№ 6823
гр. София, 02.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:А.И.И
при участието на секретаря К.Д.Н
като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20211110158897 по
описа за 2021 година
„...“ ЕАД е предявила срещу „....“ ООД обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД и
чл. 422 ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД за установяване в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца следните суми: 5061,16 лв., представляваща дължими наемни вноски по
договор за наем на офиси за периода 01.11.2020 г. - 08.12.2020 г., 13329,69 лв.,
представляваща дължима неустойка за забава на плащане на наемни вноски за ползване на
офиси за периода 03.2020 г. 12.2020 г., 978,85 лв., дължима за консумативни разходи, 312,21
лв., представляващи дължими наемни вноски за ползване на магазин за периода 01.11.2020
г. - 08.12.2020 г., както и 1004,60 лв., представляващи дължима неустойка за забава на
плащане на наемни вноски за периода 03.2020 г. – 12.2020 г., ведно със законната лихва от
02.04.2021 г. до окончателното плащане на задължението, за които суми има издадена
заповед за изпълнение от 13.04.2021 г. по ч.гр. д. 19034/2021 г. на СРС, 82 състав.
В исковата молба ищецът твърди, че е сключил с ДЗЗД „....е“ два договора за наем от
30.11.2012 г., с които предоставил на дружеството за временно и възмездно ползване свои
недвижими имоти, представляващи: 1/ офиси в сграда № 4 на административен и търговски
център, находящи се в гр. София, ул. "Три уши" № 6Б, с обща застроена площ от 551,02
кв.м., заедно с 8,44 % ид. части от общите части на сградата, съответстващи на 168,62 кв. м.,
разположени на I-ви, II-ри, IV-ти и VI-ти етаж, както следва: офис № 1 и офис № 2 на l-ви
етаж, офис № 3, офис № 4, офис № 5 и офис № 6 на II-ри етаж, офиси № 11, офис № 12,
офис № 13 и офис № 14 на IV-ти етаж и офиси № 19, офис № 20 и офис № 21 на VI-ти етаж,
заедно с 5 броя подземни паркоместа на второ нИ. № 39, офис № 41, офис № 52, офис № 55,
офис № 56, с обща застроена площ от 78,41 кв. м и 2/ Магазин № 14, с площ от 24,22 кв.м.,
находящ се в гр. София, ул. "Три уши" № 6Б, район „Триадица“, на партерния етаж в сграда
1
№ 4 на Административен и търговски център. Уточнява, че съдружници в ДЗЗД „....е“ били
„....“ ООД и Адвокатско дружество „В., Урдев и партньори“, всеки с дялово участие от по 50
%. Ищецът сочи, че с писмо изх. № СИ-03-537-5/01.12.2020 г. и с писмо изх. № СИ-03-537-4/
01.12.2020 г. отправил едномесечно предизвестие до ДЗЗД „....е“ за прекратяване на двата
договора за наем от 30.11.2012 г., с които били предоставени за ползване гореописаните
обекти, като същите се считали за прекратени от 14.01.2021 г., а с приемо-предавателни
протоколи от 18.01.2021 г. било извършено и тяхното предаване от дружеството. Ищецът
твърди, че в периода на действие на договорите за наем от 30.11.2012 г. наемателят ДЗЗД
„....е“ не е заплащал редовно месечните наемни вноски, както и консумативните разходи за
ползване на имотите, което обусловило натрупване на суми, дължими за неустойки за
забава. Сочи, че с оглед на въведените протИ.епидемични мерки в страната с решение №
136 по Протокол № 11 от 16.04.2020 г. на Столичен общински съвет било разрешено на
търговските дружества със сто процента участие в капитала на Столична община да
разгледат и уважат заявления на наематели на „...“ ЕАД за намаляване на наемната цена, в
случай че са налице предпоставките за това, указани в решението на СОС. След преглед и
анализ на документите на ДЗЗД „....е“ обаче било установено, че същото нямало спад на
приходите, а решението на Столичния общински съвет било неприложимо, с оглед на което
наемните вноски си останали дължими. Излага, че към настоящия момент ДЗЗД „....е“ не е
заплатило своите задължения към ищеца, представляващи наемни вноски, неустойка за
забава за плащане на наемни вноски и консумативни разходи за ползване на имотите,
предмет на прекратените договори за наем, като след направено прихващане на дължимите
суми, дадени на ищеца като гаранционен депозит на основание сключените договори за
наем, останали дължими и все още непогасени следните вземания по повод ползването на
имотите: по договор за наем от 30.11.2012 г. за предоставяне за временно и възмездно
ползване на офиси в сграда № 4 на административен и търговски център, находящи се в гр.
