№ 364
гр. гр. Лом, 20.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ШЕСТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Лилия Й. Любенова Димитрова
при участието на секретаря Моника Ц. Василева
в присъствието на прокурора Н. Г. К.
като разгледа докладваното от Лилия Й. Любенова Димитрова Гражданско
дело № 20251620100524 по описа за 2025 година
Делото е образувано по предявен осъдителен иск от М. Й. К. с ЕГН
********** от гр. *********, срещу *********, представлявана от *********,
с правна квалификация по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ вр. чл. 86 ЗЗД - за
присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие
на прекратено наказателно производство на осн. чл. ***** НПК, поради това,
че деянието не е извършено от лицето, като се иска да бъде постановено
съдебно решение, с което да бъде осъдена ********* (*********) да заплати
на М. Й. К. с ЕГН ********** сумата от 10000 лв. /десет хиляди лева/,
представляваща обезщетение за причинени неимуществените вреди
вследствие незаконно обвинение за престъпление по ********* от НК по ДП
№ *****г. по описа па ГДБОП - *********, pecп. пр.пр. № *****г. на
Специализирана прокуратура, преобразувано под пр. пр. № СП ***** г. на
Окръжна прокуратура Монтана, респ. ДП № *****г. по описа на сектор *****
при ГДБОП - МВР *****, ведно със законната лихва върху сумата от 10000 лв.
от датата на исковата молба – 13.03.2025г., до окончателното изплащане на
вземането.
В исковата молба се твърди, че ищецът през 2021г. е бил привлечен като
обвиняем, за престъпление по ********* от НК по ДП № *****г. по описа на
*********, пр.пр. № *****г. на Специализирана прокуратура, преобразувано
под пр.пр. № СП *****г. на Окръжна прокуратура Монтана, респ. ДП №
*****г. по описа на сектор ***** при ГДБОП, *****, като е бил задържан за
24 часа със заповед на *********, след това е задържан за 48 часа с
постановление на наблюдаващия прокурор. Впоследствие е внесено искане за
вземане мярка за неотклонение „задържане под стража“, а с определение от
1
*****г. по ЧНД № *****г. на Специализиран наказателен съд гр. София по
отношение ищеца е взета мярка за неотклонение „домашен арест“, която
последният е изтърпял повече от ***** месеца. Впоследствие МНО е
изменена в „парична гаранция“.
В исковата молба се твърди, че преди ищецът да бъде привлечен в
качеството на обвиняем по цитираното наказателно производство в дома му
било извършено *********, като ищецът бил с поставени белезници и бил
видян от поне ***** човека - негови приятели и съседи.
В исковата молба се сочи, че с влязло в сила постановление от
29.02.2024г. на ********* от ОП Монтана производството по пр. пр. № СП
*****2г. на ОП Монтана, респ. ДП № *****г. по описа на сектор ***** при
ГДБОП, ***** е прекратено на основание чл. ***** от НПК, съгласно която
прокурорът прекратява наказателното производство, когато намери, че
обвинението не е доказано, въпреки, че съгласно чл. 219, ал. 1 от НПК
привличането на обвиняем следва да е след събиране на достатъчно
доказателства за виновността на едно лице.
Сочи се от ищеца, че от незаконното обвинение по посочения от НК
състав последният е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в
следното: продължителността на досъдебното производство - от привличането
му като обвиняем – повече от две години, задържане за 24 часа (със заповед на
*********), задържане за 48 часа (с постановление на наблюдаващия
прокурор), налагане на МНО „домашен арест“ повече от ***** месеца, година
и половина наложена МНО „парична гаранция“, вследствие на което ищецът е
изживял негативни психически изживявания (веднага след задържането му
*********, което продължава и към момент;а на депозиране на исковата
молба, преживял е срам, унижение и неудобство пред лицата от близкия
семеен и приятелски кръг, както и в обществото; настъпила е промяна в
поведението на ответника - ********* за времето, през което е бил с мярка за
неотклонение „домашен адрес“ – ***** месеца, и не е могъл да работи и да си
покрива ежедневните разходи за храна, ток, отопление и т.н.).
Ищецът е посочил в исковата си молба, че оценява компенсирането на
психическите негативни преживявания и понесеното неудобство от
наложените ограничения и унижения на 10000 лв.
Претендират се разноски, вкл. на адвокатския хонорар на осн. чл. 38, ал. 2
вр. ал. 1, т. ЗА.
Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил от ответника. В
същия се сочи, че предявеният иск е процесуално допустим, но по същество е
неоснователен. Сочи се, че действително на ищеца било повдигнато
обвинение по ДП № *****г. по описа на ГДБОП – *********, респ. пр.пр.
*****г. на Специализираната прокуратура, впоследствие - пр.пр. № СП
*****2г. на ОП Монтана, като било образувано ДП № *****г. на сектор *****
при *********, за престъпление по ********* от НК. С постановление на
Специализираната прокуратура от *********г. било образувано посоченото
наказателно производство за това, че за времето от 2015г. на територията на
обл. Монтана и цялата страна е създадена организирана престъпна група -
2
структурирано трайно сдружение от повече от три лица, с цел да извършват
съгласувано престъпления по ********* от НК, за които е предвидено
наказание лишаване от свобода повече от три години, като групата е
създадена с користна цел, получаване на доходи от престъпна дейност -
престъпление по чл. ***** и ***** от НК. Твърди се, че били извършени
множество действия по разследването, вкл. разпити на свидетели, приобщени
били писмени доказателства и други. Релевира се, че исковите претенции на
ищеца за обезщетение за претърпените неимуществени вреди са именно
вследствие незаконното обвинение и мерки за неотклонение по образуваното
и водено ДП № *****г. по описа на *********, респ. пр.пр. *****г. на
Специализираната прокуратура, а впоследствие пр.пр. № СП *****2г. на ОП
Монтана, ДП № *****г. на сектор ***** при *********, за престъпление чл.
