Присъда по дело №5386/2018 на Софийски градски съд

Мотиви към присъда ПО ВНОХД 5386/2018г. по описа на СГС, НО, VІІІ въззивен с-в

 

Производството е по реда на чл.327 вр. с чл.318 от НПК.

Образувано е по повод постъпил протест от прокурор при СРП срещу решение на СРС, НО, 23 състав от 06.06.2018г. по НОХД 21200/2017г. по описа на състава, с което на основание чл. 378, ал.4, т.2 НПК обвиняемият К.В.Д. – български гражданин, роден ***г***, неосъждан, със средно образование, живущ ***2, с ЕГН ********** е признат за невиновен по обвинението за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК. В атакуваното с протест решение прокурорът е постановил на основание чл.190, ал.1 НК направените по делото разноски да останат за сметка на държавата.

В протеста се твърди, че обвиняемият е оправдан неправилно, тъй като обвинението се доказва от показания на свидетели, СППЕ и химико-технологична експертиза. В протеста се предлага въззивният съд да постанови обратна присъда и да наложи наказание „глоба“, както и наказание „лишаване от право да се управлява МПС“ за срок от тринадесет месеца.

След изготвяне на мотивите към решението съдът е  уведомил СРП за това обстоятелство, като в указания от районния съдия срок е постъпило допълнение към протеста, в което се твърди, че първоинстанционният съд неоснователно  е игнорирал значението на показанията, дадени от св. Г.Н., св. А.Л., св.Л.М., както и значението на експертизите. В допълнението към протеста се твърди, че необосновано е било отхвърлено заключението на токсикологичната експертиза при извеждане на релевантните за изхода на дело факти. В протеста са наведени и доводи  за неправилно приложение на материалния закон. Твърди се, че районният съд неправилно е изследвал въпроса за наличието или липсата на фактическо повлияване след употреба на високорисково наркотично вещество, като в подкрепа на този извод прокурорът е цитирал съдебна практика. В подкрепа на искането за определяне на съответно наказание, включително и на лишаване от право, се посочва, че деянието е извършено от обвиняемия при и по повод изпълнение на негови задължения по трудово правоотношение. В тази връзка се навежда довод за висока степен на обществена опасност на деянието, тъй като управлението на МПС е било свързано с обичайно изпълнение на задължения, произтичащи от изпълнявана по занятие дейност.

Протестът и допълнението към него са били администрирани от районния съд в съответствие с изискванията на чл. 321 НПК, като доказателства за това се съдържат на л. 6, л.8 в производството пред въззивния съд. Срещу протеста след администрирането му в СГС са постъпили възражения от защитника на обвиняемия, в които се твърди, че е неоснователен. Срещу доводите в него се изтъква фактът, че обвиняемият е бил спрян при рутинна проверка, а не защото е имал неадекватно или опасно поведение като водач на МПС. Възразява се и срещу обхвата на полицейската проверка, като се твърди, че  не е обхванала евентуална употреба на  алкохол. Основният аргумент към искането въззивният съд да потвърди оправдателната присъда, се отнася до липсата на отбелязвания за несигурна походка в протокол за медицинско изследване от 02.06.2017г. Във възраженията срещу протеста се предлага въззивният съд да приеме, че приетото от обвиняемия вещество е метаболизирало в кръвта му в кратък период от време – не повече от 24 часа. Алтернативно се предлага, ако съдът се довери на обвинителните гласни доказателства, да ги съпостави със съдържанието на протокола за медицинско изследване и след като отчете противоречието между източниците на доказателства, да потвърди оправдателната присъда по съображения за нарушена процедура при изземването на кръв.

Съдът, след като обсъди становищата на страните и предпоставките на чл.327 от НПК със свое определение от 04.12.2018г. е приел за установено, че не следва да се  провежда съдебно следствие пред настоящата съдебна инстанция за събиране на доказателства.

В производството пред въззивния съд прокурорът поддържа протеста по изложените в него съображения.

Защитникът на подсъдимия – адв. А. моли съдът да остави без уважение подадения протест срещу решението на Софийски районен съд. Навежда се довод, че в инкриминирания период обвиняемият не е бил обективно повлиян от употреба на високорисково наркотично вещество. В подкрепа на този извод се изтъква, че съгласно показания на двама разпитани по делото свидетели обвиняемият не е употребявал ВНВ на инкриминираната дата, тъй като през целия ден е изпълнявал съвестно задълженията си по трудови правоотношения. Защитникът предлага на съда да приеме за установено, че обвиняемият е бил в добро здравословно състояние, тъй като не е имал неадекватно поведение на пътя, а бил спрян случайно от служители на полицията. Предлага се съдът да не приема безкритично показанията на св. Н., които според защитата са източник на доказателства за неадекватност на обвиняемия в пътната обстановка. В подкрепа на това искане се излага аргумента, че св. Н. няма специални знания в областта на медицината, както  и в други области на познанието, поради което нейните твърдения се явяват изолирани и неподкрепени от протокол за медицинско изследване. В тази връзка се навежда довод, че подсъдимият с поведението си не е застрашил и обществените отношения, свързани с транспорта. Изтъква се и наличието на допълнителни основания за потвърждаване на постановената от СРС оправдателна присъда, свързани с реда на установяване на упойващо вещество в кръвта и урината. Твърди се, че такова нарушение е допуснато при съставянето на протокол за преглед, в който не бил вписан номерът на талона за медицинското изследване, дата и часа на прегледа и данни за психо-физическото състояние на обвиняемия. В тази връзка се предлага въззивният съд да потвърди първоинстанционния съдебен акт.