София, ул. "Три уши" № 6Б били дължими наемни вноски за периода 01.11.2020 г. -
08.12.2020 г. в общ размер на 10122,31 лв., сума в размер на 26659,38 лв., представляваща
дължима неустойка за забава на плащане на наемни вноски за периода 03.2020 г. – 12.2020
г., както и сума в размер на 1957,69 лв. дължима за консумативни разходи, а по договор за
наем от 30.11.2012 г. за предоставяне за временно и възмездно ползване на магазин № 14 с
площ от 24,22 кв.м., находящ се в гр. София, ул. "Три уши" № 6Б, район „Триадица“, на
партерния етаж в сграда № 4 на Административен и търговски център били дължими
наемни вноски в общ размер на 624,42 лв. за периода 01.11.2020 г. - 08.12.2020 г, както и
сумата в размер на 2009,19 лв., представляваща дължима неустойка за забава на плащане на
наемни вноски за периода 03.2020 г. – 12.2020 г. Допълва, че с оглед на обстоятелството, че
ДЗЗД „....е“ не било търговско дружество по смисъла на ТЗ, а неперсонифицирано такова, то
за задължения, произтичащи от дейността му, отговаряли неговите съдружници съобразно
договореното участие в договора за учредяването им и обстоятелствата, вписани в регистър
БУЛСТАТ към АВ. Ищецът излага, че след като исковата му претенция е насочена само
срещу единия съдружник – „....“ ООД, с 50 % дялово участие в ДЗЗД „....е“, то дължимата от
този съдружник част от описаните по-горе суми били следните: по договор за наем от
2
30.11.2012 г. за предоставяне за временно и възмездно ползване на офиси в сграда № 4 на
административен и търговски център, находящи се в гр. София, ул. "Три уши" № 6Б били
дължими наемни вноски за периода 01.11.2020 г. - 08.12.2020 г. в размер на 5061,16 лв.,
13329,69 лв., представляващи дължима неустойка за забава на плащане на наемни вноски за
периода 03.2020 г. - 12.2020 г., както и сума в размер на 978,85 лв., дължима за
консумативни разходи, а по договор за наем от 30.11.2012 г. за предоставяне за временно и
възмездно ползване на магазин № 14, с площ от 24,22 кв.м., находящ се в гр. София, ул.
"Три уши" № 6Б, район „Триадица“, на партерния етаж в сграда № 4 на Административен и
търговски център били дължими наемни вноски в общ размер на 312,21 лв. за периода
01.11.2020 г. - 08.12.2020 г, както и сумата в размер на 1004,60 лв., представляваща дължима
неустойка за забава на плащане на наемни вноски за периода 03.2020 г. – 12.2020 г. Моли да
се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца описаните по-горе суми,
съответстващи на дяловото му участие от 50 % в ДЗЗД „....е“, ведно със законната лихва от
02.04.2021 г. до окончателното изплащане на дължимите суми.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът по делото е депозирал отговор на исковата молба, с
който оспорва исковете като неоснователни. Оспорва пасивната си легитимация като сочи,
че договорът за наем за процесните имоти е сключен между „...“ ЕАД и ДЗЗД "....е", а не с
отделните съдружници в гражданското дружество. Излага, че липсата на правосубектност на
гражданското дружество означава, че за задълженията му били отговорни съдружниците в
него, а заявлението за издаване на заповед за изпълнение срещу "...." ООД в качеството му
на съдружник в ДЗЗД "....е" било подадено на 02.04.2021 г., когато ответникът вече не бил
член на дружеството. Заявява, че претенциите на ищеца следвало да бъдат насочени към
съдружниците в съществуващото ДЗЗД "....е" към момента на подаване на заявлението -
02.04.2021 г., а не срещу него. Оспорва основанието и размера на исковете за дължим наем,
за консумативи и за неустойка, както и претенцията за заплащане на наем за един месец, тъй
като той бил прихванат с депозит в размер на 5400 лв., която сума била размера на един
месечен наем. Оспорва иска за заплащане на консумативи, тъй като те не били прецизирани
по пера, стойности и периоди, както и твърди, че претендираните суми били заплатени.