***** и ***** от НК.
Поддържа се, че предявеният иск за неимуществени вреди се явява
недоказан, т.к. липсват доказателства, които да сочат, че действията на
органите на ********* са в пряка причина връзка с твърдените от ищеца
претърпени морални вреди. Твърди се, че същият не е посочил доказателства,
които да показват, че с действията си органите на ********* са станали
причина за изживените от него душевно безпокойство и стрес. Недоказани
според прокуратурата са твърденията на ищеца за влошено психическо
състояние - не са представени никакви медицински документи, които да
удостоверяват влошено психическо състояние за периода, за който ищецът
твърди, че е претърпял стрес, раздразнителност и неудобство пред близките
си. Сочи се, че в тежест на ищеца е да докаже твърдените вреди,
непосредствената им връзка с обвинението за престъпление от общ характер,
както и техния размер.
Ответникът оспорва изцяло иска за обезщетяване на неимуществени
вреди и по размер като изключително завишен и неотговарящ на твърдените
от ищеца вреди, на икономическия стандарт на Република България и на
съдебната практика по искове с правно основание чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ, вкл. и
тези на ЕСПЧ. Извършено е позоваване на съдебна практика. Сочи се, че
следва да се преценят и обстоятелствата, че по цитираното досъдебно
производство за престъпление чл. ***** и ***** от НК от момента на
образуването му до прекратяването му не е водено само срещу ищеца, а и
срещу още ***** лица, чието поведение и това на процесуалните им
представители също е било от значение за продължителността на
наказателното производство. Също така наказателното производство срещу
ищеца е приключило само с досъдебната фаза.
Ищецът, сочи ответникът, не е ангажирал доказателства за претърпените
негативни последици, както и те да са в пряк резултат от повдигнатото
обвинение за престъпление по чл. 321 от НК.
Иска се съдът да приеме, че предявената претенция за обезщетение от
10000 лева е неоснователна и неотговаряща на принципа, заложен в
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и трайната съдебна практика, поради което е
отправена молба към съда за отхвърляне на така предявения иск за
3
неимуществени вреди, като изцяло недоказан с всички произтичащи от това
законни последици.
В откритото съдебно заседание ищецът се явява лично и с адв. Р.Б. от
МАК, като поддържат иска.
Ответникът в съдебно заседание оспорва иска и представя писмена
защита, в която е изложил своите съображения и доводи.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени и гласни доказателства.
Съдът като анализира и прецени доказателствата по делото
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
От приложените по делото заверени преписи от материалите по ДП №
*****г. по описа на ГДБОП – *********, респ. пр.пр. *****г. на
Специализираната прокуратура (СП), впоследствие - пр.пр. № СП *****2г. на
Окръжна прокуратура (ОП) Монтана, ДП № *****г. на сектор ***** при
*********, впоследствие – ДП *****г. на *****, пр.пр.*********г. на Районна
прокуратура Монтана, се установи, че цитираното досъдебно производство е
било образувано по реда на ***** от НПК с постановление на прокурор от СП
от *********г. за това, че „за времето от 2015г. и понастоящем на територията
на обл. Монтана и на цялата страна е създадена организирана престъпна група
- структурирано трайно сдружение от повече от три лица, с цел да извършват
съгласувано престъпления по ***** от НК, за които е предвидено наказание
„лишаване от свобода“ повече от три години, като групата е създадена с
користна цел /получаване на доходи от престъпна дейност/ - престъпление по
чл.********* от НК“. Разследването е било възложено на ГД „БОП“.
На 06.12.2021г. е отправено искане по реда на чл. 161, ал. 1 НПК от
прокурор при СП до Специализирания наказателен съд за разрешение за
извършване на действие по разследването „*********“ на лицето М. Й. К.. С
определение № 1526/07.12.2021г. по ЧНД 20211050203948/2021г.
Специализираният наказателен съд е разрешил по ДП № *****г. на ГД „БОП“
да се извърши претърсване на лицето М. Й. К. и изземване на намиращи се в
него предмети, книжа, компютърни информационни системи, съдържащи
информационни данни или чието съдържание е забранено от закона.
С актове от същата дата на прокурор от СП, отправени до
Специализирания наказателен съд, е поискано да бъде дадено по реда на чл.
161, ал. 1 НПК разрешение да бъде извършено ********* съответно в
жилище, находящо се в *********, обитавано от М. К., и на лек автомобил
марка и модел „*********“ с рег. № *********, ползван от М. К.. С
определение от 07.12.2021г. по ЧНД 20211050203950/2021г.
Специализираният наказателен съд е разрешил да бъде извършено *********
в горепосочения недвижим имот, а с определение от същата дата по ЧНД
20211050203956/2021г. не е разрешил да се извърши ********* в посоченото
МПС, ползвано от ищеца в настоящото производство.
По делото се установи (от приложените заверени материали в том 4 от
ДП), че на *********г. на М. К. бил извършен обиск в помещение, намиращо
4
се в *********, като не били намерени вещи, предмети, книжа и забранени за
притежание от закона и такива имащи отношение към воденото ДП. Обискът,
видно от съставения протокол, е започнал в 06:10ч. и е завършил в 06:30ч.
На същата дата между 06:35ч. и 07:45ч. било извършено и ********* с
разрешение на съда в имот в *********, като при провеждане на действието
по разследване е присъствал и ищеца по настоящото дело. Съставен бил и
фотоалбум.
От материалите, намиращи се в приложения том 5 от ДП, се установи, че
на същата дата между 07:50ч. и 08:50ч. било извършено ********* в
неотложен случай в лек автомобил марка и модел „*********“ с рег. №
*********, ползван от М. Й. К.. Бил съставен протокол за приложения способ
за разследване, който е внесен за одобрение по реда на чл. 162, ал. 2 НПК с
искане на прокурор от СП от *********г. С определение от същата дата,
постановено по ЧНД 4052/2021г. по описа на Специализирания наказателен
съд протоколът от действието по разследване, извършено в неотложен случай,
е одобрен.
От материалите в приложения по настоящото дело том 3 от ДП се
установи, че на *********г. в 09:20ч. със заповед за задържане на ГД „БОП“
по реда на ЗМВР М. Й. К. бил задържан за 24 часа в ***** при ОДВМР
Монтана. На същата дата видно от приложения протокол за личен обиск по
реда на ЗМВР на ищеца бил извършен личен обиск, като били иззети 2 броя
връзки за обувки. Видно от разписката К. е получил екземпляр от протокола за
личен обиск, извършен по реда на ЗМВР. В 17:25ч. на *********г. ищецът бил
освободен, което се установи от вписаното в разписката към заповедта за
задържане.
На *********г.в 17:35ч. от гл. разследващ полицай при ГД „БОП“ на М.
