Решение по дело №12793/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 2331
Дата: 30 ноември 2021 г. (в сила от 30 ноември 2021 г.)
Съдия: Анета Александрова Трайкова
Дело: 20215330112793
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 август 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 2331
гр. Пловдив, 30.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Анета Ал. Трайкова
при участието на секретаря Невена Мл. Назарева
като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело №
20215330112793 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правна квалификация чл. 439 ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от АНТ. Р.
АНТ., ЕГН ********** срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, за приемане за
установено по отношение на ищеца АНТ. Р. АНТ., ЕГН **********, че същият не
дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, в качеството му на правоприемник
на вземанията на взискателя „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“, ЕИК *********
сумите обективирани в Изпълнителен лист за сумата от 5215,00 лв., представляваща
главница по договор за потребителски кредит без обезпечение от 13.01.2010г.; 678,86
лв. - договорна лихва за периода 13.02.2010г. до 28.10.2010г.; 16,35 лв. - наказателна
лихва за периода 13.02.2010г. до 28.10.2010 г., ведно със законна лихва върху
главницата, считано от 29.10.2010г. до изпращане на вземането, както и сумата от
498,97 лв. - разноски, по ЧГД № 17267/2010г., ХІІ-ти гр. състав, ПРС и въз основа на
Заповед за изпълнение № 10625 от 01.11.2010г.
Ищецът твърди, че в полза на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“, ЕИК
*********, е издаден изпълнителен лист за сумата от 5215,00лв. - главница по договор
за потребителски кредит без обезпечение от 13.01.2010г.; 678,86 лв. - договорна лихва
за периода 13.02.2010г. до 28.10.2010г.; 16,35 лв. - наказателна лихва за периода
13.02.2010г. до 28.10.2010 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от
29.10.2010г. до изпращане на вземането, както и сумата от 498,97 лв. - разноски, по
ЧГД № 17267/2010г., ХІІ-ти гр. състав, ПРС и въз основа на Заповед за изпълнение №
10625 от 01.11.2010г. Въз основа на така издадения изп. лист, с молба вх. №
45565/16.12.2010г. е образувано изн.д. № ***** при ЧСИ *****, per. № ***, с р-н на
действие ПОС. С вх.№ *****г. по изпълнителното дело № *****г. на ЧСИ ***** е
депозирана молба от ответното дружество - „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********,
1
въз основа на която е конституиран като взискател, в качеството му на цесионер по
сключен договор за цесия от 31.01.2018г. Въз основа на договора за цесия е придобил
вземането срещу длъжника от „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“, ЕИК *********,
като към настоящия момент взискател по висящото изпълнително дело и носител на
вземанията по изпълнителния лист, издаден срещу ищеца, е „ЕОС Матрикс“ ЕООД,
ЕИК *********.
Счита, че посочените в изпълнителния лист суми недължими, поради
погасяването им по давност, поради настъпила перемпция на изп. дело на 27.02.2014г.,
след която дата извършените от взискателя принуд. действия не прекъсвали давността
за процесното вземане.
В срока по член 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответика, с който се
заявява, че искът е неоснователен.
Излагат се съображенията, че давността при изпълнителния процес е прекъсвана
многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ, както
и че искането за прилагане на определен изпълнителен способ само по себе си е
достатъчно за прекъсване на давността, независимо дали действия по реализирането му
са предприети от ЧСИ или дали предприетото действие е дало като резултат
удовлетворяване на взискателя /в този смисъл: Решение № 32 от 09.01.2017 г. по гр. д.
№ 24/2017 г. на VI състав на Окръжен съд - Пловдив, Решение № 423 от 27.03.2018 г.
по в. гр. д. № 647/2018 г. на IX състав на Окръжен съд - Пловдив/. В условията на
евентуалност се релевира възражение за прекомерност на платеното от ищеца адв.
възнаграждение.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
В исковата молба ищецът сочи, че на 16.12.2010 г. по молба на „ОБЕДИНЕНА
БЪЛГАРСКА БАНКА“, ЕИК *********, и въз основа на изпълнителен лист, издаден
на 03.11.2010 г., по ч. гр. дело № 17267/2010 г. по описа на Районен съд - гр.Пловдив, е
образувано изпълнително дело № **** г. при ЧСИ *****, рег.№ ***, с район на
действие ОС-Пловдив.
На 23.06.2011г. по изп.д. № *****, по което изп.д. № ***г. е присъединено, е
изпратено запорно съобщение до Банки на територията на РБ, с оглед налагане на
запор върху сметки на длъжника.
На 23.06.2011г. по изп.д. №*****, по което изп.д. № ****г. е присъединено, е
изпратено запорно съобщение до КАТ за налагане на запор върху МПС на длъжника.
На 29.07.2011г. по изп.д. № *****, по което изп.д.***г. е присъединено, е
наложена възбрана върху имот на длъжника в с. *****.
На 27.02.2012г. по изп.д. 1214/10г., е извършен опис на движими вещи в дома на
длъжника.
На 24.07.2014г. е депозирана молба с искане от страна на взискателя за
извършване на опис на движими вещи в дома на длъжника и запор на трудово
възнаграждение.
На 25.11.2014г. е депозирана молба от взискателя за извършване на опис на
движими вещи в дома на длъжника и запор на трудово възнаграждение.
На 16.03.2016г. по делото е депозирана молба с искане от страна на взискателя
за изпълнителни действия - опис на движими вещи в дома на длъжника и запор на
трудово възнаграждение.
На 26.01.2017г. е депозирана молба с искане от страна на взискателя за
2
изпълнителни действия - опис на движими вещи в дома на длъжника и запор на
трудово възнаграждение.
С Молба с вх.№ *****г. по изпълнително дело *****г. на ЧСИ ***** е
депозирана молба от ответното дружество за конституирането му като взискател, в
качеството му на цесионер по сключен договор за цесия от 31.01.2018г. От
приложеното копие на изп. дело № ***** се установява, че същото дело е било
присъединено към изп. д. № ***** по молба на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА
БАНКА“, ЕИК ********* от 7.04.2011г.
В приетото ТР № 2/2013г., задължително за съдилищата, бе посочено, че в изп.
процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изп.
способ и с извършването на всяко изп. действие, изграждащо съответния способ. Така
също в член 116, б. „в“ ЗЗД изрично е прокламирано, че давността се прекъсва с
предприемането на действия на принудително изпълнение. Същинско действие за
принудително изпълнение се предприема само от съдебния изпълнител, с което се
прекъсва давността, а взискателят, като страна в изп. процес е този, който следва да
прави искания за прилагане на определен в закона изп. способ, което също прекъсва
давността, защото съд. изпълнител е длъжен да го приложи, което негово задължение
произтича от разпоредбата на член 426 ГПК и по аргумент от член 435, ал. 1, т. 1 ГПК,
предвиждащ, че взискателят може да обжалва отказа на съд. изпълнител да извърши
исканото изп. действие.
С решение № 37 от 24.02.2021г. по гр.д. № 1747 по описа за 2020г., по реда на
член 290 ГПК, бе прието, че перемпцията е без правно значие за прекъсването на
давността, доколкото същата не изключва принудителното изпълнение, и когато по
изп. дело от взискателя е направено искане за нов способ, след настъпване на
перемпцията, съд. изпълнител не може да откаже да изпълни, защото дължи
подчинение на представения и намиращ се у него изп. лист. Единствената правна
последица от настъпилата вече перемпция е, че съд. изпълнител следва да образува
новото искане в ново, отделно изп. дело, понеже старото е прекратено по право.
Ето защо се налага изводът, че вземането на ответниковото дружество не е
погасено по давност, с оглед прекъсването на давността с предприетите по изп. дело от
взискателя и съд. изпълнител действия на принудително изпълнение, както и с оглед на
обстоятелството, че настъпилата перемпция на изп. дело не изключва принудителното
изпълнение.
С олед на изложеното, искът като неоснователен ще се отхвърли. От ответника
не са били претендирани разноски и такива не му се следват.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
3
ОТХВЪРЛЯ предявеният от А. Р. А., ЕГН ********** срещу „ЕОС Матрикс“
ЕООД, ЕИК *********, иск по член 439 ГПК, за признаване за установено,
недължимостта на вземания, обективирани в изп. лист, издаден по ЧГД №
17267/2010г., ХІІ-ти гр. състав, ПРС в полза на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“,
ЕИК *********, въз основа на който изп. лист е образувано изп. д. № ***** по описа
на ЧСИ *****, в размер на 5215,00 лв., представляваща главница по договор за
потребителски кредит без обезпечение от 13.01.2010г.; 678,86 лв. - договорна лихва за
периода 13.02.2010г. до 28.10.2010г.; 16,35 лв. - наказателна лихва за периода
13.02.2010г. до 28.10.2010 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от
29.10.2010г. до изплащане на вземането, както и сумата от 498,97 лв. - разноски, като
погасени по давност, като неоснователен.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски окръжен съд с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4