№ 47
гр. В. П., 13.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, IV СЪСТАВ, ГО, в публично
заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Милена В. Хазарян
при участието на секретаря Женя С. Проданова
като разгледа докладваното от Милена В. Хазарян Гражданско дело №
20243610100726 по описа за 2024 година
Производството по делото е с правно основание чл. 344, ал.1, т1 и т. от
КТ.
Производството по настоящото дело е образувано по искова молба,
предявена от Г. В. И. срещу „Д.Г.С.“, Т.П. на „С.Д.П.“ Ш. за признаване на
уволнението на ищеца за незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на
предишната работа, поради незаконното уволнение.
1/ конститутивен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за
признаване на уволнението му за незаконосъобразно и отмяна на Заповед №
8/8.10.2024г. г. с която на основание чл. 328, ал. 1, т.2 от КТ е прекратено
трудовото правоотношение между страните, поради съкращаване на щата;
2/ конститутивен иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.2 от КТ за
възстановяване на ищеца на заеманата от него преди уволнението длъжност -
"специалист земеделие" в ответното дружество;
Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически
твърдения: че е работил при ответника от 29.6.2012година, като с
допълнително споразумение е бил преназначен на длъжност „Ръководител
производствено предприятие“, считано от 1.04.2015г. С допълнително
1
споразумение №2/12.01.2017 г. е преназначен на длъжност „Специалист
земеделие“, считано от 13.01.2017 г. С допълнително споразумение
№71/30.10.2018 г. е преназначен на длъжност „Лесничей“, считано от
01.11.2018 г. С допълнително споразумение №44/31.10.2023 г. е преназначен
на длъжност „Специалист земеделие“ в ТП ДГС „П.“, като му е определено
допълнителното възнаграждение за ПТС и ПО в размер на 37 %. Със Заповед
№8/08.10.2024 г. на Директора на ТП ДГС „П.“, трудовото му правоотношение
е било прекратено на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ. Осем месеца преди
тази дата, с Допълнително споразумение №49/01.12.2023 г. директора на ТП
ДГС „П.“ е направил опит да намали допълнителното възнаграждение за ПТС
и ПО от 37 % на 18%, като е последвал и отказ от страна на ищеца.. Ищецът
счита, че при прекратяване на трудовото му правоотношение, ответникът-
работодател е допуснал нарушения на трудовото законодателство, което води
до незаконосъобразността на цитираната заповед и предпоставя правния му
интерес от депозиране на исковата молба в съда. Обръща внимание, че
работодателят не е спазил закрилата по чл.333, ал.1, т.3 от КТ, тъй като
ищецът страда от захарен диабет, за което работодателят не е събрал
предварителна информация, съгласно изискванията на чл.1, ал.2 от
Наредба№5, за болестите, при които работниците, боледуващи от тях имат
особена закрила. Допълва, че са допуснати и нарушения, свързани с формата
на акта за прекратяване на трудовото правоотношение. В заповедта липсва
указание, относно срока и начина на обжалване на заповедта. Сочи се още, че
липсват елементите от състава по чл.328, ал.1, т.2 от КТ, както и че е налице
злоупотреба с право от страна на ответника.
С оглед на изложеното, ищецът сезира съда с искане да уважи предявената
искова претенция, като моли ответникът да бъде осъден да заплати
направените по делото разноски.
Ответникът счита, че изложената от страна на ищеца фактическа
обстановка не отговаря на действителната такава. Намира, че прекратяването
на трудовия договор не е извършено в нарушение на материалните норми,
нито пък при липса на елементите на състава по чл.328, ал.1, т.2 от КТ. Сочи
се още, че липсва и „злоупотреба с право“ по чл.8, ал.1 от КТ. Прекратяването
на трудовото правоотношение е настъпило въз основа на съкращаване на
щата, с оглед отпадане на необходимостта, поради икономически
съображения. Сочи се, че заповедта е връчена при законовите условия за това.