К. в присъствието на защитник – адвокат от МАК, било предявено
повдигнатото обвинение с постановление за привличане на обвиняем (без
посочена „дата на съгласуване“ - на повдигане на обвинението), за това, че на
неустановена дата в началото на месец януари 2015г. до *********г. на
територията на *********, е участвал в организирана престъпна група (ОПГ)
по смисъла на чл. 93, т.20 НК – структурно трайно сдружение на повече от три
лица, с цел да извършват съгласувано в страната престъпления по чл. 252 НК,
за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години с
ръководител *********, като групата е създадена с користна цел /получаване
на доходи от извършена престъпна дейност/ - престъпление по чл. 321, ал. 3,
пр. 2, т. 2 вр. ал. 2 НК.
На същата дата е проведен и разпит на обвиняемия по ДП М. К., който е
приключил в 17:55ч., видно от съставения протокол.
С постановление от *********г. на прокурор от СП М. К. бил задържан за
72 часа за довеждането му пред съд, считано от часа на предявяване на
обвинението му на *********г. с оглед искане за налагане на мярка за
неотклонение (МНО) „задържане под стража“.
Постановлението е предявено на *********г. в 18ч. в присъствието на
5
защитника на К..
Ищецът е попълнил и представил по горецитираното ДП декларация за
семейно и материално положение от *********г. (в приложения том 3). В
същата е посочил, че е *****, че не притежава движимо и недвижимо
имущество и не реализира доходи от трудова дейност и пенсия.
Видно от материалите по делото (том 1 от заверените преписи от ДП)
било внесено искане за вземане на МНО „задържане под страна“ на *****има
обвиняеми по воденото ДП, сред които и ищеца по настоящото дело. По това
искане било образувано ЧНД ***************г. по описа на
Специализирания наказателен съд. С протоколно определение от *****г.,
постановено по делото, по отношение на М. К. била взета МНО „домашен
арест“, която да се изпълнява на адреса му в *********.
С постановление от 24.03.2022г. на прокурор от СП на М. К. била
наложена забрана да напусна пределите на Р.България, освен с разрешение на
прокурора, на осн. чл. 68 НПК. Същата е връчена на последния на 14.04.2022г.
видно от материалите в том 15 ДП, представени по настоящото производство.
С протоколно определение от 30.03.2022г. по ЧНД 20221050201062/2022г.
по описа на Специализирания наказателен съд наложната на К. МНО
„домашен арест“ била изменена в парична гаранция в размер на *****лв., като
бил определен 10-дневен срок за внасянето й, който тече от влизане в сила на
определението. Срещу този съдебен акт била депозирана въззивна жалба от
служебния защитник на К. срещу размера на определената гаранция. По
същата било образувано ВЧГД 20221010600083/2022г. по описа на Апелативен
специализиран наказателен съд, който с протоколно определение от
07.04.2022г. е изменил определението на Специализирания наказателен съд и
е намалил размера на определената гаранция от *****лв. на *****лв.
След настъпили законодателни промени от 2022г. и закриването на СП,
делото било подсъдно на ОП Монтана, където същото е образувано като
пр.пр. № СП *****2г., ДП № *****г. по описа на сектор ***** на ГД „БОП“,
*****.
С постановление от 25.09.2023г. на прокурор от ОП Монтана по
посоченото ДП била отменена наложената мярка за процесуална принуда
„забрана за напускане на пределите на Република България“ по отношение на
М. К..
Предвид изтичането на предвидените в НПК срокове с постановление от
02.10.2023г. на ОП Монтана била отменена наложената МНО „гаранция“ в
размер на *****лв.
На 12.12.2023г. материалите по делото били предявени на К. и неговия
защитник, за което бил съставен нарочен протокол за предявяване на
разследването.
Видно от материалите по ДП в хода на същото са извършени редица
действия по разследването – ********* по реда на чл. 161 НПК, оглед на
веществени доказателства, изготвени са експертизи, изискани и приобщени
са справки по реда на чл. 159 НПК, вкл. такива от мобилни оператори, от
6
Агенция по вписванията, от НАП, от нотариуси, от Община ********,
проведени са разпити на свидетели, вкл. пред съдия, както и на обвиняеми,
приложен е способът за разследване разпознаване на лица, както и СРС,
изготвени са ВДС, дадени са разрешения по реда на ЗКИ, приобщени са
множество писмени документи и др. Събрани са голям обем материали. Част
от тях не касаят ищеца по настоящото дело, а са във връзка с други лица,
привлечени като обвиняеми по същото ДП.
Приложено е по делото с исковата молба (а и в материалите, изискани и
представени от Районна прокуратура Монтана) постановление от 29.02.2024г.
на прокурор от ОП Монтана. В същото прокурорът е приел, че от събраните
по делото доказателства не може да се установят основни елементи от
обективна страна да е осъществен състава на деянието по чл.321 от НК.
Предвид горното на основание чл. 199, ал.1 вр. с чл. 243, ал.1, т.2 от НПК с
цитираното постановление е прекратено частично наказателното
производство по ДП *****г. по описа на сектор ***** при ГДБОП - МВР,
пр.пр.№ СП *****2г. на ОП Монтана, водено срещу посочените в същото
*****има обвиняеми, сред които и М. Й. К., за престъпление по чл. 321, ал.3,
пр.2, т.2 вр с ал.1 от НК.
Осъществен е последващ служебен контрол от страна на Апелативна
прокуратура София, като с постановление от 23.04.2024г. прокурор от
посочената прокуратура е потвърдил постановлението за частично
прекратяване на наказателното производство от 29.02.2024г. по пр.пр. №
*****2г. по описа на ОП Монтана.
С постановлението на ОП Монтана от 29.02.2024г. делото е изпратено по
компетентност на Районна прокуратура Монтана, като на 30.04.2024г. е
разпределено на прокурор от посочената прокуратура.
Към материалите по ДП е приложена справка от НСлС. Същата е от
м.11.2020г. и видно от нея не са установени данни за образувани и
неприключени наказателни производства за М. К. към онзи момент.
От приложената справка за съдимост се установи, че М. К. не е бил
осъждан.
В хода на настоящото производство в качеството на свидетели са
разпитани *********.
