№ 15517
гр. София, 14.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20241110144815 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от „Дженерали Застраховане“ АД срещу ЗД „Бул Инс“ АД осъдителни
искове с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от
814,46 лева, включваща сумата от 799,46 лева, представляваща главница за регресно вземане
за заплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско на МПС“ за
възстановяване на щети по лек автомобил „/марка/“ с рег. № /номер/, вследствие от
настъпило застрахователно събитие – ПТП, реализирано на 26.02.2022 г. в гр. Петрич и
сумата от 15 лева – ликвидационни разходи по определянето му, ведно със законната лихва
върху сумата от 814,46 лева, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
26.07.2024 г. до окончателното й изплащане, както и на сумата от 204,33 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 15.07.2022 г. до 25.07.2024 г.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователно покритие по договор за имуществена
застраховка „Каско на МПС“ – на 26.02.2022 г. в град Петрич, на кръстовището на /адрес/ е
настъпило застрахователно събитие – ПТП, вследствие на което са причинени щети на
застрахования при него лек автомобил „/марка/“ с рег. № /номер/, собственост на Д. В. К..
Поддържа, че събитието е настъпило поради виновното и противоправно поведение на
водача на другото участващо МПС „/марка/“ с рег. № /рег.номер/, управлявано от М. Б.,
която при навлизане на кръстовището не съобразява местоположението на движещия се
отдясно на нея л. а. „/марка/“ и удря последния. За случая бил съставен констативен
протокол, подписан от двамата участници, в който, като виновен за настъпване на ПТП, бил
посочен водачът на л.а. „/марка/“. Излага се, че към датата на събитието ответникът ЗД „Бул
Инс“ АД е застраховател по валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
собственика на МПС „/марка/“ с рег. № /рег.номер/. Ищецът посочва, че в резултат от
настъпилото пътно-транспортно произшествие са нанесени материални щети по
застрахования при него л. а. Сочи, че във връзка с настъпилото ПТП и реализирани щети по
застрахованото при него МПС е образувана щета № *********, направени са опис на
нанесените щети и оценка на щетата. Излага се, че увреденото превозно средство „/марка/“ с
рег. № /номер/ е отремонтирано в автосервиз, като стойността на ремонта възлиза на сумата
от 799,46 лева, съгласно издадена фактура от 31.03.2022 г. „Дженерали Застраховане“ АД
1
твърди, че в този размер е изплатило застрахователно обезщетение, съгласно платежно
нареждане от 07.04.2022 г. Посочва, че са направени и ликвидационни разноски за
определяне на обезщетението в размер на сумата от 15 лева. В исковата молба се излага, че с
плащането на тази сума и на основание чл. 411, ал. 1 КЗ ищецът встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата, съответно срещу застрахователя по
гражданската му отговорност. Допълва, че с нарочно писмо от 13.06.2022 г., получено от
адресата на 14.10.2022 г., ответникът е поканен извънсъдебно да заплати процесната сума,
като последният не сторил това. С тези съображения ищецът отправя искане за уважаване на
предявената регресна претенция и за осъждане на ответното дружество да му заплати сума в
общ размер от 814,46 лева, от която 799,46 лева, представляваща изплатено застрахователно
обезщетение във връзка с процесното ПТП и 15 лева – ликвидационни разноски по
определянето му. Намира за дължима и претендира лихва за забава върху главницата за
периода от 15.07.2022 г. (датата, на която е изтекъл 30-дневният срок по чл. 412, ал. 3 КЗ за
доброволно погасяване на задължението) до 25.07.2024 г. (датата, предхождаща подаването
на исковата молба), възлизаща на сумата от 204,33 лева, както и законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда – 26.07.2024 г. до окончателното плащане. Претендира и
разноски.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът ЗД „Бул Инс“
АД оспорва исковете по основание и размер, намирайки за неустановен описания от ищеца
механизъм на настъпване на процесното ПТП. Счита, че представеният протокол не се
ползва с материална доказателствена сила относно описаните в него обстоятелства за
настъпване на събитието. Поддържа се, че не е налице фактическият състав за ангажиране
отговорността на ответника, както и на водача на МПС, в частност противоправност и вина
на последния. Оспорва твърденията на ищцовото дружество за допуснати нарушения на
правилата за движение по пътищата от водача на л. а. „/марка/ Голф“ с рег. № /рег.номер/,
застрахован при ЗД „Бул Инс“ АД по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, намирайки за виновен именно водачът на л. а. „/марка/“ с рег. № /номер/.
