№ 406
гр. гр.Велинград, 23.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, II - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ДОНКА ЕМ. ТАБАКОВА
като разгледа докладваното от ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА Гражданско дело №
20235210100585 по описа за 2023 година
Предявени са обективно съединени искове от Н. В. Ц. против Община
Велинград с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 650 лв.,
представляваща обезщетение за лишаване от ползването на 2/3 идеални части
от парцел № 424, с площ от 2729 кв. м., съгласно отменения регулационен
план на гр. Велинград, който имот е идентичен с имот пл. № 7696, от кв. 424,
с площ от 2729 кв. м. от настоящия регулационен план на града за периода от
01.03.2020 г. до 31.03.2020 г. и 650 лв. за периода 01.08.2020 г. до 31.08.2020
г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане, както за обезщетение за забава в размер на 198,43
лева за периода от 23.06.2020 г. до 23.06.2023 г. и 205,51 лева за периода от
22.08.2020 г. до 22.08.2023 г.
Ищецът твърди, че с влязло в сила решение на Окръжен съд Пазарджик
от 14.06.2001 г., по гр. д. № 633, по описа на съда за 2001 г. негова майка и
наследодателка С.Н.М. е призната за съсобственик на 2/3 идеална част от
имот, възстановен по силата на ЗВСОНИ, намиращ се в гр. Велинград и
представляващ парцел № 424, с площ от 2729 кв.м., съгласно отменения
регулационен план на гр. Велинград, който имот е идентичен с имот пл. №
7696, от кв. 424, с площ от 2729 кв. м. от настоящия регулационен план на
града, а останалата1/3 идеална част от него принадлежи на ответника.
Твърди се, че тази част от процесния имот попада в двора на Основно
училище „Георги Бенковски“, като от момента на възстановяване н
собствеността до настоящия момент той се ползва от него, тъй като
1
ответникът му го е предоставил.
Поддържа се, че по този начин Община Велинград е лишила
наследодателката му от възможността свободно да използва собствеността си,
поради което на основание чл.31, ал.2 от ЗС дължи обезщетение.
Поддържа, че ответникът многократно е канен да заплати обезщетение
за ползването на имота, но такова не е получавано. Излага, че
наследодателката му подала искова молба (служеща и като покана за
изпълнение) за заплащане на обезщетение за ползването на имота, на
основание чл. 31, ал. 2 от ЗС, за период до 16.07.2003 г..
С влязло в сила решение на ВКС № 14/07 от 27.02.2007 г., на IVa
отделение, по гр. д. № 2776 по описа за 2005 г., ответникът бил осъден да
заплати претендираното обезщетение за лишаването от ползата на
съсобствения имот за съответния период.
Твърди се, че и след това ответникът продължил да отказва да заплаща
обезщетение, поради което отново бил предявен иск, който бил уважен с
Решение № 104/17.06.2013 г., по гр. д. № 1715, по описа на ВКС за 2011 г.
Впоследствие между страните били водени още множество дела, по които
исковете били уважени, въпреки това ответникът продължавал да не плаща
обезщетение.
Предвид изложеното, иска ответникът да бъде осъден да му сумата в
размер на 650 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползването
на 2/3 идеални части от парцел № 424, с площ от 2729 кв. м., съгласно
отменения регулационен план на гр. Велинград, идентичен с имот пл. №
7696, от кв. 424, с площ от 2729 кв.м. от настоящия регулационен план на
града, за периода от 01.03.2020 г. до 31.03.2020 г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и
сумата 198,43 лева, представляваща лихва за забава, за периода от 23.06.2020
г. до 23.06.2023 г.. Претендира и обезщетение за лишаване от ползването на
2/3 идеални части от същия парцел за периода от 01.08.2020 г. до 31.08.2020
г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане и сумата 205,51 лева, представляваща лихва за
забава, за периода от 28.08.2020 г. до 22.08.2023 г.,
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК Община Велинград оспорва исковете по
основание и размер. Оспорва, че парцел II – 2480 от кв. 424 по плана на гр.
Велинград от 1983 г. е идентичен с поземлен имот № 7696, както обемът на
притежаваното от ищеца право.