От показанията на св. *********, а и от писмените доказателства по
делото се установи, че ищецът преди процесния случай не е имал проблеми с
полицията, не е бил задържан, нито изправян пред съд, не е имал криминални
провинения. Св. Й. е заявил, че с ищеца живеят в една къща. Един ден (не си
спомня дата) в дома им в ********* рано сутринта дошли полицай, които
претърсили цялата къща, отвели баща му, като след два дни той се прибрал
вкъщи. Същото се установява и от показанията на св. *********. Подкрепя се
и от събраните писмени доказателства.
Св. Й. е посочил, че ищецът е бил ***** месеца под домашен арест.
Самият той и съпругата му изтеглили заем, за да платят впоследствие
определената в размер на ***** лева гаранция. Същото се потвърждава от
7
показанията на св. *********.
От показанията на св. Й. се установи и че родителите му (*********) са
*****и от години, но впоследствие пак се събрали заедно и живеели на
семейни начела към датата на събитията, за които говори в показанията си.
Около месец след като баща му бил поставен под домашен арест, те отново се
разделили. Св. ********* е посочил, че не знае причините за раздялата им, но
от майка си разбрал, че тя не искала да седи при баща му, защото той не
работи и не може да я издържа.
От показанията му се установи, че ищецът не е работел по трудово
правоотношение преди да бъде задържан под домашен адрес, но ходел „на
частно“. Докато бил с наложената МНО „домашен арест“, К. бил издържан от
сина му и снаха му, като искал и заеми от приятели и познати, които били в
размер на около 3000лв.-4000лв. Тези обстоятелства се установиха и от
показанията на св. *********.
Св. Й. е посочил, че баща му не е посещавал *****, но той самият е
вземал на ищеца лекарства от аптеката без рецепта, т.к. последният не можел
да спи. Посочил е, че не помни какви са били въпросните лекарства. След
процесните събития хората от квартала се подигравали на баща му, като го
наричали с прякора „*********“.
Св. ********* е посочила, че преди този случай ищецът се е ползвал с
уважение ***** им, а след това е имало промяна в поведението му - станал
*********, имало и много *****, защото бил задържан *********, но не
живеел „в лукс“.
Нейните показания потвърждават изложеното от св. Й. относно това, че
ищецът след посочените събития е пиел ********* които били безобидни, без
лекарско предписание. В показанията си св. ********* също е заявила, че
жената на М. К. го е напуснала след като същият бил задържан под домашен
арест, защото имала нужди, била болна, а той не можел да я издържа. Същата
си тръгнала и отишла да работи (св. ********* не посочва къде и кога).
Съдът при съобразяване с разпоредбата на чл. 172 ГПК и с оглед всички
други материали по делото намира, че показанията на горепосочените
свидетели са ясни, последователни и непротиворечиви, като кореспондират с
другите доказателствени материали, поради което ги кредитира.
По реда на чл. 176 ГПК е изслушан ищецът по делото, като неговите
обяснения следва да бъдат взети предвид дотолкова, доколкото се
потвърждават от останалия събран доказателствен материал, респ. в случай,
че ищецът като страна в производството е направил признание на
неблагоприятен за него факт. С оглед горното настоящият състав приема за
установено, че ищецът е работел „на черно“, спрямо него няма висящи дела от
общ характер (което не е спорно и се потвърждава и от писмените
доказателства по делото), след задържането му *********, което е заявено и
от двамата свидетели. Относно твърдението, че е посещавал лекари, ищецът
не е представил документация за тези обстоятелства. Предвид заявеното от
свидетелите и от самия К. съдът приема за установено, че действително
8
последният се е разделил с жената, с която живеел, след *********г.
При така релевираните твърдения за възникване претенцията на ищеца
следва да се е осъществил следният фактически състав: 1/ спрямо ищеца да е
било повдигнато обвинение в извършване на престъпление от общ характер;
2/ образуваното наказателно производство да е било прекратено поради това,
че деянието не е извършено от лицето; 3/ ищецът да е претърпял вреда /вреди/
и 4/ да е налице пряка причинна връзка между неимуществени последици
/вредите/ и образуваното и водено наказателно производство.
С доклада по делото, приет за окончателен без възражения от страните, е
указано, че в доказателствена тежест на ищеца е да установи при условията на
пълно и главно доказване фактите, пораждащи правото му на обезщетяване,
т.е. следва да установи: че срещу него е водено наказателно производство,
което е било прекратено на посоченото основание; настъпили неимуществени
вреди за ищеца и техния размер; причинно–следствена връзка между воденото
наказателно производство и причинените на ищеца неимуществени вреди.
Ищецът следва да докаже вида и характера на вредите. В тежест на ответника
е да докаже наведените с отговора възражения, респ. да докаже плащане на
обезщетението, т.е. в тежест на ответника е да проведе насрещно доказване и
да установи възраженията си.
На осн. чл. 2 ЗОДОВ държавата носи обективна отговорност за незаконно
причинени вреди от дейността на правозащитните органи. Съдът и другите
правозащитни органи представляват държавата като процесуални
субституенти. ЗОДОВ е едно от средствата за защита на предоставените от
Конституцията на Р.България права и едно от вътрешноправните средства за
защита по смисъла на Конвенцията за защита на правата на човека и
основните свободи.
В разпоредбата на чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ са регламентирани няколко случаи,
при които може да бъде ангажирана обективната отговорност на държавата за
вреди, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или
съда. По чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ ********* отговаря в хипотези на повдигнато
обвинение за извършено престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако
образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че
деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е
престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано,
след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е
амнистирано. Основанието за ангажиране на отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3,
предл. 2 ЗОДОВ е обективният факт, че лицето е било обвинено в извършване
на престъпление по НК и наказателното производство е прекратено по някоя
от посочените причини. Следва да се отбележи, че съгласно съдебната
практика последващото прекратяване на наказателното производство на
основание чл. ***** от НПК, поради недоказаност на обвинението, също
попада в хипотезата на чл. 2, ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ.
За възникване правото на обезщетение по посочения ред е
без значение дали действията на органите на ДП са съобразени
с процесуалния закон, както и наличието или липсата на вина у длъжностното
9
лице, пряк причинител на вредите, респ. какво е било вътрешното му
убеждение. Тези обстоятелства не са предвидени от закона като част от
фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗОДОВ, за разлика от
предвидените в чл. 5 ЗОДОВ основания за отпадане или намаляване на
отговорността. Обвинението в престъпление се приема за незаконно след
като наказателното производство е прекратено.
