Р Е Ш
Е Н И Е
№
264
гр.Бургас, 26.02.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47–ми наказателен състав, в публично
заседание на седми февруари две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ
при участието на секретаря *, като разгледа
НАХД № 5851 по описа на БРС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по повод жалба на А.С.М., ЕГН: **********, адрес: ***, против
наказателно постановление № */ 10.09.2019г., издадено от заместник директора
на ТД на НАП-Бургас, с което на основание чл.355, ал.1 от КСО на жалбоподателя
е наложена глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл.5, ал.4, т.1 от КСО, вр. чл.2, ал.1 и чл.3, ал.1, т.2 от Наредба № Н-8 от
29.12.2005г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение
на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и
от самоосигуряващите се лица.
С
жалбата и депозираното писмено становище се иска отмяна на обжалваното
наказателно постановление поради допуснати нарушения при издаването му- непълнота
на основанието и изтекли давностни срокове. Също така
се поддържа, че следва да бъде приложен чл. 28 от ЗАНН.
В
открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се
представлява.
За
Административно - наказващият орган, се явяват юрисконсулт Карабелева,
надлежно упълномощена, която оспорва жалбата. Моли за потвърждаване на
наказателното постановление, като поддържа, че не са допуснати нарушения при
процедурата по издаване на постановлението.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от материалите НП е било връчено на 06.11.2019
г., а жалбата е депозирана на 11.11.2019 г.). Жалбата
е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е и основателна по следните съображения:
На 04.07.2019г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на
административно нарушение за това, че като самоосигуряващо
се лице е нарушил разпоредбата на чл. 5, ал.4 от КСО, като не е подал в срок
данни с декларация Образец 1 в ТД на НАП-Бургас за месец юли 2018 г. Мястото на
подаване на декларация Образец 1 за
всяко регистрирано в ТД на НАП-Бургас лице е в сградата на ТД на НАП- Бургас в гр.Бургас,
ул.”Александровска” № 26, ет.1.
Декларация Образец 1 с данни за осигурителния доход, осигурителните
вноски за ДОО, УПФ, здравното осигуряване, ДЗПО, вноските за фонд ГВРС, дните в
осигуряване и облагаемия доход по ЗДДФЛ., следва да се подаде, както
следва –до 25–то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните,
или при начислено или изплатено възнаграждение за същия месец след този срок-
до края на месеца, в който е начислено или изплатено възнаграждението. В случая
декларацията следвало да бъде подадена до 25.08.2018 г.
Декларацията е била
подадена на 10.04.2019 г. и е била приета с вх. № 023581902951505/26.04.2018.
На 04.07.2019г. бил съставен
акт за установяване на административно нарушение, който бил връчен на
жалбоподателя, като последният не е подал възражения.
Административнонаказващият
орган, сезиран с преписката по акта, е счел фактическите констатации за
безспорно установени и е издал обжалваното постановление, с което за нарушение
на чл. 5, ал.4, т.1 от КСО, вр. чл.2, ал.1 и чл.3, ал.1, т.2 от Наредба №
Н-8/2005г. от 29.12.2005г. на основание чл.355, ал.1 от КСО е наложил на
жалбоподателя глоба в размер на 50 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена
въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани
в гласните и в писмените доказателства и доказателствени
средства, които са
непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен
материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Горната
фактическа обстановка не се оспорва и от страните.
Наказателно
постановление е издадено от оправомощено за това
лице, а АУАН е съставен от компетентен орган. Въпреки това, съдът счита, че при
издаването на НП е допуснато съществено нарушение, което е опорочило
производството и е довело до издаването на незаконосъобразно наказателно
постановление. Това е така по следните причини:
Производството
по установяване на административни нарушения и издаване на наказателни
постановления е строго формален процес, който се провежда в стриктно
регламентирани срокове, част, от които са регламентирани в разпоредбата на чл.
34 от ЗАНН. Съгласно въпросната разпоредба - сроковете по чл. 34 ал. 1 от ЗАНН
са давностни (вж. Тълкувателно постановление
№1/27.02.2015г. на ОСС на ВКС и ВАС, Тълкувателно решение № 48 от 28.XII.1981
г. по н.д. № 48 / 81 г., ОСНК на ВС и др.), като за тяхното спазване съдът
следи служебно. Началото на тримесечната административно наказателната давност
е обусловено от откриването на нарушителя (чл. 34 ал. 1 от ЗАНН). Под откриване
на нарушителя следва да се разбира не моментът, в който съответното длъжностно
лице е изградило своята субективна представа относно индивидуализиращите белези
на нарушителя, а моментът, в който е било обективно възможно да се изгради тази
субективна представа. Обратното би означавало, че предметът на доказване ще
трябва да обхване субективните преживявания на едно длъжностно лице, което е
практически трудно осъществимо, и че началото на един давностен
срок ще зависи от свободното усмотрение на длъжностното лице, а именно – кога
същото ще реши да възприеме факта на нарушението и неговия извършител.
Коментираният давностен срок не може да бъде поставен
в зависимост от подобни субективни състояния и решения. Той трябва да предпоставя само и единствено обективни дадености.
