Решение по дело №836/2024 на Районен съд - Берковица

Номер на акта: 45
Дата: 29 април 2025 г. (в сила от 14 май 2025 г.)
Съдия: Деница Ангелова Цветкова
Дело: 20241610100836
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 ноември 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 45
гр. Берковица, 29.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря С. Н. П.
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело
№ 20241610100836 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава ХХV от ГПК - „БЪРЗО
ПРОИЗВОДСТВО“.
Образувано е по предявен от М. Й. Д. със съгласието на неговата майка и
законен представител С. П. П. иск против Й. Д. П. с правна квалификация
чл. 150 СК във вр. с чл. 143 СК – за увеличение на присъдена с влязло в
сила Решение по гр.д. № 594/2021 г. по описа на Районен съд – Берковица
издръжка от 220 лева на 350 лева.
Ищецът М. Й. Д. твърди в исковата си молба, че с Решение по гр.д.
№ 594/2021 г. на Районен съд – Берковица, ответникът Й. Д. П. е осъден да му
заплаща месечна издръжка в размер на 220 лева. Твърди, че е налице промяна
в обстоятелствата, която обосновава изменение в размера на присъдената
издръжка. Изминали са повече от 3 години, ищецът е ученик в 9-ти клас в
Лесотехническата гимназия-гр. Берковица, нараснали са както нуждите му,
така и доходите на ответника.
Моли съда да постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да
му заплаща издръжка вместо 220 лева в размер на 350 лева.
Ответникът Й. Д. П. чрез назначения му особен представител е
1
подал отговор и взема становище по допустимостта и основателността на
предявения иск в дадения й по чл. 131 от ГПК едномесечен срок. Оспорва
размера на претендираната издръжка. Моли издръжката да бъде
определена в минимален размер.
Съдът, след като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички
доказателства по делото и доводите на страните, и като съобрази
разпоредбите на закона, на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, във вр. с чл. 12
от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Ищецът М. Й. Д. носи доказателствената тежест да докаже
изложените в исковата молба факти относно:
съществено изменение на обстоятелствата, при които е постановено
влязлото в сила Решение по гр.д. № 594/2021 г. на Районен съд –
Берковица, което обуславя изменение на присъдената издръжка;
размерът на издръжката, от която детето има нужда и във
възможностите на бащата е да заплаща претендирата издръжка в
размер на 350 лева.
С доклада по делото съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от
доказване следните факти:
- ответникът е баща на детето, което е ученик.
- с Решение по гр.д. № 594/2021 г. на Районен съд – Берковица,
ответникът Й. Д. П. е осъден да заплаща месечна издръжка на детето в
размер на 220 лева.
От събраните по делото доказателства се потвърди, че ответникът Й. Д.
П. е баща на детето М. Й. Д., което е родено на ..... г. и към момента е на 15 г.
/удостоверение за раждане на л. 3/.
С влязло в сила Решение № 23 от 29.03.2022 г. по гр.д. № 594/2021 г. по
описа на Районен съд – Берковица /л. 32-33 по приложеното гр.д. № 594/2021
г. по описа на Районен съд – Берковица/ съдът е изменил размера на
присъдената издръжка на 220 лева, считано от 26.10.21 г.
От събраните по делото доказателства категорично се установи, че от
постановяване на издръжката е изминал период от време, през който
безспорно нуждите на детето са нараснали, като е налице и увеличение на
необходимите средства за неговата издръжка.
2
Детето е непълнолетно и има право на издръжка от бащата, като
задължението за издръжка е безусловно съобразно разпоредбата на чл. 143,
ал. 2 СК във вр. с чл. 141 СК.
По делото не се спори, че са налице обстоятелства, които обосновават
изменение на присъдената издръжка.
Спорът в случая се свежда до размера на претендираната издръжка, като
се оспорва сумата над минималната за страната издръжка.
Размерът на дължимата издръжка се определя според нуждите на лицето,
което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи,
като съгласно чл. 142, ал. 2 СК издръжката на едно дете при всички случаи не
може да бъде по-ниска от ¼ от минималната работна заплата. Към датата на
подаване на исковата молба – 07.11.2024 г. размерът на минималната за
страната заплата е бил 933 лева, съответно мининалната издръжка е била в
размер на 233.25 лева. От 01.01.2025 г. минималната работна заплата е
увеличена на 1077 лева или издръжката след тази дата не може да е по-малка
от 269.25 лева, който факт следва да бъде съобразен от съда при условията на
чл. 235, ал. 3 ГПК.