Оспорва претенцията за дължимост на неустойка като излага, че същата се претендира за
периода март - декември, което протИ.речало на договореното между страните и вътрешната
кореспонденция между тях, като освен това не било посочено за кои суми и за кои периоди
за забава се претендират процесните неустойки. Излага, че с писмо от 16.04.2020 г. ищецът
уведомил ДЗЗД ”....е”, че до отмяна на въведеното извънредното положение в страната на
13.03.2020 г. и постигане на решение по подадената молба за намаляване на наема във
връзка с епидемичната обстановка, неустойки и лихви върху задълженията нямало да се
начисляват. Оспорва твърденията в исковата молба, че в периода на действие на договора за
наем не са заплащани редовно месечните наемни вноски. Сочи, че с ищеца била постигната
договорка, че наемите, по които са превеждани половината суми, ще бъдат изплатени в
цялост, но неустойки няма да бъдат търсени. Тази договорка била спазена от ДЗЗД "....е",
като на 08.10.2020 г. същото превело по сметката на "..." ЕАД сумата от 47577,09 лв.
Допълва, че неустойката е уговорена като компенсаторна за вреди от забава, а в случая
3
причина за забава било поведението на наемодателя, забавянето на решението и
непризнаване на правото на наемателя за намаляване на наема съобразно решението на
СОС, заповедите на кмета на Столична община и сложната пандемична обстановка.
Релевира възражение за прекомерност на неустойките, тъй като не съответствали на
вредите, които претендира ищеца, и надвишавали неколкократно претенцията за наем.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа
страна следното:
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че между „...“ ЕАД и
ДЗЗД „....е“ на 30.11.2012 г. са сключени договори за наем за предоставяне за временно и
възмездно ползване на следните недвижими имоти: офиси № 1-6, 11-14, 19-21, ведно с
подземни паркоместа № 39, 41, 52, 55 и 56 и магазин № 1, находящи се в сграда № 4 на
Административен и търговски център с адрес: гр. София, ул. „Три уши“ № 6Б.
С писмо от 01.12.2020 г. е дадено 1-месечно предизвестие за прекратяване на
договорите, считано от 14.12.2020 г. Подписани са приемо-предавателни протоколи от
18.01.2021 г. за състоянието на процесните имоти при предаването им.
Представена е кореспонденция между „...“ ЕАД и ДЗЗД „....е“ по повод искане за
намаляване на наема поради пандемията от коронавирус и отказ за това поради липса на
необходимите критерии, изложени в решение № 136/16.04.2020 г. на СОС. С констативен
протокол от 24.04.2020 г. е констатирано, че в процесните офиси се намират служители на
наемателя.
С Договор от 09.10.2012 г. „Адвокатско дружество В., Урдев и партньори“ и „....“
ООД формират ДЗЗД „....е“ с участие по 50% на всяко от участващите дружества,
регистрирано в регистър Булстат.
Представени са дебитни известия за префактуриране на консумативи за процесните
офиси на ДЗЗД „....е“, фактури за дължими наемни вноски и разписки за платени суми.
Представени са справки-декларации за ДДС на дружествата, участващи в ДЗЗД „....е“.