2
Предвид всичко изложено моли исковете да бъдат отхвърлени като
неоснователни и недоказани. Претендира разноски.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства - по
отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа страна:
Не се спори по делото, че страните са били в трудово правоотношение,
възникнало на 29.06.2012 г. по силата на сключен Трудов договор №
7/29.06.2012 г., приобщен към доказаталествения материал, като ищецът е
заемал длъжността "Заместник директор". С допълнително споразумение е
бил преназначен на длъжност „Ръководител производствено предприятие“,
считано от 1.04.2015г. С допълнително споразумение №2/12.01.2017 г. е
преназначен на длъжност „Специалист земеделие“, считано от 13.01.2017 г. С
допълнително споразумение №71/30.10.2018 г. е преназначен на длъжност
„Лесничей“, считано от 01.11.2018 г. С допълнително споразумение
№44/31.10.2023 г. е преназначен на длъжност „Специалист земеделие“ в ТП
ДГС „П.“, като му е определено допълнителното възнаграждение за ПТС и
ПО в размер на 37 %. Със Заповед №8/08.10.2024 г. на Директора на ТП ДГС
„П.“, трудовото му правоотношение е било прекратено на основание чл.328,
ал.1, т.2 от КТ, поради съкращаване на щата.
Представено е личното трудово досие на ищеца, в съдебно заседание е
представена и трудовата книжка на лицето, видно от която е, че последната
месторабота на ищеца е била в ответното дружество, като датата на
прекратяване е 8.10.2024г.
Видно от приобщените по делото писмени документи, Г. И. страда от
неинсулинозависим захарен диабет без усложнения, считано от 16.02.2021 г.
Съгласно писмо изх.№11.00-47#1/17.12.2024 г. на директора на РЗОК - Ш.,
информация за тези факти са вписани в регистрите на Интегрираната
информационна система на НЗОК, като И. е включен в диспансерния регистър
на д-р Ж.П.С. - личен лекар на лицето, считано от 26.04.2000 г., с МКБ Е11.9 -
неинсулинозависим захарен диабет без усложнения. Към писмото на РЗОК -
Ш. са приложени Справка за извършените прегледи от изпълнители на
специализирана медицинска помощ с МКБ Е11.9, както и Справка за
изписаните лекарства за МКБ Е 11.9 на ищеца. От Справката за извършените
3
прегледи от изпълнители на специализирана медицинска помощ с МКБ Е11.9
е видно, че на И. регулярно се извършват прегледи от лекар специалист по
ендокринология, като последния такъв е извършен на 30.08.2024 г., като
диагнозата му е потвърдена. Видно от Справката за изписаните лекарства за
МКБ Е 11.9, считано от 16.07.2021г.
до момента на издаването на справката, на И. са предписвани редовно
лекарствени продукти за заболяването му, като същите са отпускани от аптеки
в гр.Ш.. В унисон с тези доказателства са и амбулаторен лист №242433029C2F
от 30.08.2024 г. и рецептурна книжка на хронично болния, заверена в РЗОК -
Ш. на 15.01.2021 г.
От показанията на допуснатия по искане на ответната страна свидетел –
инж. Рина Димитрова става ясно, че към момента на прекратяване на
трудовото правоотношение с ищеца, същият не е бил запитан дали страда от
някоя от болестите, фигуриращи в наредба 5/л.90./ Зададен е въпрос дали има
да каже нещо в своя защита.
От приложено писмено доказателство/л.67/, е видно, че при провеждане на
периодични медицински лабораторни изследвания, касаещи периода 2022 –
2025г., лицето Г. В. И., в качеството си на служител на ТП ДГС „П.“ не
фигурира в подадения от работодателя към „Служба по трудова медицина“
списък на лицата, за организация и провеждане на изследванията, поради
което и той не се е явил. През 2024година изобщо не е постъпвало искане за
провеждане на изследвания на служителите при ответното дружество.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ възприе
следните изводи от правна страна:
Съдът намира производството по предявените искове с правно основание
чл. 344, ал.1, т.1, 2 от КТ за процесуално допустимо. Исковата молба е
депозирана в съда на 31.10.2024 г. Съгласно разпоредбата на чл. 358, ал.1, т.2
от КТ, исковете за отмяна на уволнение се подават в двумесечен срок от деня
на прекратяването на трудовото правоотношение, което в настоящия случай е
станало с връчването на заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение на 07.10.2024г./налице е противоречие между датата на
връчване на заповедта и датата на издаването й-8.10.2024г. – л.3 към
отговора на им/., следователно исковата молба се явява подадена в срок и
съдът дължи произнасяне по същество на спора досежно законосъобразността
4
на уволнението. В заповедта за уволнение като основание за прекратяване на
трудовото правоотношение на ищцата е посочено съкращаване на щата, на
основание чл. 328, ал.1, т.2 от КТ.