            Обвиняемият Д. в последната си дума моли съдът да съобрази решението на СРС.

            Съдът, след като обсъди становищата на страните, доказателствата по делото и в пределите на проверката по чл. 314 НПК, намира за установено следното.

Обвиняемият К.В.Д. е български гражданин, роден на ***г***, със средно образование, неженен, студент, живущ ***2, ЕГН **********.

           СРС е приел за установено от фактическа страна, че свидетелите Г. Г., А.Л. и Г.Н. били назначени на 01.06.2017г. като ППГ-586 на територията обслужвана от 08 РУ-СДВР. Около 21,45 часа в изпълнение на служебни задължения спрели за проверка л.а. „Хонда”, модел „Сивик” с peг. № ********, който се движел ж.к. „Дружба“ по бул. „********, с посока на движение от бул. „Тирана“ към ул. „Иван Арабжията“. Като водач на автомобила бил установен обвиняемият, а св. Б.С. бил пътник в управлявания от обвиняемия автомобил. Към момента на инициираната полицейска проверка обвиняемият извършвал доставка на пици в пицария „Доминос“ на конкретно зададен по служебен път адрес. В хода на проверката обвиняемият  бил запитан дали носи у себе си забранени вещества, на което той отговорил отрицателно. Полицейските служители извършили проверка на автомобила и поискали съдействие от ОПП-СДВР поради съмнение, че подсъдимият е употребил наркотични вещества. На място били изпратени свидетелитеЛ.Г. М. и Е.С..А., които извършила проверка на обвиняемия Д. за употреба на наркотични вещества. На място пристигнали колеги на обв.Д. които изпълнили поръчката за доставка на пица на адрес. Обвиняемият бил проверен с техническо средство — дрегер „Дръг тест 5000 “№ 0007 с проба № 093 , който отчел положителен резултат за употреба на канабис. В тази връзка на обв. Д. бил съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ с бл. № 363035, с който срещу К.Д. е било повдигнато и предявено обвинение за извършено от него административно нарушение на чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП в редакцията му, действаща към 01.06.2017г. обн. в ДВ, бр. 101 от 2016г., в сила от 21.01.2017г. На обвиняемия бил издаден и талон за медицинско изследване с бл. № 0416527 и същият бил придружен до „Военно медицинска академия“ — гр. София, където предоставил за изследване кръв и урина. В последствие от началника на отдел „ПП“ при СДВР била издадена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-4332-003128, с която СУМПС на обв. Д. бил отнет на основание чл. 172, ал.2 т.3 от ЗДвП за срок не повече от 18 месеца, считано от 02.06.2017г. (л.18, ДП). При така установените фактически данни  на основание чл.356, ал.3 от НПК  започнало бързо производство срещу обв. Д. за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК. Първоинстанционният съд е счел, че  дейността, свързана с управление на МПС, е извършена, след като лицето е употребило наркотични вещества, предвид данните от съдебно-химическа /токсикологична/експертиза (СХ/Т/Е), както и че наличието на наркотично вещество в кръвта и урина на обвиняемия е установено по надлежния ред, а именно въз основа на издаден талон за медицинско изследване на обвиняемото лице на 02.06.2017 г. и  в съответствие с правилата въведени с Наредба № 30 от 2001 г. на МП, МВР и M3.

            За да постанови оправдателна присъда, СРС се е доверил изцяло  на обясненията, дадени от обвиняемия, както и на показанията, дадени от свидетеля Б.С.. В посочените гласни доказателства действително не се съдържат данни за нарушения на правила за движение по пътищата освен на това по чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП. Първият съд се е доверил и на св. С., като е приел за установено, че този свидетел е очевидец на управлението и спирането на автомобила от служителите на полицията. Верен е изводът на СРС, че данни за неадекватно състояние на обвиняемия не се съдържат нито в показанията на св. С., нито в протокола от медицинска експертиза за употреба на упойващо вещество, съставен на 02.06.2017г. Въззивният съд изразява съгласие и с извода на първия съд, че  обясненията на обвиняемия са източник на доказателства за предхождаща инкриминираната дата употреба на марихуана, че те в тази част кореспондират с останалия доказателствен материал, поради което този факт е несъмнено установен.

           Спорни въпроси между  страните се очертават при интерпретацията на факта кога за последен път преди деянието е станало това и дали периодът от време, изминал след употребата на ВНВ до инкриминираната дата, е от значение за субективния състав на престъплението по чл. 343б, ал.3 НК. В обясненията на обвиняемия се твърди, че е употребил марихуана на 28.05.2017г. (л.28, СП, СРС). Съгласно разпита на вещото лице, изготвило заключението на СХ/Т/Е, откритото в кръвта на обвиняемия количество специфичен матаболит на тетрахидроканабинол – карбокси – ∆ (Делта) -9 -ТНС - марихуана, канабис и производни (71 ng/ml) може да бъде получено в резултат на употреба на посочените ВНВ в период, не по-дълъг от три дни преди изземването на пробата, т.е. не и преди 30.05.2017г. (л.42-л.44 ДП, л.26, СП, СРС).  