Не отрича, че имотът се полза от училището, но оспорва, че е
предоставен от Община Велинград за ползване.
Оспорва, че е канен да заплаща обезщетение и че е създавал пречки
ищецът да го ползва съобразно неговото предназначение. Сочи, че
процесният имот не се ползва от Община Велинград лично и че не е
2
предоставян за ползване на трети лица, нито, че ответникът получава доходи
от него. Признава, че част от процесния имот попада в двора на ОУ „Георги
Бенковски“, но твърди, че в друга част е реализирана съгласно регулация
улица, а трета попада в друг парцел, като никоя от тези части не се ползва
само от Община Велинград.
Намира претенцията на ищцата за обезщетение за ползване за погасена
по давност, тъй като я определя като периодично плащане по смисъла на чл.
111, б. „в“ от ЗЗД. Намира, че е налице злоупотреба с права от Ц., тъй като
следва претенцията да се предяви в едно производство, а не за всеки месец с
отделно.
Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Претендира разноски.
След като се запозна със събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно, а и от представените по делото доказателства се
установява, че страните са съсобственици на имот с пл. № 7696, от кв.424, по
КРП на гр. Велинград от 2004г. при квоти 2/3 ид. части за ищеца и 1/3 ид.
част за ответника. Съсобствеността е възникнала, след като с влязло в сила
Решение от 14.06.2001 г. по гр. дело № 633/2001г. на Окръжен съд Пазарджик
наследодателката на ищеца и негова майка С.Н.М. /починала на 30.04.2021г./
е призната, на осн. чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ, за собственик на 2/3 ид. части от
парцел II-2480 в кв. 424 по РП на гр. Велинград от 1983г., а Община
Велинград е осъдена да предаде владението на имота. Ищецът е единствен
наследник по закон на С.М..
От представената от ответника Покана изх. № 94-00/2513 от 30.06.
2015г. до праводателката на ищеца се установява, че Община Велинград не
оспорва, че имот пл. № 7696, от кв. 424, по КРП на гр. Велинград от 2004г. с
площ 2729 кв. в. е идентичен парцел II-2480 в кв. 424 по РП на гр. Велинград
от 1983г.
По действащия понастоящем КРП от 2004г. на гр. Велинград част от
имот с пл. 7696 в кв. с площ от 2058 кв. попада в УПИ II-за училище с обща
площ на урегулирания имот от 9750 лв. Собственик на 8378/9750 ид. части от
УПИ II-за училище е Община Велинград, видно от Акт за публична общинска
собственост № 12 от 28.03.2006 г..
Видно от отбелязването в скица № 808/22.07.2013 г. имот № 7696 с
обща площ 2729 кв. м. попада в УПИ II-за училище и улица, а съгласно
графичното изображение на скицата, имот № 7696 попада и в УПИ VII – 2481
Т. е. след постановеното решение на Окръжен съд Пазарджик от 14.06.2001 г.,
легитимиращо праводателката на ищеца като собственик на имота, е
настъпило изменение в плана на гр. Велинград, което е засегнало и процесния
имот. В скицата са посочени като собственици на имота Община Велинград и
наследотелката на ищеца С.М. при квоти 1/3 за общината и 2/3 ид. части за
М.. Като правно основание е посочено вписаното на 14.04.2009 г. Решение на
3
ОС Пазарджик. Съобразно площта на имота ищецът притежава 1819,33 кв. м.
равняващи се на 2/3 ид. части, а ответникът 909,67 кв. м.
Безспорно е между страните, че целият УПИ II-за училище, в който
попадат и 2058 кв. м. от имот. пл. № 7696, целият с площ 2729 кв., ведно с
описаните в него сгради, които не са предмет на делото, се ползва от ОУ
„Георги Бенковски“, през процесния период. С искова молба до ОС
Пазарджик от 21.07.2003 година наследодателката на ищеца е поискала
обезщетение за ползване на имота.
