Решение по адм. дело №1404/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на Дял Трети, Глава Десета, Раздел Първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 172, ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на И. Д. Б., [ЕГН], чрез адв. Г.И.-пълномощник, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1030-000379 от 10.06.2025г. на Началник група при ОД на МВР-Пловдив, сектор „Пътна полиция“.

Твърди се незаконосъобразност на оспорената заповед и се иска нейната отмяна с доводи за постановяването ѝ в противоречие с нормите на ЗДвП. Основният поддържан довод в жалбата се състои в това, че през месец октомври 2024г. касаторът е преминал допълнително обучение, съгл. чл.157, ал.З от ЗДвП за частично възстановяване до 1/3 от максималния брой точки. Твърди, че към датата на съставяне на обжалваната заповед жалбоподателят Б. е имал налични контролни точки, с което не е нарушил чл.157, ал.4 от ЗДвП. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът – Началник група при ОД на МВР-Пловдив, сектор „Пътна полиция“, редовно призован, с писмено становище оспорва жалбата.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира жалбата за допустима като подадена в законоустановения срок /видно от представените по делото доказателства процесната заповед е връчена на 19.06.2025г., а жалбата е подадена до съда на 03.07.2025г., според направеното върху нея отбелязване/ и при наличието на правен интерес, а по същество за неоснователна, предвид следното установено от фактическа и правна страна:

Със заповед № 25-1030-000379 от 10.06.2025г., издадена от началник-група към ОДМВР-Пловдив, с-р „Пътна полиция“, на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП е отнето свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя И.Б.. В мотивите на заповедта е посочено, че контролните точки на Б. са отнети с влезли в сила наказателни постановления (НП), конкретно посочени общо четири на брой, издадени в периода 30.05.2024г.-08.05.2025г., а именно: НП № 24-0432-000490/30.05.2024г. издадено от ВПД началник 01 РУ при ОДМВР Пловдив, НП № 24-5697-001517/31.10.2024г. издадено от началник група в ОДМВР-Пловдив, сектор „Специализирани полицейски сили“- Пловдив, НП № 25-1030-000689/18.02.2025г. издадено от началник група в ОДМВР-Пловдив, сектор „Пътна полиция“-Пловдив и НП № 25-1030-002506/08.05.2025г. издадено от началник група в ОДМВР-Пловдив, сектор „Пътна полиция“- Пловдив. С всяко едно от тези наказателни постановления са отнемани съответните контролни точки, като в обжалваната заповед са посочени дати на влизане в сила на изброените правоохранителни актове и е направен извод, че към датата на издаване на заповедта водачът има 39 отнети контролни точки и 0 налични точки.

По делото е представена справка-нарушител/водач на И. Д. Б. (л. 19), видно от която той е придобил първото си свидетелство за правоуправление категория „В“ на 04.10.2010г. Били са му предоставени 39 к. точки. Записано е отнети точки от влезли в сила НП- 39, общо отнети точки- 39.

При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до следните правни изводи:

Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Процесната заповед е издадена от административен орган с териториална и материална компетентност, тъй като съгласно чл. 172 от ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат с мотивирана писмена заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон. В случая това е началник-група към ОДМВР-Пловдив, с-р „Пътна полиция“, на когото са делегирани правомощия да издава заповеди за прилагане на принудителни административни мерки с т. 7 от заповед рег. № 317з-391/06.02.2017г. на директора на ОДМВР-Пловдив, вр. със заповед № 8121з-1524/09.12.2016г. на министъра на вътрешните работи и заповед № 8121К-2836/11.03.2024г. на Главен секретар на МВР.

В хода на административното производство не е допуснато съществено процесуално нарушение, въпреки че административният орган не е изпълнил задължението си по чл. 26 от АПК, да уведоми жалбоподателя за започналото производство. По силата на чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, водач на който са отнети всички контролни точки е длъжен сам да върне свидетелството за управление и неизпълнението на това задължение води до налагане на принудителната административна мярка предвидена в чл. 171, т. 4 от ЗДвП. В този случай административният орган действа в условията на обвързана компетентност, като поведението му се предопределя от факта на налагане на наказания за извършени административни нарушения.

Обжалваната заповед е мотивирана, тъй като съдържа фактически и правни основания за нейното издаване, включително в обстоятелствената ѝ част се съдържа описание на издадените наказателни постановления и отнетите контролни точки.

Заповедта е постановена и в съответствие с материалноправните разпоредби на закона.

Съгласно чл. 171, т. 4 от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка изземване на свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл. 157, ал. 4 от същия закон. Правилото на последно цитираната правна норма предвижда, че водач, на когото са отнети всички контролни точки губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР.

През различните периоди на спорното правоотношение е действала Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение. Съгласно чл. 3 , ал. 1 от посочената наредба, отнемането на контролни точки се извършва въз основа на влязло в сила наказателно постановление.