            На следващо място първият съд независимо от предоставената му процесуална възможност по чл. 378, ал.2 НПК да преценява пряко доказателствата от  досъдебното производство е провел  личен разпит на полицейските служители, участвали в проверката на обвиняемия (св. Г.Н., св. А.Л.),  както и разпит на вещото лице, изготвило заключение на СХ/Т/Е. Единствено показанията на св. М. са били приобщени по реда на чл. 378, ал.2 НПК, а  св. Г. Г.  е бил заличен с определение от 06.06.2018г. със съгласието на страните. Аргументите за необходимост от такава проверка на събраните в ДП доказателства, обусловена от съвпадението на цели изрази в протоколите за разпит на полицейските служители, се споделя и от въззивния съд, доколкото непосредственото начало съгласно чл. 18 НПК е основен принцип в наказателния процес и той е приложим в еднаква степен както за съда, така и за органите на досъдебното производство. С оглед съмнението, че този принцип е бил нарушен при разпит на посочените по-горе свидетели в досъдебното производство, дадените от тях показания на тази процесуална фаза следва да бъдат изключени от годния доказателствен материал.

            Въззивният съд се съгласява с част  от установената от СРС фактическа обстановка, като от своя страна допълни и измени  същата с фактически положения, относими към поведението на обвиняемия, предхождащо инкриминираната дата, относно обстоятелствата, при които св. С. е отишъл на местопроизшествието, относно начина на издаване на талон за медицинско изследване,  реквизитите на протокол за медицинско изследване и резултата от проведените изследвания. Така настоящият съдебен състав приема за установено, че на неустановена дата, но не по-рано от три дни преди инкриминираната дата обвиняемият Д. употребил високорисково наркотично вещество – марихуана, канабис или производни, които били включени в  Списък I на Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични към Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, приета с ПМС 293 от 27.10.2011г. /ДВ бр. 87/04.11.2011г./. Към датата, инкриминирана от обвинението  - 01.06.2017г., в кръвта и урината на обвиняемия все още се отчитало присъствие на специфични метаболити от употребата на посочените вещества, а  именно  71 ng/ml метаболит на тетрахидроканабинол– карбокси – ∆ (Делта) -9 -ТНС - марихуана, канабис и производни, включен в Списък I на Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични към Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, приета с ПМС 293 от 27.10.2011г. /ДВ бр. 87/04.11.2011г./. Независимо от това обстоятелство обаче обвиняемият предприел управление на моторно превозно средство във връзка с трудовите си задължения, свързани с изпълнението на поръчки за закупена храна от пицария „Доминос“.

             Съдът се съгласява с изводите на СРС, че в момента, в който обвиняемият се движел по бул. „*********бил спрян за рутинна полицейска проверка, в която участвала св. Н. и св.Л.. Въззивният съд счита обаче, че в този момент обвиняемият бил сам в превозното средство, като  в хода на предприетата проверка обвиняемият телефонирал на служител в пицария „Доминос“ за необходимост от изпращането на други лица при изпълнението на възложените му поръчки. Така в неустановен по-късен момент на местопроизшествието пристигнал  св. С., с когото обвиняемият бил в приятелски отношения, както и друго неустановено по делото лице, което приело за изпълнение поръчките. Обвиняемият бил тестван от полицейските служители за употреба на алкохол и наркотични вещества. Тестът за употреба на алкохол бил с отрицателен резултат, а тестът за употреба на наркотични вещества, направен чрез дрегер „Дръг тест 5000 “№ 0007 -  с положителен резултат (проба № 093). Във връзка с това обстоятелство  на обвиняемия бил съставен посочения по- горе АУАН, както свидетел на нарушението  били вписани свидетелите Н. и А.Л.. Актосъставител е св. М., от чиито показания е потвърдено тестването на водача за употреба на наркотични вещества.

         Към инкриминирания период редът за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози от водачи на моторни превозни средства е регламентиран в Наредба № 30 от 20.06.2001г. , която е отменена  с § 6 от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, обн.  в  ДВ № 61, обн. на 28.07.2017г.  (загл. изм. - ДВ, бр. 81 от 2018 г.). Издаденият талон за медицинско изследване с № 0416527 бил връчен на обвиняемия в 00:30 часа на 02.06.2017г., като на основание чл.3, ал.3, т.2 от Наредба № 30/2001г. бил определен срок за явяването му в посоченото в талона лечебно заведение – ВМА, т.е. до 01:15 часа. В рамките на така определения срок  обвиняемият, придружен от служители на полицията, се  явил за медицинско освидетелстване, а именно на 02.06.2017г.  в 01:10 часа. В резултат на проведеното изследване със СХ/Т/Е  било установено, че в иззетата от обвиняемия  кръвна проба обективно се открива чрез положителен резултат присъствие на специфичен метаболит на тетрахидроканабинол – карбокси – ∆ (Делта) -9 -ТНС - марихуана, канабис и производни, включен в Списък I на Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични към Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, приета с ПМС 293 от 27.10.2011г. /ДВ бр. 87/04.11.2011г./. Предоставената за анализ проба от урина, иззета от обвиняемия, след изследване също показала положителен резултат за тетрохидроканабинол /метаболити/ и отрицателен резултат за амфетамин, метамфетамин, екстази (MDMA), кокаин, метадон, опиати, бензодиазепини, барбитаурати и трициклични антидепресанти.