От приетата и неоспорена от страните ССЕ се установява, че наемната
цена за 1 кв. м. от имота за двата периода 01.03.2020г.-31.03.2020г. и
01.08.2020г.-31.08.2020г. възлиза на 0,50 лв./км. м. Съобразно така
определената цена, обезщетението за ползване на целия имот е 1 364, 50 лв.,
изчислена от съда, по реда на чл. 162 ГПК с апис калкулатор, а за 2/3 ид. част
от него 909, 66 лв. Претендират се обезщетения за ползване на имота в размер
на 650 лв.
Дължимото обезщетение за забава за периода от 23.06.2020 г. до
23.06.2023 г., е 283.18 лв., а за периода от 22.08.2020г. до 22.08.2023г. е
287.61 лв., изчислено от съда по реда на чл. 162 ГПК с апис калкулатор,
Претендира се обезщетение за забава в размер на 198,43 лв. за периода от
23.06.2020 г. до 23.06.2023 г. и 205,51 лв. за периода от 22.08.2020г. до
22.08.2023г.
Хипотезата на чл. 31 ал.2 от ЗС е частен случай на общата забрана по
чл. 59 от ЗЗД за неоснователно обогатяване. Приложима е в отношенията
между съсобственици по повод ползването на обща вещ. Съгласно чл. 31, ал.
1 ЗС всеки съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно нейното
предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си
служат с нея според правата им. Препятстването от страна на ползващия
съсобственик, макар и по силата на правомерно поведение – на възможността
друг съсобственик да упражни субективното си материално право да ползва
своята част от общата вещ, нарушава забраната по ал.1 да не се пречи и
поражда установеното в ал. 2 на чл.31 от ЗС право на обезщетение. То е
средството за защита на лишените от възможност пряко да си служат с
общата вещ съобразно притежавания дял съсобственици и е компенсация
срещу неправомерното ползване на един от съсобствениците. Поради това, че
не може да получи реално ползване, съответстващо на правата му в
съсобствеността, съсобственикът има право на парично обезщетение.
Задължението за заплащане на обезщетение от страна на ползващия
съсобственик възниква с получаване на писмено поискване от лишения от
възможността да ползва общата вещ съсобственик. Писменото поискване по
чл. 31 ал. 2 от ЗС е едностранно волеизявление за заплащане на обезщетение,
на което законодателят е регламентирал единствено формата, но не и
съдържанието. Равнозначно е на поканата по чл.81 ал.2 от ЗЗД и след
получаването му съсобственикът изпада в забава. От този момент той дължи
4
обезщетение и от този момент започва да тече срокът на общата пет годишна
погасителна давност. Веднъж отправено, писменото поискване се разпростира
неограничено във времето докато трае съсобствеността или се прекрати
ползването от съсобственика.
Правото на обезщетение се дължи само за времето, през което
съсобственикът е лишен от възможността да си служи с общата вещ
съобразно своя дял. То не възниква когато съсобственик отказва да приеме
предоставената от ползващия съсобственик част от общата вещ,
съответстваща на дела му или му е дадена възможност да ползва общата вещ
заедно с него, защото в този случай няма лишаване от ползване, а нежелание
да се ползва. Размерът на обезщетението се определя в съответствие с
наемното възнаграждение, при съобразяване обема, за който ползващия имота
съсобственик-длъжник надхвърля своята квота или дял в съсобствеността.
Лично ползване по смисъла на чл. 31 ал.2 от ЗС е всяко поведение на
съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици
да ползват общата вещ, съобразно правата им, без да се събират добиви и
граждански плодове. Претенцията за обезщетение по чл. 31 ал. 2 от ЗС ще е
основателна, когато неползващия съсобственик е отправил писмено искане и
то е получено от ползващия съсобственик и въпреки той или член на неговото
семейство продължава пряко и неспосредствено да си служи с цялата обща
вещ, съобразно предназначението й, за задоволяване на свои /лични или на
семейството си/ потребности, без да зачита конкурентните права на друг
съсобственик; той или член на неговото семейство не си служи пряко и
неспосредствено с цялата обща вещ, но имайки достъп до нея, не допуска
друг съсобственик да си служи с нея/например като държи ключа/;
ползващият съсобственик е допуснал на безвъзмездно основание /с договор за
заем за послужване/ трето за собствеността лице, което само или заедно с
него ползва общата вещ /този смисъл ТР № 7 от 02.11.2012 г. по тълк. дело №
7 по описа за 2012 г. на ОСГК на ВКС/.
