Решение по дело №400/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.420, ал.3 във връзка с чл.275 и следващите от ГПК.

Постъпила е частна жалба от З. М. К. от Г. против определение № 51 от 16.04.2014 г., постановено по ч.гр.д. № 1691/ 2013 г. на К. районен съд, в частта, с която е отхвърлено искането на длъжника З. М. К. за спиране на принудителното изпълнение – изпълнението по изпълнително дело № *0023 по описа на ДСИ при Районен съд – Х.. Счита, че определението, в обжалваната му част, е незаконосъобразно. Неправилно съдът приел, че искането за спиране не било подкрепено с убедителни писмени доказателства, респективно – че не е налице хипотезата на чл.420, ал.2 от ГПК. В тази връзка счита, че представената от него декларация от 29.01.2014 г. представлява убедително писмено доказател±тво по смисъла на чл.420, ал.2 от ГПК. Моли съда да отмени определението на К. районен съд в частта, с окято е отхвърлено искането за спиране на изпълнението.

В срока по чл.276, ал.1 от ГПК, ответникът И. В. Т. от Г. не е подал отговор.

Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с частната жалба, констатира следното:

Жалбата е подадена в срок и от лице, имащо интерес от обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.

Със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК И. В. Т. от Г. е поискал издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу З. М. К. за сумата от 5 000 лева, на основание спогодба от 05.03.2013 г. с нотариална заверка на подписите. Въз основа на подаденото заявление е образувано ч.гр.д.№ 1691/2013 г. и е издадена Заповед № 149 от 02.12.2013 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК срещу длъжника З. М. К. за сумата от 5 000 лева, представляваща неизпълнено парично задължение по спогодба от 05.03.2013 г. с нотариална заверка на подписите, ведно със законна лихва и направени разноски по делото за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Видно от приложената към заявлението спогодба от 05.03.2013 г. с нотариална заверка на подписите, сключена между З. М. К. и И. В. Т., частният жалбоподател е заявил, че е получил сумата от 5 000 лева от И. В. Т. на 05.03.2013 г. и се е задължил да я върне на същия в срок до 01.06.2013 г.

В изискуемия от закона срок, длъжникът З. М. К. е направил искане за спиране принудителното изпълнение по изпълнително дело № *0023 по описа на ДСИ при Районен съд – Х., образувано срещу него въз основа на цитираната по – горе заповед за изпълнение и издаден изпълнителен лист. В искането се поддържа, че длъжникът К. не дължи процесното вземане, тъй като паричната сума в размер на 5 000 лева, предмет на цитираната спогодба, я получил в крайна сметка лицето Х. А. Р.. Към искането е представено заверено копие от декларация от лицето Х. А. Р. от 29.01.2014 г., в която последният декларира, че сумата от 5 000 лева, предмет на сключената на 05.03.2013 г. между З. М. К. и И. В. Т. спогодба, била получена от него преди сключване на спогодбата.

Съгласно чл.420, ал.2 от ГПК, когато в срока за възражение е направено искане за спиране, подкрепено с убедителни писмени доказателства, съдът, постановил незабавното изпълнение, може да го спре. В тази връзка, следва да се посочи, че така представената декларация от 29.01.2014 г. не представлява убедително писмено доказателство, по смисъла на цитираната разпоредба, за недължимост на сумата от 5 000 лева от страна на длъжника З. К.. На първо място, касае се за декларация от трето лице, което не е страна по подписаната между З. М. К. и И. В. Т. спогодба от 05.03.2013 г., и която по никакъв начин не опровергава изрично декларираното от частния жалбоподател К. обстоятелство, а именно – че е получил сумата от 5 000 лева от И. В. Т. на 05.03.2013 г. и се е задължил да я върне на същия в уговорен срок. От друга страна, доколкото декларацията по същество инкорпорира свидетелски показания следва да се посочи, че съгласно чл.164, ал.1, т.6 от ГПК, свидетелски показания не се допускат за опровергаване съдържанието на изходящ от страната частен документ, какъвто в случая е сключената между страните спогодба.

Ето защо, в случая не са налице убедителни писмени доказателства, които да дават основание за спиране на принудителното изпълнение по изпълнителното дело, поради което жалбата против определението на К. районен съд, е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

Водим от изложеното и на основание чл.278, ал.1 от ГПК, окръжният съд

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на З. М. К. от гр. К., У.О. М. № *, В. .6, ЕГН *, против определение № 51 от 16.04.2014 г., постановено по ч.гр.д. № 1691/ 2013 г. на К. районен съд, в частта, с която е отхвърлено искането на длъжника З. М. К. за спиране на принудителното изпълнение – изпълнението по изпълнително дело № *0023 по описа на ДСИ при Районен съд – Х., като неоснователна.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: Членове: 1.

2.