Следователно така определената издръжка от 220 лева както към датата
на подаване на исковата молба, така и към настоящия момент е под
минималната издръжка за страната.
В конкретния случай съдът намира, че са налице трайно променени
обстоятелства, които обосновават извод за необходимост от промяна на
присъдената издръжка. От 2021 г. до сега минималната работна заплата за
страната се е увеличила няколко пъти - от 650 лева към 2021 г. на 1077 лева.
Респективно е променена и минималната издръжка от 162.50 лева към 2021 г.
на 269.25 лева. Доколкото размерът на минималната издръжка е обвързан с
размера на МРЗ, а последната е променена, то налице е безспорно трайна
промяна.
Трайна промяна е налице и по отношение на нуждите на претендиращия
издръжка – при постановяване на предходната издръжка детето е било на 12
години, докато сега е тийнейджър на 15 години и е ученик в 9-ти клас в ЛПГ
– гр. Берковица /удостоверение на л. 4/, което обосновава и нарастване на
неговите ежедневни нужди, така и на образователните му потребности. По
данни на детето, което беше изслушано в съдебно заседание и с оглед
3
отразеното в социалния доклад /л. 51 гръб/ ежедневно детето получава 10
лева джобни /тоест около 300 лева месечно/, а когато е на училище получава
допълнително още 10 лева /тоест около 200 лева/, което прави минимум 500
лева. Установи се, че към датата на завеждане на исковата молба детето е
посещавало уроци по китара два пъти в седмицата, което е свързано с
допълнителни разходи, като всеки урок е на стойност по 15 лева, което е
общо 120 лева на месец /документ на л. 6 и социалния доклад на л. 51-52/,
които детето е посещавало до скоро към датата на изготвения по делото
социален доклад от 02.04.2025 г. /социален доклад л. 51 гръб/, като по време
на изслушването детето заяви, че същите са само временно преустановени, за
да завърши учебната година и от лятото отново ще посещава уроци /тоест
след около месец/. Има данни, че през последната една година детето има
извънредни разходи за зъболекар, като му предстоят още посещения
/социален доклад л. 51 гръб, изслушване на детето/.
С ПМС № 212/02.11.23 г. линията на бедност за 2024 г. е определена в
размер на 526 лева, респективно с ПМС № 328/30.09.24 г. линията на бедност
за 2025 г. е определена в размер на 638 лева, която сума се явява минимума,
необходим за едно лице за физическото му оцеляване и от който размер
нагоре следва да бъде определен размера на необходимата месечна издръжка
за едно дете, съобразно Конвенцията за правата на детето. При служебна
справка, направена от съда в публичния електронен регистър на НСИ за
паричния разход средно на лице за четвърто тримесечие на 2024 г. е видно, че
средностатистическият общ разход на лице възлиза на 2299.02 лева /като се
извадят разходите за алкохолни напитки и тютюневи изделия, данъци,
социални осигуровки, регулярни трансфери към други домакинства и други
разходи/ – тоест за един месец разходите на дадено лице достигат до около
717.82 лева, като в тази сума се включва храна, облекло, обувки, свободно
време, културен отдих, образование и др. Ето защо и като съобрази възрастта
на детето, което в момента е тийнейджър, както и допълнителните разходи,
свързани с уроци по китара и зъболекар съдът намира, че за нуждите на
детето са необходими не по-малко от 700 лева месечно /както към датата на
завеждане на исковата молба, така и към момента/.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че е налице трайна промяна в
обстоятелствата, която обосновава изменение в размера на присъдената
издръжка.
4
Съгласно чл. 143, ал. 1 от СК всеки родител е длъжен съобразно своите
възможности и материално състояние да осигурява условия на живот,
необходими за развитието на детето, като ал. 2 на същата разпоредба гласи, че
родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца
независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си.