Държавните органи притежават правомощия. В теорията „правомощието” се определя
едновременно като право и като задължение. При наличие на съответните законови
условия, всеки орган не просто може да упражни контролните си функции, а е
длъжен да го направи. Пропускът да го направи, независимо от причините, не
следва да рефлектира в правната сфера на проверяваните субекти. Тези органи,
респ. длъжностни лица, не разполагат с оперативна самостоятелност (последната е
типична само за административното право, но не и за административнонаказателното
право). Затова реализацията на административнонаказателната
отговорност не може да бъде оставена на усмотрението на овластените
правни субекти, така че те да избират кога да формират своите субективни
представи за състава на административното нарушение и индивидуализиращите
белези на нарушителя и кога да предприемат дължимите действия по установяването
и налагането на административно наказание. Това те са длъжни да направят в
рамките на законоустановените срокове еx officio /служебно, по свой почин/ да предприемат действия
по установяване на лицата осъществили състава на нарушението.След като пред
органа са били налице всички документи, от който да направи извод за извършено
нарушение, то следва да се приеме, че нарушението е установено и от този момент
текат сроковете по чл. 34 ЗАНН. В този смисъл са и Решение № 678 от 10.04.2018 г. по к. адм. н. д. № 355 / 2018 г. на Административен съд – Бургас,
Решение № 80/02.05.2011г. по КАНД № 59/2011г. по описа на Адм.С-София,
Решение № 678/11.04.2011г. по КАНД № 45/2011г. по описа на АдмС-София,
и др.
При неспазване на една
от двете алтернативно предвидени предпоставки по чл.34 ал.1 от ЗАНН, а именно
да не се състави АУАН в срок от три месеца от откриване на нарушителя или ако е
изтекла една година от извършване на нарушението (две години за определени
нарушения), не следва да се образува административнонаказателно
производство, а образуваното се прекратява.
Следователно,
определената с нормата на чл. 53 от ЗАНН компетентност на органите на НАП да
съставят АУАН, по дефиниция означава освен право да привличат към административнонаказателна отговорност субектите извършили
нарушения, още и задължение за тези длъжностни лица за установяват своевременно
нарушенията и техните извършители. Така в Решение
от 02.11.2012г. по КНАХ дело № 527 по
описа на АдмС-Бургас, изрично се приема, че
денят, следващ крайния срок за подаване на дължимата декларация е моментът, от
който нарушителят става известен на административнонаказващия
орган, а дали административният орган “ще узнае” този факт е въпрос на полагане
на дължимата грижа в разумни срокове
В конкретния случай
се твърди Декларация Образец 1 за месец юли 2018 г. да е била подадена от
жалбоподателя на 10.04.2019г., вместо в срока до 25.08.2018 г. Нарушението е на просто извършване и е осъществено с
бездействието на задълженото лице към първия работен ден, след датата следваща
последния срок 26.08.2018 г. Контролните органи на данъчната администрация на
ТД на НАП-Бургас са имали обективната възможност да констатират нарушението,
тъй като всички данни, даващи основание да се прецени извършено ли е нарушение
или не, са били на разположение на наказващия орган през цялото време, без да е
било необходимо извършването от негова страна на каквито и да било допълнителни
действия по разкриване на нарушителя и фактите, даващи основание за преценка извършено
ли е или не нарушението. Този извод произтича и от заявеното от актосъставителя в съдебно заседание, който заявява, че е
възможно да се извърши служебно проверка по ЕГН дали едно задължено лице е
подало необходимите декларации, както и че самоосигуряващите
се лица са в общ регистър с
осигурителите. Абсолютно ирелевантно е, че
системата на наказващия орган не подавала автоматично информация за нарушения,
тъй като това е проблем на организация на работата на държавния орган. Липсата
на такъв организационен капацитет и на кадрова обезпеченост на дейността на
съответния орган не следва да рефлектират върху правното положение на
гражданите. Тримесечният срок, в който може да се състави на жалбоподателя, в
конкретния случай започва да тече от 26.08.2018г.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен на 04.07.2019г., след изтичане на
тримесечния срок, предвиден в разпоредбата на чл.34, ал.1 от ЗАНН. Административнонаказващият орган не е съобразил това
обстоятелство и като е издал обжалваното наказателно постановление, въз основа
на така съставения акт, е допуснал съществено процесуално нарушение, което не
може да бъде санирано в съдебната фаза на
производството и налага отмяна на обжалвания акт като незаконосъобразен.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.3 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № */
10.09.2019г., издадено от заместник директора на ТД на НАП-Бургас, с което на
основание чл.355, ал.1 от КСО на А.С.М., ЕГН: **********, адрес: ***, е
наложена глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл.5, ал.4, т.1 от КСО, вр. чл.2, ал.1 и чл.3, ал.1, т.2 от Наредба № Н-8 от
29.12.2005г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение
на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и
от самоосигуряващите се лица.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването
му на страните.
ПРЕПИС от решението
да се изпрати н страните на посочените по делото адреси.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ
Вярно с оригинала: Д.Б.