             Настоящият съдебен състав не се съгласява с доводите на защитата, че е била нарушена изискуемата към момента на деянието процедура по изземване и изследване на кръв и урина. Талонът за изпращане на медицинско изследване, както и протоколът от медицинска експертиза за употреба на упойващо вещество съдържат всички изискуеми реквизити, предвидени в Приложение № 1 и Приложение № 2 на действащата към момента на деянието Наредба № 30/2001г., издадена от министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието. Номерът на талона, както и датата на която е издаден, са въведени като задължителен реквизит в протокол за установяване концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух с доказателствен анализатор съгласно приложение № 3 към чл.8, ал.5 от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (загл. изм. - дв, бр. 81 от 2018 г.), т.е. в нормативен акт, който е влязъл в сила след инкриминирания период. Следователно към момента на деянието и при съставяне на протокол за медицинско освидетелстване компетентният орган не е имал задължението да посочи час на изпращане, а единствено часа на изземване на биологичен материал от освидетелстваното лице. В настоящия случай приложеният на л. 46 ДП протокол съдържа отбелязване за точен час, а именно 01:10 часа, който се явява в рамките на срока по чл. 3, ал.3, т.2 от действащата тогава Наредба № 30/2001г. По изложените съображения настоящият съдебен състав не се съгласява с доводите на защитата, че обвиняемият е следвало да бъде оправдан и на друго основание, незасегнато в мотивите към първоинстанционната присъда, а именно във връзка с допуснати съществени нарушения на процедурата, свързана с изземването на кръв и урина от водачите на моторни превозни средства за последващото им изследване за наличието на упойващи вещества. 

            По изложените по-горе съображения въззивният съд се съгласява с изводите на  първия съд, че е осъществен обективният състав на престъпление по чл.343б, ал.3 НК. Подсъдимият е управлявал на инкриминираната дата МПС на посоченото по-горе място след употреба на ВНВ, установено със СХ/Т/Е с изх. № 5742/17.07.2017г. на Токсикологична лаборатория към Военномедицинска академия– София, съгласно която се установява наличие на упойващи/наркотични вещества - присъствие на специфичен метаболит на тетрахидроканабинол – карбокси – ∆ (Делта) -9 -ТНС - марихуана, канабис и производни, включен в Списък I на Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични към Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, приета с ПМС 293 от 27.10.2011г. /ДВ бр. 87/04.11.2011г.

            Въззивният съд обаче не споделя доводите на първия съд за оправдаването на обвиняемия поради несъставомерност на деянието от субективна страна: на първо място, защото счита, че  част от събраните в съдебното производство доказателства са били интерпретирани неправилно в мотивите на първоинстанционната присъда (т.напр. доказателственото значение на дадените от св. Н. и св. С. показания, особено в съпоставка с показанията на св.Л., дадените от обвиняемия обяснения и заключението на СХ/Т/Е) и на второ място  -  поради  неправилно приложение на материалния закон. Първият съд е счел, че за да се осъществи състав на престъпление по горепосочения текст от НК, поведението на  дееца следва да е обективно повлияно от приема на упойващи вещества и това обстоятелство да е установено с допустимите предвидени в НПК доказателствени средства. На следващо място, за да приеме, че обвиняемият в настоящия случай не е бил повлиян обективно от употребата на упойващи вещества, СРС се е позовал на  протокол за медицинско изследване (л. 46 от ДП), в който липсват каквито и да е отбелязвания за нарушена  координация в движенията на обв. Д., както и отбелязвания за нарушено съзнание и неадекватност. Първоинстанционният съд не е приел с доверие дадените от св. Н. показания, без обаче да изложи аргументи за това.

          Въззивният съд обсъди гласните доказателства, относими към спорните факти, като на първо място прие за установено, че полицейската проверка е била проведена добросъвестно и компетентно. На следващо място въззивният съд счита, че  субективната оценка на обвиняемия дали докато е управлявал МПС на инкриминираната дата се чувствал повлиян от употребата на ВНВ и дали такова повлияване е намерило външен израз в неговото поведение, е без значение за осъществяване състава на престъпление по чл.343б, ал.3 НК. Независимо от това обаче съдът обсъди и гласните доказателства, тъй като чрез тях се изяснява начинът, по който е била проведена полицейската проверка, а това обстоятелство също е от значение  с оглед наведените от защитата доводи за допуснати нарушения при събирането на доказателства.

