№ 65
гр. Сливен, 08.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на шести декември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мартин Д. Данчев
Членове:Галина Хр. Нейчева
Пламен Д. Стефанов
при участието на секретаря Радост Д. Гърдева
в присъствието на прокурора Борислав Николаев Сяров (ОП-Сливен)
като разгледа докладваното от Пламен Д. Стефанов Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20212200600424 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 313 и следващите от НПК.
Производството пред въззивната инстанция е образувано по въззивна жалба на на подс.
Я. А. Н. лично и чрез защитника си адв. Н.А. С. от АК Стара Загорасрещу присъда
№50/13.10.21 г. постановена по НОХД №355/2021 г. на Районен съд гр. Нова Загора.
С атакуваната присъда подсъдимият Я. А. Н. е бил признат за виновен в това, че: в
периода от неустановена дата от началото на м. февруари 2021 год. до 05.03.2021 год. в с.
Загорци, община Нова Загора, в условията на опасен рецидив, в съучастие със СЛ. В. В. ,
като съизвършители и в условията на продължавано престъпление, чрез използване на
техническо средство-чук, отнел чужди движими вещи на обща стойност 1 116.00 лева, от
владението на собствениците им, без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги
присвоят, както следва:
-На неустановена дата от началото на месец февруари 2021 год. до 08.02.2021 год. в с.
Загорци общ. Нова Загора, чрез използване на техническо средство – чук, отнел чужди
движими вещи-четири броя метални колони-„П“образен винкел с общо тегло 220 кг. на
стойност 66 лева от владението на Т.Т.Х.- кмет на с. З., общ. Н.З., собственост на Община
Нова Загора, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои;
-На 05.03.2021 год. в с. Загорци , общ. Нова Загора отнел чужда движима вещ – един брой
метално гребло за трактор „ЮМЗ“ на стойност – 1 050.00 лева от владението на собственика
му Т. М.Т., без негово съгласие, с намерение противозаконно да я присвои, поради което е
1
осъден по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.196 ал.1 т.2, вр.чл.195
ал.1 т.4, вр.чл.194 ал.1, вр. чл. 20 ал.2, вр. чл.26 ал.1, вр. чл. 29 ал.1 б.“б“, вр.чл.54 ал.1 и
чл.58а ал.1 от НК и му е наложено наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ТРИ
ГОДИНИ, което да бъде изтърпяно при първоначален “СТРОГ“ режим.
Със същата присъда е признат за виновен и подс. СЛ. В. В. в това, че в периода от
неустановена дата от началото на м. февруари 2021 год. до 05.03.2021 год. в с. Загорци,
община Нова Загора, при условията на повторност, в съучастие със Я. А. Н. , като
съизвършители и в условията на продължавано престъпление, чрез използване на
техническо средство-чук, отнел чужди движими вещи на обща стойност 1 116.00 лева, от
владението на собствениците им, без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги
присвоят, както следва:
-На неустановена дата от началото на месец февруари 2021 год. до 08.02.2021 год. в с.
Загорци общ. Нова Загора, чрез използване на техническо средство – чук, отнел чужди
движими вещи-четири броя метални колони-„П“ образен винкел с общо тегло 220 кг. на
стойност 66 лева от владението на Т.Т.Х.- кмет на с. З., общ. Н.З., собственост на Община
Нова Загора, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои;
-На 05.03.2021 год. в с. Загорци , общ. Нова Загора отнел чужда движима вещ – един брой
метално гребло за трактор „ЮМЗ“ на стойност – 1 050.00 лева от владението на собственика
му Т. М.Т., без негово съгласие, с намерение противозаконно да я присвои, поради което е
осъден по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по.чл.195 ал.1 т.4 и т.7,
вр.чл.194 ал.1, вр. чл. 20 ал.2, вр.чл.26 ал.1, вр. чл. 28 ал.1 вр.чл.54 ал.1 и чл.58а ал.1 от НК и
му е наложено наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ЕДНА ГОДИНА И
ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, което да бъде изтърпяно при първоначален “СТРОГ“ режим.
Двамата подсъдими са били осъдени да заплатят по 34.13/тридесет и четири лева и
тринадесет стотинки/лева разноски по делото всеки един от тях, в полза на бюджета по
сметка на ОД на МВР гр.Сливен.
Във въззивната жалба на защитника на подсъдимия Я. А. Н.- адв. С. от АК Стара Загора
и в личната жалба на подсъдимия Н., по повод на които е образувано настоящото въззивно
производство, се изразява несъгласие с присъдата на Новозагорския РС и се твърди, че има
и друг съучастник в извършване на престъплението, който не е разпитван и не е ангажирана
наказателната му отговорност. Заявява се че са били нарушени процесуалните правата на
подс. Н. при провеждане на съкратеното съдебно следствие, тъй като не му е било
разяснено, че няма да бъдат разпитвани свидетели , вещи лица и производството няма да
протече по общия ред. Настоява се за изменение на присъдата на първоинстанционния съд,
като се намали размера на наложеното наказание на подс. Я. А. Н. на лишаване от свобода
от две години.
Срещу въззивната жалба не са подадени писмени възражения.
Пред въззивния съд прокурорът излага съображения за неоснователност на
въззивната жалба и заявява, че следва да бъде оставена без уважение.Излага становище за
2
липса на процесуално нарушение доколкото производството пред първата инстанция е било
при съкратено съдебно следствие в което в присъствие на назначен служебен защитник-
адвокат жалбоподателя – подс. Н. се е признал за виновен, заявил е че изложената в
обвинителния акт фактическа обстановка е вярна и не желае разпит на свидетелите и
вещото лице. Счита, че наложеното с обжалваната присъда наказание е законосъобразно и
справедливо, предвид обремененото съдебно минало на подсъдимия, като наложеното
наказание е в минималния размер, предвидено в разпоредбата на чл.196 от НК, което
съответно е намалено с една трета. Изразява становище, че няма основание за ревизиране на
атакувания съдебен акт и моли атакуваната присъдата да бъде изцяло потвърдена.
Подс. Я. А. Н., редовно призован, се явява лично и със упълномощения си защитник
адв. С. от АК-Стара Загора. Последният поддържа жалбата и моли за уважаването й на
основанията, посочени в нея. Заявява, че на неговия подзащитен са били нарушени правата,
тъй като той не разбирал ,че в случай на съкратено следствие няма да бъдат разпитвани
свидетели и вещото лице. Сочи че неговия подзащитен признава вината си, бил е запознат
от назначения му по делото пред първата инстанция служебен защитник за евентуалния
размер на наказанието, но не е разбрал че няма да бъде разпитван техния съучастник. Желае
делото да бъде върнато за ново разглеждане на първата инстанция, където да бъде
привлечено към наказателна отговорност и трето лице. В съдебното заседание пред
въззивния състав адв.С. не потвърди искането направено от нея във въззивната жалба за
намаляване на наказанието лишаване от свобода от 3 години на 2 години за подс. Н..
Подсъдимият също поддържа въззивната жалба ,сочи че е имало и друго лице съучастник в
деянието и не изразява желание да бъде намален размерът на наказанието му.
Подсъдимият СЛ. В. В., редовно призован, се явява лично и със служебния си защитник адв.
С. от АК – Сливен и се присъединява към жалбата. Защитникът му посочва, че при
разглеждане на делото пред първоинстанциония състав не се е поставял въпроса за наличие
на трети съучастник ,че има основание да бъде намалено наказанието на неговия
подзащитен и ако действително има трето лице съучасник в деянието, следва същото да
бъде разпитано и да понесе своята отговорност. Подсъдимият В. посочва, че е съгласен със
заявеното от неговия защитник.
Страните не са направили искания за събиране на доказателства пред въззивния съд.
Съдът, след като се запозна с доводите във въззивната жалба, като взе
предвид становищата на страните, изразени в съдебно заседание пред въззивната инстанция,
като съобрази материалите по делото и като извърши цялостна проверка на присъдата по
реда на чл. 313 и сл. от НК намира СЛЕДНОТО:
Въззивната жалба е процесуално допустима – подадена от лице с правен интерес от
обжалване на първоинстанционния съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
Производството пред РС – Сливен е образувано по внесен от РП – Сливен
3
обвинителен акт против подс. Я. А. Н. с обвинение за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр.
чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр.чл.26 ал.1,вр. чл. 29, ал. 1, б. „б“ от
НК и против подс. СЛ. В. В. с обвинение за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, и т. 7, вр. чл.
194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр.чл.26 ал.1 вр. чл.28 ал.1 от НК от НК.
Производството пред първата инстанция е проведено по реда на диференцираната
процедура на гл. XXVII от НПК – съкратено съдебно следствие.
Подс. Н. и подс В. са се признали за виновни и са признали всички факти, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Не е оспорена фактическата обстановка по
обвинителния акт и правната квалификация. С оглед правилата на гл. XXVII от НПК и
направеното от подсъдимите самопризнания, и след констатация, че самопризнанията им се
подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства, първоинстанционния
съд е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на
подсъдимите без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и е разгледал делото по същество.
От приобщените по делото доказателства се установява следната ФАКТИЧЕСКА
ОБСТАНОВКА:
Подс. Я. А. Н. преди извършване на деянието е бил осъждан многократно с влезли в
сила присъди за извършени от него кражби.
С определение № 162/29.07.2020год., постановено по ЧНД № 250/20год. на Районен
съд-Нова Загора, в сила от 14.08.2020год. на подс.Н. е било наложено едно общо
наказание по споразумение № 404/30.12.2019год. по НОХД № 3515/2019год. на РС-
Ст.Загора, в сила от 30.12.2019год., по Присъда № 6/04.02.2020год. по НОХД №
426/2019год. по описа на Районен съд- Нова Загора в сила от 20.02.2020год., по
споразумение № 20/10.03.2020год. по НОХД № 380/2019год. по описа на Районен съд-Нова
Загора, в сила от 10.03.2020год., по Споразумение № 29/26.05.2020год. по НОХД №
99/2020год. на Районен съд-Нова Загора, в сила от 26.05.2020год. по споразумение №
36/16.06.2020год. по НОХД № 149/20 год. на РС-Нова Загора, в сила от 16.06.2020год. и
по споразумение № 50/23.07.2020год. по НОХД № 108/2020год. на РС-Нова Загора в сила
от 23.07.2020год., а именно най-тежкото от тях ОСЕМ МЕСЕЦА «Лишаване от свобода»,
наложено по НОХД № 3515/2019год. на РС-Стара Загора, което да изтърпи при
първоначален СТРОГ РЕЖИМ, като на основание чл.24 от НК така определеното му
наказание от осем месеца била увеличено с ДВА МЕСЕЦА. Подсъдимият изтърпял
наказанието от 10 месеца лишаване от свобода на 27.11.2020год.
Поради това, престъплението за което е осъден е извършено при условията на
„опасен рецидив” по смисъла на чл.29 ал. 1, б.” б” от НК.
Подсъдимият. СЛ. В. В. преди извършване на деянието е бил осъждан неколкократно
с влезли в сила присъди за извършени от него кражби.
Със споразумение № 36/16.06.2020год. по НОХД № 149/2020г. на Районен съд-Нова
Загора, в сила от 16.06.2020год. на подс. СЛ. В. В. му било наложено наказание на
4
основание чл.195 ал.1 т.4, вр. чл.194 ал.1 , вр. чл.20 ал.2, вр. чл.55 ал.1 т.1 от НК, «Лишаване
от свобода », за срок от седем месеца, което изпълнение било отложено за изпитателен срок
от три години,поради което деянието предмет на настоящия обвинителен акт обвиняемия е
извършил както в условията на повторност по чл.28 от НК , така и в изпитателния срок по
посочената присъда.
Подс. Я. А. Н. и подс. СЛ. В. В. живеели в гр. Нова Загора и се познавали добре.
На неустановена дата в началото на м. февруари 2021год. една сутрин подс. Я. А. Н.