Съдът отчита обстоятелството, че дори и да е налице необходимост от
съкращаване на щата, то съгласно приложените и приобщените писмени
доказателства става ясно, че ищецът страда от неинсулинозависим захарен
диабет без усложнения, считано от 16.02.2021 г. Захарната болест е сред
изчерпателно изброените в Наредба № 5 от 20.02.1987 г. за болестите, при
които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333,
ал. 1 от Кодекса на труда (ДВ бр. ЗЗ/87 г.). С оглед установеното, съдът
намира, че ищеца към датата на връчването на заповедта за уволнение, към
който момент се отнася и закрилата по чл. 333 КТ, обективно е страдал от
заболяване - захарен диабет, включено в Наредба № 5/1987 г., поради което
същият се е ползвал с предварителна закрила при уволнение, на основание чл.
333, ал. 1, т. 3 КТ. По делото не е спорно, че преди да прекрати трудовото
правоотношение на ищеца, работодателят не е поискал предварително
разрешение на Инспекцията по труда, съгласно изискванията на закона. Не е
изискано и мнение на ТЕЛК. По делото не се оспорва обстоятелството, че
ищеца не е уведомил работодателя, че страда от това заболяване, т.к. към
момента на постъпване на работа същият не е бил диагностициран. Диагноза
захарен диабет е поставена на ищеца през месец февруари 2021 г., видно от
писмените доказателства. При прекратяване на трудовото правоотношение,
обаче, работодателят не е направил всичко необходимо, за да се снабди с
предварителна информация за здравословното състояние на ищеца.
Обстоятелството, че ищеца не е декларирал, че страда от захарен диабет към
момента на сключване на трудовия договор, е ирелевантно в случая, доколкото
за прилагането на закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ е достатъчно към
момента на връчване на заповедта за уволнение работникът обективно да
страда от заболяване по цитираната наредба, независимо дали работодателят е
знаел за това. / В този смисъл са и постановените от ВКС по реда на чл. 290
ГПК решения, а именно: решение № 853/17.12.2010 г. по гр. д. № 767/2010 г.,
ІV гр. о.; решение № 61/02.04.2015 г. по гр. д. № 4165/2014 г., ІІІ гр. о.;
решение № 247/23.06.2011 г. по гр.д. № 960/2010 г., ІІІ гр. о.; решение №
615/02.11.2010 г. по гр. д. № 852/2009 г., ІV гр. о.; решение № 355/17.06.2010 г.
по гр. д. № 477/2010 г., ІV гр. о. и др./. Отделно от това, за да е
5
законосъобразно извършено уволнението на посоченото в заповедта
основание по чл. 328, ал.1, т.2 от КТ, трябва да е проведен подбор между
всички служители, заемали длъжности, по критериите посочени в закона в
разпоредбата на чл. 329 от КТ . По делото не са събрани доказателства, от
които да се установи че е извършен подбор от страна на работодателя. При
това положение, съдът не може да формира извод, дали е бил извършен
законосъобразен подход. Критериите за подбор са професионалната
квалификация и нивото на изпълнение на възложената работа. Двете
изисквания са дадени кумулативно, т.е. трябва да се изследват и двата
критерия. Квалификацията по смисъла на чл. 329, ал. 1 КТ е обективен факт.
Тя включва притежаваното от работника или служителя образование по
съответната специалност, степен на образование, както и наличие на
допълнителна професионална квалификация, установена по съответния ред.
За разлика от този критерий, качеството на работа се изразява в преценката на
работодателя за точното, качествено и ефективно изпълнение на трудовите
задължения - Решение № 14/10.02.2010 г. по гр.д. № 4322/2008 г. на ВКС, III
г.о. В настоящия случай, ответникът не обори факта за извършването на
законосъобразен подбор, следователно не е налице законосъобразно
извършване на процедура, съобразно изискванията на чл. 329 от ГПК.