            Обосновано е възражението на защитата, че обвинението не е ангажирало доказателства св. Н. да притежава специални знания в областта на медицината и психологията, доколкото се подлага на критика нейното твърдение за повода полицейските служители да проведат тестове по отношение на обвиняемия (зачервени очи и  специфична реакция на зададени въпроси).  Според настоящия съдебен състав обаче такива специални знания не са били необходими на св. Н. във връзка с изпълнението на нейните служебни задължения като полицай в състава на сектор охранителна полиция към 08 РУ на СДВР, още повече, за да възприеме и възпроизведе признаци от външния вид на обвиняемия.  По изложените съображения въззивният съд се доверява на твърдението в разказа на св. Н., че тъкмо личните визуални впечатления от К.Д. са били  поводът той да бъде тестван за употреба на алкохол и упойващи вещества.

         Първоинстанционният съд в съответствие с принципа за разкриване на обективната истина е провел разпит на полицейски служители, съпричастни към проверката, която е била извършена по отношение на обвиняемия, но е подценил доказателственото значение на показанията, дадени от св. Н. в съдебното производство. Те са били обсъдени в мотивите на СРС едностранчиво – само и единствено в частта, в която съдържат информация за  нарушение на принципа за непосредственост по чл. 18 НПК в процеса на събиране на доказателства в досъдебното производство. Въззивният съд намира, че първоинстанционният правилно сам е отстранил това нарушение, като е провел прецизен и подробен разпит на св. Н., но е пропуснал да оцени твърденията на свидетелката за възприети от нея външни признаци на повлияване от ВНВ по отношение на обвиняемия – зачервени очи, както и видимото смущение на обвиняемия при зададен въпрос дали е употребил ВНВ (л.27, СП, СРС).  Тази част от показанията на св. Н. кореспондират непротиворечиво с част от обясненията на обвиняемия, свързани с предхождаща инкриминираната дата употреба на ВНВ, както и със заключението на СХ/Т/Е. Първият съд е приел безкритично и друга група гласни доказателства, събрани чрез показанията на св. С. и обясненията на обвиняемия, а именно в частта, в която се отнасят до точния момент и обстоятелствата, при които св. С. се е оказал сред присъстващите на местопроизшествието. Според дадените от самия Б. С. показания той е пътувал в автомобила на обвиняемия включително и към момента, в който бил подаден сигнал за полицейска проверка. Същевременно св. Н. е категорична, че към момента на спирането на автомобила, управляван от обвиняемия, той е бил сам. Първият съд е приел за достоверни показанията на св. С. и обясненията на обвиняемия, като в тази част неговите изводи също не се споделят от въззивната съдебна инстанция. Показанията на св. Н. са изключително подробни, последователни и вътрешно непротиворечиви, като релевантните факти са възпроизведени дори и значителен период от време след деянието. От мотивите на атакувания с протест съдебен акт  не се изяснява защо въпреки това те са изключени от доказателствения материал, още повече при липсата на ясен отговор за значението на противоречията между показанията на св. С. и от обясненията на обвиняемия, от една страна и показанията на св. Н., от друга страна. Настоящият съдебен състав счита, че така установените противоречия са отстраними при съпоставката им с акта за установяване на административно нарушение с бл. № 363035, в който св. Г.Н. е участвала като свидетел (л.16, ДП). Не се оспорва  факта съставеният акт да е било предявен  на обвиняемия срещу подпис. Така в процедурата по ЗАНН на обв. Д. е била дадена възможност да ангажира възражения по чл.44, ал.1 ЗАНН срещу констатациите в акта за установяване на административно нарушение, чиито фактически състав се покрива с този на престъплението по чл. 343б, ал. 3 НК. На обвиняемия е била предоставена възможност и да поиска разпит на свидетели, в т.ч. и разпита на св. С., за когото се твърди, че е присъствал там, още повече, че описанието на фактите, на които се основава АУАН, не съдържа данни за пасажер. Въззивният съд, след като съобрази факта, че обвиняемият не е депозирал възражения срещу констатациите на административно-наказващия орган въпреки предоставената му възможност за това, а процесуалната активност с ангажирането на св. С. датира едва в съдебната фаза на наказателното производство, намира, че тезата за недобросъвестност на полицейските служители, изведена от  показанията на св. С. и неговите собствени обяснения, има защитен характер.

