основанието за прекратяване,
включително и ако се прилагат общите основания по чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК.
При тези обстоятелства въззивният съдебен състав счита, че на осн.чл.334, т.4 от
3
НПК обжалваното решение от 29.10.2019 г., постановено по НАХД № 11530/17 г. по описа
на СРС, НО, 23 състав, с което обвиняемият И. Г. П. е признат за виновен по обвинението за
извършване на престъпление по чл. 131, ал.1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 2, вр. ал 1 от НК следва
изцяло да се отмени и воденото против И. Г. П. наказателно производство по НАХД №
11530/17 г. по описа на СРС, НО, 23 състав и внахд №3385/20г. по описа на СГС, НО, XIV
въззивен състав следва да се прекрати на осн.чл.24, ал.1, т.3 от НПК.
РЕШИ:
Предвид изложеното и на осн.чл.334, т.4, вр.чл. 24, ал.1, т.3 от НПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ присъда от 29.10.2019 г., постановена по НАХД № 11530/17 г. по описа на
СРС, НО, 23 състав, с която обвиняемият И. Г. П. е признат за виновен по обвинението за
извършване на престъпление по чл. 131, ал.1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 2, вр. ал 1 от НК.
ПРЕКРАТЯВА наказателно производство по НАХД № 11530/17 г. по описа на СРС,
НО, 23 състав и внахд №3385/20г. по описа на СГС, НО, XIV въззивен състав, водено
против обвиняемия И. Г. П. за престъпление по чл. 131, ал.1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 2, вр. ал 1
от НК.
Решението подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от съобщението
пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: …………… ЧЛЕНОВЕ:1…………. 2……………
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5