В тази връзка посочва, че последният, при извършване на маневра завой наляво, не се изнася
достатъчно и частично навлиза в лентата за насрещно движение, като при разминаване с
другия участник в ПТП не преценява разстоянието между автомобилите и реализира ПТП.
Наред с това изтъква, че вредите по процесното МПС са съпричинени от водача му, поради
допуснато нарушение на чл. 36, ал. 2 ЗДвП. С отговора исковата претенция за главница се
оспорва и по размер с довод, че претендираната сума е завишена, а част от описаните
ремонтно-възстановителни дейности не са били необходими. Изтъква се, че в случая
обезщетението следва да се определи на база на средните пазарни цени с вложени
алтернативни части. С тези доводи ответникът отправя искане за отхвърляне на исковите
претенции, евентуално за присъждане на по-нисък размер на обезщетение. Претендира
разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По иска с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ:
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 1 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата
има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществена
застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне.
За възникване на регресното главно вземане в тежест на ищеца е да установи
наличието на следните материални предпоставки: да е сключен договор за имуществено
застраховане между него и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното
2
покритие на който и вследствие на виновното и противоправно поведение на водач на МПС,
чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило застрахователно
събитие – ПТП, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си
задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер
на действителните вреди, равняващи се на претендираната от него сума.
Съобразно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага и на основание чл.
45, ал. 2 ЗЗД не подлежи на доказване.
При установяване на горепосочените обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже
твърдяното от него основание за изключване или намаляване на отговорността му, в т. ч.
фактите, на които основава възражението си за наличието на изключителна вина на водача
на застрахованото при ищеца МПС, респ. наличието на съпричиняване, както и, че е погасил
претендираното вземане в случай, че твърди това.
С проекта за доклад по делото, обективиран в определението от 18.10.2024 г. и обявен
за окончателен такъв, като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване са
отделени обстоятелствата, че към 26.02.2022 г. л. а. „/марка/“ с рег. № /номер/ е бил
застрахован по имуществена застраховка „Каско на МПС“ при ищеца „Дженерали
застраховане“ АД; че към този момент гражданската отговорност на собственика на л.а.
„/марка/ Голф“ с рег. № /рег.номер/ е била застрахована при ответника ЗД „Бул Инс“ АД,
както и, че за възстановяване на щети по застрахования при ищеца автомобил същият е
заплатил сума в общ размер на 799,46 лева и е сторил ликвидационни разноски за
определянето му в размер на 15 лева.
За осъществяване на посочените обстоятелства свидетелстват и данните, отразени в
приетите писмени доказателства по делото – застрахователна полица №
0312210321031127/04.11.2021 г. за застраховка „Каско“, извадка от публичния регистър на
Гаранционния фонд, платежно нареждане от 07.04.2022 г. и др.
Ето защо, с оглед своевременно релевираните от ответника възражения, спорните
въпроси по настоящото дело се концентрират върху следните групи обстоятелства: какъв е
механизмът на реализиране на процесното ПТП от 26.02.2022 г., по чия вина е настъпило то,
налице ли е съпричиняване от страна на водача на л. а. „/марка/“ с рег. № /рег.номер/, както и
какъв е размерът на претендираното регресно вземане.
В случая, при съвкупна преценка на доказателствата по делото – протокол за ПТП от
26.02.2022 г., показанията на разпитаните по делегация пред Районен съд – Петрич
свидетели Д. В. К. и М. Е. Б., както и заключението на вещото лице по съдебно-
автотехническата експертиза, съдът приема за установено настъпването на процесното ПТП
по следния механизъм: на 26.02.2022 г., около 14:00 часа, при движение по /улица/ с посока
от /адрес/ и на Т-образно кръстовище с /улица/ водачът на л. а. „/марка/ Голф“ с рег. №
/рег.номер/ предприема маневра за завой надясно, като по същото време при движение по
/улица/ и на кръстовището водачът на л. а. „/марка/“ с рег. № /номер/ предприема маневра за
завой наляво, при което траекториите на двете превозни средства се пресичат и настъпва
удар между тях.
Двустранният протокол за ПТП няма характер на официален документ по смисъла на
чл. 179, ал. 1 ГПК, поради което не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена
сила относно удостоверените в него обстоятелства. Той се съставя от водачите на МПС и
съдържа съгласувани изявления за знание за настъпили факти и обстоятелства, като тяхното
съответствие с действителното фактическо положение подлежи на доказване на общо
основание в процеса. Ето защо, съдът анализира удостоверените в схемата към протокола за
ПТП обстоятелства относно механизма на настъпване на произшествието във връзка с
останалите доказателства по делото - показанията на разпитаните свидетели, отразяващи
техни непосредствени възприятия относно фактите, за които разказват, доколкото са били
водачи на участвалите в ПТП-то автомобили, както и изводите на вещото лице по съдебно-
3
автотехническата експертиза.