          Районният съд е обосновал убедително съображенията си, с които не е възприел изцяло показанията на св.Л., дадени от него в съдебното производство. Верен е изводът на първия съд, че този свидетел, макар и да не е съхранил в детайли спомен по случая, е коментирал вероятна  употреба на ВНВ от страна на водача, без същевременно да е посочил на  какви обективни признаци се основава това твърдение. Верен е изводът, че спомените на св.Л. не се отличават с конкретика, като в тази насока въззивният съд добавя и аргумента за липсата на спомен обвиняемият да е бил тестван за употреба на алкохол, въпреки че в конкретния случай това обстоятелство е установено убедително от друг източник на доказателства. По изложените съображения въззивният съд се съгласява с аргументите на първата съдебна инстанция, че показанията на св.Л. не следва да бъдат приемани безкритично. Този подход при оценката на свидетелските показания, дадени от св.Л., се отнася обаче не само за тези части от неговите показания, които ползват обвинението, но и за тези, от които извлича аргументи защитата. Въззивният съд констатира, че тъкмо показанията, дадени в съдебното производство от полицейския служител А.Л., дават опора на защитата при обосноваване  на факта, че  св. С. е бил пътник  в автомобила на обвиняемия. Настоящият съдебен състав счита, че те са недостоверни и в тази част. Структурата на изложението в разказа на св.Л. (схематична, кратка, без детайли, с уклончиви отговори) показва, че той е съхранил ясен спомен само и единствено за основните факти, т.е. за извършена полицейска проверка и за участието на обвиняемия в нея. В показанията на св.Л. обаче не се съдържат конкретни данни дори и за изпълнението на обичайни рутинни  дейности, свързани с обема на изискуемите тестове. На второ място, предположението на св.Л., че в автомобила на обвиняемия е пътувал и пасажер, не опровергава показанията на св. Н., тъй като се основава на факта, че св.Л. е успял да разпознае в съдебната зала освен обвиняемия, така и св. С. и то именно във връзка с процесния случай. В същото време връзката на св. С. с инкриминираната полицейска проверка, водеща до възможност да бъде разпознат, има друго самостоятелно обяснение, изведено от показанията на св. Н., което е свързано с факта на пристигнали след началото на проверката лица – познати или близки приятели на обвиняемия, между които бил и св. С..  В заключение въззивният съд счита, че показанията на св. Н. са достоверен източник на обвинителни доказателства, който не е опроверган от останалия доказателствен материал.

            Защитата на подсъдимия се позовава в подкрепа на исканията си и на друг извод, до който е стигнал първия съд, а  именно, че в протокол за медицинско освидетелстване, съставен на 02.06.2017г., не е отбелязан факт на нарушена координация, както и качествена промяна на съзнанието. Този извод също е верен, но настоящият съдебен състав намира, че отражението на  употребените от дееца  ВНВ върху неговото поведение не е елемент от състава на престъплението по чл. 343б, ал.3 НК. На следващо място, настоящият съдебен състав счита, че при оценката на протокола за медицинско изследване СРС му е придал  предварително установена доказателствена сила, каквото той по арг. от 14, ал.2 НПК няма, както и че неправилно е бил ползван за извличане на информация относно  факти и обстоятелства, каквито той не е имал за задача да удостовери. Значението на протокола за медицинско изследване е свързано с изземването на биологични материали /кръв и урина/, като удостоверителната му стойност засяга преди всичко самоличността на освидетелстваното лице, вида на иззетия материал, времето, в което е била извършена съответната медицинска манипулация, видимите признаци от употреба на алкохол, свързани с координация и степен на съзнание, изявления на освидетелстваното лице дали признава или отрича употребата на алкохол и/или наркотични вещества. Част от данните, вписани в протокола, а именно - относимите към обвинението по чл. 343б, ал.3 НК, е била проверена със заключение на СХ/Т/Е. Вярно е, че проверката за евентуална неадекватност, свързана с качествена промяна на съзнанието или нарушение в говора и/или координацията на освидетелстваното лице няма данни да е отчела негативен резултат, представляващ отклонение от нормата, възприета в медицинските стандарти. Но също така е вярно, че  резултатите от изследванията по тези показатели съгласно утвърдения към момента на деянието образец на протокол за медицинско изследване е следвало да се вписват само в графа „Алкохол“, но не и в графа ІІ „Упойващи вещества или други средства, нарушаващи способността за управление на МПС“. Отделно от това, доводът на защитата, изложен във възраженията срещу протеста,  че полицейската проверка не е обхванала и факта дали обвиняемият е употребил алкохол, е неоснователен. На стр. 2 от заключението от СХ/Т/Е е отбелязано, че иззетата от обвиняемия кръв е била изследвана и за алкохол (лаб. 3179), като анализът е отрицателен (л.43, ДП). На следващо място, от заключението на СХ/Т/Е е установено, че употребата на марихуана, канабис и техни производни (ТНС) поначало не повлиява фината координация и движенията на употребилите, но в зависимост от употребената доза и индивидуалните особености на водача предизвиква промени в неговото настроение, лека еуфория, променя себеоценката за пространство и време, като може да доведе и до слаби халюцинации. Така дори и съдът да игнорира реквизитите от образеца на протокол за медицинско изследване, утвърден в  Приложение № 2 към чл.10, ал.2 в действащата към момента на деянието Наредба № 30/2001г., отменена  с ДВ. бр.61 от 28 юли 2017г.,  при така очаквания научно изследван ефект от въздействието на инкриминирания метаболит, не може да се търси причинно-следствена връзка между степен на съзнание и двигателна координация­, от една страна и ефекта от употребата на марихуана, коноп или техни производни, от друга страна. С този допълнителен аргумент настоящият съдебен състав счита, че съдържанието на протокола за медицинско изследване, проведено на 02.06.2017г., не обосновава недоказаност на обвинението.