Доколкото се поставя въпрос по твърдението на дружеството – ответник,
за умишлено въвеждане в заблуждение от страна на ищеца, че не страда от
заболяване, за което се предвижда закрила/сочи се и практика на ВКС/. По
съответното твърдение съдът приема, че факти за умишлено въвеждане на
работодателя в заблуждение няма, тъй като към момента на постъпване на
работа, лицето все още не е страдало от посоченото заболяване, а
задължението на работодателя е да изиска сведения от работника към момента
на уволнението. В тази връзка съдът се позовава на Наредба № 5 от 1987
година и конкретно на нормата на чл. 1, ал.2 от същата, според която
работодателя е задължен да събере предварителна информация от
работниците, дали страдат от посочените там заболявания, и то преди да
наложи дисциплинарната санкция. Следователно относимият правен въпрос в
случая е отменя ли се задължението на работодателя по чл. 333, ал. 1 КТ, да
изиска сведения от работника дали не попада под закрилата на Наредба №
5/87 г. към момента на уволнението, ако в предходен, отдалечен във времето
момент работникът е заявил, че не страда от съответните заболявания и дали
6
действително е налице недобросъвестно поведение от страна на работника/
служителя. Отговорът на този въпрос е плод на установена вече практика на
ВКС и в нея се сочи, че когато приема, че изключение от обективния характер
на закрилата има само в случай, че работникът умишлено е въвел
работодателя в заблуда, че не страда от заболяване, за което се предвижда
закрила, съдът има предвид случаи, в които работникът при искане на
работодателя изрично заявява, че не страда от подобно заболяване, а използва
неговото съществуване за атакуване на работодателски акт или за друга
изгода. Разглежданият случай не е такъв и това обстоятелство недвусмислено
се установява от представените по делото доказателства.
От наличното по делото Трудово досие на ищеца става ясно, че той е
клинично здрав – вж.л.258/отговор на и.м/, но Картата на предварителен
медицински преглед е от 20.04.2010 година, или далеч преди датата на
уволнението.Също прави впечатление, че по делото е приложен обобщен
анализ на здравното състояние на работниците и служителите – /л.288/, по
който обаче липсва конкретика спрямо отделен работник, или служител.
Именно поради липсата на яснота и конкретика, се проявява и задължението
на работодателя, да събере предварителни данни за здравословното състояние
на работника, който подлежи на уволнение.Установено по делото е обаче, че
уволнителната процедура не е била съпътствана с това, при все, че то се явява
задължение на самия работодател. Ето защо, нарушавайки нормата на чл. 1,
ал.2 от Наредба № 5 от 1987 година, дружеството – ответник прави опит да
черпи права от свое неправомерно поведение. Разпоредбата на чл. 1, ал.1, т.6
от Наредбата е категорична, че заболяването "Захарен диабет" е сред
болестите, изискващи намесата на местната Инспекция по труда, респективно
нейно разрешение да започне процеса на уволнение. Извода за наличието на
болестта е подкрепен от събраните писмени доказателства. Установената, а и
константна практика на ВКС дава основание да се приеме, че закрилата има
обективен характер и се прилага независимо от това дали работодателят е бил
уведомен за заболяването на работника, или служителя и дали са представени
медицински документи за него. За работника /служителя не съществува
задължение да уведомява работодателя си предварително за наличието на
болести, даващи право на закрила, или да представя съответните документи.
Принципът за обективния характер на закрилата има изключение само в
случай, че работникът съзнателно укрие съществуващо заболяване, а това в
7
този случай не е така. Също според практиката на ВКС, се определя и
момента, към който следва да е налице закрилата – това е връчването на
заповедта за уволнение, т.е. моментът, към който правото на работодателя да
прекрати трудовото правоотношение е породило действие с достигането на
писменото изявление до адресата. Това е правнорелевантният момент, към
който следва да се преценява законността на изявлението - моментът, към
който следва да се извършва преценката съществувало ли е потестативното
право и надлежно ли е упражнено то, включително и дали е преодоляна
закрилата по чл. 333, ал. 1 КТ. Даденото от Инспекцията разрешение за
уволнение, или отказ са задължителни за работодателя, а в случая такива по
делото липсват. Нормата на чл. 333 от КТ е императивна и нарушаването й
опорочава процедурата по закрилата при уволнение. Преди да поиска
разрешение за уволнението от инспекцията по труда, работодателят е длъжен
да поиска мнението на ТЕЛК относно здравословното състояние на
предвидения за уволнение работник или служител, който е трудоустроен или
страда от заболяване по Наредба № 5/87 г., и да приложи решението на ТЕЛК
към искането до инспекцията по труда. Както липсата на разрешение от
инспекцията по труда, когато са налице предпоставките на чл. 333, ал. 1 КТ,
така и липсата на мнение на ТЕЛК в случаите на трудоустрояване и
заболяване по Наредба № 5, води до нарушаване на предварителната закрила
по чл. 333, ал. 1 КТ и съгласно чл. 344, ал. 3 КТ е основание за отмяна на
уволнението, без да се разглежда спорът по същество.
