Решение по НАХД №382/2021 на Районен съд - Казанлък

МОТИВИ
към Решение № 15 от 17.01.2022 г.
по АНД № 382/21 г.

I. По обвинението и становищата на страните по делото.

Производството е по реда на чл. 375 и сл. от НПК.
Обвинението срещу нар. П. А. П. е по чл. 343, ал. 1, б. „б“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК за
това, че на 30.05.2018 г., източно от разклона за гр. Г., обл. С.З., км. 348+500 при управление
на МПС-во – л.а. „Фиат Добло“ с рег. № *** в нарушение на правилата за движение на чл. 5,
ал. 1, т. 1 и чл. 25, ал. 1 от ЗДвП по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на
Н. Ст. К., изрязваща се в счупване на петната кост на лявото ходило, причинило трайно
затруднение на движенията на долния ляв крайник.
Нарушителят в с.з. не се признава за виновен.
Защитникът му – адв. С.М. от САК в с.з. пледира за оправдаването му.
Представителят на РП - С.З., ТО – К. в с.з. поддържа обвинението.

II. По фактическата обстановка.

От събраните в наказателното производство доказателства (съдебна и досъдебна
фаза) съгласно чл. 378, ал. 2 от НПК, установени с доказателствени средства по НПК,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:
На 30.05.2018 г. нар. П. А. П. и св. Б.Я. пътували от гр. С. за гр. Е. с лекотоварен
автомобил (т.а.) „Фиат Добло“ с рег. № ***, собственост на фирмата на св. Я.. От гр. С.З.
автомобилът бил управляван от нар. П. като двамата решили, че ще минат по подбалканския
път I-6 (Е-871) и после през Прохода на Републиката (II-55). Към 17.20 часа, пътувайки в
посока запад-изток пътуващите разбрали, че са подминали отклонението към Прохода на
Републиката – пътен възел за гр. Г., тъй като навигацията на мобилното приложение WAZE,
показвала, че трябва да продължат напред[1]. Времето било ясно, пътното платно било сухо,
хоризонталната маркировка била бяла прекъсната линия, участъкът бил прав и равен, а
непосредствено след пътния възел по посока на движението на т.а. „Фиат Добло“ нямало
ограничение на скоростта, различно от това за шофиране по първокласен път. При тези
пътни характеристики и метеорологични условия, на км. 348+500, източно от пътния възел
за гр. Г., нар. П. отбил вдясно на пътния банкет, за да направи обратен завой, използвайки
пътната отбивка в насрещното платно. По същото време по I-6 в същата посока запад-изток
пътували свидетелите Г. Ив. и Н. Ст. К. с л.а. „БМВ 530Д“ с рег. № СТ 5851 ВН, управляван
от св. И.. Наближавайки км. 348+500 л.а. св. И. забелязал на около 500 м т.а. „Фиат Добло“
вдясно на банкета. Св. И. отнел педала на газта, управлявайки л.а. „БМВ“ със скорост 86
км/ч. Когато л.а. „БМВ“ бил на около 160 м от т.а. „Фиат Добло“, нар. П. предприел обратен
завой. Св. И. възприел, че т.а. „Фиат Добло“ спира пред осевата линия и има намерение да
го пропусне, и когато бил на около 45-46 м от него насочил л.а. „БМВ“ към лява лента, но в
момента, когато т.а. „Фиат Добло“ навлязъл в лявата лента, св. И., за да предотврати удар,
задействал спирачната система на л.а. „БМВ“ и продължил отклонението му вляво към
пътната отбивка. След около 2 секунди настъпил удар между двете МПС-ва върху пътната
отбивка, като в този момент скоростта на л.а. „БМВ“ била около 72 км/ч, а на т.а. „Фиат
Добло“ – около 11 км/ч. Най-напред контакувала предна дясна централна част на л.а. „БМВ“
в предна лява централна част на т.а. „Фиат Добло“. От удара последвала ротация на т.а.
„Фиат Добло“ по часовниковата стрелка и втори контакт между двете МПС-ва – в задна лява
част на т.а. „Фиат Добло“ в областта на лявото колело и заден ляв калник и в задна дясна
1