От значение в случая е, че постановлението за прекратяване на
наказателното производство не е предвидено между актовете по чл. 412, ал. 2
от НПК, които влизат в сила. Според чл. 243, ал. 10 от НПК постановлението
за прекратяване на наказателното производство, което не е било обжалвано от
обвиняемия или от пострадалия или неговите наследници, или от ощетеното
юридическо лице, може служебно да бъде отменено от прокурор от по-
горестоящата прокуратура. Отмяната може да се извърши в срок до две
години, когато производството е образувано за тежко престъпление, и в срок
до една година - в останалите случаи, от издаването на постановлението за
прекратяване на наказателното производство. В изключителни случаи
главният прокурор може да отмени постановлението за прекратяване на
наказателното производство и след изтичането на този срок.
Когато постановлението на прокурора за прекратяване е обжалвано, съдът
разглежда делото еднолично в закрито заседание не по-късно от един месец от
постъпване на делото, като се произнася по обосноваността и
законосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното
производство (чл.243, ал. 5 НПК). Определението на съда подлежи на
обжалване и протест в седемдневен срок от съобщаването му, като въззивният
съд се произнася в състав от трима съдии в закрито заседание с определение,
което е окончателно (ал. 7 и ал. 8).
От всички тези разпоредби е видно, че прокурорският акт за прекратяване
на наказателното производство не влиза в сила, дори когато е съобщен на
всички засегнати лица по чл. 243, ал. 4 от НПК, защото може служебно да
бъде отменено от по-горестоящ прокурор, ако не е обжалвано. Оттук и
стабилитетът на постановлението за прекратяване на наказателното
производство в смисъла на т. 4 на Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005г.
по т.гр.д. № 3/2004г. на ОСГК на ВКС като основание за възникване
отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни
органи, изисква то да е съобщено на лицето, което претендира вредите по реда
на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и лицето да не е поискало наказателното
производство да продължи и да завърши с оправдателна присъда (в т. см.
Определение № 50229 от 15.05.2023 г. по гр. д. № 3383/2022 г., ГК, ІV ГО на
ВКС, Решение № 353 от 06.11.2015 г. по гр. д. № 892/2015 г., ГК, ІV ГО на
ВКС и др.).
От изложеното следва, че за да възникне отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3
от ЗОДОВ е достатъчно постановлението за прекратяване на наказателното
производство да е било съобщено на ищеца /в т.см. напр. решение №
55/24.02.2025г. по в.гр.д. № 20251600*****31 по описа за 2025г. на ОС
Монтана/. По делото липсват доказателства кога е извършено такова
10
съобщаване, но не се спори по този въпрос. В процесния случай няма данни за
обжалване на постановлението на Окръжна прокуратура Монтана по съдебен
ред. Налице е обаче служебен контрол, осъществен от Апелативна
прокуратура София, като видно от постановлението на ОП Монтана, актът е
изпратен на горестоящата прокуратура за служебна проверка, като с
постановление от 23.04.2024г. на прокурор от посочената прокуратура е
потвърдено прекратителното постановление на ОП Монтана. Иначе казано
устнови се, че същото е придобило стабилитет.
Въз основа на горното се установява, че са налице първите две
предпоставки от фактическия състав на тази специална деликтна отговорност,
а именно спрямо ищеца е било повдигнато обвинение в извършване на
престъпление от общ характер по чл. 321, ал.3, пр.2, т.2 вр с ал.1 от НК, като
образуваното наказателно производство е било прекратено на осн. чл. *****
НПК.
Съгласно задължителната практика на ВС и ВКС (ППВС №
4/23.12.1968г., решение № 427/16.06.2010г. по гр.д. № 273/2009г., ІІІ
г.о., решение № 480/23.04.2013г. по гр.д. № 85/2012г., ІV г.о., решение №
389/04.08.2014 г. по гр.д. № 40/2013 г., І. г.о., решение № 358/06.01.2015 г. по
гр.д. № 2026/2014 г., ІV г.о., решение № 151/13.05.2014 г. по гр.д. № 5386/2013
г., ІV г.о.и др.) в понятието неимуществени вреди се включват всички телесни
и психически увреждания на пострадалия, претърпените болки и страдания,
които в своята цялост представляват негативни емоционални изживявания на
лицето, намиращи не само негативно отражение в психиката, но и в социален
дискомфорт в определен период от време. Обезщетението за неимуществени
вреди по ЗОДОВ е за увреждане на неимуществени права, блага или правно
защитими интереси. Вредите се изразяват в нравствените, емоционални,
психически, психологически терзания на личността, накърнената чест,
достойнство, добро име в обществото. Размерът на обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост след преценка на
всички конкретно обективно съществуващи обстоятелства и при наличие на
причинна връзка с незаконните актове на правозащитните органи.
Справедливостта, като критерии за определяне паричния еквивалент на
неимуществените вреди не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката
на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики. В
съдебната практиката като критерии за определяне размера на обезщетението
за неимуществени вреди, са приети тежестта на повдигнатото обвинение и
предвиденото за него наказание; дали то е за едно или за няколко отделни
престъпления; формата на вина – умисъл или непредпазливост; видът на
взетата мярка за неотклонение, нейната тежест и продължителност, другите
наложени на претендиращия вредите ограничения в рамките на наказателното
производство; процесуалните действия, предприети от органите на
наказателното производство с участието на увреденото лице; дали
претендиращият вредите е оправдан по всички обвинения срещу него, или по
част от тях, а по други е осъден; възрастта на лицето и съдебното му минало,
по какъв начин всичко това се е отразило на претендиращия вредите - налице
ли е влошаване на здравословното му състояние, в каква степен и от
11
какъв вид е то, конкретните преживявания на лицето, и изобщо
цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване
върху живота му - семейство, приятели, професия, обществен отзвук /така
напр. решение № 33/04.02.2025г. по в.гр.д. № 20241600500523/2024г. на ОС
Монтана/. Освен това при определяне на паричния еквивалент на
неимуществените вреди следва да се има предвид и общата икономическа
среда и стандартът на живот в страната към периода на увреждането. В
мотивите към решението си съдът трябва да посочи всички конкретни
обстоятелствата, които е взел предвид, и тяхното значение за определения от
него размер на обезщетението (така напр. решение № 256/25.10.2024г. по
в.гр.д. № 20241600500279/2024г. на ОС Монтана). Следва да се съобрази и
продължителността на наказателното производство и дали срокът на
провеждането му е в рамките на разумния такъв. Оценката следва да бъде
направена в зависимост от конкретните обстоятелства, като се търси баланс
между интересите на лицето възможно най-бързо да получи решение по
повдигнатото наказателно обвинение и правилното провеждане на
наказателното производство от компетентните органи. Прилаганите в
практиката критерии са сложност на делото, поведение на обвиненото лице и
поведението на компетентните органи. Следва да се съобразят фактите, които
е следвало да бъдат установени в хода на наказателното производство, броя на
обвиняемите и свидетелите, нуждата по делото да се съберат необходими
доказателства по делегация, чрез съдебна поръчка, съединяването на други
дела, встъпването на други страни в наказателния процес, процесуалните
действия, насочени към ускоряване на производството. От органите на
наказателното производство се очаква да полагат максимални усилия за
предотвратяване на ненужното забавяне на делото (така решение №
256/25.10.2024г. по в.гр.д.№ 20241600500279/2024г. на ОС Монтана, като по
отношение на критериите - Решение № 40 от 13.05.2020 г., постановено по гр.