Наказателните постановления, с които се налагат законоустановените наказания, подлежат на съдебен контрол по реда на ЗАНН, съгласно препращащата разпоредба на чл. 189, ал. 14 (предишна ал. 6) от ЗДвП. В случая обжалваната заповед е мотивирана с отнемането на контролни точки по 4 броя конкретно посочени наказателни постановления, издадени в периода от 2024г. до 2025г., а именно: с НП № 24-0432-000490/30.05.2024г. издадено от ВПД началник 01 РУ при ОДМВР Пловдив са отнети 10 к.т., НП № 24-5697-001517/31.10.2024г. издадено от началник група в ОДМВР-Пловдив, сектор „Специализирани полицейски сили“- Пловдив са отнети 10 к.т., с НП № 25-1030-000689/18.02.2025г. издадено от началник група в ОДМВР-Пловдив, сектор „Пътна полиция“-Пловдив са отнети 10 к.т. и с НП № 25-1030-002506/08.05.2025г. издадено от началник група в ОДМВР-Пловдив, сектор „Пътна полиция“- Пловдив са отнети 15 к.т.

Жалбоподателят оспорва отнемането на контролните точки с тези наказателни постановления, като в тази връзка по делото е прието копие от Удостоверение рег. № 93/12.10.2024г., издадено от УЦ“Автостарт-В“ ЕООД, [населено място], за завършен успешно на 12.10.2024г. от И. Б. курс за допълнително обучение, съгласно чл. 157, ал. 3 от ЗДвП.

Оплакването съдът намира за неоснователно. По делото са приети, неоспорени от жалбоподателя, подробно изброените в настоящото решение влезли в сила наказателни постановления, част от фактическия състав, послужил да бъде прието, че са отнети повече от 39 контролни точки на жалбоподателя и да бъде приложена разпоредбата на чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. Съгласно чл. 158, ал. 1 от ЗДвП, броят на контролните точки за отчет на извършените нарушения се възстановява: чрез частично увеличаване с 1/3 от максималния брой точки след преминато допълнително обучение, но не повече от веднъж за срок от 1 година, при условие че водачът е изпълнил задълженията си по чл. 190, ал. 3, което удостоверява със съответните платежни документи; 2. служебно, след изтичане на две години, считано от датата, на която е влязло в сила последното наказателно постановление, с което на водача са отнети контролни точки. От ответника е представена справка нарушител/водач от автоматизираната информационна система на отдел "Пътна полиция" на ОДМВР-Пловдив за отнетите и възстановени точки на Б.(л.19). В същата в таблица „Действия“, ред 9 “Частично възстановяване на точки“ е обективирано действие на администрацията, описано като „Протокол № 16/12.10.2024г., Регион:ОДМВР-Пловдив, възстановени 13 точки“.

Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от действащата НАРЕДБА № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, (обн., ДВ, бр. 1 от 4.01.2013г., в сила от 4.02.2013г.), броят на отнетите, възстановените и оставащите контролни точки за всеки водач на МПС се водят на отчет от отдел/сектор „Пътна полиция“ по местоотчет на водача и се отразяват в автоматизираната информационна система. Наличието на оставащи контролни точки към момента на издаване на заповедта се установява от справката нарушител/водач на Сектор „ПП“- ОДМВР- Пловдив, приложена на л. 19 от делото, представлява официален, неоспорен от страните писмен документ за воден отчет спрямо жалбоподателя и факта на отнети 39 к. т. след издаване на последното НП № 25-1030-002506/08.05.2025г.

Съгласно разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК, административният орган е този, който трябва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в процесната заповед, тоест негова е доказателствената тежест за установяване на релевантните факти, които обосновават налагането на ПАМ, което в случая е сторено, предвид представените по делото доказателства( справка-нарушител/водач и НП), неоспорени от жалбоподателя и от които се установява, че на И. Б. са отнети всички контролни точки и че той е имал задължението да върне свидетелството си за правоуправление и така са налице материалноправните предпоставки на чл. 171, т. 4 от ЗДвП за издаване на процесната заповед.

В заключение, за да се наложи ПАМ по реда на чл. 171, т. 4 от ЗДвП следователно е необходимо свидетелството за управление на МПС, което временно се отнема да е валидно. В случая, безспорно от представената от ответника справка е видно, че свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя е със срок на валидност до 30.09.2032г. Респ. към 10.06.2025г. - датата на издаване на обжалваната заповед е валидно и съответно поражда удостоверително действие. Предвид това, с изземването на същото се постига целеният от закона ефект на принудителната административна мярка.

С оглед на изложеното, процесната заповед се явява законосъобразна, като издадена в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона, при спазване на процесуалните разпоредби, а жалбата като неоснователна, следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора в полза на ответника се следват разноски, но искане за тяхното присъждане не е направено, затова съдът не дължи произнасяне в тази насока.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.172 ал.2, предл. последно от АПК Съдът,

 

Р Е Ш И :

 

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И. Д. Б., [ЕГН], срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1030-000379 от 10.06.2025г. на Началник група при ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“, като неоснователна.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.