Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Кюстендил, 19.02.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
КЮСТЕНДИЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, 2 въззивен
състав, в публично съдебно заседание на
петнадесети октомври две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЙОЛАНДА ЦЕКОВА
КАЛИН В.
при
участието на секретар: М.Спасова
в
присъствието на прокурора: Бисер Любенов
като
разгледа докладваното от съдия Георгиева ВНОХД №361 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе , взе предвид следното:
Производството
е въззивно и е по чл.313 и сл. от глава 21 от НПК.
Образувано
е по протест от Дупнишка районна прокуратура
срещу присъда №41/04.06.2020 г., постановена по НОХД №1123/2019 г. по
описа на Дупнишки районен съд (ДнРС), с която подсъдимият Й.В.Й. *** е признат
за невиновен и е оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.183, ал.1 от НК,
извършено за периода м.02.2019 г. до
м.юли 2019 г. В протеста са изразени несъгласия с оценката на доказателствата
от ДнРС и правните изводи, които според прокурора сочат на извод за приложение
на чл.183, ал.3 от НК, тъй като подсъдимият е платил дължимите вноски по време
на съдебното производство. Моли се за отмяна на оправдателната присъда и
постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен по
обвинението и на осн.чл.183, ал.3 от НК да не му се налага наказание.
По време на въззивните съдебни
прения прокурорът е поддържал протеста,
съображенията и заявеното в него искане.
Подсъдимият
не е участвал във въззивното
производство
Кюстендилският окръжен съд, след
преценка на протеста и доказателствата, и след служебна проверка на
присъдата в пределите на правомощията си
по чл.314 от НПК, за да се произнесе, взе предвид следното:
С протестираната присъда ДнРС е
признал подсъдимия Й.В.Й., с посочена самоличност, за невиновен в това, за периода м.02.19 г. до
м.07.2019 г. в гр.Дупница, след като е осъден с влязло в сила на 14.09.17 г. съдебно
решение по гр.дело № 1 688/17 г. по описа на ДнРС да изплаща месечна
издръжка на свой низходящ-непълнолетнито
си дете Д.Й.Й.-родена на *** г. в размер на 120 лв., съзнателно не е изпълнил
задължението си за повече от 2 месечни вноски, а именно-5.33 месечни вноски,
както следва: за месец 02.2019 г.-40.00 лв.,
и за м.03.2019 г. до м.07.2019 г. –по 12-0 лв.-месечно, в общ размер 640
лв., като на осн.304 НПК го е оправдал по повдигнато му обвинение за престъпление по
чл.183, ал.1 от НК.
КнОС констатира, че районният съд не
е допуснал съществено процесуално нарушение
при разглеждане на делото и постановяване на присъдата. Събрал е
необходимите и възможни доказателства и доказателствени средства.
ДнРС е анализирал доказателствата и
ги е оценил според действителното им съдържание. Въз основа на същите е приел
за установени правилни фактически
обстоятелства. КнОС ги споделя изцяло, като след собствен анализ на събраните
от ДнРС доказателства, приема за установено следното относно фактическите обстоятелства:
Подсъдимият Й. и св. А.К.са бивши съпрузи.
Бракът им бил прекратен с решение от 14.09.2017 г., влязло в сила на 14.09.2017 г., постановено по гр.д. № 1688/2017г. по описа на РС-Дупница. С решението подсъдимият бил осъден да заплаща на
малолетното си дете Д., чрез нейната
майка и законен представител, месечна издръжка в размер на 120.00 лв., считано от датата на предявяване на иска.
Въз основа на решението, ДнРС издал
изпълнителен лист за осъждането на подсъдимия да заплаща на дъщеря си 120 лв.
месечна издръжка, считано от датата на исковата молба-21.08.2017 г. Въз основа на изп.лист, по молба на св.К.в
ДнРС било образувано изп.дело № II 2128/17 г. по описа на ДСИ при ДнРС, с
длъжник-подсъдимия. По това дело
подсъдимият превеждал издръжката на
детето си.