част на л.а. „БМВ“ в областта на задно дясно колело и заден десен калник. След ударите л.а.
„БМВ“ се установил в нивата вляво от пътя в посока изток, а т.а. „Фиат Добло“ се установил
в източния край на пътната отбивка. От удара нар. П. получил счупване на гръдната кост; на
I-во, II-ро и III-то ребро вляво и II-ро и III-то ребро вдясно; контузия на левия бял дроб,
набиране на кръв и въздух в лявата плеврална кухина; набиране на въздух подкожно на
шията и гръдния кош вляво и черепномозъчна травма, изразяваща се в кръвна колекция под
меките черепни покривки вляво и лекостепенно мозъчно сътресение, а св. К. получил
контузия на гръдния кош; контузия на долната част на подбедрицата и счупване на петна
кост на лявото ходило. След ПТП на пострадалите била оказана спешна помощ.

III. По анализа на доказателствата.

Описаната фактическа обстановка се установява от събраните в наказателното
производство доказателства - показанията на свидетелите Н. Ст. К., Г. Ив., Б.Я., експертните
заключения на съдебномедицински експертизи № 233 и № 236 от 2019 г.; експертните
заключения на повторната тройна авотехническа експертиза (АТЕ) и допълнителната АТЕ;
16 бр. фотоснимки, протокол за оглед на местопроизшествие, ИЗ № 113105, оперативен
протокол, предоперативна епикриза, микробиологично изследване, рентгенологично
изследване, резултати от лабораторно изследване, епикриза, амбулаторен лист, четири
болнични листа, регистрационен талон и удостоверение за техническа изправност, които
отчасти кореспондират на обясненията на нар. П..
В с.з. от 14.06.2021 г. (л. 12) нар. П. не се признава за виновен и установява, че е
пуснал навигацията на телефона си, пътували са със св. Я. за гр. Е.. На разклона за гр. Е. св.
Я. го попитал защо не завива, а навигацията му казвала да продължи напред, след това не си
спомнял нищо.
В с.з. от 03.11.2021 г. (л. 99) на л. 100 в допълнителен разпит установява, че
разследващия полицай му е внушил, че е правил обратен завой, навигацията му казвала, че
няма причина да спира, за да прави обратен завой и предвид получените от него травми
ударът между автомобилите бил попътен и това го е възприел, не го предполагал, след
първия удар загубил съзнание.
От обясненията на нар. П. (л. 37 от ДП) се установява, че пътували по път I-6 на
30.05.2018 г. в посока запад-изток. Около 17.20 часа разбрал, че подминал разклона за гр. Е.,
т.е. разклона за гр. Г., погледнал навигацията, която му указвала да продължи напред,
продължил напред и ускорил скоростта си, спомнял си път от дясната му страна, вероятно за
включване в пътния възел и след това загубил съзнание.
Съдът не дава вяра на обясненията на нар. П. в частта им, че е възприел попътен удар
и, че не е правил обратен завой.
[1] През прохода Т.-Е. (бел. докладчика)
Действително според Google карти по-прекият път до гр. Е. e през гр. Т. (прохода Т.-
Е.), но от това не следва да се правят решаващи изводи, тъй като е възможно по др. причина
да е предпочетен Прохода на Републиката през гр. Г., а и в този смисъл са посочените по-
долу доказателства.
2