В случая без спорно се установи, че страните по делото са
съсобственици на процесния имот пл. номер 7696 в кв. 424 по плана на гр.
Велинград от 2004г. при квоти 2/3 за ищеца и 1/3 за ответника. Част от имота
с площ 2058 кв. м. попада в УПИ II-за училище, който УПИ II изцяло
ответникът е предоставил за ползване на ОУ ”Г. Бенковски” Велинград.
Неоснователни са възраженията на ответника, че имотът е отчужден още през
1950г., заедно с други имоти и върху него е реализирано мероприятие, поради
което не е подлежал на възстановяване. Решението, с който праводателката на
ищеца е призната за собственик се ползва със сила на пресъдено нещо и съдът
не може да пререшава спора за правата на страните, а следва да го зачете в
настоящото производство.
Неоснователно е и възражението, че ответникът не е предоставил имота
за ползване на училището. Вярно е, че към датата реализиране на
мероприятието общините не са съществували като правни субекти и
5
собственик на отчуждените имоти е била държавата, която е предоставила
имота за изграждане на училището. С § 7, т. 6 от ЗМСМА /обн. ДВ бр. ДВ, бр.
49 от 1995 г./ обектите на общинската инфраструктура с местно значение,
предназначени за административните потребности на общините, както и за
здравно, образователно, културно, търговско, битово, спортно или комунално
обслужване са станали собственост на общините. Следователно, доколкото
имотът попада в двор на вече общинско училище и продължава да се ползва
от него, то ответникът е допуснал трето за собствеността лице да ползва
общата вещ.
Неоснователно е и възражението, че върху част от съсобствения имот
попадат сгради, които не са съсобствени и дворното място има обслужващо
предназначение. Дали имотът има обслужващо предназначение спрямо
построените в него сгради е от значение за възможността да бъде допуснат до
делба. Дали обаче имотът е реално поделяем е правноирелевантно за
основателността на иска по чл. 31, ал. 2 ЗС, тъй като това изискване не е сред
материалноправните предпоставки, предвидени в закона.
Ответникът ползва имота в обем надвишаващ правата му, като 2058 кв.
м. е предоставил на учебно заведение, а 541 кв. м. по негови твърдения
попадат в улици, общинска собственост. Следователно ищецът не може да
ползва имота съобразно правата си.
Наследодателката на ищеца е отправила писмена покана до другия
съсобственик, обективирана в искова молба до ОС Пазарджик от 21.07.2003
година, в която изрично претендира обезщетение за ползване на имота.
Съгласно съдебната практика настоящите подадени искови молби,
обективиращи искане за заплащане на обезщетение, също се считат за покана.
Не се установи, че ответникът е предоставил имота за ползване на ищеца
съобразно притежаваните от него права, до приключване на съдебното дирене
пред настоящата инстанция.
При така установеното от фактическа страна и предвид изложените
правни съображения, съдът намира, че предявените искове с правно
основание чл. 31, ал. 2 от ЗС- за заплащане на обезщетение в размер от по 650
лв., за периода от 01.03.2020 г. до 31.03.2020 г. и за периода 01.08.2020г.-
31.08.2020г. са основателни и следва да се уважат изцяло. Макар да се
установи, че размерът на дължимите обезщетения е в по-висок и доколкото не
е налице изменение на иска чрез увеличаване размера му, то съдът е обвързан
от диспозитивното начало.
Неоснователно е релевираното възражение за погасяване на вземанията
по давност. Непротиворечива и последователна е съдебната практика, че
вземането по чл. 31, ал. 2 от ЗС не е периодично плащане и се погасява с
общата петгодишна давност, която не е изтекла до предявяване на исковете.