За 2019 г. подсъдимият плащал дължимите месечни издръжки
от 120 лв., чрез Изи пей. Те постъпили по
сметка на ДнРС и по изп. дело на: 30.01.2019 г. ( платена на
29.01.2019 г., чрез Изи пей), 05.03.2019
г., 18.03.2019 г ., 14.05.2019 г.,
22.07.2019 г., както и на 19.09.2019 г.,
30.09.2019 г. (платена на
28.09.2019 г., чрез Изи пей), 07.10.2019 г., 28.10.2019 г. ( платени на 27.10.19 г., чрез
Изи пий) и на 15.11.2019 г.
За
изясняване на обстоятелства по делото на досъд-п-во е изготвена съдебно-счетоводна
експертиза, според която, от
датата на възникване на задължението -21.08.2017 г. до 31.07.2019 г. не са
издължени месечни вноски в общ размер на 640.00 (шестстотин и четиридесет) лв.,
изчислени въз основа на представените
вносните бележки, като доколкото в същите не е отбелязано изрично за кой месец
се заплаща издръжката, е прието от в.л., че е погасено най-старото задължение. В
заключение, според експертизата, се
дължи издръжка за м. февруари 2019 г. в размер на 40.00 лв. и от месец март 2019 г. до месец юли 2019 г. -
по 120.00 лв.
В съдебно заседание пред ДнРС в.л. е заявила, че с
новопостъпилите суми, считано от 19.09.2019 г. сумата по обвинителния акт е
погасена, като е налице и остатък.
Гореизложеното е установено от показанията на свидетелката А.К.-бивша
съпруга на подсъдимия ( дадени пред
ДнРС и на досъд.п-во), обясненията
на подсъдимия, дадени пред ДнРС, както и писмените доказателства-Решение №472/14.09.2017
г., влязло в сила на същата дата,
постановено по гр.дело № 1688/2017 г. по описа на ДнРС за прекратяване
на гражданския брак между подсъдимия и св.А.К.-Й., Справка за съдимост,
Справка-характеристика, Изп.лист,
Платежни нареждания, Разписки за превеждане на
мес.издръжка от 120 лв., Постановления на ДСИ при ДнРС относно месечните вноски, дължими и платени
от подсъдимия, Удостоверение от 25.11.2019 г., изд. от ДСИ по изп.дело №
2128/17 г. по описа му, както и Съдебна финансово-икономическа експертиза, изг. от в.л. Р. Х..
КнОС дава вяра на показанията на св.
К., дадени пред ДнРС, според които подсъдимият дължи издръжка по изп.дело, образувано пред ДСИ при ДнРС,
която за някои месеци плаща със забава. Тези показания съдът счита
за достоверни, тъй като се потвърждават
от писмените доказателства по делото-горецитираното решение на ДнРС, с което
подсъдимият е осъден да заплаща издръжка
и преводи на суми за месечна издръжка от по 120 лв. От същите се установява,
че за периода м.02.2019 г. до м.07.2019
г. липсва плащане на мес.издръжка от подсъдимия през м.02., м.04 и м.06.2019
г., като е налице плащане през м.03-два пъти, м.05 и м.07.2019 г. Предвид на
това, КнОС не дава вяра на показанията на св.Кацова, дадени пред ДнРС, според
които „ в началото на 2019 г. до датата на подаване на жалбата й (която е от
30.08.2019 г.), не са заплатени месечни
издръжки на детето за няколко поредни
месеци.“ Не кореспондират с платежните документи за плащане на издръжка, показанията
на св.К., според които за м.01.,02 и
03.2019 г. подсъдимият бил платил 2 месечни вноски. Това е така, тъй като е установено от разписките за плащане на издръжка, че на
29.01.2019 г., на 07. и 20.03.2019 г. подсъдимият е платил по 120 лв. При
положение, че в разписката за плащане подсъдимият не е посочил месеца, за който
дължи платената издръжка, то следва да се счита, че тя е платена за месеца, в
който е направено плащането, при
положение, че се дължи такова. При наличие на две плащания в един месец, всяко
с размер на дължимата месечна издръжка, следва да се счита , че първото плащане
е за месеца, в който е направено и се дължи, а второто е за предходен месец,
при наличие на задължение, а при липса на такова следва да се приеме, че е месеца,
следващ този на плащането, за който се дължи издръжка.