Неподдържан тип изображение.
От показанията на св. Я., дадени в с.з. от 06.08.2021 г. (л. 41) се установява, че
пропуснали отклонението…чакали навигацията да им каже да завият. След като видели, че
има табелка я подминали и нямал никакъв спомен дали са спирали след като подминали
разклона…Последният му спомен бил подминаването и казването – „подминахме го“.
От показанията на св. Я. на л. 42 от ДП се установява, че от гр. С.З. излезли на
подбалканския път I-6 и имали намерение да минат през Прохода на Републиката и около
17.20 часа пътували в посока запад-изток, когато разбрали, че са подминали разклона за
Прохода на Републиката…коментирали с нарушителя, че трябва да се върнат, тъй като
подминали отбивката…не помнел удара.
В хода на съдебното производство по реда на чл. 282 от НПК бе събрано като
доказателство експертното заключение на автотехническата експертиза на инж. Ч.,
назначена на ДП (стр. 57). В с.з. обаче по искане на адв. М. бе назначена повторна тройна
автотехническа експертиза поради смъртта на вещото лице Ч. и обективната невъзможност
това вещо лице да бъде разпитано от страните и съда за изясняване на някои въпроси по
делото. Тъй като в с.з. са възникнали съмнения по обосноваността на заключението, които
не могат да бъдат отстранени с разпита на вещото лице Ч., съдът счита, че не следва да
ползва експертното заключение като доказателство за изграждане на изводи.
От повторната тройна АТЕ се установява като механизъм на ПТП, че нар. П. е
предприел маневра „Обратен завой“, което съвпада и със свидетелските показания и
протокола за оглед (л. 25 гръб от ДП), където е установено, че са били установени
множество следи от странично триене и пресни вкопавания на пътната отбивка.
В хода на разпита на трите вещи лица (с.з. от 03.11.2021 г.) категорично и
единодушно се отхвърли възможността ударът да е бил попътен между двете МПС-ва, при
който л.а. „БМВ“ застига и удря т.а. „Фиат Добло“.
Тъй като такива фактически положения се установиха от нар. П. по време на разпита
на вещите лица, за проверка на обясненията му бе назначена допълнителна автотехническа
експертиза, която също категорично установява, че нар. П. не е извършил маневра, различна
от „Обратен завой“. Разпитът на вещото лице инж. М. в с.з. не доведе до различен извод.
3

Неподдържан тип изображение.
Съдът приема изводите
на тройната и допълнителната
експертиза като напълно
обективни, защото в с.з. не се
оспорва обстоятелството, че
мястото на първоначалния удар
е в пътната отбивка на
северното платно. Ако приемем
за достоверни обясненията на
нарушителя за шофиране с
намалена скорост 40 км/ч, както
установява, в дясното платно за
движение в направление -
изток, то при удар между двете
МПС-ва, следва да има паднали
предмети, пресни спирачни и
др. следи в това платно, а това
не се установява по делото.
Изводът би бил същия и ако се приеме, че той първоначално се е установил вдясно на
банкета, включил се е в платното за движение и последвал удар. Няма обективни следи,
установени с огледа, които да сочат, че е налице някакъв попътен удар и в насрещното
платно за движение в същото направление – изток, а и няма установени доказателства по
делото за преминаване на т.а. „Фиат Добло“ в насрещната лента за движение по направление
– изток, нито доказателства за такава причина.
Съдът приема за напълно логични заключенията на вещото лице, че ако има удар в
задната част на т.а. „Фиат Добло“, то следва вратите на багажника да бъдат деформирани.
Съдът счита за логично, че ако л.а. „БМВ“ има масивна деформация в централна предна
дясна част, то следва да има и масивна деформация в задната част на т.а. „Фиат Добло“. От
снимки № 3 и № 19 (фотоалбум с.з. стр. 88) е видно, че е налице незначителна деформация в
задна лява част на т.а. „Фиат Добло“ за разлика от тези на л.а. „БМВ“ (снимки №№ 25-27,
стр. 97). Масивната деформация на т.а. „Фиат Добло“ е в предна дясна част (снимки № 17 и
№ 18). След първоначалния удар е логично кинетичната енергия и съответно скоростите на
автомобилите да са намалели, при което вторичните удари между двете МПС-ва да са с
малка деформация (снимки №№ 3, 19, 28 и 29).
Следователно съдът приема, че нар. П. е извършил маневра „Обратен завой“.
В с.з. нар. П. установява, че е бил ударен с висока скорост от л.а. „БМВ“. Той и
защитникът му възразяват, че скоростта за съответния участък е била 60 км/ч и е било
налице ограничено изпреварването със знак В24 „Забранено е изпреварването на
автомобили и мотоциклети с кош" валидни 50 км.
Съдът не приема тези възражения.
От експертните заключения на тройната и допълнителна АТЕ се установява, че л.а.
„БМВ“ се е движил с 86 км/ч.
От протоколът за оглед не се установява, че скоростта на движение на л.а. „БМВ“ е
била ограничена с пътен знак В26 "Забранено е движение със скорост, по-висока от
означената", нито е налице пътен знак В24.
От протоколът за оглед се установява, че хоризонталната маркировка на пътя е
единична прекъсната линия (М3), която разрешава пресичането от ППС-ва (чл. 63, ал. 2, т.
3 от ППЗДвП).
Съдът отбелязва, че ПТП е било настъпило на 200 метра след пътен възел между
4

пътища I-6 и II-55 (протокол за оглед на местопроизшествие). Обичайно скоростта на
движение се ограничава със знак В26 със или без указателна табела Т2 за валидността му
преди пътния възел или преди мястото на включване в път с предимство. Такива
доказателства обаче в с.з. не се събраха.
В с.з. представителят на РП – С.З., ТО – К. възразява, че дори да е имало такова
ограничение, то е било валидно до съответното кръстовище.
Съдът приема възражението.
Съгласно разпоредбата на чл. 50, ал. 1 от ППЗДвП забраните, въведени с пътни знаци
В20, В24, В25, В26, В27, В28 и В30, важат до следващото кръстовище или до знак, който ги
отменя, или на разстояние, указано с допълнителна табела Т2.
Съгласно §6, т. 8 от ДР на ЗДвП и в §1, т. 15 от ДР на ППЗДвП кръстовище е място,
където два или повече пътя се пресичат, разделят се или се събират на едно ниво, а пътен
възел е място, където два или повече пътя се пресичат на различни нива с възможност за
преминаване от единия път в другия (§1, т. 16 от ДР на ППЗДвП).
По тези дефиниции местата за преминаване от един път в друг на пътния възел имат
същински характеристики на кръстовище, защото се разделят или събират на едно ниво.
В този смисъл са устните заключения на вещото лице М., според които пътният възел е
съвкупност от няколко кръстовища (с.з. от 17.01.2022 г., л. 134 гръб).
От справка на АПИ се установява, че вертикалната маркировка на път I-6 при км.
348+500 в посока гр. К. – гр. С. е с поставени табели Ж10 ("Потвърждаване на посоката към
населено място") на км. 348+550 и км. 348+600, което обаче е след мястото на ПТП в посока
изток, защото път I-6 е с увеличаващ се километраж по направление запад-изток (вж.
bg.wikipedia.org/wiki/Републикански _път_I-6).
От снимки № 4 и № 5 от фотоалбума се установява, че е налице ограничение 60 км/ч,
но в обратна посока преди изход от път I-6 за гр. Г., посока запад, което е неотносимо към
случая (вж. онагледяването с Google view долу).
Неподдържан тип изображение.
Следователно съдът приема, че не е било налице ограничение на скоростта и
изпреварването, валидно за мястото на ПТП посока изток и следва да се прилага
законоустановеното ограничение за движение извън населено място - 90 км/ч съгласно чл.
21, ал. 1 от ЗДвП.
Следователно водачът на л.а. „БМВ“ – св. Г. Ив. не е извършил нарушение на чл. 21,
5

ал. 1 или ал. 2 от ЗДвП и го е управлявал с разрешена скорост.

