№ 21864
гр. София, 02.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Б В
при участието на секретаря С В
като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20231110131106 по
описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът „Т С” ЕАД е предявил срещу ответника Б. К. П. установителни искове по
реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД
за сумата 127, 85 лв., представляваща главница за цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за период от 01.05.2019 г. до 30.11.2019 г., ведно със законна лихва за
период от 08.02.2023 г. до изплащане на вземането, и сумата 31, 23 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за период от 15.09.2020 г. до
30.01.2023 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
ч.гр.д. № 6890/2023 г. по описа на СРС, 151-ви състав, и които представляват задълженията
по абонатен номер ... за апартамент №..., находящ се в гр. София, жк „С..“, БЛ.. вх. З (буква),
ет. 1.
В хода на производството първоначалният ответник е починал и на негово място на
основание чл. 227 ГПК са били конституирани наследниците му по закон В. Т. П., ЕГН
**********, К. Б. К., ЕГН ********** и Т. Б. К., ЕГН **********, при квоти от по 1/3 за
всеки от тях от първоначално претендираните с исковата молба суми (л. 85 по делото).
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника, в
качеството му на собственик на процесния имот, въз основа на договор за продажба на
топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
Общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като той не е
престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни
вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и
дължимата стойност на услугата „Дялово разпределение“. Твърди, че съгласно общите
условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен
срок от датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството. Посочва, че
съгласно общите условия клиентите заплащат услугата „дялово разпределение“, извършвана
от избрания от тях търговец на продавача на топлинна енергия. Претендира установяване на
вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение посоченото по-горе заповедно
1
производство, както и разноските за производството.
В срока по чл. 131 ГПК първоначалният ответник Б. П. не е подал отговор на
исковата молба. На конституираните по реда на чл. 227 ГПК ответниците е бил назначен
особен представител, който е депозирал молба от 14.11.2024 г., с която е оспорил
предявените искове. Направено е възражение за изтекла тригодишна погасителна давност.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за цена на
топлинна енергия в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно
отношение между него и ответника, по силата на което е престирал и за ответника е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, а по иска
по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за цена на услугата дялово разпределение, че
в неговия патримониум е възникнало правото да получи стойността на извършената услуга,
която за исковия период се равнява на претендирания размер.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението
за забава.
При установяване на фактите, за които тежест носи ищецът, ответникът следва да
докаже, че е погасил претендираните вземания чрез плащане.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в редакцията, действаща през исковия период, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия /респ. потребители на топлинна енергия съгласно предишната редакция
на закона/. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота
- собственост или вещно право на ползване, освен в случаите на наличие на сключен писмен
договор между страните.
По делото е приет нотариален акт от 18.11.2019 г. за покупко-продажба на недвижим
имот, с който първоначалният ответник Б. П. и Е К. П. (който е бил длъжник по заповедното
производство по ч.гр.д. № 6890/2023 г. по описа на СРС, 151-ви състав, и по отношение на
когото в заповедното производство е бил издаден изпълнителен лист) са продали процесния
апартамент на Н З и Ф К, с оглед на което съдът приема, че по делото е установено, че до
18.11.2019 г. Б. П. е притежавал ½ идеална част от правото на собственост върху имота,
поради което именно ответникът отговаря за ½ част от общия размер на задълженията за
реално потребената топлинна енергия за процесния имот в качеството му на негов
съсобственик при равни квоти с Е К. (негов брат). Видно от приложеното на л. 80 по делото
удостоверение на наследници, тримата новоконституирани ответници В. Т. П., К. Б. К. и Т.
Б. К. са наследници по закон на Б. П., като съответно те са неговите съпруга и синове. По
делото няма данни процесният имот да е бил придобит в режим на съпружеска имуществена
общност, като съдът приема, че Б. П. и Е К. са придобили правото на собственост върху него
по наследство, при равни квоти. Ето защо, тримата конституирани по реда на чл. 227 ГПК
ответници В. Т. П., К. Б. К. и Т. Б. К. по силата на настъпилото наследствено
правопримество следва да отговарят за по 1/3 всеки от задължението на общия им
наследодател и първоначален ответник Б. П., или по 1/6 всеки от тях за общото задължение
за апартамента за процесния период до датата на прехвърляне на имота на трети лица –
18.11.2019 г.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от КЕВР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват
2
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 от закона/. В случая несъмнено е,
че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били
публикувани. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответникът е
упражнил правото си на възражение срещу общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
С оглед липсата на оспорване относно размера и реалната доставка на топлинна
енергия ищецът е оттеглил искането си за назначаване на експертизи по делото, поради
което съдът приема, че до процесния имот за целия процесен период 01.05.2019 г. –
30.11.2019 г. е била доставена топлинна енергия на стойност 300, 59 лв. съгласно съобщение
към фактура за периода № ... от 31.07.2020 г., приложена на л. 29 и сл. по делото. Съобразно
изложеното по-горе, тримата ответници в качеството им на наследници на първоначалния
ответник следва да отговарят за консумираната топлинна енергия в имота до датата на
прехвърлянето му – 18.11.2019 г. Като взе предвид това и прилагайки разпоредбата на чл.