Към датата на завеждане на исковата молба Й. Д. П. е работил и е
получавал минималната за страната работна заплата /справка НАП на л. 61/,
като трудовото му правоотношение е прекратено на 04.01.25 г. /служебна
справка за трудови договори на л. 66/. Макар в момента Й. Д. П. да е
безработен и да не реализира други доходи, последният е в работоспособна
възраст, липсват доказателства да е с намалена работоспособност или да са
налице обективни причини, поради които не е в състояние да полага труд.
Поради което следва да се приеме, че във възможностите му е да реализира
доходи поне в размер на установената за страната минимална заплата.
Задължение и на двамата родители е да гледат и издържат децата си, а
когато гледането се осъществява изключително и само от единия родител,
както е в случая, то другият родител следва да компенсира с увеличен размер
на издръжката.
В случая съдът намира, че поне половината от издръжката следва да бъде
поета от бащата, предвид факта, че непосредствените грижи по отглеждането
и възпитанието са поети от майката. Ето защо претендираният размер на
издръжката следва да бъде уважен като издръжката следва да бъде увеличена
със 130 лева – от 220 лева на 350 лева и от общата сума необходима за
издръжката на детето ответникът следва да заплаща месечно по 350 лева, а
останалата част да бъде поета от майката, което по нейните възможности с
оглед реализираните от нея доходи, които са малко над минималната за
страната работна заплата /справка НАП л. 60/, като се прибавят и детските
надбавки за детето в размер на 50 лева /справка АСП на л. 63-64/.
Съгласно разпоредбата на чл.146, ал.1 от СК паричната издръжка се
изплаща ежемесечно, а при забава се дължи законната лихва.
На основание чл. 242, ал. 1 ГПК съдът постановява предварително
изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, като това се отнася и
5
за исковете за нейното изменение. Поради това съдът е длъжен да допусне,
служебно предварително изпълнение, дори и без искане на страните.
Разноски:
С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има
право на разноски, направени в настоящото производство за платеното
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева /съгласно приложения
договор за правна защита и съдействие на л. 8 гръб/.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 6 ГПК, когато делото е решено в
полза на лице, освободено от държавна такса или от разноски по
производството, както е в настоящия случай, осъденото лице е длъжно да
заплати всички дължащи се такси и разноски, като съответните суми се
присъждат в полза на съда. Съдебната практика приема, че дължимите такси
и разноски се заплащат от ответника съразмерно на уважената част от
исковете /така Решение № 311/08.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1144/2018 г.,
ІV г. о., Решение № 321/30.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1159/2017 г., IV г. о./.
Ищците по иск за издръжка са освободени от държавна такса, поради
което държавната такса върху увеличения размер на издръжката следва да се
възложи на бащата на основание чл. 78, ал. 6 ГПК във вр. чл.83, ал.1, т.2 ГПК,
вр. чл.69, ал.1, т.7 ГПК и чл.1 от Тарифата за държавните такси, които
събират съдилищата по ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 150 СК във вр. с чл. 143 СК размера на
присъдената с Решение № 23 от 29.03.2022 г. по гр.д. № 594/2021 г. по описа
на Районен съд – Берковица месечна издръжка, като ОСЪЖДА Й. Д. П. с
ЕГН ********** от гр. Б., ДА ЗАПЛАЩА на М. Й. Д. с ЕГН ********** със
съгласието на неговата майка и законен представител С. П. П. с ЕГН
**********, и двамата от гр. Б., месечна издръжка в размер на 350.00 /триста
и петдесет/ лева, считано от 07.11.2024 г. до настъпване на законни причини
за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за забава
върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта за
6
присъдената издръжка на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Й. Д. П. с ЕГН ********** от гр. Б., ДА ЗАПЛАТИ на М. Й.
Д. с ЕГН ********** със съгласието на неговата майка и законен
представител С. П. П. с ЕГН **********, и двамата от гр. Б., СУМАТА 400
лева – направени в производството разноски.
ОСЪЖДА Й. Д. П. с ЕГН ********** от гр. Б., ДА ЗАПЛАТИ в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Берковица,
СУМАТА 587.20 лева /от които 187.20 лева държавна такса върху увеличения
размер на издръжката и 400 лева за назначения му особен представител/, както
и 5.00 лв. при служебно издаване на изпълнителен лист.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Монтана в
двуседмичен срок, считано от 29.04.2025 г.
Съдия при Районен съд – Берковица: _______________________

7