IV. Относно възможността на водачите да предотвратят настъпването на ПТП.

Въпросът за възможността предотвратяване на ПТП е основен въпрос при този род
дела и за това подлежи на специален анализ от съда. Установяването на различни
технически параметри около ПТП цели именно да изясни поведението на водачите на ППС
и дължимите им действия за предотвратяване на ПТП. Казано иначе техническите причини
за предотвратяване на ПТП са основен аргумент в юридическата оценка за авторството на
деянието.
Съгласно чл. 102, т. 1 от НПК въпросът за авторството на деянието принадлежи към
главния предмет на доказване – извършеното престъпление и участието на обвиняемия в
него.
От показанията на св. И. се установява, че той е възприел, че водачът на т.а. „Фиат
Добло“ го изчаква при започнала и очевидно възприета от него маневра „Обратен завой“, не
е предприел спиране, а само отнемане на газта и насочване автомобила към лявото пътно
платно. Същият е предприел спиране и продължаване посоката на автомобила извън лявото
платно, когато било очевидно, че т.а. „Фиат Добло“ навлиза в лява лента за движение
(спасителна маневра) и ударът е бил неизбежен.
Безспорно моментът на навлизане на спряло МПС-во в пътното платно представлява
опасност за движението. В т. 6 на ТР 28-84 ОСНК е указано, че моментът на възникване на
опасност за движението се определя не по формални, а по фактически критерии.
От експертното заключение на тройната АТЕ (л. 79) се установява, че водачът на л.а.
„БМВ“ би имал възможност да избегне ПТП, когато т.а. „Фиат Добло“ е навлязъл на около
метър навътре чрез безопасно екстрено спиране.
Съгласно чл. 20, ал. 2 от ЗДвП водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай
на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
Следователно водачът на „БМВ“ не е спазил разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и е
проявил самонадеяност като е отложил спирането и е променил посоката на движение на
л.а. „БМВ“.
От експертното заключение на допълнителната АТЕ, т. 4 се установява, че маневрата
„Обратен завой“ е започната от скорост 0 км/ч, т.е. т.а. „Фиат Добло“ е бил в покой (л. 130).
Следователно установената скорост на л.а. „БМВ“ преди ПТП – 87 км/ч е била
съобразена с пътните условия и разположението на т.а. „Фиат Добло“, от което следва, че
водачът на л.а. „БМВ“ не е бил длъжен да се движи със скорост по-малка от 61 км/ч, за да
избегне ПТП (тройна АТЕ, т. 4, л. 79; допълнителна АТЕ, т. 5, л. 131).
От др. страна обаче нар. П. не установява, че въобще е възприел в огледалото за
обратно виждане приближаването на л.а. „БМВ“, вниманието му е било ангажирано с
показанието на навигацията и пропуснатото отклонение, а съгласно експертното
заключение на тройната АТЕ нар. П. е имал техническа възможност да избегне
произшествието като следи в огледалото пътната обстановка зад него и отложи потеглянето
си.
Съгласно чл. 25, ал. 1 от ЗДвП водач на пътно превозно средство, който ще
предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство,
да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони
надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента,
да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да
започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в
движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да
6

извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение.
Разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП създава абсолютно предимство за водача на л.а.
„БМВ“.
Следователно нар. П. е извършил нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП.
При констатираните нарушения у двамата водачи следва да се отговори на въпроса,
кой е задвижил причинноследствения процес довел до настъпването на общественоопасните
последици, което ще даде и отговор на въпроса за авторството – дали отложеното спиране
на св. И. или предприемане на маневрата „Обратен завой“ от нар. П. дори и в хипотеза на
нормално попътно включване в движението от негова страна, която не се установи по
делото.
Отговорът е безспорно, че ПТП не би настъпило ако нар. П. въобще не бе навлизал в
платното за движение, тъй като реакцията на това навлизане на др. водач дори и
неправилна, е последваща.
Следователно нар. П. е автор на ПТП, а св. И. е само негов съпричинител.
В останалите хипотези – преминаване в лява лента поради възприемане на т.а. „Фиат
Добло“ като попътно включващ се в движението, изследвани чрез тройната и допълнителна
АТЕ установяват несъмнено, че не би настъпило ПТП или водачът на л.а. „БМВ“ не имал
техническа възможност да предотврати ПТП.
Следва да се отбележи, че в създалата се пътна ситуация при тези пътни
характеристики и ограничения, скоростта не е фактор за ПТП, защото теоретично при още
по-голяма скорост на движение на л.а. „БМВ“, дори значително повече от 90 км/ч, той би
изпреварил маневрата на „Обратен завой“ на т.а. „Фиат Добло“ и не би настъпило
съприкосновение между двата автомобила. В случая основната причина за ПТП се изразява
в отклонението на автомобилите - предприетата маневра „Обратен завой“ от нар. П. дала
начало на причинноследствения процес и последващото преминаване в лява лента на св. И..
РП-С.З., ТО-К. не е повдигнала обвинение на нар. П. за нарушение на чл. 38, ал. 1 и
ал. 3 от ЗДвП, представляващи правила за извършване на маневра „Обратен завой“, но няма
пречка съдът да изложи инцидентно изводи в подкрепа на доводите си, че нар. П. е
безспорен автор на ПТП.
Съгласно чл. 38, ал. 1 от ЗДвП завиването в обратна посока се извършва наляво от
най-лявата пътна лента по посока на движението, а съгласно чл. 38, ал. 3 от ЗДвП при
недостатъчна широчина завиването в обратна посока може да започне и от друга част на
платното за движение, но водачът на завиващото пътно превозно средство е длъжен да
пропусне и попътно движещите се от лявата му страна пътни превозни средства.
Съгласно §6, 1 от ДР на ЗДвП "път" е всяка земна площ или съоръжение,
предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на
пешеходци, а съгласно §6, т. 5 от ДР на ЗДвП "пътен банкет" е надлъжна част от пътя,
ограничаваща платното за движение.
Сравнявайки двете дефиниции пътният банкет не е част от платното за движение, а
само ивица, която го ограничава.
В случая безспорно се установи, че нар. П. е бил установен на пътния банкет,
откъдето е започнал маневрата „Обратен завой“ като техническо понятие, а според разпита
на вещите лица в с.з. от 03.11.2021 г., л. 100) ширината на пътя не позволяват извършването
на маневра „Обратен завой“ в очертанията му.
За да бъде извършена маневра „Обратен завой“ в правния смисъл по правилата на
чл. 38, ал. 1 и ал. 3 от ЗДвП, е необходимо МПС-во да е в движение, а не в покой и
маневрата да започне от платното за движение – най-лява пътна лента, каквато в случая пътя
7

