№ 773
гр. Плевен, 03.12.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр. Плевен, втори
касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесети четвърти ноември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Даниела Дилова
ЧЛЕНОВЕ:
Снежина Иванова
Венелин Николаев
при секретаря Цветанка Дачева и с участието на прокурора Иван Шарков като разгледа
докладваното от съдия Николаев касационно административно-наказателно дело № 938
по описа на Административен съд - Плевен за 2020 год. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
Производството е по реда на глава ХІІ /чл.
208 и сл./ от АПК на касационните основания по чл. 348 от НПК и е образувано по
жалба на Н.И.Ц., ЕГН ********** *** срещу решение от №260068/05.10.2020г., постановено
по н.а.х.д. №2670/2020 г. по описа на
Районен съд – гр. Плевен.
Касаторът твърди,
че решениeто на районния съд е незаконосъобразно. Сочи, че
първоинстанционният съд не е съобразил всички обстоятелства, свързани с
констатираното от контролните органи
нарушение. Моли да се отмени решението на районния съд и да се отмени изцяло
обжалваното наказателно постановление.
В съдебно заседание касаторът редовно
призован не се явява. Представлява се от адв. И.Ц. ***, който поддържа
жалбата.Счита, че не е доказано по безспорен начин извършването на нарушението,
поради което моли да се отмени обжалваното решение като неправилно и
незаконосъобразно.
Ответникът в касационното производство не
изразява становище по жалбата.
Представителят на ОП – Плевен счита, че
касационната жалба е неоснователна, а решението на районния съд е правилно и
законосъобразно.
Съдът, като прецени доводите на страните и
събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателя
касационни основания и предвид разпоредбата на чл. 218 ал. 2 АПК, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 63, ал. 1
от ЗАНН, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на решението,
като неизгодно за нея и е процесуално допустима, а разгледана по същество
е неоснователна.
С обжалваното решение
районният съд е потвърдил Наказателно постановление № 19-0256-001088 от 25.11.2019 година на
Началник РУ към ОДМВР - Плевен, РУ - Долна Митрополия, с което на основание чл.
179, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 5 предложение 5 от ЗДвП
на Н.И.Ц. ***, ЕГН ********** е наложено административно наказание -
глоба в размер на 200 лева за извършено административно нарушение по чл. 44, ал. І от ЗДвП.
От доказателствата по делото безспорно се
установява, че на 12.11.2019 година в ОДЧ
град Долни Дъбник постъпил сигнал
за настъпило ПТП между село Комарево и село Подем, където бил
изпратен екип от полицейски служители. На място установили участниците в настъпилото пътно транспортно произшествие
между лек автомобил „Ленд Ровър Фриландер“ с регистрационен № ЕН 99 96 ВТ,
управляван от жалбоподателя и товарен автомобил „ДАФ 85СФ35“ с регистрационен № ******,
с прикачено към него полуремарке с
регистрационен № ******, управляван от свидетеля И. П.. В хода на извършеният първоначален
оглед и след разговор с участниците в ПТП, полицейските служители установили, че причина
за настъпването на същото е поведението на водача на лекият автомобил „Ленд Ровър Фриландер“ с регистрационен № *****
Н.И.Ц.. Последният се движел в посока от село Комарево към село Подем. При
извършване на десен завой не подсигурил достатъчно
странично разстояние между него и разминаващия се с него и движещ се в посока
село Комарево, товарен автомобил „ДАФ 85СФ35“ с регистрационен № ****** с
прикачено към него полуремарке с регистрационен № ******, в резултат на което
настъпило ПТП, с материални щети по
лекия автомобил и полуремаркето. На мястото на произшествието бил съставен
протокол за ПТП и акт за установяване на административно нарушение.
Същият бил съставен в присъствието на жалбоподателя Н.Ц. и връчен му по
надлежния ред. Същият го подписал с възражения. Впоследствие е издадено и атакуваното наказателно
постановление, което санкционира жалбоподателят с глоба в размер на 200 лева за
извършено нарушение по чл. 44, ал. І
от ЗДвП.
