№ 38
гр. Бургас, 09.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на първи април
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Галина Т. Канакиева
Членове:Светла М. Цолова
Петя Ив. Петрова Дакова
при участието на секретаря Елена П. Г.
в присъствието на прокурора М. Ан. Д.
като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Дакова Въззивно частно
наказателно дело № 20242000600054 по описа за 2024 година
Производство e по реда на чл. 34, ал.1, вр. чл. 20, ал.1 - 3 от Закона за
признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане
и решения за налагане на финансови санкции (ЗПИИАКОРНФС).
С решение № 50/16.02.2024 год., постановено по ЧНД № 134/ 2024
год., Окръжен съд-Бургас е признал решение от 27.06.2023 г., влязло в сила от
08.08.2023 г., издадено от несъдебен орган – Полиция Ротердам, Кралство
Нидерландия, с което на българския гражданин В. С. Р., роден на ... г.,
ЕГН:********** е наложена финансова санкция - парична сума в размер на
100.00 евро /с равностойност в български левове по курса на БНБ за деня на
постановяване на решението за налагане на финансова санкция в издаващата
държава - 195,58 лева/, за извършено на 26.11.2022г. административно
нарушение по чл. 2 от Закон относно административната уредба при
нарушаване на разпоредби на Кодекса за движение по пътищата, и е изпратил
същото на органите на НАП за изпълнение.
Постановеното решение е обжалвано от служебния защитник на
засегнатото лице В. С. Р. - адвокат З. К. от АК-Бургас с оплаквания за
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразило се в
1
разглеждане на делото в отсъствие на засегнатото лице, без да са налице
предпоставки за това. Твърди се, че по делото не са събрани доказателства
относно местоживеенето на Р., както и не е извършено щателно изследване на
въпроса за местопребиваването му на територията на друга държава, в
каквато връзка и се претендира допуснато нарушение на чл. 16, ал.3 от
ЗПИИАКОРНФС, водещо до нарушаване правото на защита на засегнатото
лице. Изтъква се също неправилна преценка от съда относно наличие на
условията по чл. 30, ал.3 от ЗПИИАКОРНФС за признаване на решението за
финансова санкция. Моли се за отмяна на решението на ОС-Бургас и
постановяване на отказ от признаване и изпълнение на решението за налагане
на финансова санкция.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция засегнатото лице В.
Р. не се явява, редовно уведомен. Същият се представлява от служебния
защитник – адвокат З. К. от АК-Бургас, която моли производството по делото
да бъде прекратено, предвид извършено плащане на наложената на Р.
финансова санкция. Представя заверено копие на нареждане от 21.03.2024г.
за презграничен превод в EUR за ЕИП с кредитен вальор ТОМ за сумата от
100 евро с получател Centraal Justitieel Incassobureau Ministerie van justitie en
Veiligheid, Leeuwarden, Nederland, с отразено в него основание за плащане –
финансова санкция, наложена на В. С. Р. за нарушение, извършено на
26.11.2022г. – 23:40, заведено под № R584.
Представителят на Апелативна прокуратура-Бургас се присъединява
към направеното от защитата искане за прекратяване на съдебното
производство по делото, с оглед представените доказателства за извършено
плащане на наложената на българския гражданин В. Р. финансова санкция и
отпадане на необходимостта от изпълнение на признатото решение на
несъдебен орган – Полиция Ротердам, Кралство Нидерландия.
След като се запозна с постъпилата жалба, изслуша становищата на
страните, прецени данните по делото и съобрази закона, въззивният съд
намери, че жалбата е процесуално допустима, а по същество се явява
частично основателна.
Производството пред ОС-Бургас е образувано на основание
постъпило в съда удостоверението по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР
на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно признаване на
2
финансови санкции, издадено въз основа на решение от 27.06.2023 г., влязло в
сила на 08.08.2023 г., постановено от несъдебен орган в издаващата държава
– Полиция Ротердам, Кралство Нидерландия, за налагане на парична санкция
в размер на 100 евро по отношение на българския гражданин В. С. Р., роден
на ... г., на основание чл. 2 от Закон относно административната уредба при
нарушаване на разпоредби на Кодекса за движение по пътищата.
Предприемайки действия по призоваване на засегнатото лице Р., с
оглед участието му в производството по реда на чл.32, ал.1, вр. чл. 16, ал.1 от
ЗПИИАКОРНФС, първоинстанционният съд е изискал предоставянето на
справка по реда на Наредба №14/18.11.2009 год. за регистрирани постоянен и
настоящ адрес на Р. на територията на РБългария, както и справка от
Дирекция „МОС“-МВР-София относно наличие на адресна регистрация на
последния на територията на Кралство Нидерландия. На основание
получената информация от регистрите на Национална база данни
"Население", а също и сведенията, предоставени му с писмо рег. № А-
2086/07.02.2024 г. на началник отдел „Интерпол и ММО“ в ДМОС – МВР,
съдът е установил съответствие на данните за местоживеене на засегнатото
лице с отразените такива в Удостоверението. Констатирайки по-нататък, че
засегнатото лице не може да бъде намерено на адреса по местоживеене,
упоменат както в Удостоверението, така и в справката от НБД „Население“,
за да бъде призовано за разглеждане на делото, в съответствие с разпоредбата
на чл.32, ал.1, вр. чл. 16, ал.3 от ЗПИИАКОРНФС, съдът е разгледал делото в
отсъствието на Р..
Въззивният съд не констатира да е налице допуснато от първата
инстанция нарушение във връзка с действията на последната по обезпечаване
надлежното призоваване на засегнатото лице за участие в съдебното
заседание по делото, в каквато насока се повдигат възражения от защитника.
Данните по делото сочат, че окръжният съд е изпълнил задължението си да
призове Р. на обявения съгласно справката от Национална база данни
"Население" адрес по местоживеене в гр. Карнобат, област Бургас, бул. „М.,
.., ап. 21, на който същият не е бил установен. При направената констатация,
че лицето не пребивава на постоянния си адрес, както и отчитайки, че според
информацията, съдържаща се в справката от ОД МВР-Бургас за
задграничните пътувания на Р., е налице регистрирано пътуване на последния
зад граница /на 12.11.2023г./, без данни за завръщането му в РБългария, съдът
3
законосъобразно е приел приложимост в случая на чл.16, ал.3 от
ЗПИИАКОРНФС, регламентиращ назначаване на служебен защитник на
засегнатото лице.
От данните, съдържащи се в Удостоверението се установява, че на
27.06.2023 г. спрямо В. С. Р. е постановено решение от несъдебен орган в
издаващата държава – Полиция Ротердам, Кралство Нидерландия, с което
спрямо същия е наложена финансова санкция - осъждане за заплащане на
парична сума в размер на 100,00 евро. Санкцията е за деяние, реализирано на
територията на издаващата държава, с дата на извършване – 26 ноември
2022г., квалифицирано като административно нарушение по чл. 2 от Закон
относно административната уредба при нарушаване на разпоредби на
Кодекса за движение по пътищата - паркиране при неспазване на забрана за
паркиране (знак е1) Vlaardingen, Vettenoordstraat до № 6, на 26.11.2022г. в
23:40 часа.
От текста на Удостоверението се установяват и
индивидуализиращите засегнатото лице данни – неговите имена, рождена
дата и място на раждане, адрес в България, а също и датите на издаване на
решението и влизането му в сила, съответно 27 юни 2023г. и 08 август 2023г.,
както и размерът на наложената санкция – 100. 00 евро. Изрично е посочено,
че производството спрямо засегнатото лице е било писмено и на
санкционираното лице е била предоставена възможност да се защити, като е
уведомено, съгласно законодателството на издаващата държава лично или
чрез упълномощен представител относно правото да обжалва и сроковете, в
които може да осъществи това свое право. Текстът на решението за налагане
на финансова санкция е приложен към удостоверението, като съпоставката на
двата документа съдът вярно е констатирал, че не свидетелства за
несъответствие в съдържанието им. Видно е, че се касае за решение,
постановено от несъдебен орган в решаващата държава въз основа на
наказуемо деяние (правонарушение) по нейния национален закон, като
същото е влязло в сила на 08 август 2023 год.
Правилна се явява преценката на съда, че деянието, за което на В. Р. е
наложена финансова санкция, съгласно изричното отбелязване в
Удостоверението, се квалифицира според законодателството на издаващата
държава като „поведение, което нарушава разпоредбите за движение по
4
пътищата“ и съобразно регламента на чл. 30, ал. 2, т. 1 от ЗПИИАКОРНФС
двойната наказуемост за същото не съставлява условие за признаване и
изпълнение на решението.
Въззивният съд не намира никакво основание да се дистанцира от
съображенията на първата инстанция, с които същата е приела изпълнимост
на условията по чл. 30, ал.3 ЗПИИАКОРНФС за признаване на процесното
решение за налагане на финансова санкция. Анализирайки предоставената му
от издаващата държава информация относно местоживеенето на В. Р. и
съпоставяйки същата със служебно събраната такава посредством справките
от Национална база данни "Население", Дирекция „МОС“-МВР-София и ОД-
МВР-Бургас, първоинстанционният съд правилно е приел несъмнена
установеност на обстоятелството, че лицето е с местоживеене на територията
на Република България. В случая съдът не е имал причина да не се довери на
данните, получени по реда на Наредба №14/18.11.2009 год. относно
обявените постоянен и настоящ адрес на В. Р., които е видно, че напълно
съответстват на съдържащите се такива в писмо рег. № А-2086/07.02.2024 г.
на началник отдел „Интерпол и ММО“ в ДМОС – МВР, и удостоверяват, че
Р. е с регистриран постоянен адрес на територията на Република България -
гр. Карнобат, област Бургас, бул. „М., .., ап. 21, на който живеят и негови
роднини. Изяснявайки въпроса за местоживеенето на Р., първата инстанция
коректно е обсъдила също и сведенията, отразени в справката за задгранични
пътувания на последния, разкриващи чести негови пътувания с кратък
престой зад граница и следващо завръщане на територията на страната ни.
Обосновано на основата на тези данни, както и отчитайки получения от
Интерпол Хага отговор /отразен в справката от Дирекция „МОС“-МВР-
София/, според който Р. няма регистриран адрес в Нидерландия, окръжният
съд е достигнал до заключение, че временното отсъствие на Р. от страната, за
което свидетелства справката за задграничните му пътувания, не предпоставя
извод, че същият не е с местоживеене на територията на РБългария. Ето защо
и възраженията на защитата, отнесени към преценката на съда досежно
наличието на условията по ал.3 на чл. 30 от ЗПИИАКОРНФС, се явяват
напълно неоснователни.
Правилно по-нататък, при извършената проверка на данните,
отразени в Удостоверението, съдът не е установил наличие на основанията по
чл. 35 от ЗПИИАКОРНФС, обосноваващи отказ от признаване и изпълнение
5
на решението.
Предвид изложеното въззивната инстанция намира, че приемайки
наличието на предпоставките в ЗПИИАКОРНФС за признаване и допускане
за изпълнение на решението на чуждия несъдебен орган - Полиция Ротердам,
Кралство Нидерландия, ОС-Бургас не е допуснал нарушение на закона.
Доколкото обаче пред въззивната инстанция се представиха писмени
доказателства за заплащане в пълен размер на наложената на засегнатото лице
В. Р. санкция от 100,00 евро, настоящият състав намира, че е възникнало
основанието по чл. 33, във вр. с чл. 17 от ЗПИИАКОРНФС за приспадане
равностойността на изпълнената част /съответна на пълния размер/ от
задължението. Цялостното приспадане на санкцията поради доброволното й
заплащане от засегнатото лице налага признатото решение да не бъде
привеждано в изпълнение, за което съобразно чл. 38, ал.1, т.3 от
ЗПИИАКОРНФС компетентният орган на издаващата държава следва да бъде
уведомен. Горното налага изменяване на постановеното от ОС-Бургас
решение в съответната му част.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 34, вр. чл.20, ал.3 от
ЗПИИАКОРНФС, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА решение № 50/16.02.2024 год., постановено по ЧНД №
134/ 2024 год., Окръжен съд-Бургас, като:
ПОТВЪРЖДАВА същото в частта, с която е признато решение от
27.06.2023 г., влязло в сила от 08.08.2023 г., издадено от несъдебен орган –
Полиция Ротердам, Кралство Нидерландия, с което на българския гражданин
В. С. Р., роден на ... г., ЕГН:********** е наложена финансова санкция -
парична сума в размер на 100.00 евро /с равностойност в български левове по
курса на БНБ за деня на постановяване на решението за налагане на
финансова санкция в издаващата държава - 195,58 лева/, за извършено на
26.11.2022г. административно нарушение по чл. 2 от Закон относно
административната уредба при нарушаване на разпоредби на Кодекса за
движение по пътищата.
ПРИСПАДА ИЗЦЯЛО на основание чл. 33 вр. чл. 17 от
ЗПИИАКОРНФС заплатената от В. С. Р., ЕГН ********** по сметка на
6
Министерство на правосъдието и сигурността, Кралство Нидерландия
/Ministerie van justitie en Veiligheid, Leeuwarden, Nederland/, сума в общ размер
от 100.00 евро, с посочено основание за плащане "финансова санкция,
наложена на В. С. Р. за нарушение, извършено на 26.11.2022г. – 23:40, R584“,
от общото задължение в размер на 100.00 евро.
НЕ ПРИВЕЖДА признатото решение в изпълнение поради цялостно
приспадане на равностойността на задължението.
На основание чл. 38, ал.1, т.1 и т.3, и ал.2 от ЗПИИАКОРНФС да се
уведоми компетентният орган на издаващата държава за решението на съда,
както и копие от уведомлението да се изпрати на Министерство на
правосъдието на Република България.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7