няма, а не от банкета. Затова от тази гл. точка водачът на л.а. „БМВ“ не е длъжен да очаква
извършване на незаконосъобразна маневра „Обратен завой“ от др. участник в движението,
което е още един аргумент в подкрепа на извода, че неговите действия не са основна
причина за ПТП.
Следователно отново се налага извода, че нар. П. е автор на ПТП.
РП е приела в постановлението, че е налице независимо съпричиняване на ПТП
между нар. П. и св. И.. В с.з. (06.08.2021 г., л. 42) адв. М. поиска от съда да се произнесе по
този въпрос, което съдът обяви, че ще стори в мотивите.
Съдът не приема, че е налице независимо съпричиняване.
Независимото съпричиняване е рядка хипотеза на съпричиняването, при които
двамата съпричинители са пълни съавтори на непредпазливо деяние и причинители в
еднаква степен на общественоопасните последици. Те са и еднакви възбудители на
причинноследствения процес. Ако бе така и точно това има предвид РП-С.З., ТО-К., то
втори обвиняем по делото би следвало да бъде и св. И., но факт е, че не е повдигнато
обвинение срещу него и в с.з. не се събраха доказателства за това. Касае се за неправилно
употребяване на понятието от страна на РП.
При обикновеното съпричиняване авторът на непредпазливото деяние и възбудител
на причинноследствения процес е само един, а др. лице само допринася за настъпването на
общественоопасните последици без да са налице по отношение на него др. условия.
Следователно налице е обикновено съпричиняване, което ще бъде отчетено от съда
при определяне на наказанието на нарушителя.

V. По правната квалификация.

Престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „б“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК е от вида на
резултатните престъпления.
Бидейки автор на ПТП нар. П. е осъществил изпълнителното деяние „причини“ от
състава на престъплението.
От експертното заключение на СМЕ № 233/19 (л. 50 от ДП) св. К. е получил
вследствие на ПТП счупване на петната кост на лявото ходило, което е причинило трайно
затруднение на движението на долния ляв крайник, представляващо средна телесна повреда
по см. на чл. 129, ал. 2 от НК.
По-горе съдът прие, че нар. П. е извършил нарушение на правилата за движение на
чл. 25, ал. 1 от ЗДвП.
Съгласно тази разпоредба водач на пътно превозно средство, който ще предприеме
каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от
реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или
наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие
надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне
маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в
движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да
извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение.
По-горе съдът прие, че от правна гл. точка, предвид чл. 38, ал. 1 и ал. 3 от ЗДвП,
маневрата на нар. П. не отговаря на маневра „Обратен завой“ макар технически да цели
обратна промяна в направлението на МПС-во чрез започване и извършване на маневра най-
общо (каквато и да е маневра). В случая нар. П. не се е убедил чрез използване на
огледалата за обратно виждане, че няма да създаде опасност за пътуващите в л.а. „БМВ“,
8