Въз основа съвкупната преценка на всички събрани в
хода на въззивното производството
доказателства съдът е приел, че неправомерното и несъобразено с изискванията
на горната разпоредба поведение на касатора Н.Ц. е причина за настъпилото пътно
транспортно произшествие. Посочил е,
че в подкрепа на този извод са събраните
гласни доказателства, посредством разпита
на свидетелите П. А., Ч. Ч., И. П., които кореспондират помежду си, с писмените
доказателства по делото, както и с изводите на експерта, изложени в приетата по
делото автотехническа експертиза. Посочил е, че
установеният от експерта механизъм на настъпване на пътно транспортното произшествие
кореспондира с гласните доказателства, с
находките и установените деформации и по двете превозни средства, участвали в
произшествието. Съдът приел за безспорно
установено, че към датата на настъпване на произшествието товарен автомобил „ДАФ 85СФ35“ с регистрационен № ******
с прикачено към него полуремарке с регистрационен № ****** е бил обозначен по
надлежния ред и сигнализиран като превозно средство превозващо извън габаритен
товар, бил е технически изправен, превозваният товар и поставената за тази цел допълнителна греда
на ремаркето му не е излизала извън рамките на превозното средство и не е
нарушавала неговия габарит. Предвид
спецификата на композицията влекач – полуремарке при извършването на маневри,
свидетелят И. П. е предприел спасителна маневра вдясно като е предотвратил
настъпването на прав, кос удар между двете превозни средства при движението на
„Ленд Ровър Фриландер“ с регистрационен № ******, управляван от жалбоподателя Ц.
право срещу него в собственото му платно за движение.
Съдът е изложил
мотиви, че НП е издадено от компетентен орган и при издаването му не
са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до нарушаване
правото на защита на касатора.
Настоящата инстанция намира, че решението на районния съд е постановено при
напълно изяснена фактическа обстановка. Относимите факти са възприети от съда
въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия
процесуален ред. Фактическите изводи са направени след съвкупна преценка и
анализ на събраните по делото доказателства. В случая, видно от представените
по делото доказателства, е спазена процедурата по съставяне на АУАН и издаване
на обжалваното НП. Същите са издадени от компетентни органи, при спазване на
процесуалните срокове и съдържат всички необходими реквизити. Според настоящата
инстанция, преценката на районния съд, че няма нарушения при съставяне на АУАН
и издаване на НП, е правилна. В случая АУАН и НП отговарят на изискванията към
формата и съдържанието им, въведени с чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Както в АУАН, така
и в НП е направено достатъчно подробно и ясно описание на нарушенията и
фактическите обстоятелства, при които са извършени, поради което не се е стигнало
до неразбиране от страна на лицето за какво го санкционират, съответно не е
нарушено по никакъв начин правото на лицето да организира и осъществи защитата
си в пълен обем. Налице е и пълно съответствие между описанието на нарушенията
от фактическа страна и законовите разпоредби, които са били нарушени, а
приложените от административно- наказващия орган санкционни норми съответстват
на установените нарушения. АУАН е съставен в присъствието и връчен лично на
наказаното лице срещу подпис, като на същото е предоставена както възможност да
впише обяснения и възражения в акта, така и в 3-дневен срок от подписването му
да направи писмени възражения по него, т.е. по никакъв начин не е ограничено
правото на защита на наказаното лице.
При правилно установената фактическа
обстановка, настоящата инстанция приема изводите на районния съд относно
обстоятелството, че нарушенията, описани в НП, са доказани от обективна и
субективна страна. Това изцяло се доказва от събраните по делото гласни и
писмени доказателства. Следва да се посочи, че пред районния съд, а и пред
настоящата инстанция не се ангажират доказателства, годни да опровергаят
констатациите, както на административно-наказващия орган, така и на районния
съд. В тази връзка и предвид събраните по делото доказателства, се налага
именно изводът, до който достига и районният съд, че в случая по безспорен
начин се установява извършване на нарушението, самоличността на нарушителя и
неговата вина. Наложеното наказание за нарушението по чл.44, ал.1 от ЗДвП е
определено правилно, в съответствие с предвиденото в разпоредбата на чл.
179, ал.2, вр. с ал.1, т.5 от ЗДвП.Като е достигнал до този правен
извод, въззивният съд правилно е приложил материалния закон при точно
спазване на процесуалните правила. Липсва касационно основание
за отмяна на процесното решение.
В преценката на събраните в хода на
производството гласни и писмени
доказателства, първоинстанционния съд правилно и в съответствие
с логическите и опитните правила е достигнал до правно обосновани фактически изводи
за правно значимите по отношение на спора юридически факти. Тези изводи напълно
се споделят от настоящия съдебен състав. При тази преценка съдът е
разпитал актосъставителя и свидетелите и е изложил аргументи защо
кредитира показанията им, с оглед съответствието с писмените доказателства,
приложени по делото.
Оспорваното решение е правилно и
законосъобразно, постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон,
поради което същото следва да бъде потвърдено.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1,
изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260068/05.10.2020г.,
постановено по н.а.х.д. №2670/2020 г. по
описа на Районен съд – гр. Плевен.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ:1. /п/ 2./п/