Необсъдено в мотивите към първоинстанционната присъда е останало противоречието между обясненията на обвиняемия в частта относно момента на употребата на ВНВ и възможния момент, предхождащ деянието, изведен от заключението на СХ/Т/Е. Разрешаването на това противоречие обаче е от съществено значение за крайния изход на делото, още повече с оглед основанията, послужили за оправдаването на обвиняемия от първия съд. Ако бъдат приети с доверие твърденията на обвиняемия, че е употребил ВНВ на 28.05.2017г., следва да бъде отхвърлено доказателственото значение СХ/Т/Е и уточненията към нея, направени при разпит на вещото лице. В този разпит експертът е заключил, че след последния прием наркотичното вещество може да бъде открито в телесни течности на изследваното лице в по-продължителен период и при кръвна проба този период е до три дни след приема в зависимост от употребената доза. Липсват каквито и да е обективни данни вещото лице, дало това заключение, да е предубедено, некомпетентно или недобросъвестно. Отделно от това, заключението на СХ/Т/Е с така направеното към него уточнение е било прието към материалите по делото без възражения на страните. Въззивният съд също го приема с доверие и счита, че констатациите в мотивите на СРС не са съобразени с него. Вярно е, че  СППЕ по делото е установила експериментален прием на марихуана по отношение на освидетелствания обвиняем. СППЕ обаче не се е занимавала с периода от време, в който приетото упойващо вещество е обект на метаболитни процеси, тъй като нейната задача е била друга – да установи наличието или липсата на краткотрайно или продължително качествено разстройство на съзнанието в случаите на епизодична употреба на марихуана. Ето защо въззивният съд се съгласява с изводите на първата съдебна инстанция за добросъвестност на вещите лица, изготвили СППЕ и СХ/Т/Е, но счита, че въпросът за продължителността на метаболитния процес във времето е в пределите на компетентност на вещо лице, което притежава специални знания в областта на химията, а не в областта на психиатрията и психологията, респективно неговият отговор се съдържа в заключението на СХ/Т/Е, а не в заключението на СППЕ.

Въззивният съд прие за установено, че заключението на СХ/Т/Е опровергава твърденията на обвиняемия, че последният осъществен от него прием на ВНВ датира от 28.05.2017г., тъй като периодът от време, изминал от тази дата до инкриминираната дата, е повече от три дни и не обяснява присъствието на специфичен метаболит в кръвта му към 02.06.2017г. в съответното количество, установено от експертизата. Въззивният съд, като съобрази специалните знания на вещото лице – химик, както и  неговата добросъвестност и компетентност, намира, че несъответствието между обясненията на обвиняемия и заключението на СХ/Т/Е намира разрешение с изключването на тази част от обясненията на обвиняемия, които му противоречат, от кръга на достоверните източници на доказателства. Последиците от това разрешение обосновава допълнителен аргумент за добросъвестност на св. Н., която е разказала, че обвиняемият е  споменал по повод на полицейската проверка за епизодична употреба на марихуана, т.е. – нееднократна. Направените от обвиняемия самопризнания пред полицейски служител, какъвто е св. Н., също могат да се ползват, тъй като са установени от допустими производни доказателствени средства за доказателствени факти и са проверени чрез анализ на останалия доказателствен материал.

         Самостоятелно основание за отмяна на постановената от СРС оправдателна присъда е нарушението на материалния закон, тъй като не е приложен съответстващият на фактите по делото текст от НК въпреки наличието на основания за това. Субективната оценка на дееца дали се чувства повлиян от употребата на ВНВ не е елемент от състава на престъплението по чл. 343б, ал.3 НК. В доктрината и съдебна практика е прието, че общоопасните престъпления, каквото е и това по чл. 343б, ал.3 НК, не са на просто (формално) извършване, а при осъществяването им настъпва престъпен резултат, който се изразява в  създаването на опасност за живота и здравето на гражданите. При определен интензитет на тази опасност, изразяваща се в съответно ниво на  концентрация на алкохол в кръвта на водача над 1, 2 или над 0, 5 промила или изразяваща се във въздействието на метаболит в кръвта на водача, получен от обмяната ВНВ или техни аналози, не е необходимо доказване на конкретно проявление на съответното вещество в поведението на дееца, независимо от факта дали съответната концентрация на алкохол и/или метаболит са довели до други нарушения на правилата за движение, както и независимо от факта дали е бил причинен и друг общественоопасен престъпен резултат (Постановление № 1 на Пленума на ВС от 1983 г. - т. 4, б. „а“, “в“,“д“). Вярно е също така, че за разлика от случаите на алкохолната употреба, при които съдебната практика е дефинирала качествен показател за  „пияно състояние“, като е приела  наличие на над 0, 5 промила алкохол в кръвта на водача на МПС, при установена употреба на наркотични вещества или техни аналози такъв „качествен“ показател към настоящия момент липсва. Това обстоятелство обаче не е основание за оневиняването на обвиняемия, тъй като за разлика от управлението на МПС след  употреба на алкохол, при които долната граница на степента на съответна концентрация е елемент от състава на различни престъпления, предвидени в НК  (1,2 промила или 0,5 промила в кръвта на водача  съответно при престъпленията по чл. 343б, ал.1 и чл. 343б, ал.2 НК), степента на количеството присъстващ в кръвта метаболит, образуван от обмяната на наркотично вещество или негов аналог, не оказва никакво значение при правната квалификация на деянието по чл.343б, ал.3 НК, поради което това обстоятелство следва да се отчита на друга плоскост – сред кръга от отегчаващите или смекчаващите отговорността обстоятелства.