В случая обаче, извличащите се от тях данни не установяват, при условията на пълно и
главно доказване, механизма на настъпване на процесното ПТП по описания от ищеца в
исковата молба начин, а именно: при несъобразяване от страна на водача на л. а. „/марка/
Голф“ с рег. № /рег.номер/ с местоположението на идващия отдясно на нея водач на л. а.
„/марка/“ с рег. № /номер/. За да достигне до този извод, съдът съобрази най-напред
противоречивите данни, които се извличат от показанията на разпитаните по делегация пред
Районен съд – Петрич свидетели Д. К. и М. Б.. В показанията си свидетелят К. заявява, че
при управление на собствения си л. а. „/марка/“ по /улица/, е предприел маневра за завой
наляво към /улица/, по която насреща се движил водачът на л. а. „/марка/“ с посока на
движение към /улица/, при което, в рамките на кръстовището, между двата автомобила е
настъпил удар, като изрично свидетелят заявява, че другият водач е напуснал лентата си на
движение, поради което според него съприкосновението между двата автомобила е
настъпило в неговата такава. В коренно противоположна посока са показанията на
свидетелката Б., която посочва, че при движение по /улица/ и непосредствено до книжарница
„Перун“ е предприела маневра за завой надясно към /улица/, където, в рамките на
кръстовището, идващият насреща л. а. „/марка/“, управляван от свидетеля К., е навлязъл в
нейната лента за движение, вследствие на което е настъпило съприкосновение между тях.
Свидетелката си спомня за наличната на място вертикална пътна сигнализация, посочвайки,
че по отношение на нея е имало действащ знак, който й указва, че се движи по път с
предимство, като в подкрепа на това обстоятелство са и данните, извличащи се от
представената от Община Петрич схема на сигнализация, отнасяща се до кръстовището на
/улица/ и /улица/, от която действително се установява, че за водача на л.а. „/марка/“ са
действали пътен знак Б-3 – „Път с предимство“ и Г-2 „Задължително движение само
надясно“, като в този смисъл е и представеният снимков материал на л. 179 от делото, който
съдът приема за относим по отношение на посоката на движение на водача на застрахования
при ответника автомобил. Предвид това може да се направи извод, че предприетата от нейна
страна маневра за завой надясно от /улица/ към /улица/ не само не е била нерегламентирана,
но и в пълно съответствие с вертикалната пътна маркировка, разположена в рамките на
съответния пътен участък. Анализът на така обсъдените групи доказателствени източници –
показанията на всеки един от двамата свидетели безспорно показва наличието на
противоречие относно факта дали водачът на застрахования при ответника автомобил
изобщо е навлязъл в лентата за движение на водача на застрахования при ищеца такъв, за да
се приеме, че с поведението си е допринесъл за настъпването на процесното ПТП. Както се
посочи, свидетелката Б. отрича да е навлязла в насрещната лента за движение по време на
извършване на маневрата за завой надясно, като така констатираното противоречие с
показанията на другия свидетел К. не се преодолява и с оглед констатациите на вещото лице
по съдебно-автотехническата експертиза, което също не е достигнало до извод в подкрепа
на разказаното от единия от двамата свидетели. Предвид противоречивите показания на
двамата свидетели в частта относно конкретната пътна лента, в която е настъпило
съприкосновението между двата автомобила, експертът не е могъл да установи техническата
причина за реализиране на процесното ПТП, приемайки, че то е било предотвратимо за
всеки един от двамата водачи. В допълнение следва да се отбележи, че само въз основа на
данните, отразени в представения двустранен констативен протокол за ПТП от 26.02.2022 г.