взел от свой познат кон и каруца и отишъл до дома на подс. СЛ. В. В.. Предложил му да
отидат из околностите на града да търсят железа по боклуците. След като последния се
съгласил, двамата тръгнали с каруцата към с. Загорци, общ. Нова Загора. В края на селото
видели четири броя метални колони, които преди години служили като простори в
обществена бара, общинска собственост. Металните колони представлявали П-е образен
винкел, с дължина 2 метра и ширина 120-140 мм., вкопани в земята. Двамата подсъдими
решили да ги вземат. С помощта на носен от тях чук успели да ги извадят от земята и ги
натоварили на каруцата. На 08.02.2021год. ги продали на св. М.Ф.С. обслужващ фирма за
изкупуване на метални отпадъци за сумата от 66лв. За предаването на вещите бил изготвен
договор за покупко-продажба № 029562/08.02.2021г. Получените пари обвиняемите си
разделили и похарчили.
На 08.02.2021год. св. Т.Т.Х.- кмет на с. З., общ. Н.З. при обход на селото установил
липсата на металните колони и сигнализирал на компетентните органи.
На 05.03.2021год. двамата обвиняеми отново тръгнали да събират метални отпадъци.
С каруца, теглена от кон се придвижили отново до с. Загорци, общ. Нова Загора. На една
поляна в покрайнините на селото забелязали метално гребло за трактор „ЮМЗ“. Решили да
го откраднат и отишли до него. В това време собственика на вещта, св. Т. М.Т. не бил в
дома си, а вещта била на поляната пред двора му. Необезпокоявани, двамата обвиняеми
вдигнали греблото и го поставили в каруцата. Още същият ден го продали на св. М.Ф.С., за
което бил изготвен и договор за покупко продажба №030448 от 05.03.2021год. Обвиняемите
си разделили получената от продажбата на греблото сума от 140лв.
Установявайки липсата на греблото, нейния собственик сезирал надлежните органи.
Видно от изготвената и приобщена по делото съдебно оценителна експертиза, общата
стойност на вещите предмет на деянието възлиза на 1116.00лв.
Тази фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на
събраните по делото доказателства. Същата е възприета по идентичен начин от първата
съдебна инстанция и не се оспорва от страните. Фактите се установяват категорично от
гласните и писмени доказателствени материали, които съдът цени като относими и
взаимнодопълващи се. Направените от подсъдимите самопризнания в хода на
първоинстанционното производство кореспондират изцяло с останалите доказателствени
източници, поради което правилно и законосъобразно съдът е разгледал делото по реда на
глава XXVII от НПК при условията на чл. 371, т. 2 от НПК с оглед изразеното желание на
5
подсъдимите за това. Съдът цени и заключението на изготвената експертиза, която
допринасят за изясняване конкретни обстоятелства по делото.
При коректно изяснена фактическа обстановка правилни са изводите на
първостепенният съд, че подсъдимият Я. А. Н. от обективна и от субективна страна е
осъществил състава на престъплението кражба, квалифицирано по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл.
195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр.чл.26 ал.1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „б“ от НК ,
а подсъдимия СЛ. В. В. от обективна и от субективна страна е осъществил състава на
престъплението кражба, квалифицирано по чл.195 ал.1 т.4 и т.7, вр.чл.194 ал.1, вр. чл. 20
ал.2, вр.чл.26 ал.1, вр. чл. 28 ал.1 от НК, след като в периода от неустановена дата от
началото на м. февруари 2021 год. до 05.03.2021 год. в с. Загорци, община Нова Загора, в
съучастие помежду си , като съизвършители при условията на продължавано престъпление,
в условията на опасен рецидив за подс.Н. и при условията на повторност за подс.В., чрез
използване на техническо средство-чук, отнели чужди движими вещи на обща стойност 1
116.00 лева, от владението на собствениците им, без тяхно съгласие с намерение
противозаконно да ги присвоят, както следва:
-На неустановена дата от началото на месец февруари 2021 год. до 08.02.2021 год. в с.
Загорци общ. Нова Загора, чрез използване на техническо средство – чук, отнели чужди
движими вещи-четири броя метални колони-„П“образен винкел с общо тегло 220 кг. на
стойност 66 лева от владението на Т.Т.Х.- кмет на с. З., общ. Н.З., собственост на Община
Нова Загора, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои;
-На 05.03.2021 год. в с. Загорци , общ. Нова Загора отнели чужда движима вещ – един брой
метално гребло за трактор „ЮМЗ“ на стойност – 1 050.00 лева от владението на собственика му Т.
