РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 5056
гр. София , 01.07.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ в закрито заседание на първи
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Й. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Й. ЙОРДАНОВА Частно
гражданско дело № 20211110135495 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Съдът е сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
подадено от ФИРМА срещу Г. Л. В. за следните суми дължими във връзка с договор за
кредит 3600213/08.08.2019 г., сключен с ФИРМА, обезпечен със сключения на 08.08.2019 г.
договор за предоставяне на поръчителство между ФИРМА/ поръчител/ и В./ потребител/ -
сумата от 410,86 BGN /четиристотин и десет лева и 86 стотинки/ по договор
3600213/08.09.2019 г., сключен с ФИРМА, вземанията по който са прехвърлени с договор за
цесия на заявителя, ведно със законна лихва от 21.06.2021г. до изплащане на вземането,
договорна лихва от 15.08.2019г. до 28.11.2019 г. в размер на 22,43 BGN /двадесет и два лева
и 43 стотинки/, мораторна лихва от 29.11.2019г. до 21.05.2021 г. в размер на 50,86 BGN
/петдесет лева и 86 стотинки/, такса за извънсъдебно събиране на вземането в размер на
18,00 BGN /осемнадесет лева/, възнаграждение по гаранционна сделка в размер на 162,71
BGN /сто шестдесет и два лева и 71 стотинки/, държавна такса в размер на 25,00 BGN
/двадесет и пет лева/, юрисконсултско възнаграждение в размер на 200,00 BGN /двеста
лева/.
Заявителят сочи, че ФИРМА е заплатил всички незаплатени от В. суми, поради което
има вземане от същата.
Процесното вземане е прехвърлено по силата на Приложение № 1/03.08.2020г. към
договор за цесия от 02.03.2020 г., сключен между цедента ФИРМА и ФИРМА.
Съобразявайки разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК в актуалната редакция на
закона, приета с ДВ, бр. 100/2019 г., и разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК съдът е
длъжен да извърши преценка за съответствие на заявлението със закона и добрите нрави,
както и за наличието на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител и да
отхвърли заявлението при наличие на такава клауза или при обоснована вероятност за това.
По отношение на възнаграждението дължимо по договора за поръчителство
В заявлението се поддържа, че за да обезпечи задължението си, Г.В. е сключила на
08.08.2019 г. договор за поръчителство с ФИРМА, като дружеството поръчител се
задължило да отговаря солидарно с длъжника пред ФИРМА. За поемане на тези задължения,
между страните по договора за поръчителство е уговорено възнаграждение в размер на
202,72 лв., платимо разсрочено на вноски / чл.3 от договора/
Съгласно чл.3, т. 3 от договора за заем, заемодателят може да предостави
обезпечение на кредита под формата на, две физически лица-поръчители, който да
отговарят на посочени в договора изисквания, банкова гаранция или сключване на договор
за предоставяне на поръчителство с одобрено от заемодателя дружество. В ОУ не е
1
предвидена възможност за длъжника да осигури физическо и/или юридическо лице, което да
сключи договор за поръчителство с кредитора. Тоест при избор да предостави обезпечение
чрез поръчителство кредитополучателят е обвързан да сключи договор за предоставяне на
поръчителство с трето лице определено от заемодателя. След справка в Търговския
регистър се установява, че ФИРМА и ФИРМА са свързани лица, доколкото първото е
едноличен собственик на капитала на второто.
Сключването на договор за поръчителство с юридическо лице, което е предварително
одобрено от кредитора и което се явява свързано с него лице, води до извод, че на длъжника
не е предоставено право на избор и възможност за индивидуално договаряне, респективно
че сключването на въпросният договор не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие в правата между потребителя и търговеца. В случая
договора за поръчителство има за цел да обезщети вредите от фактическа
неплатежоспособност на длъжника, които кредиторът би могъл да претърпи, при
неплатежоспособност и липса на обезпечение, което влиза в противоречие с предвиденото в
чл.16 от ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга, да оцени сам
платежоспособността на потребителя и да предложи добросъвестно цена за ползване на
заетите средства, съответна на получените гаранции. Освен това обвързването на
възможността за отпускане на кредит с възмезден договор за поръчителство със свързано с
кредитора лице, на практика прехвърля върху кредитополучателя финансовата тежест за
изпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на
платежоспособността на кандидатстващите за кредит, за което на кредитора не се дължат
такси по силата на чл.10а, ал.1 и ал.2 от ЗПК.
По отношение на разходите за извънсъдебно събиране на вземането
Съдът намира, че уговорката за заплащане на сторени от кредитора разходи за
извънсъдебно събиране на вземането са в противоречие с изискването на чл. 33, ал. 1 ЗПК.
Съгласно посочената норма при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва
върху неплатената в срок сума за времето на забавата, като ал. 2 предвижда, че ако
потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не
може да надвишава законната лихва. Претендираните разходи и такси за събиране на
вземания по същността си представляват установено предварително по размер обезщетение
за забава, доколкото е предвидено като условие за възникването им единствено забавено
изпълнение на задължението за заплащане на погасителните вноски по договора или
настъпване на предсрочна изискуемост на кредита, без да са обвързани реално с насрещни
престации от страна на заемателя. С тази уговорка се преследва забранена от закона цел да
се присъди още едно обезщетение за забава при това отнапред и глобално уговорено, т. е.
което не зависи по никакъв начин от действително необходими разходи по събиране на
вземането. По този начин се достига до заобикаляне на забраната на чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПК,
което от своя страна обосновава извод за нищожност на клаузата
При изложеното за сумите за главница и лихви следва да се издаде заповед по чл.410
ГПК, а за възнаграждението по договора за поръчителство и таксите за извънсъдебно
събиране на вземанията заявлението следва да се отхвърли. Заявлението следва да се
отхвърли и пропорционално в частта за разноските, като се приеме, че подходящото за целия
претендиран размер на вземането юрисконсултско възнаграждение е в размер на 50,00 лв.
Така мотивиран съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
подадено от „ФИРМА“ ЕООД, ЕИК:********* срещу Г. Л. В., ЕГН:********** в частта, с
която се иска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за следното вземане по
договор за кредит 3600213/08.08.2019 г. сключен с „ФИРМА“ АД, обезпечен със сключения
2
на 08.08.2019 г. договор за предоставяне на поръчителство между „Файненшъл България“
ЕООД/ поръчител/ и В./ потребител/ - възнаграждение по гаранционна сделка / договор за
предоставяне на поръчителство/ в размер 162,71 лв., разноски за извънсъдебно събиране на
вземането в размер на 18,00 лв., както и за държавна такса за разликата над 18,20 лв. до
25,00 лв. и за юрисконсултско възнаграждение за разликата над 36,41 лв. до 200,00 лв.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3