д. № 2683/2019г., ГК, III г. о. на ВКС). Следва да се съобрази и
обстоятелството, че уредената в ЗОДОВ отговорност сама по себе си има за
цел да репарира понесените от засегнатото лице вредите, като размерът на
обезщетението не следва да бъде източник на обогатяване.
Нормално е да се приеме, че по време на необосновано водено срещу
лице наказателно производство, последното изпитва известни неудобства,
чувства се унизено, притеснено и несигурно, накърняват се моралните и
нравствени ценности у личността, като това може да даде отражение и в
социален аспект, създавайки социален дискомфорт. Когато се твърди
причиняване на такива неудобства над обичайните за такъв случай или
конкретно увреждане на здравето, а също и други специфични увреждания, с
оглед конкретни обстоятелства – личността на увредения, обичайната му
среда и обществено положение, съдът може да ги обезщети само при успешно
проведено пълно и главно доказване от ищеца, като са допустими всички
доказателствени средства.
С оглед горното в настоящия случай е от значение, че производството е
образувано с постановление на прокурор от СП на *********г., но ищецът е
бил привлечен в качеството на обвиняем и му е било предявено обвинение на
12
*********г. (от който момент всъщност са били засегнати правата му от
незаконното обвинение – в този см. е съдебната практика, вкл. цитираното
решение № 256/25.10.2024г. на ОС Монтана), по отношение на същия
наказателното производство е прекратено с прокурорско постановление от
29.02.2024г., потвърдено с постановление на Апелативна прокуратура София
от 23.04.2024г. т.е. ищецът е имал процесуалното качеството на обвиняем в
период от около две години и три месеца. Предвид служебното изпращане на
делото до горестоящата прокуратура за осъществяване на служебен контрол и
до потвърждаването на постановения от ОП Монтана акт (период от около 2
месеца) К. не е бил обвиняем, макар да е имало известна неяснота относно
това дали актът на прокурора от ОП Монтана от 29.02.2024г. ще бъде
потвърден или отменен. Срокът за разследване по ДП е продължаван
многократно видно от приложените материали, а по наказателното дело не се
установява поведение на ищеца (в качеството му на обвиняем), което да е
довело до забавяне на производството. Установи се, че в дома и автомобила на
ищеца са били извършени действия по разследването „*********“, а самият
той е бил обискиран преди да му бъде предявено обвинението, като преди и
след това по отношение на същия са били изискани и са постъпили множество
справки и материали. След привличането на ищецата в качеството на
обвиняем, е бил проведен и разпит на същия. Следва да се съобрази обаче, че
по ДП са били привлечени като обвиняеми общо ***** лица, като по
отношение на всички са били взети и респ. изменяни (отменяни) в хода на
производството МНО, като по този повод делото е било предоставяно на съда.
Извършени са множество действия по разследването (като предвид броя на
привлечените към наказателна отговорност лица, не всички касаят ищеца по
настоящото дело) и е събран голям обем от доказателствени материали, вкл.
са разпитани не малко на брой свидетели. Всичко това води до извод за
наличие на значителна фактическа и правна сложност на наказателното дело.
Предвид горното настоящият съдебен състав намира, че общата
продължителност на наказателното производство, водено срещу ищеца, е в
рамките на разумния срок.
По делото няма информация наказателното производство да е добило
публичност чрез медиите, нито ищецът да е заемал определена обществена
длъжност или служба или да бил с друго високо обществено положение, което
също е от значение при определяне на обезщетението и води до намаляване на
размера му.
Както бе посочено, на *********г. от 09:20ч. до 17:25ч. ищецът К. е бил
задържан за 24 часа със заповед за задържане на ГД „БОП“. На същия при
задържането е бил извършен личен обиск. На същата дата в 17:35ч. му е
предявено горепосоченото обвинение, като ищецът е бил задържан за 72 часа
с прокурорско постановление на прокурор от СП, считано от предявяване на
обвинението. Със съдебно определение от *****г. на ищеца била наложена
МНО „домашен арест“, която е била с продължителност от около пет месеца
(при съобразяване на протоколно определение от 30.03.2022г. на
Специализирания наказателен съд, с което тази мярка е била заменена с
„гаранция“ в размер на *****лв., и протоколно определение от 07.04.2022г. на
13
Апелативния специализиран наказателен съд, с което „гаранцията“ е намалена
от *****лв. на *****лв.). Наложената МНО „гаранция“ е отменена на
02.10.2023г., поради изтичане на предвидения в чл. 234 НПК срок, т.е.
действала е година и шест месеца. Установи се, че на М. К. е била наложена и
друга мярка за процесуална принуда – а именно такава по чл. 68 НПК –
„забрана за напускане пределите на Р.България“, с постановление от
24.03.2022г., която е отменена с постановление на прокурор от Окръжна
прокуратура Монтана от 25.09.2023г. (т.е. 1г. и 6 месеца приблизително е
действала тази мярка за процесуална принуда).
