Определение по дело №1822/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.229, ал.1, т.1 от АПК.

Образувано е по частна жалба от С.Н.Н., ЕГН **********, с посочен съдебен адрес ***, чрез адв. Н.С., против определение № 1790/17.08.2023 г. по АНД № 3270/2023 г. на Районен съд – Бургас. С оспореното определение съдът е оставил без разглеждане жалба от С.Н. срещу фиш за налагане на глоба от 29.07.2023 г., издаден от служител в сектор ПП, ОДМВР Бургас и прекратил производството делото.

За да постанови този съдебен акт районният съд приел, че се оспореният фиш не подлежи на обжалване.

Частният жалбоподател намира обжалваното определение за неправилно. Изтъква, че съдът не посочил правното основание, въз основа на което приел, че фишът не подлежи на обжалване и не изложил мотиви. Излага, че по арг. на чл.186, ал.7 от ЗДвП, издаден фиш, глобата по който не е платена доброволно в 7-дневен срок от датата на издаването му, се смята за влязло в сила наказателно постановление. Предвид това, в преклузивния срок предвиден в закона за жалбоподателя била налице възможност за обжалване на наложеното с фиша админстративно наказание – глоба. На следващо място се сочи, че в чл.39, ал.3 от ЗАНН е уредена хипотезата, когато нарушителят оспори нарушението или откаже да плати глобата, то тогава за нарушението се съставя, акт съгласно разпоредбите на ЗАНН. Такова било изискването и на чл.186, ал.2 от ЗДвП. В случая Н. оспорвал нарушението и отказвал да плати глобата, каквото становище заявил в подадената чрез АНО жалба. Ето защо, следвало да бъде образувано административнонаказателно производство с издаване на АУАН и въз основа на него НП.

Иска се отмяна на определение № 1790/17.08.2023г., постановено по АНД № 3270/2023г. по описа на PC – Бургас и изпращане на преписката на АНО за произнасяне по компетентност.

Частната жалба е подадена от надлежна страна, в предвидения от закона срок, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С фиш № Р 657576/29.07.2023 г., издаден от служител в сектор ПП, ОДМВР Бургас, за нарушение на чл.105, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.185 от ЗДвП, на С.Н. била наложена глоба в размер на 20 лв. Нарушението е описано като „ограничена видимост на предни стъкла“ на управлявания от Н. автомобил. Фишът бил връчен лично на жалбоподателя в деня на издаването – 29.07.2023 г., който го обжалвал чрез АНО до РС – Бургас с жалба вх.№ 769000-20012/09.08.2023 г. (11 дни от връчването). АНО изпратил преписката ведно със становище за недопустимост на оспорването и искане за прекратяване на производството.

Съгласно чл.186, ал.2 от ЗДвП, на лице, което оспорва извършеното от него нарушение или откаже да подпише фиша, се съставя акт. Своевременно предприетото оспорване изключва възможността фишът да породи правни последици по отношение на неговия адресат. Обратно, за издателя на фиша то създава задължение или да състави акт за установяване на административно нарушение или да откаже да състави такъв акт. Съответно, ако бъде съставен акт, той се изпраща на наказващия орган заедно с възраженията, събраните доказателства и другите приложения към преписката, в двуседмичен срок от подписването му. Едва когато бъде издадено наказателно постановление, то ще подлежи на обжалване от неговия адресат пред съда по реда на раздел V от ЗАНН.

В конкретния случай, не е своевременно упражнено правото на оспорване на фиша от жалбоподателя пред компетентния орган от структурата на ОДМВР Бургас, който да извърши преценката по чл.186, ал.2 от ЗДвП дали са налице основания за образуване на административнонаказателно производство със съставяне на АУАН. Тъй като фишът е връчен на жалбоподателя на 29.07.2023 г., законоустановеният седмодневен срок за оспорването му е изтекъл на 05.08.2023 г., който ден е бил събота – неприсъствен, поради което следва да се приеме, че срокът е изтекъл в следващия присъствен ден 07.08.2023 г. – понеделник. Жалбата е подадена до съда, чрез АНО на 09.08.2023 г. Затова и след като не е съставен АУАН, и няма образувано административнонаказателно производство, което да е приключило с издаден акт по чл.59, ал.1 от ЗАНН, който да подлежи на самостоятелно съдебно обжалване, правилно съдът е приел, че жалбата е процесуално недопустима и е прекратил производството по делото.

Неоснователно е възражението в частната жалба, че изводите на районния съд за необжалваемост на фиша, противоречат на принципите на пряк и ефективен достъп до съд, провъзгласени от ЕКПЧ. В случая жалбоподателят не е спазил нормативно регламентирания процесуален ред за оспорване на извършеното от него нарушение.

По изложените съображения касационният състав намира частната жалба за неоснователна.

Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, във връзка с чл.236 от АПК, Административен съд Бургас, XXVI – ти състав,

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 1790/17.08.2023 г. по АНД № 3270/2023 г. по описа на Районен съд – Бургас.

Определението е окончателно.

	Председател:
	Членове: