Р Е Ш Е Н И Е
№ 114
гр. Велико Търново, 22.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, първи касационен състав, в публично заседание
на десети юни две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАНКА МАТЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИЯ
ДАНАИЛОВА
ИВЕЛИНА ЯНЕВА
при секретаря М.Н.и
участието на прокурора Весела Кърчева, разгледа докладваното от съдия Данаилова
касационно НАХД № 10111/2022 г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от Закона за
административните нарушения и наказания.
Делото е образувано по касационна жалба,
подадена от началник
отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в ГД“ФК“ при ЦУ на НАП, чрез ***П.С., срещу Решение № 20 от
09.03.2022г. по НАХД № 214/2021г. по описа на Районен съд Павликени, с което е
отменено наказателно
постановление № 531244-F531917/15.06.2020 г на началник отдел "Оперативни
дейности" Велико Търново - към Главна дирекция „Фискален контрол“ в
Централно управление на НАП (ГДФК в ЦУ на НАП), с което на "Товарни
превози" АД гр. Русе, ул. „Трети март“ № 74 са наложени 8 бр. наказания „имуществени
санкции“ по чл. 185, ал. 2 от ЗДДС вр чл. 185, ал.
1 от ЗДДС от по 500 лв. за нарушения на чл. 3, ал. 3 от Наредба
Н-18/13.12.2006 на МФ, вр. чл. 118, ал. 6 от Закона за данък върху добавената
стойност.
В касационната жалба се правят оплаквания
за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради
постановяването му в нарушение на закона - отменително основание по чл.
348, ал. 1, т. 1 от НПК. Развиват се подробни доводи
за законосъобразност на проведената административнонаказателна процедура и
неправилност на изводите на съда за допуснати многобройни и съществени
нарушения на процесуални правила. Касаторът счита, че административните нарушения
са безспорно доказани, като в административната фаза на производство е
установено, че от „Товарни превози“ АД са подадени неверни данни пред НАП по
дистанционна връзка чрез нивомерната измервателна система на негов обект -
бензиностанция в гр. Павликени, ул. „Деветнайсети февруари“ № 53, за 8-те броя
доставки, посочени в НП. Не приема изводите на съда в обратния смисъл, като
изтъква и че дружеството, стопанисващо обекта е могло да установи, че до НАП е
подавана некоректна информация, съответно да отстрани нередовностите чрез
подаването на вярна информация по надлежния ред. От
настоящата инстанция се иска да отмени решението на районния съд и да се
произнесе по съществото на спора, като потвърди наказателното постановление,
издаденото от началник на Отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново
към ГДФК в ЦУ на НАП. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не
изпраща представител. В писмени бележки вх. № 3067/07.06.2022г., чрез
пълномощника си по делото заявява, че поддържа жалбата на посочените в нея
основания. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции, в
размер определен по реда на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Ответникът по касационната жалба „Товарни
превози“ АД - гр. Русе, чрез пълномощник ***Г. ***, оспорва същата. Наведените с касационната жалба
съображение не дават основание за отмяна на решението на РС. В жалбата
касаторът сочи, че по отношение на 6-месечния срок за издаване на НП и
достоверността на датата, касаторът отново се позовава на справката, която е
приложена по делото и регистъра на издадените НП, за която справка, касаторът
уточнява, че се води за целите на изготвяне на проекти на НП, което още веднъж
доказвала, че датите на НП, реално не са датите, на които се подписва
административнонаказващият орган, с което се издава едно НП. Още повече, че по
никакъв начин не се обяснявала защо преди процесното е регистрирано друго НП
със следваща дата. Необясним бил фактът от страна на административнонаказващия
орган защо за нарушение, което е извършено през 2019 г. има НП, получено през
август 2021 г. Адресът, на който е връчено НП е активен, вкл. и за органите на
НАП, които междувременно са връчвали и други книжа. При издаването на НП,
правилно съдът е преценил, че са допуснати редица други процесуални нарушения
на материалния закон, а недоказано е останало нарушението пред РС. Съдът много
подробно бил развил съображения за незаконосъобразност, които поддържа. Моли обжалваното
решение да бъде оставено в сила, претендира присъждане на разноски за
настоящото производство.