КнОС не може да
даде вяра на показанията на св.Кацова, дадени на досъд.п-во на 17.09.2019 г.,
според които „подсъдимият не ѝ бил
заплащал месечна издръжка за роденото от прекратения им брак дете за м.01.2019
г. до м.08.2019 г.“. Така счита съдът,
защото тези й показания се опровергават от горецитираните разписки за плащана
от подсъдимия месечната издръжка, според които плащане на мес. издръжка е имало
през м.01., 2 пъти през м.03, през м.05 и
м.07.2019 г.
КнОС дава вяра на показанията на свидетелката от
дос.п-во, дадени на 17.09.19 г., по време на които е заявила, че „в момента
подсъдимият никъде не работи………“, тъй като тези показания се потвърждават и от
обясненията на подсъдимия, дадени пред ДнРС, в които е заявил, че „молил
свидетелката да го изчака за издръжката, тъй като не работел и нямал възможност да я изплаща“.
Правилно ДнРС не е ценил ССчЕ, според която подсъдимият дължи
месечни издръжки за м.02.2019 г. до м.07.2019 г., тъй като този извод е
формиран по правила, неприложими и неотносими към наказателно производство за
престъпление по чл.183 от НК.
Предвид
гореизложеното КнОС споделя крайния извод на ДнРС за обективна и субективна
несъставомерност на деянието му като престъпление по чл.183, ал.1 от НК, но по
различни съображения. Принципно са
правилни теоретичните съображения на ДнРС относно състава на престъплението по
чл.183, ал.1 от НК, поради което КнС изцяло ги споделя, като не намира за
необходимо да ги преповтаря.
КнОС счита, че подсъдимият не е осъществил
изпълнителното деяние на престъплението, тъй като липсва неплащане на две поредни месечни вноски от задължението
за издръжка. Престъплението по чл.183, ал.1 от НК е „продължено престъпление“,
което се осъществява, чрез
бездействието в продължение на две или повече месеца. Престъплението е
довършено в момента, в който деецът изпълни задължението си за издръжка или пък
то бъде погасено.
В случая
неизпълнение на алиментните вноски за издръжка
е налице за м. 04 и м.06. 219 г., през които няма плащане. За м.02 и
м.03.2019 г. плащанията са направени през м.03.2019 г. –на 07.03.2019 г. е
платена издръжката за м.03.2019 г., а следващото плащане през м.03.2019 г.- на
20.03.2019 г. следва да се отнесе за м.02.2019 г. Дори и да се отнесе за
др.предходен месец, различен от м.02.2019 г., деянието на подсъдимия не бил
било съставомерно, защото не са налице две поредни неизпълнения на месечна
издръжка. Това е така, защото плащания са направени м.03, 05 и м.07.2021 г., т.е през месец.
В наказателното право са неприложими чл.76
от ЗЗД, чл.446 от ГПК и понятията за
„лошо“, „приоритетно“ или „безусловно“ плащане на парични задължения. Затова в наказателното право се приема, че месечна
вноска за издръжка е платена за месеца, през който е направено плащането, освен
ако в документа за плащане не е посочено от плащащия, че вноската е за
др.месец, различен от този в който се прави плащането. Доколкото в случая
такова отбелязване липсва, при преценка
на деянието като престъпление по чл.183 НК
се приема, че са платени месечните дължими вноски за издръжка за месеца,
в който е направено плащането. При това положение за процесния период м.02.2019 г. до м.07.2019 г. не е налице
неизпълнение на дължими месечни вноски
за период от две последователни месечни вноски, поради което подсъдимият не е
осъществил изпълнителното деяние на престъплението, изразяващо се в
„неизпълнение на задължение за издръжка в размер на „две или повече месечни вноски“
По
гореизложените съображения КнОС намира за неоснователни доводите в протеста за
незаконосъобразност на първоинстанционната оправдателна присъда. Присъдата е законосъобразна и не са налице основания за отмяната й, поради което подлежи на потвърждаване.
С оглед на горното и на осн.чл.338 вр. с
чл.334, т.6 от НПК, КнОС
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда
№41/04.06.2020
г., постановена по НОХД №1123/2019 г. по описа на Дупнишки районен съд.
Решението не може да се обжалва и
протестира. То може да се провери по реда на гл.33 от НПК, по сигнал на главния
прокурор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1/
2/