           По изложените съображения съдът прие за установено, че обвиняемият К.Д. е осъществил състав на престъпление по чл. 343б, ал.3 НК, тъй като на 01.06.2017г. около 21.45 часа в гр. София, ж.к. Дружба, по бул. „Кръстю Пастухов”, с посока на движение от бул. „ Тирана“ към ул. „********, управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „Хонда” модел „Сивик” с ДК № *******след употреба на наркотични вещества, установено със съдебно-химическа токсикологична експертиза изх. № 5742/17.07.2017г. на Токсикологична лаборатория към Военномедицинска академия– София, съгласно която се установява наличие на упойващи/наркотични вещества - присъствие на специфичен метаболит на тетрахидроканабинол – карбокси – ∆ (Делта) -9 -ТНС - марихуана, канабис и производни, включен в Списък I на Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични към Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, приета с ПМС 293 от 27.10.2011г. /ДВ бр. 87/04.11.2011г./, на основание изменението на чл. 3, ал. 2 от ЗКНВП.

            Към момента на деянието (02.06.2017г.) за извършеното от обвиняемия престъпление е приложима разпоредбата на чл. 78а НК в нейната действаща тогава редакция, обн. в ДВ, бр. 95 от 2016 г.  Последвалите изменения на чл.78а, ал.7 НК, обн. в ДВ бр. 54/05 юли 2017г.  чрез разширяване кръга на изброените в тази разпоредба случаи, при които е недопустимо да се приложи правният институт на освобождаване на дееца от наказателна отговорност с налагането на административно наказание, са по-неблагоприятни за обвиняемия, тъй като към съществуващите до този момент хипотези, свързани с причинена тежка телесна повреда или смърт, или с  пияно състояние, при множество престъпления, при извършване на престъпление спрямо орган на власт при или по повод изпълнение на службата му, вече е добавена и хипотезата „или след употреба на наркотични вещества или техни аналози.“ Отделно от това са налице и останалите предпоставки на чл. 78а НК, тъй като посоченото по-горе престъпление е умишлено и наказуемо с лишаване от свобода от една до три години и с глоба от петстотин до хиляда и петстотин лева, обвиняемият е неосъждан и от него не са причинени съставомерни имуществени вреди, които да подлежат на възстановяване. Предвидената към момента на деянието законоустановена възможност деецът да бъде освободен от наказателна отговорност за извършено от него престъпление по чл. 343б, ал.3 НК е по-благоприятна с оглед правните последици, свързани с правния статус на наказаното лице, вида и размера на наказанието, сроковете за възможна реабилитация след налагането на наказание. По изложените съображения съдът на основание чл. 78 А НК вр. с чл.2, ал.2 НК  освободи обвиняемия К.Д. от наказателна отговорност за извършено от него престъпление по чл.343б, ал.3 НК, като му наложи административно наказание „глоба“. При индивидуализация на наказанието съдът счете, че справедливият размер следва да се определи в рамките на долната граница на административното наказание „глоба“, предвидено в разпоредбата на чл. 78а, ал.1 НК, а именно в размер на  1000 (хиляда) лева. Съображенията за това се извеждат от липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства при едновременното наличие на следните смекчаващи отговорността обстоятелства: добри характеристични данни, свързани с усилията на дееца да полага труд и да се ползва от законни източници на доходи, употребата на вещество от вида на т. нар. „мека дрога“, чиято степен на въздействие е значително по-ниска от въздействието на синтетична дрога или кокаин, оказаното от обвиняемия съдействие на  контролните и разследващите органи.

            Съдът като отчете критичното отношение на обвиняемия към случая, оказаното вече превантивно въздействие върху дееца от проведения спрямо него наказателен процес, младата му възраст, липсата на данни за други образувани наказателни производства и усилията му да се вгради в обществото като полага труд, намира, че протестът е частично неоснователен. Следва да се остави без уважение искането на СРП за определянето на наказание „лишаване от право“ да се управлява МПС. Доводът, че обвиняемият е управлявал МПС през работно време, измества въпроса за укоримостта на деянието, която в случаите на чл. 343б, ал.3 НК произтича  от съставомерната опасност за другите участници в движението, а не от избора на дееца да упражнява правото си да полага труд. Опасността, произтичаща от здравословно състояние на обвиняемия и неговото участие в движението, не би била нито по – висока, нито по-ниска, ако той е управлявал МПС по друг повод, който не е свързан с изпълнение на задълженията му по трудово правоотношение. В случаите на чл.78а НК съдът може на основание чл. 78а, ал.4 НК да не наложи на дееца наказание „лишаване от право“ да управлява МПС, макар и лишаването от такова право на основание чл.343г НК да е предвидено за съответното престъпление. По изложените по-горе съображения въззивният съд упражни правомощията си по чл. 78а, ал.4 НК, като не наложи на обвиняемия наказание „лишаване от право“ да управлява МПС.

             С оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал.3  от НПК съдът осъди  подсъдимия К.В.Д. (със снета самоличност) да заплати разноските по делото в размер на 445, 28 (четиристотин четиридесет и пет лева и двадесет и осем стотинки) по сметка на СДВР, а сумата от 160 лева – по сметка на СРС.

            Така мотивиран съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                       ЧЛЕНОВЕ:    1.

                                                                                   

 

 

  2.