М.Т., без негово съгласие, с намерение противозаконно да я присвои.
От обективна страна е установено, че подсъдимите Я. А. Н. и СЛ. В. В. са
прекъснали фактическата власт на владелците върху вещите, предмет на престъплението,
като са установил своя фактическа власт. Не са имали тяхното съгласие за отнемане на
вещите и са демонстрирали намерението си да ги присвоят. При извършване на
престъплението е използван чук с който е разбита циментовата отливка, което е позволило
отнемането на „П“- образния винкел.
Деянието е извършено при съизвършителство като всеки е взел участие в действията
по отнемането на вещите.
Подсъдимият А.С. е действал в условията на опасния рецидив, в хипотезата на чл.
29, ал. 1, б. "б" от НК, което се обуславя от осъжданията му последното от които ОСЕМ
МЕСЕЦА «Лишаване от свобода», наложено по НОХД № 3515/2019год. на РС-Стара
Загора, което да изтърпи при първоначален СТРОГ РЕЖИМ, като на основание чл.24 от НК
така определеното му наказание от осем месеца била увеличено с ДВА МЕСЕЦА и е
изтърпял наказанието от 10 месеца“лишаване от свобода“на 27.11.2020год.
Подсъдимия С.В. е действал при условията на повторност/ специален рецидив/, тъй
като е извършил деянието след като е бил осъден с влязла в сила присъда за извършено
6
деяние по чл.195 ал.1 т.4, вр. чл.194 ал.1 , вр. чл.20 ал.2, вр. чл.55 ал.1 т.1 от НК на
«лишаване от свобода » за срок от седем месеца, което изпълнение било отложено за
изпитателен срок от три години
Към инкриминирания период от време подсъдимите са били пълнолетни, разбирали
са свойството и значението на извършеното и са могли да ръководят постъпките си. Както
правилно е приел първостепенният съд, от субективна страна подсъдимите са извършили
престъплението умишлено – при форма на вина пряк умисъл. Съзнавали са обществено
опасния му характер, предвиждали и искали настъпването на обществено опасните
последици, с цел лично облагодетелстване. Налице е съзнание у подсъдимите, че вещите са
били чужди, както и че установяват фактическа власт върху тях без съгласието на техните
собственици.
С оглед на горните констатации законосъобразно подсъдимите са признати за
виновни от първоинстанционния съд по повдигнатото им обвинение.
Въззивният съд намира за неоснователно оплакването в жалбата, поддържано и в
съдебно заседание относно допуснати нарушения на процесуалните правила.
Въззивния съд намира за неоснователно неподдържаното в съдебно заседание искане
относно размера на наложеното наказание лишаване от свобода на подсъдимия Я. А. Н.,
както и изразеното в съдебно заседание искане на защитата на подс. СЛ. В. В. за намяляване
размера на наложеното му наказание лишаване от свобода.
Относно оплакването за допуснати нарушения на процесуалните правила ,следва да
се отбележи , че в досъдебното производство е бил разпитан в качеството на свидетел
сочения само от подс. Н. съучастник- свид. А.С.А.- А., който е отрекъл участието си в
деянието. Този факт е бил известен на двамата подсъдими още при предявяване материалите
по делото в присъствието на техните защитници и те не са направили искания в тази
насока.В последствие пред първоинстанционния съд двамата подсъдими,чрез свободно
волеизявление в присъствието на защитниците са признали изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, доброволно са се съгласили да не се събират
доказателства.
Твърдяното от подс .Я. А. Н. за друг участник в деянието се явява оттегляне на
неговото съгласие пред въззивната инстанция,което е недопустимо.Съгласно ТР.№1/2009 г.
на ОСНК на ВКС волеизявлението на подсъдимия по чл.371,т.2 от НПК може да бъде
оттеглено само до постановяване на акта по чл.372 ал.4 НПК,т.е. до определението, с което
първата инстанция обявява, че самопризнанието се подкрепя от събраните в досъдебното
производство доказателства и ще бъде използвано при постановяване на присъдата, без да
се събират доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт.