Представителят
на Окръжна прокуратура – В. Търново заема становище за неоснователност на
касационната жалба. ПРС правилно е изяснил фактическата обстановка, след
като е направил задълбочен анализ на доказателствата. Споделя изцяло доводите
на съда за допуснати множество процесуални нарушения както при съставянето на
АУАН, така и при издаването на НП, а също и за липсата на реално осъществен
състав на административно нарушение. Затова предлага да се остави решението в
сила.
Съдът, след като се запозна с подадената
касационна жалба, представените по делото доказателства и извърши проверка на
обжалваното съдебно решение, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена по пощата, в
срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими
по силата на чл. 63в от ЗАНН. Като такава същата е процесуално допустима за
разглеждане в настоящото производство.
При извършената на основание чл. 218, ал. 2
от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН проверка, съдът не установи наличието на пороци,
засягащи валидността на обжалвания съдебен акт.
Както се посочи, с решението си районният
съд е отменил Наказателно постановление № 531244-F531917/15.06.2020г. на
началник отдел "Оперативни дейности" Велико Търново - към Главна
дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на НАП (ГДФК в ЦУ на НАП), с
което на "Товарни превози" АД гр. Русе, ул. „Трети март“ № 74 са
наложени 8 бр. наказания „имуществени санкции“ по чл. 185, ал.
2 от ЗДДС вр чл. 185, ал.
1 от ЗДДС от по 500 лв. за нарушения на чл. 3, ал. 3 от Наредба
Н-18/13.12.2006 на МФ, вр. чл. 118, ал. 6 от Закона за данък върху добавената
стойност. След извършване на проверка законосъобразността на АУАН и НП,
районният съд е формирал извод за основателност на разглежданата от него жалба.
За да постанови правен резултат, РС – Павликени е приел, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати многобройни и съществени
нарушения на административно- производствените правила – неспазване
изискванията на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН при съставяне на АУАН, несъответствие
между текстовото описание и правната квалификация в акта, създаващо неяснота
относно броя на претендираните деяния, като същевременно от АНО са наложени осем
отделни санкции, неспазване на преклузивния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН при
издаването на наказателното постановление. По същество съдът е намерил за
недоказано извършването на санкционираните нарушения, тъй като в обекта на
търговеца има инсталирана и работеща нивомерна измервателна система, преминала
редовен метрологичен контрол, чрез която редовно са подавани данни към НАП, а
от актосъставителя и АНО не е изследван въпросът за верността на съдържанието
на АДД, на които те са се позовали при констатациите за невярност на
дистанционно подадените данни. С тези
мотиви РС - Павликени е отменил обжалваното пред него наказателно
постановление.
Касационната жалба,
подадена от ТД
на НАП - гр. Велико Търново е основателна, макар и не по наведените в нея
съображения. Решението на Районен
съд - Павликени е постановено при съществено нарушаване на съдопроизводствените
правила, довело до ограничаване на процесуалните права на АНО – ответник
в производството пред въззивната инстанция.
Съгласно приложимата
към момента на провеждането на последното открито съдебно заседание от състава
на въззивния съд, и към момента на постановяване и обявяване на решението му,
разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН (изм., бр. 109 от 2020 г., в сила от
23.12.2021 г.) при разглеждане на делото пред районния съд се призовават
нарушителят, поискалият обезщетение, включително този по чл. 55, ал. 2,
собственикът на вещите, с които е извършено разпореждане или са отнети в полза
на държавата, ако не е нарушител, наказващият орган или учреждението, или
организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, т. 4 ЗАНН.
Според цитираната
разпоредба, като ответник по делото се конституира и призовава учреждението или
организацията, издала електронен фиш по чл. 58д, т. 4 от ЗАНН, когато законът
предвижда възможност за санкциониране с този вид акт. Във всички останали
случаи, при които се обжалват актовете по чл. 58д, т. 1 – т. 3 от ЗАНН, като
страна в производството се конституира и призовава наказващият орган. В
разглеждания случай съдебното производство пред РС – Павликени в заседанието от
07.10.2021г. е проведено с участието на Териториална дирекция – гр. Велико Търново,
като учреждение, чийто орган е издал наказателното постановление. Посочената
териториална дирекция поначало е била неправилно конституирана като ответник
във въззивното производство, доколкото наказващият орган не принадлежи към
нейната организационна структура, а към тази на ГДФК в ЦУ на НАП, която
впоследствие е посочена в протоколите от 17.11.2021г., 02.02.2022г. и 24.02.2022г.
На второ място, както се отбеляза, след коментираните изменения в ЗАНН,
надлежен ответник по този вид дела не е
съответната организация или учреждение, а самият наказващ орган, в случая
началникът на Отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в ЦУ на НАП. Действително делото е образувано пред
въззивния съд на 13.08.2021г. и открити съдебни заседания са провеждани и преди
влизането в сила на разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН в настоящата й,
цитирана по-горе редакция (ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 година).
Съдебните заседания от 02.02.2022г. и 24.02.2022г. са след измененията.
Същевременно в Преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и
допълнение на Закона за административните нарушения и наказания /ДВ, бр. 109 от
2020 г., в сила от 23.12.2021 г./, липсва преходно процесуално правило, което
да установява, че производството по оспорване на наказателните постановления
пред съда продължава да се разглежда по досегашния ред и между вече
конституираните и призовани от районният съд страни. Нормата на чл. 61, ал. 1
от ЗАНН е процесуална и императивна, и с влизането си в сила следва да се
прилага от съответния въззивен съд. При това положение е следвало въззивният
съд служебно да конституира в хода на производството и да призове като надлежен
ответник по делото началника на Отдел „Оперативни дейности“ – Велико
Търново в ГДФК в ЦУ на НАП, в
качеството му на административно-наказващ орган. В случаите, в които е
конституирана и/или призована страна по реда на отменената разпоредба на чл. 61
от ЗАНН, съдът следва служебно да заличи тази ненадлежна страна и да
конституира надлежната такава, с оглед задължителната сила на решението спрямо
страните по делото. Провеждането на производство срещу ненадлежна страна във
всички случаи води до недопустимост на съдебния акт, тъй като не може
ненадлежният ответник по жалбата да е обвързан от правните последици на
съдебното решение. От друга страна по този начин се нарушава правото на защита
на надлежната страна, която не е била конституирана и не е взела участие в
производството, а би следвало да е обвързана от съдебния акт. В подобен смисъл
е налице произнасяне и по КНАХД № 10100/2022 г. по описа на
Административен съд – В. Търново между същите страни.
Според
разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от АПК, приложим на основание чл. 63в от ЗАНН, за
валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон
съдът следи и служебно. Доколкото обаче в НПК липсва касационно основание
недопустимост на решението /чл. 348, ал. 1 от НПК/, то последиците на
констатираната недопустимост следва да се приравнят към последиците на порока
съществено нарушение на процесуални правила, като това е и касационното
основание, което обуславя отмяната на решението на въззивния съд. Нарушението е
отстранимо при ново разглеждане на делото, поради което по арг. от чл. 348, ал.
4 от НПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, след отмяната на обжалваното решение, делото
следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, при
конституиране на надлежните нормативно определени страни.
При
този изход на делото, на основание чл. 226, ал. 3 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, по исканията за разноски в настоящото производство следва да се произнесе
РС – Павликени при повторното разглеждане на делото.
Водим от горното и на основание чл. 221,
ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ Решение № 20 от 09.03.2022
г., постановено по АНД № 20214140200214/2021 г. по описа на Районен съд –
Павликени.
ВРЪЩА делото за ново
разглеждане от друг състав на същия съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.