№ 971
гр. Русе, 18.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Милен П. Петров
при участието на секретаря Теодора Ив. Петрова
като разгледа докладваното от Милен П. Петров Гражданско дело №
20214520102621 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.45 ЗЗД.
Ищцата Н. Х. СТ. от с.С., обл.Русе твърди, че на 02.06.2017г. ответника по делото
АКС. Х. АХМ. й причинил по непредпазливост средна телесна повреда, изразяваща се в
субтрохантерно счупване на лявата бедрена кост, довело до трайно затрудняване на левия
долен крайник за срок повече от тридесет дни. Непосредствено след получената травма била
настанена в ортопедично отделение на УМБАЛ-Русе, където престояла от 02.06. до
14.06.2017г. и й била извършена оперативна интервенция. От 14.06 до 21.06.2017г. била
настанена в отделение „ОФРМ“, където били проведени рехабилитационни процедури. След
изписването й от болницата продължила да изпитва силни болки, трудно се придвижвала,
около 6-7 месеца ползвала уринатор и памперси, като ежедневни грижи за нея полагали
съпругът й и сестра му.На 17.05.2018г. й било издадено ЕР на ТЕЛК-Русе с 50% трайно
намалена работоспособност за срок от 2 години. Заявява и че към момента на предявяване
на иска изпитвала болки в областта на ставата, както и че движението й е затруднено.
За нанесената й средна телесна повреда е било образувано наказателно производство,
приключило с влязла в сила присъда №11/05.02.2019г., постановена по нохд № 1049/2018 г.
по описа на РРС, с която АКС. Х. АХМ. е признат за виновен в това, че на 02.06.2017 г. в
с.С., обл.Русе причинил по непредпазливост на Н. Х. СТ. от с.С., обл.Русе, средна телесна
повреда, изразяваща се в субтрохантерно счупване на лявата бедрена кост, довело до трайно
затрудняване на левия долен крайник за срок повече от тридесет дни, поради което и на
основание чл.133, пр.2 вр. с чл.129, ал.2 вр. с ал.1 НК, чл.54 НК и чл.36, ал.1 НК му е
наложено наказание “пробация”, чрез прилагане на пробационни мерки.
1
С оглед изложеното, ищцата претендира в настоящото производство да бъде
постановено решение, с което ответника да бъдат осъден да й заплати сумата от 12000.00
лв.- обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва от деня
на увреждането- 02.06.2017г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от
1800.00 лв.- обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва от
деня на увреждането- 02.06.2017г. Претендира разноски.
В срока за отговор по чл.131 ГПК, ответника АКС. Х. АХМ. от с.С., обл.Русе не
представя такъв. В о.с.з. на 30.09.2021г. се явява лично и оспорва исковете.
От фактическа страна:
С влязла в сила присъда №11/05.02.2019г., постановена по нохд № 1049/2018 г. по
описа на РРС, с която АКС. Х. АХМ. е признат за виновен в това, че на 02.06.2017 г. в с.С.,
обл.Русе причинил по непредпазливост на Н. Х. СТ. от с.С., обл.Русе, средна телесна
повреда, изразяваща се в субтрохантерно счупване на лявата бедрена кост, довело до трайно
затрудняване на левия долен крайник за срок повече от тридесет дни, поради което и на
основание чл.133, пр.2 вр. с чл.129, ал.2 вр. с ал.1 НК, чл.54 НК и чл.36, ал.1 НК му е
наложено наказание “пробация”, чрез прилагане на пробационни мерки.
Видно от представена фактура от 03.06.2017г. и касов бон към нея/л.9/, ищцата е
заплатила сумата от 1500.00 лв. за поставен й гама пирон.Представена е фактура от
14.07.2017г., с касов бон към нея/л.10/, видно от която ищцата е закупила лекарства на
стойност-300.00лв. С ЕР на ТЕЛК-Русе от 17.05.2018г., на С. е определена 50% трайно
намалена работоспособност за срок до 10.05.2020г., с водеща диагноза:“счупване на бедрена
кост“.
От заключението на приетата и неоспорена от страните съдебномедицинска експертиза
се установява, че в резултат на процесния инцидент, С. е получила субтрохантерно
счупване на лявата бедрена кост, наложило метална остеосинтеза. Контрактура на лява
тазобедрена става, представляващи трайно затрудняване на движенията на ляв долен
крайник за срок повече от тридесет дни. Вещото лице посочва, че установените увреждания
могат да се получат от инцидента от 02.06.2017г. по начин описан в ИМ. Ищцата е провела
12 дневно стационарно лечение/02.06-14.06.2017г./ в Отделение Ортопедия и травматология
при УМБАЛ-Русе, по време на което е извършена оперативна интервенция на на лява
бедрена кост и поставяне на интрамедуларен пирон. Впоследствие ищцата е приета на
14.06.2017г. в отделение ОФРМ, от където е изписана на 21.06.2017г. Посочено е че в
конкретния случай болките са най-силни непосредствено след получаването им, след което
продължават със значителен интензитет до обездвижване на крайника и прилагане на
обезболяващи средства. Болки със значителен интензитет се усещат и в следоперативния
период и в периода на раздвижване. Болки с по-слаб интензитет, но с продължителен
характер е вероятно да се усещат за продължителен период-месеци и години/възможно е и
цял живот/, особено при физически натоварвания и промяна в атмосферните
условия.Вещото лице посочва и че обикновено основният възстановителен период
продължава около 8-10 месеца, след което е възможно да има ограничения в движенията на
2
тазобедрената става и болки, дори и за цял живот.
В експертизата е посочено, че разхода по представената от С. фактура от 03.06.2017г. за
поставено метално тяло, отговаря да е извършван във връзка с лечението на установените
увреждания на ищцата.
Представените по делото медицински документи не следва да бъдат самостоятелно
обсъждани, тъй като съдържащата се в тях информация за факти от предмета на доказване
по делото е съобразена изцяло от вещото лице при изготвяне на изслушаната и приета по
делото съдебномедицинска експертиза. Вещото лице е обсъдило изключително подробно
събраните по делото доказателства и медицинската документация
Свидетелят на ищцовата страна А.С./съпруг на ищцата/ установява, че след
изписването й от болницата, С. е била неподвижна около една година. Свидетелят, заедно
със сестра си й помагал изцяло при обслужване на всичките й нужди. Сочи и че към
момента, ищцата изпитва болки в крака си.
От правна страна:
Ищцата е предявила иск за обезщетяване на причинените й имуществени и
неимуществени вреди в резултат от извършеното от ответника престъпление по чл. чл.133,
пр.2 вр. с чл.129, ал.2 вр. с ал.1 НК, за което последния е осъден по нохд № 1049/2018 г. по
описа на РРС. На обезщетяване подлежат всички вреди на пострадалия, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, за което двамата ответници са понесли
наказателна отговорност.
Съгласно чл. 300 ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали
е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Следователно в
настоящото производство следва да се приемат за безспорно установени всички елементи от
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, с изключение на размерът на настъпилите вреди за
ищцата от деянието на ответника, които подлежат на доказване в настоящото производство.
Решаващият състав изцяло кредитира показанията на разпитания по делото св. С., с
оглед качеството, в което е възприел възпроизведените пред съда събития. Фактът, че същия
е съпруг на ищцата не следва да мотивира съдът да игнорира неговите показания. С.,
въпреки, че е евентуално заинтересован от изхода на спора, има пряко наблюдение върху
физическото и психическо състояние на ищцата след безспорно претърпения инцидент и в
най- голяма степен може да разкрие как се е чувствала С. след установения инцидент.
Свидетелят излага преките си и непосредствени впечатления, черпени от съжителството с
ищцата, че последната след изписването й от болницата е била неподвижна около една
година, че за този период други лица са помагали, че и към момента изпитва болки. Тези
събрани по делото доказателства мотивират съда да приеме, че искът за репарация по
справедливост на претърпените неимуществени вреди се явява доказан по основание.
Съгласно гражданския закон – чл.51 ЗЗД виновният за непозволеното увреждане дължи
3
пълна обезвреда за щетите, вкл. неимуществени, причинени на пострадалия. Последните
съставляват промяна чрез смущение, накърняване и унищожаване на благата на човека,
представляващи негови права, телесна цялост и здраве. По делото се установи по
категоричен и безспорен начин, че на ищцата са причинени неимуществени вреди. Съгласно
чл.52 ЗЗД обезщетението за причинените от деликта неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост. Както се подчертава и в Постановление № 4 от 23.XII.1968 г. на
Пленума на ВС, понятието "справедливост" не е абстрактно, а е свързано с преценката на
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства. Приетите по делото писмени
доказателства, медицинска експертиза и св. показания на ищцовия свидетел, доказват
изключително тежкото увреждане, настъпило в резултат на инцидента от 02.06.2017г., което
е било съпроводено с едногодишно изключително затруднение в придвижването на ищцата,
както и с обслужване на личните й нужди от други лица. Възстановяването е бавно,
съпроводено с болки, възможно е и С. да изпитва болки за продължителен период-месеци и
години/възможно е и цял живот/, особено при физически натоварвания и промяна в
атмосферните условия. Вещото лице посочва и че установеното счупване е било тежко и е
наложили оперативна интервенция с поставяне на метални остеосинтезни материали.