Безспорно са причинени вреди на ищеца при задържането му, при
изтърпяване на наложените му мерки за неотклонение, като полицейското и
прокурорското задържане и впоследствие наложената МНО „домашен арест“,
са нарушили основните права и свободи на ищеца, а именно накърнени са
правото му на лична свобода и на свободно придвижване. След обаче да се
отчете и обстоятелството, че ищецът не е бил с наложена най-тежката
предвидена в НПК МНО, като по време на наложената мярка „домашен арест“
все пак е бил в своя дом, където живее със ***** (разпитаните в настоящото
производство свидетели), което също следва да бъде отчетено, т.к. не може
налагането на тази МНО да бъде приравнена на „задържане под стража“;
макар и да ограничава в известна степен свободното придвижване на
обвиняемия, вредите, които той търпи са в значителна степен по-малки
отколкото тези, които би претърпял в случай на наложена МНО „задържане
под стража“. Следва да се отчете и че тази мярка е била заменена
впоследствие с МНО „гаранция“ в размер на *****лв., обжалвана досежно
размера и намалена от Апелативния специализиран наказателен съд до
*****лв. Същата предвид размера й и с оглед обстоятелството, че в системата
от мерките за неотклонение, предвидени в НПК, е втората след най-леката –
„подписка“, като не е свързана с ограничаване правото на ищеца на свободно
придвижване, не е създала прекомерни неудобства на К. извън обичайните
при налагане на тази МНО.
По отношение на мярката за процесуална принуда по чл. 68 от НПК
макар да предполага определени ограничения, същата не е безусловна и
обвиняемият може да осъществи пътуване в чужбина с разрешение на
прокурора. Не са налични доказателства по делото за искане на такова
разрешение от ищеца, респ. - за постановен отказ на прокурора за даване на
разрешение за пътуване в чужбина. Поради това съдът намира, че тази мярка
за процесуална принуда не е причинила вреди на ищеца извън неудобството,
че все пак е била постановена по делото и в правния мир е съществувал такъв
прокурорски акт, което също следва да бъде съобразено.
По отношение на възражението, изложено от ответника относно
действията, извършени по реда на ЗМВР, за които се сочи, че не са пряко
следствие от действията на органите на *********, съдът намира следното:
досъдебното производство е предварително и подготвително по отношение на
съдебното производство в наказателния процес и има за задача да събере
доказателства за извършено престъпление от общ характер от определено
лице, то се провежда под надзора на прокурор и е насочено към бъдещо
14
повдигане на обвинение, ако се съберат убедителини доказателства.
Релевантно е и обстоятелството, че впоследствие (след задържането за 24 часа
и извършения обиск по реда на ЗМВР, а и по реда на чл. 161, ал. 1 НПК) по
отношение на ищеца е бил постановен и прокурорски акт за задържане за срок
от 72 часа с оглед внасяне пред компетентния съд на искане за налагане на
най-тежката МНО „задържане под стража“. Именно това обосновава
отговорност на Прокуратурата за неоснователно упражнена държавна принуда
спрямо ищеца. Неоснователно упражнената принуда в този случай обхваща и
мерките срещу лицето, за които образуваното наказателно производство е
необходимо и достатъчно условие за осъществяването им, като мерки за
процесуална принуда, както и принудителните административни мерки, които
се налагат при условията на обвързана компетентност заради образуваното
наказателно производство, доколкото административният орган не действа
при условията на оперативна самостоятелност, за да прецени дали да наложи
ПАМ или не (в подобен см. са решение № 50084 от 30.05.2023 г. на ВКС по гр.
д. № 1961/2022 г., III г. о., решение № 168/19.06.2024г. по в.гр.д. №
20241600500197 по описа за 2024г. на ОС Монтана). Предвид това съдът не
споделя изтъкнатите от ответника доводи в тази насока.
С привличането на ищеца в качеството му на обвиняем е започнало
наказателно преследване срещу него, което безспорно е рефлектирало върху
част от неговите права и емоционалното му състояние. Следва да се има
предвид и тежестта на престъплението, за което ищецът е бил привлечен като
обвиняем, което е умишлено и наказуемо с лишаване от свобода от три до
десет години.
Установи се по делото, че докато е бил под домашен арест ищецът е
*********, с оглед емоционалното му състояние – имал проблеми *****, като
се установи, че в същия период е станал *********. Тези емоционални и
здравословни проблеми са се появили именно след събитията от *********г. и
*****г. Освен това във връзка с повдигнатото му обвинение ищецът е станал
обект на ***** *****, в който живее, като е получил прякор, който същият
приема като обиден и накърняваш доброто му име.
Действително са налице доказателства за промяна в поведението на
ищеца и в здравословното му състояние след събитията от *********г. Съдът
обаче отчита, че ищецът не е посещавал лекари, в частност ***** (поне няма
представени писмени документи в тази насока, от които да е видно
действително драстично влошено здравословно състояние, а и самият св.Й. е
посочил, че баща му не е посещавал специалист), като приеманите ***** са
били достъпни и без лекарско предписание, което води до извода, че ищецът
не се е нуждаел от специално лечение, а стресът и притесненията във връзка с
повдигнатото обвинение не са надхвърлили обичайните такива в подобни
случай. Предвид това не се доказа влошаване на здравословното му състояние
в степен, по-висока от доказаната с показанията на свидетелите, което също
следва да бъде съобразено по настоящото дело.
Предвид горното съдът достигна до извод за наличие на пряка причинна
връзка между незаконното обвинение по процесното наказателно
15
производство и вредите, понесени от ищеца и посочени в настоящите мотиви,
т.к. по данни от свидетелските показания здравето му се влошило именно в
периода след привличането му като обвиняем, задържането му и налагането
на МНО „домашен арест“ и следователно именно незаконното обвинение е
довело до тях.
По отношение на негативното отражение върху доброто му име в
обществото съдът също намира, че вредите, претърпени от ищеца, не са по-
големи от обичайните в подобни случаи и не са с траен характер, в подкрепа
на който извод е това, че разпитаните свидетели са заявили, че ищецът е бил
обект на *****, като са посочили само, че е получил прякор „*********“ и
въпроси относно социално-икономическото му положение (*********, в който
смисъл са показанията на св. *********).
По отношение на изложените твърдения, че жената, с която ищецът е
живял във фактическо съжителство, е напуснала последния заради
задържането му под домашен арест, изложените доводи от ищеца и
показанията на разпитаните свидетели са, че последната е напуснала К., т.к.
