РЕШЕНИЕ№
261897
гр. Пловдив,
30.12.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното
заседание на десети декември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА
ДЪБОВА
при секретаря Петя
Карабиберова, като разгледа докладваното гр. дело № 5438 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 235 във вр. с чл. 238 ГПК.
Образувано по предявени от „ЕК
Петрол” ООД - Пловдив, ЕИК *********, против „Рос-стил“ ЕООД, ЕИК *********, и Р.А.К.,
кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 327,
ал. 1 ТЗ за осъждане на ответните страни да заплатят солидарно на „ЕК Петрол” ООД сумата от 12 400, 56 лв., представляваща незаплатена цена на продадени стоки
по договор за продажба от 19.11.2019 г. на горива и стоки, за която доставка са
издадени следните фактури: фактура № ********** от 06.12.2019 г.; фактура №
********** от 17.12.2019 г.; фактура № ********** от 19.12.2019 г.; фактура №
********** от 29.12.2019 г.; фактура № ********** от 02.01.2020 г.; фактура №
********** от 03.01.2020 г.; фактура №
********** от 07.01.2020 г.; фактура № ********** от 08.01.2020 г.;
фактура № ********** от 14.01.2020 г.; фактура № ********** от 15.01.2020 г.;
фактура № ********** от 19.01.2020 г.; фактура № ********** от 21.01.2020 г.;
фактура № ********** от 24.01.2020 г.; фактура № ********** от 26.01.2020 г.;
фактура № ********** от 27.01.2020 г.; фактура № ********** от 29.01.2020 г. и
фактура № ********** от 04.02.2020 г., ведно със законна мораторна лихва от
датата на депозиране на исковата молба в съда – 21.05.2020 г., до окончателното
й изплащане.
Ищецът
твърди, че по занятие продава горива и консумативи чрез стопанисваните от него
бензиностанции в гр. П. и гр. Х.. Поддържа, че между страните са възникнали
търговски правоотношения по договор за продажба от 19.11.2019 г., по силата на
който ищецът поел задължение да продаде и достави горива и стоки – автомобилни
масла, греси и др., предоставяни на територията на бензиностанция ЕК Петрол,
при условията на разсрочено заплащане, при насрещно задължение за купувача да
заплати цената при доставката по банков път, най-късно до 30 дни след издаване
на фактурата - на основание чл. 9, ал. 1, предл. първо от Договора. Твърди, че
физическото лице Р.К. е поело солидарно задължение с купувача за задълженията
му по сключения договор, включително тези за разноските по събиране на
вземането – по силата на чл. 16 от Договора. Сочи, че на основание чл. 141 ЗЗД
поръчителят е задължен и отговаря солидарно с главния длъжник. Твърди, че с
разпоредбата на чл. 22 от Договора била установена договорна подсъдност пред
съответния съд в гр. Пловдив. Поддържа, че във връзка с продажбата на стоките
от търговския обект – нафтопункта, и зареждане на горивото, чрез електронна
система с фискална памет, на основание чл. 3, ал. 2 от Наредба №
Н-18/03.12.2006 г., се регистрира всяка продажба на дребно, платима по банков
път. Твърди, че всеки издаден касов бон обективира данъчното събитие с начислен
данък ДДС. Твърди, че за зареденото дизелово гориво са издадени фактури за
сумата от общо 12 400, 56 лв., както следва: фактура № ********** от 06.12.2019
г.; фактура № ********** от 17.12.2019 г.; фактура № ********** от 19.12.2019
г.; фактура № ********** от 29.12.2019 г.; фактура № ********** от 02.01.2020
г.; фактура № ********** от 03.01.2020 г.; фактура № ********** от 07.01.2020 г.; фактура №
********** от 08.01.2020 г.; фактура № ********** от 14.01.2020 г.; фактура №
********** от 15.01.2020 г.; фактура № ********** от 19.01.2020 г.; фактура №
********** от 21.01.2020 г.; фактура № ********** от 24.01.2020 г.; фактура №
********** от 26.01.2020 г.; фактура № ********** от 27.01.2020 г.; фактура №
********** от 29.01.2020 г. и фактура № ********** от 04.02.2020 г. По така
изложените съображения се моли за уважаване на предявените искове.
В
законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответните страни -
„Рос-стил“ ЕООД, и Р.А.К., не са депозирали отговор на исковата молба.
Съдът, като
съобрази събраните писмени доказателства намира, че са налице предпоставките по
чл. 238, ал. 1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение по отношение на
ответника.
Препис от исковата молба е бил
редовно връчен на ответните страни – лично на основание чл. 45 ГПК на ответника
Р.А.К. и на основание чл. 50, ал. 3 ГПК чрез вписания в Търговския регистър
управител на ответника „Рос Стил“ ЕООД - на вписания в Търговския регистър
адрес на управление на ответника.
Ответните страни са били редовно
призовани и за съдебното заседание, проведено на 10.12.2020 г.
Въпреки редовното им призоваване,
ответните страни не са се явили в съденото заседание за разглеждане на делото,
като не са депозирали молба за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Следователно налице са
предпоставките, установени в разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ГПК, а именно –
ответникът да не е подал отговор на исковата молба, да е бил редовно призован
за първото по делото съдебно заседание, на което не се е явил и не е депозирал
молба за разглеждането му в негово отсъствие.
Налице е и третата кумулативно
изискуема предпоставка за постановяване на неприсъствено решение, а именно от
събраните по делото писмени доказателства, да се установява, че исковата
претенция е вероятно основателна, доколкото в производството са представени
двустранно подписани фактури и протокол за приемане на работата.
По
така изложените съображения предявените искове следва да бъдат уважени, като в
полза на ищеца и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК се присъдят сторените от
последния разноски в исковото производство в общ размер от 1 196, 10 лв.,
от които сумата от 496, 10 лв. за заплатена държавна такса и 700 лв. за заплатено
адвокатско възнаграждение.
В настоящото производство следва да бъдат
присъдени и разноските, сторени от ищеца в производството по допускане на
обезпечение на бъдещ иск по ч.гр.д. № 4406/2020 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, в размер на сумата от общо 640 лв., от които 40 лв. за държавна такса
и 600 лв. за адвокатско възнаграждение, за които са представени доказателства
пред настоящия съдебен състав. За да достигне до този правен извод съдът
съобрази задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 5 от Тълкувателно
решение № 6/06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, в което е
прието, че отговорността за разноски при обезпечаване на иска се реализира при
постановяване на решение, с което се разглежда спора по същество и съобразно неговия
изход, тъй като привременно осъществената мярка е постановена с оглед този
изход и в защита на правните последици от решението.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.
327, ал. 1 ТЗ, „Рос-стил“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Неделино, ул. „Арда“ № 1 и Р.А.К., ЕГН **********, с адрес ***,
да заплатят солидарно на „ЕК Петрол” ООД - Пловдив, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул.
„Михалаки Георгиев‘№ 38, ет. 4, сумата от 12 400, 56 лв., представляваща незаплатена цена на продадени
стоки по договор за продажба от 19.11.2019 г. на горива и стоки, за която
доставка са издадени следните фактури: фактура № ********** от 06.12.2019 г.;
фактура № ********** от 17.12.2019 г.; фактура № ********** от 19.12.2019 г.;
фактура № ********** от 29.12.2019 г.; фактура № ********** от 02.01.2020 г.;
фактура № ********** от 03.01.2020 г.; фактура № ********** от 07.01.2020 г.; фактура №
********** от 08.01.2020 г.; фактура № ********** от 14.01.2020 г.; фактура №
********** от 15.01.2020 г.; фактура № ********** от 19.01.2020 г.; фактура №
********** от 21.01.2020 г.; фактура № ********** от 24.01.2020 г.; фактура №
********** от 26.01.2020 г.; фактура № ********** от 27.01.2020 г.; фактура №
********** от 29.01.2020 г. и фактура № ********** от 04.02.2020 г., ведно със
законна мораторна лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда –
21.05.2020 г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Рос-стил“
ЕООД и Р.А.К., да заплатят на „ЕК Петрол” ООД сумата от 640 лв. – разноски в
обезпечителното производство по ч.гр.д. № 4406/2020 г. по описа на Районен съд
– Пловдив сумата от 1 196, 10 лв. –
разноски в исковото производство по гр.д. № 5438/2020 г. на Районен съд -
Пловдив, IX граждански състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване. Решението подлежи на контрол по реда на чл. 240 ГПК в
едномесечен срок от връчването му от страната, срещу която е постановено.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала! ПК