също не може да се направи извод относно така посочените релевантни за спора факти, тъй
като от страна на двамата водачи липсва каквото и да е отбелязване в частта относно
обстоятелствата по т. 12. В случая, този извод не се опровергава и от вписването в
протокола, че вина за настъпване на процесното ПТП има водачът на л. а. „/марка/“ – М. Б.,
тъй като в тази част това нейно изявление не обвързва застрахователя й по застраховка
„Гражданска отговорност“, а освен това не се подкрепя и от ангажираните по делото
доказателства. Такъв извод не може да се направи дори и с оглед декларираните в
4
уведомлението за щета до застрахователя – ищец от 28.02.2022 г. обстоятелства, в което
застрахования Д. К. е заявил, че насрещната кола не е успяла да вземе завоя и се е насочила
към автомобила му, тъй като по същество този документ обективира свидетелски показания
в писмен вид, поради което съдът не следва да съобрази същото при формиране на изводите
си относно поведението на водачите на участвалите в процесното ПТП автомобили.
Ето защо, при така установените данни няма основание да се приеме, че с поведението
си водачът на л. а. „/марка/“, с рег. № /рег.номер/ е допринесъл за настъпване на процесното
ПТП, респ., че изобщо има вина за него. Както се посочи по-горе, по делото не се доказва
същият да е реализирал непозволена маневра за завой надясно, при която да е навлязъл в
насрещната лента за движение на другия водач.
С оглед на изложеното, съдът намира, че от страна на ищеца по делото не са
ангажирани доказателства в подкрепа на описания от него механизъм на настъпване на
процесното ПТП, според който причината за него да се дължи на поведението на водача на
л. а. „/марка/“, с рег. № /рег.номер/.
При така изложените правни изводи и предвид недоказването от ищеца на част от
посочените по-горе материални предпоставки, обуславящи основателността на заявената
регресна претенция, а именно описания механизъм на настъпване на процесното ПТП, както
и вината на застрахования при ответника водач, предявеният от него главен иск с правно
основание чл. 411, ал. 1 КЗ е неоснователен и следва да се отхвърли само на това основание.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
За възникване на акцесорното вземане за лихва за забава в тежест на ищеца е да
установи наличието на следните материални предпоставки: наличието на главен дълг,
изпадане на ответника в забава и размера на обезщетението за забава.
В случая, с оглед неоснователността на главния иск, неоснователна се явява и
акцесорната претенция за лихва за забава в размер на 204,33 лева за периода от 15.07.2022 г.
до 25.07.2024 г., поради което същата следва да бъде отхвърлена.
По отговорността за разноските:
Предвид изхода на спора – цялостна неоснователност на предявените искове, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза на ответника следва да се присъдят сторените по делото
разноски в общ размер от 730 лева, от които: 220 лева – депозит за САТЕ, 30 лева – депозит
за разпит на свидетел и 480 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение, чието реално
заплащане съдът прие за доказано с оглед представения договор за правна защита и
съдействие от 25.10.2024 г. (л. 92 от делото), в който е отбелязано, че същото е заплатено в
брой, поради което в тази част има характера на разписка, удостоверяваща плащането,
съгласно разясненията, дадени в мотивите на т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2013 г. на
ОСГТК на ВКС. По отношение на конкретния размер на претендираното адвокатско
възнаграждение от ответната страна, съдът счете за неоснователно релевираното възражение
от ищеца за неговата прекомерност по реда чл. 78, ал. 5 ГПК, обективирано в депозираната
по делото молба-становище от 08.05.2025 г. В тази връзка, отчитайки предмета на делото –
предявени две осъдителни искови претенции, определящи и предмета на доказване по
делото, събраните разнородни доказателства, приключване на делото в рамките на три
открити съдебни заседания, както и конкретно извършените процесуални действия от страна
на процесуалния представител на ответника и положените усилия, изразяващи се в
депозиране на отговор на исковата молба и процесуално представително в едно от
проведените три о.с.з., съдът намира, че този размер на адвокатското възнаграждение е
справедлив и обоснован. При този изход на спора, сторените от ищеца разноски следва да
останат за негова сметка.
Така мотивиран, съдът
5
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 68 срещу ЗД „Бул
Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс
Баучер“ № 87, осъдителни искове с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на сумата от 814,46 лева, включваща сумата от 799,46 лева, представляваща
главница за регресно вземане за заплатено застрахователно обезщетение по имуществена
застраховка „Каско на МПС“ за възстановяване на щети по лек автомобил „/марка/“ с рег. №
/номер/, вследствие от настъпило застрахователно събитие – ПТП, реализирано на
26.02.2022 г. в гр. Петрич и сумата от 15 лева – ликвидационни разходи по определянето му,
ведно със законната лихва върху сумата от 814,46 лева, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 26.07.2024 г. до окончателното й изплащане, както и на сумата от
204,33 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.07.2022 г. до 25.07.2024 г.
ОСЪЖДА „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 68 да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 730 лева, представляваща сторени разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6