Прието е заключение на съдебно-счетоводна експертиза, според което общо за
периода 01.11.2020 г. - 09.12.2020 г. дължимият наем за офиси по договор за наем от
30.11.2012 г. е в размер на 10122,31 лв. с вкл. ДДС. Изчислените неустойки за дължимия
наем на офиси за периода 03.2020 г. – 08.12.2020 г. вкл. е в размер на 25717,81 лв. Общо за
периода 01.11.2020 г. - 09.12.2020 г. дължимият наем за магазин № 14 по договор за наем от
30.11.2012 е в размер на 760,43 лв. с вкл. ДДС. Изчислените неустойки за дължимия наем на
магазин за периода 03.2020 г. – 08.12.2020 г. вкл. е в размер на 1933,53 лв. Относителния
спад на годишните приходи на база представени годишни ОПР за периода 2020/2019 г. на
АД „В., Урдев и партньори“ е 22,60%, а на „....“ ООД - 41,30%. За да получи отстъпка от 50%
от месечния наем, съгласно условията на решение 136 по протокол № 11 от 16.04.2020 г. на
СОС, ДЗЗД „....е“ е следвало да регистрира спад от приходите, декларирани в справки-
декларации по ДДС продажби, за съпоставим период на 2020/2019 г. над 50%. Експертизата
4
е констатирала, че това условие е изпълнено единствено за 08.2020 г. когато по съпоставими
данни за 08.2019 г. спадът е в относителна стойност от 168,78 %. При анализ на сумарни
приходи на двете дружества съгласно подадените справки-декларации по ДДС продажби за
съпоставимите периоди на 2019/2020 г. се констатира спад на сумарните приходи от
продажби на двете дружества, съгласно подадените справки-декларации по ДДС продажби
над 50%, който се формира за периода 03-06 включително по съпоставими данни за 2020 г. и
2019 г., както и за 08.2020 спрямо 08.2019 г.
Съгласно допълнителното заключение на съдебно-счетоводна експертиза в случай че
се приеме хипотезата, че са били налице условията, предвидени в решение № 136/16.04.2020
г. на СОС и наемите на ответника за посочените периоди е следвало да бъдат намалени с
50%, изчисленията показват при запазване на датите на плащане и размерът на заплатените
суми, че при намалена с 50 % наемна цена за месеците 03 -08.2020 г. всички задължения за
наем за периода 03.2020 г. - 09.12.2020 г. са заплатени изцяло; начислените неустойки за
забава в плащанията биха били в общ размер на 11332 лв. и от заплатената сума през
периода стойността, която не достига, за да се покрие изчислената неустойка, е в размер на
588,79 лв. Видно от представените фактури, платежни нареждания и данните за извършени
плащания всички разходи за консумативи за ел.енергия, вода и парно относно процесиите
имоти за периода 03.2020 г. - 08.12.2020 г. са заплатени от ищцовото дружество.
При тази фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗЗД когато длъжникът не изпълни точно
задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за
забавата. Основателността на предявените искове е поставена в зависимост от това по
делото да се установи, че между страните съществува облигационно правоотношение, в
чието съдържание е включено задължение за заплащане на наемни вноски в посочения в
исковата молба размер.
От събраните по делото доказателства се установява, че страните са сключили
договори за наем, като на ответника било предоставено ползването на процесните офиси и
магазин, като той поел задължение за плащане на наемна месечна вноска в размер на 5400
лева, респ. 400 лева, което е в съответствие и с разпоредбата на чл. 232, ал. 2, предл. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 232, ал. 2 ЗЗД наемателят е длъжен да плаща наемната цена. За да е
основателна претенцията на наемодателя по чл. чл. 232, ал. 2, предл. 1 ЗЗД, в негова тежест
е да установи съществуването на облигационно правоотношение с ответника по договора за
наем, че е предоставил за ползване на имота, предмет на договора, в следствие на което за
ответника е възникнало задължение да престира насрещно, че ответникът е ползвал
предоставения му имот през исковия период, прекратяването на договора и размера на
претенцията. В тежест на наемателя е да установи, че е заплатил дължимите според
договора месечни наемни вноски. По делото не са представени доказателства в тази насока.