Наложеното на подс. Н. наказание като вид и размер не е явно несправедливо и в
този смисъл са неоснователни доводите във въззивната жалба.
За престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 195, ал. 1 от НК е предвидено
7
наказание от три до петнадесет години лишаване от свобода.Окръжният съд намира
наложеното наказание за съответно на извършеното от подсъдимия Я. А. Н.. Размерът му е
съобразен от една страна с високата обществена опасност на подс. Н. предвид
многобройните му осъждания и трайно установените престъпни навици сочещи, че за него
кражбите не са изолирана проява, а начин на живот и източник на средства за препитание и
от друга – със смекчаващите отговорността му обстоятелства – самопризнанията, направени
още на досъдебното производство, невисоката стойност на отнетото и отегчаващите вината
му обстоятелства – лоши характеристични данни и невъзстановяване на причинените щети.
Видно от справката за съдимост, подсъдимият е осъждан многократно все за престъпления
против собствеността, което дава основание на съда да приеме, че същият се отличава като
личност, проявяваща трайна престъпна упоритост и склонна да върши престъпни прояви от
един и същи вид. Не са налице нито изключителни, нито многобройни смекчаващи
обстоятелства, които да обуславят приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК и районният съд
правилно е приел, че наказанието на подсъдимия следва да бъде определено при условията
на чл. 54 от НК – лишаване от свобода при превес на смекчаващи отговорността му
обстоятелства в размер към минималния предвиден в закона, а именно четири години и
половина лишаване от свобода.
Правилно в дейността си по индивидуализацията на наказанието, решаващият съд е
взел в предвид законоустановената наказуемост за това престъпление, подходил е обективно
към събрания доказателствен материал, преценил е всички обстоятелства, влияещи върху
отговорността на подсъдимия и съответно е съобразил изискванията, визирани в
разпоредбата на чл. 36 от НК относно постигане целите на наказанието, поради което
въззивният съд не намира основание за намаляване размера на определеното от първата
инстанция наказание на подс. Я. А. Н..
Правилно и в съответствие с разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК определеното
наказание лишаване от свобода за срок от четири години и половина съдът е намалил с 1/3
като е приложил разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК. В резултат на редукцията, на подс. Н.
е наложено наказание от три години лишаване от свобода и съгласно разпоредбата на чл.
57, ал. 1, т. 2, б. „Б“ от ЗИНЗС е определен първоначалният режим на изтърпяването му -
строг.
Така наложеното наказание въззивният съд прецени за справедливо и отговарящо на
обществената опасност на деянието и съответстващо на целите и значението на наказанието,
визирани в чл. 36 от НК. Съдът счита, че то ще допринесе за поправянето и за
превъзпитанието на подсъдимия Н. и ще въздейства възпитателно и предупредително -
възпиращо и върху останалите членове на обществото.
Въззивният съд счита, че не са налице основания за корекция на наказанието на
подсъдимия СЛ. В. В.. Същото правилно е определено при приложение на чл. 54 от НК ,като
е взета в предвид високата обществена опасност на дееца, съдействието което е оказал при
разследването за разкриване на обективната истина и липсата на признаци за поправяне. По
този начин в достатъчна степен е облекчено положението на подс.В..
8
Въпросът за разноските по делото е разрешен в съответствие с разпоредбата на чл.
189 от НПК. Правилно подсъдимите поотделно са осъдени да заплатят в полза на бюджета
на държавата по сметка на ОД на МВР - Сливен направените по делото в досъдебната фаза
разноски в размер на 34.13 лв., поради което липсват основания за изменение на съдебния
акт в тази му част.
При цялостната проверка на присъдата не се установиха допуснати съществени
процесуални нарушения.
По изложените съображения въззивната инстанция намира, че първоинстанционната
присъда следва да се потвърди изцяло, като законосъобразна, обоснована и справедлива.
Ръководен от изложените мотиви и на основание чл.334, т.6 и чл.338 от НПК,
Окръжен съд – Сливен
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 50 / 13.10.2021г. постановена по НОХД № 355 / 2021г.
на Районен съд – Нова Загора.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9