същият не е можело да излиза от дома си, да работи и да реализира доходи.
Действително същият е бил ограничен в придвижването си за периода на
наложената МНО „домашен арест“. Няма обаче данни по делото какви доходи
е реализирал преди това, като е установено с категоричност, че не е работел по
трудово, респ. по служебно правоотношение. Налице са данни, че ищецът е
работел „на частно“, но не и какви доходи е реализирал и дали същите са били
регулярни или спорадични, което впрочем има отношение и към посочените
дългове, които ищецът е натрупал. Така същите, както и въпросната радяла с
жената, с която е живял на семейни начела К., може да бъдат отчетени само
като евентуална косвена последица от образуване на процесното наказателно
производство и извършените по него действия спрямо К.. Освен това самият
ищец е заявил, че жена, с която е живял и с която се сочи, че се разделили
около ***** след налагането на МНО „домашен арест“, към момента отново
съжителства с него, като не е установен въз основа на събраните по делото
доказателства моментът, в който същите са се събрали.
Ищецът не доказа твърдението си, че при извършените в дома му
********* преди да му бъде предявено обвинение е бил с поставени
белезници и е „бил видян от поне ***** човека - негови приятели и съседи“.
По делото не е спорно, че К., който към момент на прекратяване на ДП е
бил на *****, е неосъждано лице, като по отношение на същия не са водени
други наказателни производство, освен процесното такова, за което по делото
има налични гласни и писмени доказателства.
Въз основа на горното се налага извод за приблизително равновесие
между обстоятелствата, обуславящи по-висок размер на обезщетението, и
тези, обуславящи неговото намаляване, с леко преимущество на първите.
Горепосочените критерии се прилагат с оглед избягване в максимална
степен на субективизъм и определяне на парично обезщетение, което да е
достатъчно по размер, да отговаря на тежестта на понесените негативни
преживявания, емоционален стрес и напрежение, и което да не води до
16
неоснователно обогатяване в съответствие с общоприетия критерий за
справедливост.
Предвид така установените факти, въз основа на изложените в
настоящите мотиви съображения и като взе предвид социално-
икономическите условия и стандарта на живот в страната към датата на
придобиване на стабилитет на постановлението за прекратяване (съгласно
официалните данни на НСИ на общодостъпния им сайт през 2024г. годишният
общ доход средно на лице от домакинство е 12 857лв. или 1071,42 лв.
месечно), настоящият съдебен състав намира за справедливо по размер
обезщетение, което би репарирало процесните неимуществени вреди,
претърпени от ищеца, това в размер на сумата от 6500лв. При определянето на
този размер съдът взе предвид и факта, че самото осъждане на ********* да
заплати това обезщетение има основно репариращо действие - предвид
моралния, а не имуществен характер на процесните вреди.
Претенцията на ищеца за заплащане на сума над горепосочения размер,
до който искът се явява основателен, в размера до претендираните 10000 лева
се явява неоснователна и не съответства на размера на действително
претърпените неимуществени вреди според настоящия състав, като тази
претенция не е съобразена с принципа за справедливост, залегнал в чл. 52 от
ЗЗД, т.к. претърпените от ищеца притеснения и негативното отражение върху
доброто му име в обществото не са по-големи от обичайните в подобни случаи
и не са с траен характер.
Предвид изхода на делото акцесорната претенция за присъждане на лихви
за забава, която се претендира от датата на подаване на исковата молба,
въпреки наличието на тълкователна практика в този смисъл предвид
диспозитивното начало в гражданския процес следва да бъде уважена така,
както е заявена, като се присъди законната лихва върху сумата от 6500 лв. от
датата на депозиране на исковата молба – 13.03.2025г., до окончателното
изплащане на вземането.
По отношение на разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по
производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се
заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. На осн. чл. 78, ал.
3 ГПК ответникът също има право да иска заплащане на направените от него
разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.
По делото се претендира адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство на ищеца по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. На осн. чл. 38, ал.
2, изр. 2 ЗА съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от
предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 , т.е. предвидения в наредба на
Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. В случая предвид
изхода на делото съдът следва да определи възнаграждението в размер не по-
нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА и да осъди ответната
страна да го заплати.
Съгласно чл.7, ал.2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за възнаграждения
17
за адвокатска работа (загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2025г.) при интерес от 1000 до
10 000 лв. възнаграждението е в размер 400 лв. плюс 10 % за горницата над
1000 лв., т.е. в случая 950 лв. се дължат на процесуалния представител на
ищеца адв. Р. Б. от МАК.
Ищецът е внесъл 10 лева за държавна такса, която се претендира и също
следва да бъде присъдена в тежест на ответника.
По делото ответникът не претендира разноски, няма и данни да е
направил такива.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА *********, адрес: *********, ДА ЗАПЛАТИ НА М. Й. К. с
ЕГН ********** от гр. *********, по иска с правна квалификация по чл. 2, ал.
1, т. 3 от ЗОДОВ вр. чл. 86 ЗЗД сумата от 6500 лв. /шест хиляди и петстотин
лева/ - главница, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди, получени като пряка и непосредствена последица от
водено досъдебно производство № *****г. по описа па ГДБОП - *********,
pecп. пр.пр. № *****г. на Специализирана прокуратура, преобразувано под пр.
пр. № СП ***** г. на Окръжна прокуратура Монтана, респ. ДП № *****г. по
описа на сектор ***** при ГДБОП - МВР *****, за престъпление по
********* от НК, ведно със законната лихва върху сумата от 6500 лв. от
датата на депозиране на исковата молба – 13.03.2025г., до окончателното
изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за главница за
сумата над уважения размер от 6500 лв. /шест хиляди и петстотин лева/ до
претендирания размер от 10000 лева /десет хиляди лева/ главница за
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, като
неоснователен.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА *********,
адрес: *********, ДА ЗАПЛАТИ НА адв. Р. В. Б. от АК Монтана, със съдебен
адрес: *********, адвокатско възнаграждение в размер на 950 лв. /деветстотин
и петдесет лева/.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК *********, с адрес: *********, ДА
ЗАПЛАТИ НА М. Й. К. с ЕГН ********** от гр. *********, направените
разноски в настоящото производство за държавна такса в размер на 10 лв.
/десет лева/.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Монтана в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
18