Поради изтичане срока на договорите наемодателят е прекратил същите с даване на
законово предизвестие от 1 месец, като за връщане на процесните имоти са подписани
приемо-предавателни протоколи от 18.01.2021 г. Съгласно чл. 4, ал. 5 от договорите
5
дължимите месечни наемни вноски се внасят най-късно до 5-то число на текущия месец.
Експертизата не е установила плащания на месечни наемни вноски за процесния период,
като е направила изчисления, че общо за периода 01.11.2020 г. - 09.12.2020 г. дължимият
наем за офиси по договор за наем от 30.11.2012 г. е в размер на 10122,31 лв. с вкл. ДДС, а за
магазин № 14 по договор за наем от 30.11.2012 е в размер на 760,43 лв. с вкл. ДДС, което
превишава размера на предявените искове по чл. 232, ал. 2 ЗЗД, определени като ½ част от
дължимите суми съобразно дяловото участие на ответника в гражданското дружество –
наемател, поради което същите следва да бъдат уважени в пълни размери.
По възражението за липса на пасивна легитимация следва да се посочи, че ДЗЗД е
неперсонифициран и несамостоятелен правен субект, съдружниците в който отговарят
разделно съобразно размера на уговорените дружествени дялове, който в случай е равен (по
50 %). Независимо че за определени цели (данъчни, осигурителни, трудовоправни)
гражданското дружество се третира като самостоятелен правен субект, то не придобива
собствена правосубектност с учредяването му, различна от тази на съдружниците в него и
съответно не отговаря самостоятелно за задължения, възникнали с трети лица, като
задължени субекти са отделните съдружници в ДЗЗД до размера на участието си в него.
Страните са уговорили мораторната неустойка за неизпълнение на задължение на
наемателя по сключените договори за наем, като съгласно чл. 17 от договорите при забава
на плащането на наемните вноски и на разноските наемателят дължи неустойка в размер на
0,5% върху наемната цена и/или разноските за всеки просрочен ден, считано от датата на
прекратяване на договора.
Съгласно Чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на
последиците до два месеца след отмяната на извънредното положение при забава за плащане
на задължения на частноправни субекти, длъжници по договори за кредит и други форми на
финансиране, предоставени от финансови институции по чл. 3 ЗКИ, с изключение на
дъщерните дружества на банките, включително когато вземанията са придобити от банки,
финансови институции или трети лица, не се начисляват лихви за забава и неустойки,
задължението не може да бъде обявено за предсрочно изискуемо и договорът не може да
бъде развален поради неизпълнение. Ноторно известно е, че извънредното положение в
страната бе в сила за периода 13.03.2020 г. – 13.05.2020 г., което означава, че за вземанията
за дължими наемни вноски не следва да се начислява неустойка за посочения период, поради
което за част от процесния период, а именно 01.03.2020 г. – 13.07.2020 г. не следва да се
начислява мораторна неустойка поради законова забрана за това. Поради това съдът намира,
че исковете по чл. 92 ЗЗД са основателни за периода 14.07.2020 г. – 31.12.2020 г. или на
основание чл. 162 ГПК съдът определя тези размера на сумите от 7274,70 лева и 548,26 лева,
до които размери предявените искове следва да бъдат уважени.