Предвид основателност на главните искове и доколкото е налице
забавено плащане на процесните обезщетения, то за ответника е възникнало и
задължение за заплащане на лихви за забава върху тях. Затова претенциите за
6
лихва за забава за периода 23.06.2020г.-23.06.2023г. върху обезщетението за
периода 01.03.2020г.-31.03.2020г. в размер на 198,43 лв. и лихва за забава за
периода 22.08.2020г.-22.08.2023г. върху обезщетението за периода
01.08.2020г.-31.08.2020г. в размер на 205,51 лв. са основателни и следва да се
уважат. Макар размерите им, изчислени от съда, да са по-високи от
претендираните, при съобразяване диспозитивното начало в гражданския
процес и липсата на искане за увеличаване размера на предявения иск в тази
част, претенцията следва да се уважи в претендирания размер.
В отговора на исковата молба е направено възражение за изтекла
давност единствено за обезщетението по чл. 31, ал. 2 ЗС, но не и за
дължимата лихва върху него, поради което съдът не може да се произнесе
служебно по него.
По делото не са представени доказателства за погасяване на
претендираните вземания до приключване на съдебното дирене пред
настоящата инстанция.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се
дължат разноски в производството по делото.
Искането за заплащането им е заявено своевременно-с исковата молба.
Представени са и доказателства за заплащането им.
Ищецът е направил разноски за държавна такса в размер на 100 лв. по
гр. д. 585/2023г. на РС Велинград и 100 лв. по гр. д. 799/2023г. на РС
Велинград, 200 лв. еднократно възнаграждение по назначената съдебно-
техническа експертиза по гр. д. 585/2023г. на РС Велинград, след
съединяването на двете дела и по 600 лв. адвокатско възнаграждение по гр. д.
585/2023г. на РС Велинград и 799/2023г. на РС Велинград. Предвид
уважаването и на двата обективно съединени искове в пълен размер изцяло се
дължат разноските за държавна такса и по двете съединени дела в размер на
общо 200 лв., както и 200 лв. разноски за съдебно-счетоводна експертиза.
По отношение претенцията за адвокатско възнаграждение, съдът
намира, че доколкото двете дела са съединени и са разгледани в едно
производство, следва да се присъди еднократно адвокатско възнаграждение в
размер на 600 лв.
Съдът като съобрази възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, счита същото за неоснователно.
Съгласно чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство,
защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят
съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно
независимо от формата на съединяване на исковете. В случая са предявени
два обективно кумулативно съединени иска за обезщетение за ползване на
недвижим имот и лихва за забава, а заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 600 лв. не надвишава сбора на минималните възнаграждение,
съобразно защитавания материален интерес.
7
Поради гореизложеното, настоящият състав на Районен съд Велинград
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 31, ал.2 от ЗС, Община Велинград, със
седалище и адрес: бул. „Хан Аспарух“ № 35, ДА ЗАПЛАТИ на Н. В. Ц., с
ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. София, ж.к. ***********, сумата от
650 лева /шестстотин и петдесет лева/, представляваща обезщетение за
лишаване от ползването на 2/3 идеални части от парцел II – 2480 в кв. № 424,
съгласно отменения регулационен план на гр. Велинград, за периода от
01.03.2020 г. до 31.03.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба – 27.06.2023 г. до окончателното плащане и сумата от
198,43 лева /сто деветдесет и осем лева и 43 ст./, представляваща лихва за
забава, за периода от 23.06.2020 г. до 23.06.2023 г., на основание чл. 86 ЗЗД,
както и сумата от 650 лева /шестстотин и петдесет лева/, представляваща
обезщетение за лишаване от ползването на 2/3 идеални части от парцел II –
2480 в кв. № 424, съгласно отменения регулационен план на гр. Велинград, за
периода от 01.08.2020 г. до 31.08.2020 г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба – 22.08.2023 г. до окончателното плащане и
сумата от 205,51 лева /двеста и пет лева и 51 ст./, представляваща лихва за
забава, за периода от 22.08.2020 г. до 22.08.2023 г., на основание чл. 86 ЗЗД=
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Община Велинград, със
седалище и адрес на управление: бул. „Хан Аспарух“ № 35, ДА ЗАПЛАТИ на
Н. В. Ц., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ж. к. ***********,
сумата от общо 1 000 лв., разноски по гр. д. 588/2023 г. на РС Велинград и гр.
д. 799/2023 г. на Районен съд Велинград.
Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба в
двуседмичен срок от съобщаването му пред Окръжен съд Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
8