Установено е и че движенията на тазобедрената става ще останат ограничени, вероятно за
цял живот. Ноторно е и страданието, както и ограниченията, свързани с поставянето на
метални материали в тялото на човек. Наред с това следва да се съобрази и обстоятелството,
че не могат да бъдат точно установени, поради което и не подлежат на доказване като
известни обстоятелствата какъв е обичайният стрес, който изпитва човек, при процесния
инцидент. Частични данни за това има от гласните доказателства. Показанията на св. С.
установява, че ищцата е преживяла силни болки, които продължават и към момента. Следва
да се отбележи обаче, че тези обстоятелства трудно биха могли да бъдат установени с
каквито и да било доказателства, тъй като това са преживявания, свързани с вътрешния мир
на човека и свидетели на това състояние, в което човек изпада, когато е сам, няма как да се
ангажират. Следва да се направи извода, че шока и стреса, който е изпитал, са оказали
сериозно влияние върху психиката му, което трудно би могло да се приеме, че отшумява в
рамките на няколко месеца.
Описаните по-горе увреждания, съпътствани със силни физически болки и страдания,
като се има предвид, че последните са продължили дълъг период от време, а някои от тях
могат да останат за цял живот, нормалният човешки страх, изпитан при инцидента,
невъзможността ищцата да бъде полезна за себе си и семейството си, като се има предвид,
че увреждането е настъпило в трудоспособна възраст, са довели до психически и
емоционален дискомфорт, поради което съдът приема, че справедливият размер на
обезщетението е около 15000.00 лв., но т.к. ищцата е претендирала сумата от 12000.00 лв.,
то искът следва да се уважи до този размер.
Ищцата е претендирала и присъждането на имуществени вреди, причинени й от
престъпното деяние на ответника в размер на 1800.00лв., стойността на заплатените
медицински материали и лекарства. Доказателство за извършените разходи са представени
4
обаче само до размера на сумата от 1500.00лв. по фактура от 03.06.2017г. и касов бон към
нея, за която вещото лице посочва, че е във връзка с процесния инцидент. Разходът от 300.00
лв. по фактура от 14.07.2017г. е обозначен само, като „лекарства“, като липсват
доказателства те да са използвани за лечението на ищцата във връзка с травмата, получена
на 02.06.2017г. Предвид изложеното, искът за имуществени вреди следва да се уважи до
размер от 1500.00лв., а над него до пълния размер от 1800.00лв.-да се отхвърли, като
недоказан.
Разпоредбата на чл.84, ал.3 ЗЗД предвижда, че при задължение от непозволено
увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. По тази причина законната лихва
върху обезщетението за неимуществените вреди следва да бъде присъдено от датата на
деликта – 02.06.2017г. Не така стои въпросът обаче с имуществените вреди. Лихвата върху
тях ще се дължи от датата, от която са направени, а не от датата на деликта. В случая тези
разходи са направени на 03.06.2017г., от която дата се дължи и лихвата за забава.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от
540.00 лв.-държавна такса и сумата от 298.00лв.-възнаграждение на вещо лице, изплатено от
БС по с/ка на РРС. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищцата направените по делото разноски в размер на 1000.00 лв.-заплатено
адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА АКС. Х. АХМ., ЕГН ********** от с.С., обл.Русе, ул.”П. да заплати на Н.
Х. СТ., ЕГН:********** от с.С., обл.Русе ул.”П. сумата от 12000.00 лв., обезщетение за
неимуществени вреди – болки и страдания, резултат от непозволено увреждане причинено
на 02.06.2017г. в с.С., обл.Русе, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
02.06.2017г. до окончателното й изплащане, сумата от 1500.00лв- обезщетение за
имуществени вреди, резултат от непозволено увреждане причинено на 02.06.2017г. в с.С.,
обл.Русе, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 03.06.2017г. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 1000.00 лв.-разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за имуществени вреди над сумата от 1500.00 лв. до
пълния предявен размер от 1800.00 лв.
ОСЪЖДА АКС. Х. АХМ., ЕГН ********** от с.С., обл.Русе, ул.”П. да заплати по
с/ка на Районен съд-Русе сумата от 540.00 лв.-държавна такса и сумата от 298.00лв.-
възнаграждение на вещо лице, изплатено от БС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Русе в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5
6