Предявена е претенция и за заплащане на сумата 978,85 лева, представляваща
дължими консумативни разходи. В чл. 4, ал. 8 от процесните договори е уговорено, че
наемателят дължи заплащането на консумативни разходи за ползването на имота за
6
потребени: ел. енергия, топлоенергия, вода от съществуващата водопроводна мрежа, като
открие партиди в експлоатационните дружества на свое име. По делото са представени
следните дебитни известия за префактурирани суми от „...“ ЕАД на ДЗЗД „Еф Ес Джи
съдружие“: от 15.01.2021 г. за сумата от 520,55 лева – разпределение на ел. енергия за
периода 27.11.2020 г. – 23.12.2020 г.; от 15.12.2020 г. за сумата от 530,40 лева –
разпределение на ел. енергия за периода 27.10.2020 г. – 26.11.2020 г.; от 13.11.2020 г. за
сумата от 480,76 лева – разпределение на ел. енергия за 10.2020 г.; от 15.10.2020 г. за сумата
от 611,15 лева – разпределение на ел. енергия за 09.2020 г. Представени са и фактури,
издадени на ДЗЗД „Еф Ес Джи съдружие“, за суми за наем и плащания по договорите, както
и за начислена неустойка. Консумативите, префактурирани на наемателя, са в общ размер
2142,86 лева, половината от които са в размер на 1071,43 лева, претендирани от ответника с
оглед дяловото му участие в гражданското дружество. Според експертизата всички разходи
за консумативи за ел.енергия, вода и парно относно процесиите имоти за периода 03.2020 г. -
08.12.2020 г. са заплатени от ищцовото дружество, с оглед на което съдът намира, че
наемателят не е изпълнил задължението си по договор за заплаща дължимите консумативи
за наетите обекти, поради което и претенцията за сумата от 978,85 лева, дължима за
консумативни разходи, следва да бъде уважена.
Съдът счита, че не следва да взема предвид изводите, направени в експертизата, в
случай че биха били изпълнени условията на решение 136 по протокол № 11 от 16.04.2020 г.
на СОС за регистриран спад от приходите на ответника, доколкото тази преценка не би
следвало да се прави от настоящия състав по настоящото дело, тъй като не е част от
предмета на делото дали това обстоятелство е било налице, за да се намали размерът на
наемната цена за определен период.
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни. Ищецът има право
на разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, като е сторил следните такива: 471,90 лева -
държавна такса и 250 лева – депозит за експертиза, от които следва да му бъдат присъдени
493,10 лева съразмерно с уважената част от предявените искове. Ответникът има право на
разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, като е претендирал следните такива: 930 лева –
адвокатско възнаграждение и 400 лева – депозити за експертиза. Съдът намира, че на
ответника не следва да бъде присъждано адвокатско възнаграждение, тъй като не са
представени доказателства такова да е уговорено и заплатено. В представения по делото
договор за правна защита и съдействие не е посочено договорено възнаграждение, нито
платена сума, с оглед на което съдът намира, че не са изпълнени изискванията на ТР №
6/2012 г. от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС. От приетите разноски следва да му бъдат
присъдени 126,77 лева съразмерно с отхвърлената част от предявените искове. Определени
по компенсация разноски се дължат на ищеца в размер на 366,33 лева.
Воден от горното, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
7
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „...“ ЕАД, ЕИК ===, срещу „....“
ООД, ЕИК ====, по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД и чл.
92 ЗЗД, че „....“ ООД дължи на „...“ ЕАД сумата от 5061,16 лв., представляваща дължими
наемни вноски по договор за наем на офиси за периода 01.11.2020 г. - 08.12.2020 г., сумата
от 7274,70 лева, представляваща дължима неустойка за забава на плащане на наемни вноски
за ползване на офиси за периода 14.07.2020 г. – 31.12.2020 г., сумата от 978,85 лв., дължима
за консумативни разходи, сумата от 312,21 лв., представляващи дължими наемни вноски за
ползване на магазин за периода 01.11.2020 г. - 08.12.2020 г., както и сумата от 548,26 лева,
представляващи дължима неустойка за забава на плащане на наемни вноски за периода
14.07.2020 г. – 31.12.2020 г., ведно със законната лихва от 02.04.2021 г. до окончателното
плащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д.
19034/2021 г. на СРС, 82 състав, като ОТХВЪРЛЯ исковете за неустойка за сумата над
7274,70 лева до пълния претендиран размер от 13329,69 лева и за сумата над 548,26 лева до
пълния претендиран размер от 1004,60 лева и за периода 01.03.2020 г. – 13.07.2020 г.
ОСЪЖДА ....“ ООД, ЕИК ====, да заплати на „...“ ЕАД, ЕИК ===, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата от 366,33 лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8