които минават покрай него и да извърши маневрата като се съобрази с неговото положение.
Следователно правилно РП-С.З., ТО-К. е приела, че е бил нарушен чл. 25, ал. 1 от
ЗДвП.
РП е повдигнала обвинение и за нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, според който
всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности
и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да
причинява имуществени вреди.
Тази разпоредба обаче се намира в Раздел I Общи правила на ЗДвП. Правилото е, че
при наличие на нарушени специални норми на ЗДвП, каквото се явява правилото на чл. 25,
ал. 1 от ЗДвП, общите правила не се прилагат (Р 182-96-ВК и Р 25-94-ВК - специалният
закон изключва общия закон - чл. 15 от ЗНА). Затова в тази част на обвинението за
нарушено правило на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП подс. П. следва да бъде признат за невиновен
и оправдан.
От обективираните действия на нар. П. следва извода, че той е действал по
обикновена непредпазливост. Нарушителят не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Нарушителят е
бил длъжен и е бил в състояние да предвиди, че преди да потегли, следва да се убеди в
огледалата за обратно виждане, че няма автомобили, представляващи опасност за
движението или дори и да има такива в близост, да предприеме маневрата без да създава
опасност за движението им.

VI. Относно наказанието.

Имайки предвид изложените дотук мотиви съдът намира, че нар. П. следва да бъде
признат за виновен и наказан.
При определяне вида на наказанието съдът взе предвид, че нарушителят не е осъждан
и не е освобождаван от наказателна отговорност, от деянието не са били причинени
съставомерни имуществени вреди; престъплението е било извършено по непредпазливост и
за него се предвижда наказание до три години лишаване от свобода и др. по-леко наказание.
Следователно налице са условията на чл. 78а, ал. 1 от НК за освобождаване от
наказателна отговорност на нарушителя с налагане на административно наказание глоба.
При определяне размера на глобата съдът взе предвид като смекчаващи вината
обстоятелства добрите характеристични данни, приетото от съда съпричиняване на ПТП от
др. водач, настъпилите телесни увреждания и у нар. П..
Доказателства за отегчаващи вината обстоятелства не се събраха.
На нар. П. следва да се наложи наказание при смекчаващи вината обстоятелства като
съдът счита, че целите на чл. 12 от ЗАНН ще бъдат постигнати при наказание глоба в размер
на 1000 лв.
Тъй като се касае за резултатно престъпление с реално причинен престъпен резултат
– средна телесна повреда вследствие на технически неправилно изпълнена маневра, съдът
счита, че целите на чл. 12 от ЗАНН ще бъдат изпълнени ако нар. П. бъде лишен от право да
управлява МПС-во за срок от шест месеца съгласно чл. 343г от НК.

VII. Относно разноските.

На осн. чл. 189, ал. 3 от НПК направените по делото разноски за експертизи, следва
да се заплатят от нар. П., както следва:
1. На ОДМВ-С.З. – 872,28 лв. (2х184,80 лв. – СМЕ д-р Т., л. 48 ДП и СМЕ д-р П., л.
9

54 ДП; 465,33 лв. - АТЕ инж. Ч.; 37,35 лв. – химическа експертиза);
2. На РС-К. - 2571 лв. (2081 лв. – ТрАТЕ, 490 лв. – АТЕ инж. М.).
Водим от горните мотиви съдът постанови решението си.
10

Номер на акта:	15
Дата:	18 януари 2022 г.
Съдия:	Деян Господинов Илиев

Дело:	20215510200382
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	9 април 2021 г.

Решение по НАХД №382/2021 на Районен съд - Казанлък

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите