№ 3458
гр. София, 01.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Цв. М. М.
при участието на секретаря Т. Й. Ц
като разгледа докладваното от Цв. М. М. Гражданско дело №
20211110131327 по описа за 2021 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата
от 8 073,24 лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинени имуществени
вреди по влекач „Волво“, модел „ФН 12420“, с рег. № ..., вследствие на ПТП от 30.11.2020
г., съставляващо застрахователен риск, покрит съгласно договор за застраховка „Гражданска
отговорност“, страна по който е ответникът, ведно със законната лихва от датата на отказа -
24.02.2021 г. до окончателното плащане /след допуснато в о. с. з. на 21.10.2021 г. изменение
на иска под формата на увеличаване на размера му/.
Ищецът .... твърди, че на 30.11.2020 г., около 08:00 часа, по ВП 81,5 км., е настъпило
ПТП, предизвикано по вина на водача Г. Н. В, която при управление на л. а. „Нисан“, модел
„Микра“, с рег. № ...., движейки се с посока на движение от гр. Костинброд към гр. София,
поради несъобразяване с пътната обстановка и при предприемане на маневра
„изпреварване“ навлиза в насрещната пътна лента и блъска движещия се по нея влекач
„Волво“, модел „ФН 12420“, с рег. № ..., управляван от Ю. С. М., който вследствие на удара
се завърта и се удря в мантинелата. Поддържа, че за реализиране на процесното ПТП е
съставен констативен протокол с пострадали лица с рег. № УРИ 286р-16427/14.12.2020 г. по
описа на РУ - Костинброд, като на виновния водач – Г. Н. В е съставен АУАН № 2020-1026-
1203/30.11.2020 г. Сочи, че към момента на настъпване на ПТП – 30.11.2020 г. по отношение
на управлявания от нея л. а. „Нисан“, модел „Микра“, с рег. № .... е била налице
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника ...., поради което
същият отговаря за причинените от застрахования водач вреди по собственото на ищцовото
дружество МПС. Допълва, че на 14.12.2020 г. до ответния застраховател е подадено
уведомление за образуване на щета, но с уведомление с изх. № 1951/24.02.2021 г. същият е
отказал изплащане на застрахователно обезщетение, поради което претендира същото.
Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът .... е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва иска по основание и размер. Оспорва описания в исковата молба механизъм на
настъпване на процесното ПТП, както и вината на застрахования при него водач на л. а.
1
„Нисан“, модел „Микра“, с рег. № ..... Оспорва наличието на причинна връзка между
твърдяните вреди и процесното ПТП, както и техния размер, като счита същия за завишен.
С тези съображения отправя искане за отхвърляне на предявения иск.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ
Основателността на иска се обуславя от установяване от ищеца наличието на следните
материални предпоставки (юридически факти): съществуването на валидно застрахователно
правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между делинквента и
ответника, в срока на което вследствие на противоправното и виновно поведение на водача
на застрахования при него автомобил да е настъпило застрахователно събитие - ПТП, което
е покрит риск, в причинна връзка, с което са причинени вреди на собствения на ищеца
автомобил, както и размера на вредите.
С определение от 02.09.2021 г. съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се от
доказване обстоятелствата, че на 30.11.2020 г., около 08:00 часа, по ВП 81,5 км., между
влекач „Волво“, модел „ФН 12420“, с рег. № ... и л. а. „Нисан“, модел „Микра“, с рег. № ....,
застрахован при ответника .... по застраховка „Гражданска отговорност“ е настъпило ПТП.
В случая, при съвкупна преценка на доказателствата по делото – протокол за ПТП с
пострадали лица № УРИ 286р – 16427/14.12.2020 г., съставен от полицейски служител при
РУ – Костинброд и уведомление за щета на ...., показанията на свидетеля Ю. С. М., както и
изводите на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза, съдът приема за
установено, че процесното ПТП е настъпило по следния механизъм: на 30.11.2020 г., около
08:00 часа, при движение по Републикански път II-81 с посока от гр. Костинброд към гр.
София, в района на км. 5, л. а. „Нисан“, модел „Микра“ с рег. № ...., управляван от Г. Н. В, се
отклонява наляво, вследствие на което навлиза в лентата за насрещно движение и реализира
ПТП с насрещно движещия се влекач „Волво“, модел „ФН 12420“, с рег. № ..., управляван от
Ю. С. М., като вследствие на удара л. а. „Нисан“, модел „Микра“, с рег. № .... се отклонява
вдясно и се удря в движещия се в неговата посока л. а. „Пежо 307“, с рег. № ...., управляван
от И. К. Г, а влекач „Волво“, модел „ФХ 12420“, с рег. № ... се отклонява вдясно и се удря в
крайпътната мантинела, вследствие на което претърпява материални щети. Констативният
протокол за ПТП, неоспорен от участниците в процеса, изготвен от органите на МВР в
кръга на възложените им правомощия, съставлява официален свидетелстващ документ,
поради което се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно
удостоверените в него обстоятелства, пряко възприети от съставителя му. Такива в случая са
настъпилото на процесната дата и място ПТП, описаните видими щети по участвалите в
него превозни средства, както и обстоятелството, че Г. Н. В – водач на л. а. „Нисан“, модел
„Микра“, с рег. № .... е представила застрахователна полица за застраховка „Гражданска
отговорност“ № BG/22/120001918512, валидна от 17.07.2020 г. до 16.07.2021 г., т. е.
включително и към момента на настъпване на произшествието – 30.11.2020 г., с ответника
..... По отношение на описания от съставителя механизъм на настъпване на ПТП-то
протоколът не се ползва с материална доказателствена сила, тъй като представлява
заключение относно факти, които съставителят му не е възприел пряко, поради което съдът
не е обвързан от извода на административния орган, а механизмът на произшествието е
елемент от предмета на доказване и подлежи на изследване в процеса. (в този смисъл -
Решение № 85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г., решение № 711/22.10.2008 г. по т. д. №
395/2008 г.). Ето защо, съдът анализира удостоверените в протокола за ПТП обстоятелства
относно механизма на настъпване на произшествието във връзка с останалите доказателства
по делото – уведомление за настъпване на застрахователно събитие при .... от 14.12.2020 г.,
показанията на свидетеля Ю. М., който непосредствено е възприел фактите, за които
2
разказва, доколкото е бил водач на един от участвалите в ПТП-то автомобили, както и
заключението по съдебно-автотехническата експертиза, което като обективно изготвено от
специалист в съответната област и останало неоспорено от страните следва да се кредитира.
В показанията си свидетелят Ю. М. разказва, че е пътувал от гр. София към гр. Костинброд,
като лентата за движение в неговата посока е била в ремонт, поради което движението е
било пренасочено в съседната пътна лента, за което са били поставени съответните
разделителни знаци. Сочи, че по време на движение в видял как управляван от жена
насрещно движещ се автомобил е навъртял пълен ляв и е навлязъл в неговата лента за
движение, в резултат на което се е ударил челно в управлявания от него камион, който в
резултат на удара се е ударил в намиращата се вдясно разделителна мантинела.
Анализирайки така обсъдените свидетелски показания, съдът намира, че същите отразяват
поведението на водача на л. а. „Нисан“, модел „Микра“, с рег. № .... именно по начина,
отразен в протокола за ПТП и уведомлението за настъпване на застрахователно събитие до
.... от 14.12.2020 г. Нещо повече, при така установения механизъм е изготвено и
заключението по съдебно-автотехническата експертиза, според която щетите по влекач
„Волво“, модел „ФН 12420“, с рег. № ... са в причинна връзка с настъпилото произшествие.
Съдът намира, че ПТП-то е настъпило поради виновното и противоправно поведение на
водача на застрахования при ответника автомобил, като за да достигне до този извод взима
предвид от една страна показанията на свидетеля Ю. М., които безспорно установяват, че
управляваният от Г. В. автомобил е навлязъл челно в собственото му платно за движение,
вследствие на което камионът му се е ударил в дясната мантинела. От друга страна, същите
се подкрепят и от констатациите на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза,
според което техническа причина за настъпване на процесното ПТП е именно поведението
на водача на л. а. „Нисан“, модел „Микра“, с рег. ...., който е навлязъл в лентата за насрещно
движение и е реализирал ПТП с движещия се в нея влекач „Волво“, модел „ФХ 12420“, с
рег. № .... В случая, установеното поведение на водача Г. В. несъмнено представлява
нарушение на правилата за движение по пътищата по чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗДвП, тъй като при
двупосочно движение е навлязла в лентата за насрещно такова, за което на същата е взето и
административно отношение, като е съставен АУАН № 2020-1026-1203/30.11.2020 г. Ето
защо, при съвкупна преценка на писмените доказателства, гласните доказателствени
средства и заключението на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза съдът
приема, че ПТП е настъпило изцяло поради виновното и противоправно поведение на
водача на застрахования при ответника автомобил. Вината се предполага – арг. чл. 45, ал. 2
ЗЗД, като тази презумция не бе опровергана в настоящото производство чрез обратно
доказване от ответника – .....
Съгласно заключението на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза
всички отразени в описа на застрахователя щети се намират в причинна връзка с
настъпилото на 30.11.2020 г. застрахователно събитие – ПТП. Съдът намира, че безспорно
това е така и по отношение на тези, установени в дясната част на увредения влекач „Волво“,
модел „ФХ 12420“, с рег. № ..., доколкото данните по делото – протокола за ПТП и
свидетелските показания сочат, че вследствие на първоначалния удар същият се е ударил в
разделителната мантинела вдясно. Ето защо, възражението на ответника относно липсата на
причинна връзка между между всички твърдяни с исковата молба вреди и процесното ПТП е
неоснователно, а доколкото собственик на увредения автомобил е именно ищецът – ...., то
посоченото дружество се явява увредено лице, поради което е легитимиран носител на
вземането за заплащане на застрахователно обезщетение за причинените на собствения му
влекач „Волво“, модел „ФХ 12420“, с рег. № ... вреди, вследствие виновното и
противоправно поведение на водача на застрахования при ответника по застраховка
„Гражданска отговорност“ такъв.
С оглед на гореизложеното, налице са предпоставките за ангажиране на отговорността
на .... за заплащане на претендираното застрахователно обезщетение.
3
Що се отнася до неговия размер, съдът съобразява съдебната практика, постановена от
ВКС при действието на отменения КЗ, но актуална и при действащия такъв, съгласно която
при съдебно предявена претенция съдът следва да определи застрахователното обезщетение
по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното
събитие съгласно чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.), като ползва заключение на вещо лице, без да е
обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните размери
по Методиката (в този смисъл са Решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г. на
ВКС, II ТО; Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009г. на ВКС, I ТО; Решение №
109 от 14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010 г. на ВКС, I ТО; Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т.
д. № 652/2009 г. на ВКС, І ТО). Обезщетението се присъжда по средни пазарни цени, а не по
пазарни цени, въпреки доказателствата за такива. За размера на средните пазарни цени
съдът кредитира неоспорената от страните съдебно-автотехническа експертиза. В тази
насока следва да се има предвид, че съдебната практика е категорична, че размерът на
обезщетението се присъжда по средни пазарни цени с оригинални части, а не с алтернативни
части. Действителните вреди в случая възлизат на 8 073,24 лв., която според експерта
представлява стойността, необходима за възстановяване на увредения автомобил, изчислена
на база средни пазарни цени към датата на ПТП. Изчислената именно по този начин
стойност съдът преценява като обективен критерий за действително причинените вреди, тъй
като тя е определена след проучване в цялост на пазара на съответните части, боя,
материали и труд, на който оперират официален сервиз за съответната марка лек автомобил
и алтернативни доставчици, респ. определянето на средните пазарни цени предполага
съобразяване на цените на двата вида икономически субекти. В тази връзка следва да се
посочи, че сумата, изчислена на база средни пазарни цени от алтернативни доставчици, не
онагледява средните пазарни цени към датата на процесното ПТП, тъй като тя е изчислена
на база средни цени, но само от алтернативни доставчици, т. е. съобразени са цените само от
ограничен сегмент от пазара на части, боя, материали и труд. С оглед всичко гореизложено,
съдът намира, че съгласно заключението на вещото лице по съдебно-автотехническата
експертиза необходимата стойност за възстановяване на щетите по влекач „Волво“, модел
„ФХ 12420“, с рег. № ..., изчислена на база на средни пазарни цени към датата на ПТП,
възлиза на посочената по-горе сума от 8 073,24 лв. Ответникът е останал задължен за
нейното заплащане, поради което предявеният за нея иск се явява основателен и следва да
бъде уважен изцяло.
За разлика от КЗ (отм.), новият КЗ /в сила от 01.01.2016 г./ в чл. 429, ал. 3, изр. 2
изрично лимитира включените в застрахователното обезщетение, а оттам и в
застрахователната сума, лихви за забава като ги ограничава до тези, които текат от момента
на по-ранната от следните дати: датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие от застрахования на основание чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ или от
датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от
увреденото лице или от датата на предявяване на претенцията на увредения пред
застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение, но не и от датата на
настъпване на застрахователното събитие. По отношение на задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите в чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ е предвидено, че
застрахователят покрива отговорността на застрахования за лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2
КЗ, т. е. при ограниченията на чл. 429, ал. 3 КЗ - само в рамките на застрахователната сума и
за периода с начало от уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното
събитие, респ. предявяване на претенцията от увреденото лице. В случая, застрахователят
по застраховка „Гражданска отговорност“ е уведомен за претенцията на увреденото лице на
14.12.2020 г., видно от представеното уведомление за настъпване на застрахователно
събитие, т. е. това е датата на извънсъдебно предявяване на претенцията на ищеца, поради
което същият дължи законна лихва най-рано от тази дата. От страна на ищеца законната
лихва се претендира от по-късен момент – от датата на отказа, поради което за посочения
4
период искането е основателно и следва да бъде уважено. Ето защо, посочената по-горе
сума следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на отказа – 24.02.2021 г. до
окончателното ѝ заплащане.
По отговорността за разноските:
При този изход на спора - цялостна основателност на предявения иск, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените от него разноски в
общ размер на 1 427,93 лв. /съгласно представения списък по чл. 80 ГПК /л. 91 от делото/, от
които: 322,93 лв. – платена държавна такса, 5 лв. – платена държавна такса за издаване на
СУ, 200 лв. – депозит за САТЕ, 20 лв. – депозит за свидетел и 880 лв. с ДДС – адвокатско
възнаграждение, чието реално заплащане съдът прие за доказано с оглед представения
договор за правна защита и съдействие от 13.10.2021 г., вносна бележка от 20.10.2021 г. и
удостоверение за регистрация по ЗДДС. Релевираното възражение за неговата прекомерност
съдът счете за неоснователно, тъй като претендираният размер съответства на минималния
такъв, определен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 01/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения /предвид увеличения размер на предявения иск/,
при съобразяване на начисления върху него ДДС. При този изход на спора направените от
ответника разноски следва да останат за негова сметка.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ...., ЕИК (ЕИК), със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. С, ш.
№67А да заплати на ...., ЕИК (ЕИК) със седалище и адрес на управление: ...., на основание
чл. 432, ал. 1 КЗ, сумата от 8 073,24 лв., представляваща застрахователно обезщетение за
причинени имуществени вреди по влекач „Волво“, модел „ФН 12420“, с рег. № ...,
вследствие на ПТП от 30.11.2020 г., съставляващо застрахователен риск, покрит съгласно
договор за застраховка „Гражданска отговорност“, страна по който е ответникът, ведно със
законната лихва от датата на отказа - 24.02.2021 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА ...., ЕИК (ЕИК), със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. С, ш.
№67А да заплати на ...., ЕИК (ЕИК) със седалище и адрес на управление: ...., на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 1 427,93 лв., представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5