Сочената от ответника съдебна практика/посочена в писмените бележки –
определение 5135/12.11.2024г./, всъщност е в унисон с гореизложените правни
изводи, доколкото се сочи в съдебния акт, че единствено умишленото
премълчаване на наличието на някое от заболяванията, които са
регламентирани в сочената наредба, и то след предприети действия от страна
на дружеството работодател да се информира, относно състоянието на
служителя или работник, на когото предстои уволнение, към датата на
прекратяване на трудовото правоотношение, може да обуслови извод за
недобросъвестност на работника, или служителя.
Предвид изложеното, след цялостна преценка на събраните по делото
доказателства, съдът намира, че не е спазено изискването за предварителна
закрила по чл. 333 от КТ, поради което и заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение на ищеца е незаконосъобразна. Предвид
8
изложеното, предявеният конститутивен иск с правно основание чл. 344, ал. 1,
т. 1 от КТ за признаване на уволнението на ищеца за незаконосъобразно и
отмяна на Заповед № 8/8.10.2024 г., с която на основание чл. 328, ал. 1, т.2 от
КТ е прекратено трудовото правоотношение между страните, се явява
основателен и следва да бъде уважен.
Основателността на първия кумулативно съединен иск, обуславя
основателност и на обусловения от него иск по чл. 344, ал.1, т.2 от КТ за
възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност
"специалист земеделие" в ответното дружество.
С оглед изхода на спора, ответното дружество следва да бъде осъдено да
заплати на ищеца направените по делото разноски, съобразно представения
списък с разноските по чл. 80 от ГПК, приложен по делото, в размер на 930,00
лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.
С оглед уважаване на исковете, ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт и държавна такса по
неоценяемите искове по чл. 344, ал.1, т.1 и 2 от КТ- по 80,00 лева за всеки иск,
както и сумата на заплатения от бюджета на съда депозит за съдебно-
счетоводна експертиза в размер на 200,00 лева, на основание чл. 78, ал.6 от
ГПК.
Мотивиран от така изложените съображения, Районен съд – В. П.,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО и ОТМЕНЯ уволнението извършено със
Заповед № 8/8.10.2024 г., издадена от Директора на Д.Г.С.“, Т.П. на „С.Д.П.“
Ш., Булстат ................, със седалище и адрес на управление – гр. В. П., ул.“С.
В.“10, представлявано от Директора – Р.С.Г., с която е прекратено трудовото
правоотношение на ищеца Г. В. И. ЕГН **********, на основание чл. 344,
ал.1, т.1 от КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА Г. В. И., ЕГН **********, на заеманата преди
уволнението длъжност - "специалист земеделие" в "Д.Г.С.“, Т.П. на „С.Д.П.“
Ш., представлявано от Директора – Р.С.Г., на основание чл. 344, ал.1, т.2 от КТ.
ОСЪЖДА Д.Г.С.“, Т.П. на „С.Д.П.“ Ш., Булстат ................, със седалище и
адрес на управление – гр. В. П., ул.“С. В.“10, представлявано от Директора –
9
Р.С.Г., ДА ЗАПЛАТИ на Г. В. И., ЕГН **********, сумата от 930,00
/осемстотин/ лв., представляваща сторени съдебно-деловодни разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Д.Г.С.“, Т.П. на „С.Д.П.“ Ш., Булстат ................, със седалище и
адрес на управление – гр. В. П., ул.“С. В.“10, представлявано от Директора –
Р.С.Г., ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС
– В. П., сумата от 160,00 /сто и шестдесет/ лева, представляваща дължима
държавна такса по уважените искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, и т.2
от КТ и сумата от 200,00 /двеста/ лева - депозит за вещо лице по приетата
съдебно-счетоводна експертиза, платен от бюджета на съда, на основание чл.
78, ал.6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Окръжен съд
– Ш., в двуседмичен срок, считано от 13.03.2025 г., на основание чл. 315, ал. 2
от ГПК.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото, заедно
със съобщението за постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – В. П.: _______________________
10