162 ГПК, съдът намира, че сумата, дължима за топлинна енергия за целия процесен имот за
периода 01.05.2019 г. – 17.11.2019 г. се равнява на 282, 33 лв. Всеки от тримата ответници
отговаря за по 1/6 от тази сума, или 47, 05 лв. като с оглед диспозитивното начало искът за
главница срещу всеки от тях следва да бъде уважен в по-малкия предявен размер от 42, 61
лв., като бъде отхвърлен за периода 18.11.2019 г. – 30.11.2019 г. без сума. По отношение
направеното от особения представител възражение за изтекла погасителна давност с
молбата от 14.11.2024 г., същото е направено след законоустановения срок по чл. 131 ГПК,
поради което се явява преклудирано и не следва да бъде разглеждано. Първоначалният
ответник не е подал отговор на исковата молба в едномесечния срок по чл. 131 ГПК.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД
Съгласно чл. 32, ал. 1 от общите условия от 2016 г., приложими към процесния период,
месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която
дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г.
(т.е. с прогнозно, а не реално отчетено месечно количество топлинна енергия), се формира
въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за
периода цена, за която сума се издава ежемесечна фактура.
В чл. 32, ал. 3 от общите условия от 2016 г. е предвидено, че след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки за отчетния
период се издават кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността
на тази фактура по чл. 32 ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за целия отчетен
период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно чл. 33, ал.
4 обезщетение за забава в размер на законната лихва се начислява само за задълженията по
чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. В разглеждания случай имотът е
прехвърлен след началото на отоплителен период 2019 г./2020 г., поради което е бил
извършен отделен отчет за процесния период, но до края на м.ноември 2019 г. В
приложеното съобщение към фактура е посочен срок за плащане 14.09.2020 г., който е по-
дълъг от предвидения в общите условия на ищеца 45-дневен срок, поради което претенцията
за обезщетение за забава се явява основателна и следва да бъде уважена в пълния предявен
размер от 10, 41 лв. срещу всеки от тримата ответници.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
Ищецът е сторил разноски в размер на 37, 50 лв. в заповедното производство, от които 12,
50 лв. за държавна такса и 25 лв. за юрисконсултско възнаграждение, а в исковото
производство разноски в размер на 375 лв., от които 75 лв. за държавна такса, 200 лв.
депозит за особен представител и 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Ето защо,
3
всеки от тримата ответници следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца сумата от по
12, 50 лв. за заповедното производство и по 125 лв. за исковото производство.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т С“ ЕАД, ЕИК .., със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Я..” № .., установителни искове по реда на
чл. 422 ГПК, че В. Т. П., ЕГН **********, К. Б. К., ЕГН **********, и Т. Б. К., ЕГН
**********, (конституирани по реда на чл. 227 ГПК в правата на починалия първоначален
ответник Б. К. П., ЕГН **********), и тримата с адрес: гр. София, жк „..“, бл. ... вх. А, ет. 6,
АП.. дължат на „Т С“ ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Я..”
№ .., на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД при условията
на разделност сумата от по 42, 61 лв. всеки от тях, представляваща главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2019 г. до 17.11.2019 г., ведно
със законна лихва за период от 08.02.2023 г. до изплащане на вземането, и сумата от по 10,
41 лв. всеки от тях, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия
за период от 15.09.2020 г. до 30.01.2023 г., за които вземания е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 6890/2023 г. по описа на СРС, 151-ви
състав, и които представляват задълженията по абонатен номер ... за апартамент №...,
находящ се в гр. София, жк „С..“, БЛ.. вх. З (буква), ет. 1, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница
за периода 18.11.2019 г. – 30.11.2019 г.
ОСЪЖДА В. Т. П., ЕГН **********, К. Б. К., ЕГН **********, и Т. Б. К., ЕГН
**********, (конституирани по реда на чл. 227 ГПК в правата на починалия първоначален
ответник Б. К. П., ЕГН **********), и тримата с адрес: гр. София, жк „..“, бл. ... вх. А, ет. 6,
АП.. да заплатят на „Т С“ ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.”Я..” № .., при условията на разделност и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за
заповедното производство в размер на по 12, 50 лв. всеки от тях и разноски за исковото
производство в размер на по 125 лв. всеки от тях.
Решението е поставено при участието на третото лице помагач на страна на ищеца
„Т...“ ЕООД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4